Здравейте на всички. Вчера катастрофирах. Доста леко. В снега, след три пируета, се метнах с колата си в лявата част на пътя. Ако се бях метнал в дясната, щеше да има полет с неизвестен край. Но за това мисля да пиша някой друг път, защото ми идват наум по спешни за писане работи. Може да има смисъл от това, че останах за пореден път жив.
Като попрехвърлих форума, видях че се говори авторитетно за Програмата за възстановяване и къде, в кой книжен документ, стои тя и указание за нейното предприемане.
Според мен на първо място без спонсор не може да се предприема тази Програма, със самостоятелно четене на книга. Това е лично мое мнение, но подплатено с опита ми да уча джудо по книга и май и други работи, но сега не мога да се сетя за всичките.
Книгата Анонимни алкохолици е издадена за първи път през 1939 година и то точно, за да споделят начинът си за възстановяване първите възстановили се алкохолици. Този начин е един и до днес – Програмата за възстановяване – 12 Стъпки.
В предговорът към Първото издание – който се намира и в Българското издание четем следното: „Този превод съдържа ОСНОВНИЯ ТЕКСТ НА ПРОГРАМАТА НА АА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ ЗАБОЛЯВАНЕТО АЛКОХОЛИЗЪМ, ЕДНА ПРОГРАМА, ЧИЕТО ПОСЛАНИЕ ОСТАНА НЕПРОМЕНЕНО ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ.
Тъй като тази книга се превърна в основния текст на нашето Общество и помогна на толкова много мъже и жени алкохолици да се ВЪЗСТАНОВЯТ, идеята в нея да се внасят радикални изменения среща доста голямо съпротивление.”
„Основната цел на тази книга е да покажем на други алкохолици КАК ТОЧНО СЕ ВЪЗСТАНОВИХМЕ.”

Предговорът към Второто издание: „Борещите се групи решиха, че вече е време да представят ПОСЛАНИЕТО И УНИКАЛНИЯТ СИ ОПИТ ПРЕД СВЕТА. Това решение се реализира през пролетта на 1939 година чрез публикуването на тази книга. Броят на членовете по това време бедостигнал до около 100 мъже и жени. Новозародилото се общество, което дотогава бе безименно, започна да се нарича „Анонимни алкохолици” – по заглавието на собствената си книга.”

„От първото отпечатване на тази книга до представянето на нашето второ издание през 1955 изминаха шестнадесет години. За това кратко време броят на групите на „Анонимни алкохолици” се увеличи на близо 6 хиляди, като в тях членуват повече от 150 ХИЛЯДИ ВЪЗСТАНОВЕНИ АЛКОХОЛИЦИ.”

Предговор към Третото издание:
„През март 1976, когато третото издание бе изпратено в печатницата, се приемаше, че по сдържана преценка общият брой на членовете на „Анонимни алкохолици” в света възлиза на повече от 1 МИЛИОН, като приблизително 28 хиляди групи действуват в повече от деветдесет страни.”

„През 1996г., повече от 86 хиляди групи на АА развиват дейност в 141 страни.”

Впоследствие Анонимни алкохолици издава доста други книги третиращи възстановяването, но Програмата си остава една – 12 стъпки описани в Голямата книга. И като текст и като начин на предприемане.
Ако говорим конкретно за книгата 12 Стъпки и 12 Традиции – тя е публикувана за първи път през месец юни 1953 година.
Слушал съм спикери на АА, според които Бил У. Написва дванадесет есета – по едно за всяка стъпка, за да събуди интереса на алкохолиците към Дванадесетте традиции и за да ги накара да ги прочетат. Но че самите есета за стъпките не са Програмата за възстановяване. Но заглавието може лесно да заблуди. Дори и аз бях в такава заблуда, когато за първи път прочетох някои от Стъпките в 1212.
Това логично се вижда и от фактът, че към - 1941 година Анонимни алкохолици ВЕЧЕ НАБРОЯВАТ ОСЕМ ХИЛЯДИ ЧЛЕНА!!! Не знам колко точно са били към моменат на първото публикуване на „1212” – 1953, но е явно невъзможно алкохолиците до тази година – цели 17 години от основаването на АА, да са се възстановявали до този момент по Програма за възстановяване, която още не е била написана и публикувана.


Тука съм направил и някои извадки от Голямата книга, с които се бях подготвил, за да покажа на един мой събрат, който преди година и нещо ми се развика да му покажа къде точно в Голямата книга се пишело как се предприемат стъпките.


Така започва Голямата книга, с Мнението на лекаря:
Анонимни Алкохолици

МНЕНИЕТО НА ЛЕКАРЯ

Ние, членовете на "Анонимни алкохолици", вярваме, че за читателя ще бъде интересно да се запознае с медицинската оценка на ПРОГРАМАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, ОПИСАНА В ТАЗИ КНИГА.”
Същото мнение завършва по следният начин:
„И все пак той "се продаде" на ИДЕИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ В ТАЗИ КНИГА. От дълги години не е пил. Виждам го отвреме на време и той сега е един завиден представител на човечеството.

Искрено съветвам всеки алкохолик да прочете старателно тази книга и дори в началото да е искал да се НАДСМЕЕ, може би ще пожелае да се помоли.
д-р Уилиям Д. Силкуърт”

Втора Глава от Анонимни алкохолици:
„За всеки един от нас е от изключително значение това, че сме открили ОБЩО РЕШЕНИЕ. Намерихме ИЗХОД, с които всички сме напълно съгласни и които ни обединява за братски и хармонични действия.
Това е ЧУДЕСНОТО ПОСЛАНИЕ, КОЕТО ТАЗИ КНИГА НОСИ НА ВСИЧКИ, които страдат от алкохолизъм.”
„Стигнахме до заключението, че трябва да публикуваме ‘анонимна’ книга, в която да представим проблемите така, както ние ги виждаме. Нашата цел е да обединим опита и знанията си. По този начин можем да предложим една ПОЛЕЗНА ПРОГРАМА ЗА ВСЕКИ, КОЙТО Е ЗАСЕГНАТ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ НА АЛКОХОЛИЗМА.”
Трета Глава от Анонимни алкохолици:
„След това те начертаха духовния отговор на проблема и ПРОГРАМАТА ЗА ДЕЙСТВИЕ, КОЯТО СТОТИЦИ ОТ ТЯХ БЯХА ПРИЛОЖИЛИ УСПЕШНО.”
Четвърта глава от Анонимни алкохолици:
„Е ТАЗИ КНИГА СЕ ОТНАСЯ ТОЧНО ДО ТОВА. НЕЙНАТА ОСНОВНА ЦЕЛ Е ДА ВИ ПОМОГНЕ ДА ОТКРИЕТЕ СИЛА ПО-ВИСША ОТ ВАС, КОЯТО ДА РАЗРЕШИ ВАШИЯТ АЛКОХОЛЕН ПРОБЛЕМ.
Пета глава от Анонимни алкохолици:
Пета глава от Анонимни алкохолици:
ПРЕДПРИЕХМЕ СЛЕДНИТЕ СТЪПКИ, КОИТО СЕ ПРЕДЛАГАТ КАТО ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ:
1. Признахме, че сме безпомощни пред алкохола – че животът ни е станал неуправляем.
2. Повярвахме, че Сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум.
3. Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме.
4. Направихме претърсващ и безстрашен анализ на самите себе си.
5. Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.
6. Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.
7. Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.
8. Направихме списък на хора, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9. Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случайте, когато това би наранило тях или други.
10. Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.
11. Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.
12. Достигнали до дъховно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела.

И ОТТУК НАТАТЪК САМИТЕ СТЪПКИ И КЪДЕ ТОЧНО Е ОПИСАНО ПРЕДПРИЕМАНЕТО ИМ В ГОЛЯМАТА КНИГА:
Описанието ни на алкохолика, главата за агностиците и личните ни истории преди и след приемането на програмата изясняват три съществени момента:
а) че ние сме алкохолици и не сме в състояние да управляваме живота си – ПЪРВА СТЪПКА
б) че вероятно никаква човешка сила не е в състояние да ни освободи от алкохолизма ВТОРА СТЪПКА
в) че Бог може и би ни избавил, ако Го потърсим ВТОРА СТЪПКА.
Т.Е – в Мнението на лекаря физическата страна на болестта. Първа стъпка.
В Има изход – умствената страна на болестта плюс изхода – Духовно пробуждане – Първа и Втора стъпка.
В Още за алкохолизма – умствената страна – липсата на ефективна умствена защита срещу първата чаша.
В Ние агностиците – душевната страна на болестта: „Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора - нима разрешаването на тези проблеми не бе по-важно от това да гледаме репортажи за полети до луната? Разбира се, че бе по-важно.” Плюс Втора стъпка – Сила по-висша от нас.
В Пета глава – Предприемане на Трета стъпка: „След като веднъж бяхме убедени, ние пристъпихме към Стъпка Трета, т.е. решихме да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме. Какво точно разбираме под това и какво точно трябва да правим?.................... Сега се намирахме при Стъпка Трета.....

Също в Пета глава – Предприемане на Четвърта стъпка: „Ето защо предприехме преглед на самите себе си. Това бе Стъпка Четвърта. Един бизнес, които не се инвентаризира, обикновено пропада.”

В Шеста глава – Предприемането на Пета, Шеста, Седма, Осма, Девета, Десета и Единадесета стъпки:
„ТОВА НИ ДОВЕЖДА ДО СТЪПКА ПЕТА ОТ ПРОГРАМАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, ЗА КОЯТО СПОМЕНАХМЕ В ПРЕДИШНАТА ГЛАВА.”
„Ако можем да отговори задоволително на тези въпроси, тогава поглеждаме към СТЪПКА ПЕТА.
„По този начин правим СТЪПКА СЕДМА.”
„Сега трябва да предприемем повече действия,без които откриваме, че “Вярата без дела е мъртва”.
Нека се спрем на СТЪПКА ОСМА И ДЕВЕТА.”
„Това ни довежда до СТЪПКА ДЕСЕТА, която ни предстои да продължаваме да правим анализ на себе си и да поправяме грешките, които допускаме по пътя си.”
„СТЪПКА ЕДИНАДЕСЕТА препоръчва молитва и медитация. Не би трябвало да ни смущава мисълта за молитвата. Много по-добри хора от нас я използват постоянно. Тя помага, ако имаме правилно отношение и сме усърдни. Лесно би било по този въпрос да се дадат мъгляви обяснения. Ние обаче вярваме, че можем да дадем някои определени и ценни предложения.
И СТЪПКА ДВАНАДЕСЕТА, ЗА КОЯТО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЦЯЛАТА ГЛАВА СЕДМА ОТ АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ:
„Но това не е всичко. Освен това трябва да работим и пак да работим.” Вяра без действие е мъртва вяра”. Следващата глава е посветена изцяло на Стъпка дванадесета.”

Лека нощ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е Алкажа, съгласен съм с теб.

Програмата наистина е изложена в книгата Анонимни алкохолици. Там 12-те стъпки са разгледани в три последователни глави, общо в 41 страници. В есетата, както ти ги наричаш, в книгата 12 и 12 на стъпките са отделени 104 страници. Да ги намалим до 90 поради по-големия формат на "Анонимни алкохолици". Пак се вижда, че в 12 и 12 е отделено два пъти повече място на стъпките.
В книгата Анонимни алкохолици на различните стъпки е отделено изключително неравностойно място - например Шеста и Седма стъпка са обединени общо в 10 реда. Докато само Шеста стъпка например в 12 и 12 е разгледана на 7 страници.

За да не се впускам в повече аритметика, ще обобщя.
Програмата е изложена в Анонимни алкохолици (къде другаде, след като това е първата книга), а в книгата 12 и 12 е показано как да се направят стъпките. Поне за мен е така.

Когато аз минавах последовотелно стъпките, използвах почти изцяло книгата 12 и 12, в която нещата ми седяха по-подредени (в отделни глави за всяка стъпка), по-обстойно разгледани и донякъде с по-съвременно звучене именно поради по-късното написване на втората книга. Използвах таблиците по 4-а стъпка от Анонимни алкохолици, подобни таблици ми бяха изпратени и от Алки
Или с две думи - четях книгата Анонимни алкохолици, а работех по 12 и 12.
Затова и написах на Елинор, че програмата е в 12 и 12. Което не е прецизно, но пък не е и невярно.
Успоредно с работата по стъпките "попивах" и главите от "Живот в трезвеност", която също ми беше много полезна, защото в нея имапростички, но много важни съвети.

Което още веднъж показва, че програмата може да се прави не само по абсолютно еднакъв и единствен начин и пак да е ефективна.

Бях описал подробно какво съм правил като съм чел едновременно Голямата книга, 12/12, живот в трезвост и още едни материали с към то 1000 въпроса.Писал съм анализи на чувствата и още си там ама взе че ми се затри поста.Явно нещо не му е било наред и е трябвало да се затрие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм го казвал и на жива сбирка благодарен съм че се запознах с АА във Раднево и от човек , които наистина деиства по програмата не в София . Но това си е лично мой избор де ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от koceto22 на 04.01.09 01:56.

Четвърти януари
Мисъл за деня
Признах ли, че съм алкохолик? Преглътнах ли гордостта си и признах ли, че не съм като обикновените пиячи? Приех ли фактът, че трябва да прекарам остатъка от живота си без алкохол? Имам ли още резерви, каквито и да било идеи в дъното на мозъка ми, че някой ден ще мога да пия безопасно? Абсолютно честен ли съм със себе си и с другите хора? Направих ли си инвентаризация и признах ли извършените грешки? Разчистих ли отношенията с моите приятели?
Отнасям ли се с тях по начинът по който искам и те да се държат с мен?

Медитация за деня
Ще вярвам, че всичко в основата си е наред. Добри неща ще ми се случват. Вярвам, че Бог ще се грижи за мен и ще ми доставя от каквото имам нужда. Няма да се мъча да планирам напред. Знам, че пътят ще ми се разкрие, стъпка по стъпка. Ще оставя утрешните грижи на Бог, защото Той е великият товароносач. Той очаква единствено да допринасям ежедневният си дял.

Молитва за деня.
Моля се да мога да не се опитвам да нося товара на вселената върху раменете си. Моля се да мога да бъда удовлетворен да давам своят принос всеки един ден.


Не ми беше много трудно да призная, че съм алкохолик и да приема, че не съм като нормалните пиячи. Фактите бяха такива за мен. Каква гордост от това, че мога да пия. То бяха години на пъчене, че мога да изпия повече, да нося повече, да правя по-големи глупости пиян, да съм по-вдъхновен, по-деен, по-по-най-отдругите. Гордост.
Дори с радост приех фактът, че съм алкохолик. Това нареди пъзела на живота ми.

Даде яснота защо като почна да пия и не мога да спра – физическата страна на болестта. Реакцията на тялото, която сме приели да наричаме алергия. Чувал съм, че не всеки е съгласен с приложението на думата алергия към тази телесна реакция, но на мене ми върши работа. Свръхчувствителност към определени храни, вещества и др. Ненормална реакция Нормалният пияч пие две и си ляга. Моя милост пие две и тогава се отваря глътката и се почва.

Умствената страна на болестта – след стотици заклевания, че няма да пия повече – на повечето от които си вярвах сам, че ще спра. Та след тези стотици заклевания, почвах наново. И също се чудех защо почнах пак? И естествено се чудех защо отново пия по същия начин, без да имам контрол? Ами почнал веднъж – телесната реакция е неизбежна. Умствената страна на болестта – нямам ефективна умствена защита срещу първата чаша. И другата уловка – дори да знам за болестта, каквото и да означава това знам, това пак не може да ми даде ефективна умствена защита срещу първата чаша. Дори и да не желая вече да пия, това пак не може да ми даде защитата.

Болестта е и душевна – гонени от стотици форми на страхове, самосъжаления, самозаблуди и себелюбие. Неуправляемост на живота. Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора....
Трисъставна, трипроявна, трикомпонентна болест. Няма такова чудо. Невидима.
Първо уж разбрах какво е това алкохолик. И това беше – не мога да пия и не бива да пия.
Бая по-късно, когато ме стисна за гушата душевната болест, през годината на суша, загрях че има нещо бая повече и потърсих помощ. В Мнението на лекаря от Голямата книга намерих физическата страна на болестта и разбрах, че по никакъв начин не мога да вкарам алкохол в тялото си, без то да реагира с непреодолимо и неконтролируемо желание да пие. Бая пъти четох и обсъждах със спонсора си това преди да ми светне. Иначе уж го бях прочел и разбрал. Защо се получава тази странна слепота пред очевидните факти?
Личното ми мнение – коварен, объркващ, всемогъщ!
Разбрах, че мозъкът ми е запечатал ефекта, който е разрешавал душевните ми терзания години наред. И мозъкът си върши някои работи без дори да се допитва до мене. Лудото мислене и дори несъзнателното посягане. Невъзможността ми да живея на чисто и без ефект.
И това ще бъде, докато в мен вилнее душевната болест – болните реакции, емоции. Гонени от стотици форми на страхове, самосъжаления, себелюбие и самозаблуди. Поради това и Програмата е духовна и няма мърдане.
Така съм благодарен за зора, който изпитах. Той ми принуди да се захвана с тази Програма. Бях се провалил във всички по-лесни и удобни пътища. Не можех да понасям повече болката. Дори не можех да подам команда да се мръдна от блокаж. Моля се да не забравям как по два часа съм събирал сили сутрин, за да изляза от нас. Чаках петъка, за да се затворя и да легна да си почивам два дена. Или да се мъча, по-скоро. И още по-отчаян и изтощен да изпълзя в понеделника. Депресията ме душеше вече години наред. Сигурно специалистите биха ми поставили отделната диагноза. Освен алкохолизма. Пневмония и отделна диагноза – сополи. Друга отделна диагноза – температура.
Облаците почнаха да се разнасят след като заявих, че съм готов на всичко да се измъкна от това състояние. Помолих за помощ, помолих за спонсор и се захванах упорито да действам по Програмата за възстановяване – 12 стъпки. Така както е изложена в Книгата Анонимни алкохолици. Така както са се възстановили милиони от тази болест. Както те самите казват в предговора към първото издание: „Основната цел на тази книга е да покажем на други алкохолици КАК ТОЧНО СЕ ВЪЗСТАНОВИХМЕ.”
Мда. Как точно са се възстановили и какво точно ни съветват да направим в тази точно книга:
„Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки.
Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен, по-удобен път. Но не можехме. От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха някакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.”

И тази книга надхвърля милионен тираж – към август 1981г. над 3 000 000 /три милиона/ копия. Втората с най-голям тираж в света книга изобщо. Защо ли АА преимуществено издават точно тази книга и наричат същата – Основен текст на АА?

Безспорно АА са издали достатъчно литература, която чета с удоволствие:
Alcoholics Anonymous (575 pages)
Twelve Steps and Twelve Traditions (192 pages)
Alcoholics Anonymous Comes of Age (333 pages)
As Bill Sees It (The A.A. Way of Life) (333 pages)
Dr. Bob and The Good Oldtimers (373 pages)
Pass It On
The Story of Bill Wilson and How The A.A. Message Reached the World (429 pages)
Biography of A.A. co-founder, published in 1984.
Daily Reflections: A Book of Reflections By A.A. Members For A.A. Members (382 pages)


Книги много за четене. Море от книги по този свят с много хубави работи в тях. От хубави по-хубави.
Благодаря на Бог, че ме свърза с алкохолик действащ по тази Програма, който сподели с мен своят опит във възстановяването, който го няма в книгите. Можех още да карам сам с книгите и шишето. Нали съм специален и всичко знам. Вундеркинд.
То и онзиденшната катастрофа е много показателна за проявите на болестта ми, но може би следобед ще остане време да споделя. Сега ме чака ново пътуване и се моля да съм си научил уроците.
Моля се за още 24 трезви часа за всички нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Във връзка с горните мнения-"Запазете го просто"

Когато през 2002 година отидох на тази група в града ни с името "АА" ,постоянно четяхме от 12/12.Това беше сбирка,след сбирка и постоянно препрочитахме тази книга.Така и нищо не ми влезе в празната глава,тъй като не спрях да пия за по-дълго от няколко месеца.След това постоянно"четене и размишления" върху написаното /и дори давано "за домашно и подготовка" /аз така се отвратих от 12/12,че не исках да я погледна.Сигурно бях доста "деградирал алкохолик",щом нищо от това,което четохме и разисквахме не ми помогна да спра да пия.Книгата "Анонимни Алкохолици" ни беше показана с думите,че тази "книга" е наричана "Голямата книга" или "Библията" на АА.
Аз още тогава се влюбих в нея и я нарекох "Моята алкохолишка Библия",но нямах шанса да работя по нея,тъй като за работата по Голямата книга явно се иска този,който "предава посланието" да го е получил отнякъде...
По-късно/ след години/ когато се опитвахме "да работим по нея" беше решено "да я четем веднъж седмично",а през останалото време отново си четяхме от 12/12.
С това "четене" аз загубих дори малкото,което вече бях придобил в Анонимни Алкохолици.Стана така,че като четях и споделях по Голямата книга чувствах,че все едно "чета вестник".За някои може да е без значение,но оттам тръгнах назад и в резултат от този "експеримент със себе си" се доближих към запоя.
Сега се опитвам да правя това,както с мен е правено-да споделям от себе си,да проучваме Голямата книга с мои събратя и да прилагам в действие това,което е "предложено" там.И то "само за днес".


Бъдете здрави и трезвени,приятели.
Благодаря ви,че ви има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази сутрин, докато карах към работа, качих на стоп трима малчугани. Те са мъже вече, но разликата във възрастта се увеличава, колкото и за младеж да се чувствам. И както обикновено тръгнах да давам уроци по шофиране. Не говаря. С пример. Карам и се правя. Каква скорост поддържам, въпреки че за един момент показах възможностите на колата. Мъгла. Един автобус щеше да ни прегази, по негова грешка. Но показвам как следя ситуацията и как нито реагирам, нито обсъждам поведението на другите участници в движението. Просто си карам. Превключвам си радиото, следя огледалата постоянно. Показвам го с въртене на тиквата, макар да не е необходимо. И други такива. Не говоря, макар малчуганите да пробват варианти да ме заинтересуват, говорейки си помежду си. Да ми кажат, че и те са голяма работа, макар аз да не съм се правил на голяма работа. Или така си мислех, но през цялото време си играя театъра, но не така грубо. Актьорът се е рафинирал. Та малчуганите се хвалят помежду си на кой участък колко вдигнали, но не риагирам, а в този момент им демонстрирам как с бавно и премерено каране, може да се направят по-полезни работи. И така. Доволен съм от себе си. Чувствам се преуспял в това каране. Почти съвършен. Нали забравих онзи ден как за малко да полетя и после се бях вбесил, че съм сбъркал и че някой ми сочи грешката.

После стана интересно, след като ги оставих. Минах през една аптека, да си купя зимни стелки за обувките. Аптекарката възрастна жена. Казвам си поръчката. Зимни стелки, от белите. Изобщо не гледам какво ми дава жената. Качвам се на колата. Престроявам се на кръстовището и докато чакам да светне зелено намествам стелките отляво на вратата и виждам, че са черни от летните. Опс. Не мога сега да сляза. В какво положение ме постави тази жена. Аха да се ядосам. На светлочервено се измъквам от кръстовището, защото после трябва да чакам още петдесет и пет секунди. Как ме бавят. Нетърпение. Може да стане каша голяма след демонстрацията на висши пилотни умения. Забивам в първата отдясно и се гледам как мърморя, че и няма къде да се паркира, ще ме кара в този студ да се връщам. Чужди грешки. Обаче се наблюдавам и виждам накъде може да поема. Връщам се пеш. Минавам на червено и една жена с корса като ме вижда тръгва да ме гази. Отстъпвам и решавам да не я коментирам, защото тя се стресна вероятно и не е имала намерение като ме види да тръгва на газене. Пресичам и отивам в аптеката. Там естествено се е настанила една жена, която има много претенции и въпроси и се налага да я чакам. Но това ми дава възможност да премисля и да предвидя какво ще стане ако се развикам: "НАЛИ ТИ КАЗАХ ЗИМНИ, ОТ БЕЛИТЕ!!!" или дори да кажа: "ПОИСКАХ ЗИМНИ!", или още по-културното: "МАЙ НЕ МЕ ЧУХТЕ ДОБРЕ, НО ВИ КАЗАХ ЗИМНИ И ОТ БЕЛИТЕ!"

Решавам да пробвам нещо различно и казвам: "Извинете, искам от зимните стелки. Те са на същата цена. Може ли да ми ги смените". Жената - "Да, на същата цена ли са? Извинявайте, аз не чух като сте казали, че искате зимни." Аз - "Няма проблеми, вероятно аз не съм казал какви искам." Въпреки, че ако трябваше като преди да си доказваме и да се разправяме, нали съм стопроцента сигурен, че казах - ЗИМНИ, ОТ БЕЛИТЕ. Жената се усмихна, когато предположих, че може би греша. Така ме изкефи тази усмивка и си излязох в доста добро настроение.

Прегледах пак назад поведението си. Ако на ден съм предизвиквал пет скандала. Средно. И то справедливи, защото другите са грешали. То колко време от живота си съм загубил и колко поражения съм причинил на себе си и на другите. И как си мислех, че другите са виновни и че аз нямам проблеми сам по себе си. И дори не подозирах за проблем с алкохола, а камо ли с мисленето и душата. Ако изобщо пък подозирах за съществуването на някаква душа. Нали всеки, който говореше за духовни работи, или беше тъпак, или говореше нещо наизуст, защото така се говори от сорта на - да чукна на дърво, пупуданеурочаса, акоерекълбог и така нататък. Но не мислех, че някой вярва, при положение че аз не вярвам. И всеки един скандал си беше едно добро оправдание да отпусна и като съм отпуснал пък врата и заформям нов, и така постоянно в някаква омотана въртележка.
Как самият съм причинил всичките си беди и се налага да действам за да се измъкна. И сега е момента за момента. За действието. Вчера слушах как две жени си говориха за новата година и едната вика - и дано новата да е по-добра, защото старата беше отвратителна. И си мисля - ами то няма откъде да е по-добра. Ако я чакаме като преди я чаках - да бъде новата по-добра ей така автоматично. Да чакам нещо в бъдещето. А да изпускам момента за действията в единственият възможен момент за действия - момента. И именно тези действия са нещото, което може да промени бъдещето. Не мисленето, защото именно мисленето произвежда бъдещето. А след като досега настоящето, което сме чакали като бъдеще, е кофти - то значи мисленето е кофти. Поне така твърдят съвременните писатели нюейджпсихонавти. С което съм съгласен. И как да чакам нещо ново само с мислене. А да мисля само, означава да оставям волята и живота си на ненормалното мислене, което произвежда гадното бъдеще. И докато си пилея момента, който е момента за действие, бъдещето става от лошо по лошо, защото всичко прогресира или регресира. Всичко се развива. Прекрасна програма. Именно от действия. Действие е името на играта. Действие сега. Защото ако с едната ръка стискаш бъдещето и с другата си набарал миналото, то няма я третата да се заеме с настоящето. И земеделецът не може да очаква изобщо да поникне семето през април, ако в момента за сеитба, не сложи нищо в почвата. Промяна няма, ако чакам да дойде промяна, без да действам, докато чакам промяната.

НО всичко е задръстено и как да се отърва от старите навици и натрупвания. Програмата не е дейност по събиране. Авгиевите обори се чистят първо, за да може нещо да се сложи в тях. Не става със старите номера на трупане. Стоя си и натрупвам върху себе си нови знания и умения и четива и дипломи и сертификати. Друго си е квалификацията. Къде ти. Има една история, в една стара книга, когато един младеж срещнал лично Исус и го попитал как да намери Божието царство. И Исус му казал там за правилата, които младежът бил спазвал и това се харесало на Исус. И тогава му казал - раздай богатството си на сиромасите и ела да ме следваш. И младежът се натъжил, защото бил премного богат. Камилата и иглените уши. Като съм го чел никога не съм си мислел, че може и да не става въпрос за богатства само в пари. Може да са богатства от знания и престиж и титли и положение, авторитет. Как да се изостави всичко това. И да се тръгне по нов път. Толкова натрупано. Как да се пусне старият корен, при положение, че когато се говори за старият корен, то това, което е в главата ми не е старият корен. Това са книги, знания, учения, познанства, авторитет, титли, митли. Как да е толкова просто, след като простотата ме обижда.

Спомням си в училище като деца в час по руски. Имахме да превеждаме един текст за Ленин или за Гагарин. И другарката посочва един от любимците си - момче живяло с родителите си в Коми и знаещо руски. И то почва да чете и превежда. Спомням си, че текста почваше с нещо от сорта - Ленин был простой человек. Простой - обикновен. И Ванката превежда - Ленин беше прост човек. ЛЕЛЕЕЕ. Тази като почервеня и се разшумя, но гледаше явно да не шуми много, за да не се види какво ужасно престъпление се извърши. Ленин - прост. Айде бе! Простотата е обидно нещо. Пък иначе повтаряме, че добрите идеи са ужасно прости. Гениалните са задължително прости. Няма нищо сложно. Сещам се за онзи лекар от Цитаделата, който в началото лекуваше богатите жени просто, ама те не искаха да бъдат лекувани ами да им се обръща внимание и да им се показват сложни истории, много скъпи лечения и други работи. И накрая той разбра, че си е загубил живота да се мота във фалшивости и тъкмо си върна любовта на съпругата и нея я трясна автомобил. Яка работа. С простота няма да успееш никъде. Хвали се с успели и преуспели приятели. Говори с корекомски думи. Сочи цитати от професори в няколко науки. Хвали се с квалификации. На простото никой не обръща внимание. Това е просто.

Пък думите на умиращият Доктор Боб - "Не прецаквайте това, Бил! Запазете го ПРОСТО!"
Просто! Как така към простото бе. Имам забрана за простото. Като чуя просто и всичко ми се обръща. Не че съм роб на думите и незнайните им значения в главата си, които пораждат определени реакции. Но като чуя просто, това е друга работа. Мда. Стига прости работи. Дай нещо по-така. Аз съм от кореком, баща ми е тираджия, чичо беше в Либия имаме видео и гледаме американски филми още от ти когато не знаеше че има друг тютюн освен феникса. Мда.

Това е Програмата. Проста Духовна Програма от действия. Нищо сложно. Достъпна за всеки и това може би обижда уникалната ми интелигентност и извисеност, която иска сложни неща и неща, които не са достъпни за всеки. Искам книги от професори и елитни преуспели гении. Лъскави. Искам нещо специално, защото съм по-специален. Не искам да се кланям на Бог. Не обичам преклонението. Друга работа е да слушам интелекта си и да слушам всеки, който ми гали интелекта. Интелектно е да съм сред моите интелектуални герои - известните преуспели професори. Не ща прост хляб на края на трапезата и служене. Искам елит и гладене на ЕГОТО. Искам да давам гориво на врагът. Аз съм по-умен от тази болест. Обаче ако болестта е в мен и част от мен - то ако аз съм по-умен от нея, какво става тогава? Имаше една немска приказка за джуджето, което изпълнило желанията на дърваря Петер Мунк. Да има пари колкото най-добрият комарджия. Ама като седнал да играе с най-дорият комарджия и му обрал всичките пари, той самият се оказал без пари, защото условието да има пари, колкото има този, който преди малко оставил без пари. Мда. И се прецакал, защото искал работи, които му се стрували успешни и лъскави. А не поискал ум и разум и здраве. А това е нещото, което искам с тази Програма, чрез тези прости и нелъскави дейстивя - Господи дай ми смирение да приема нещата, които не мога да променя, смелост да променя нещата които мога и мъдрост да прозра разликата. И нека бъде Твоята, а не моята воля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

8 Януари
Израстване

“Нашето духовно състояние се явява база за успешно възстановяване , което предполага неограничен ръст .”

Когато нашите членове отбелязват своите юбилеи , те често говорят , че са “порастнали” в АА . Добре мислим ние , какво означава това ? Започваме да се интересуваме а , пораснали ли сме ние изобщо. Изучаваме своят живот и , се окуражаваме от всичките признаци на израстване : чекова книжка , деца , работа , задължения . Дълбоко в себе си ние често сме се чуствали деца . Животът по старият начин и всичко това което ни обкръжава по всяко време ни обезкуражава . Не винаги знаем , какво да правим . Понякога не вярваме , че сме възсрастни , а не сме просто деца , на които е дадено тялото на възрастни и неговите отговорности .
Да определяме чертите на известна възраст или да поемем отговорност – това не е най добрият способ . Най добрата черта на израстването – това е нашето духовно състояние , основата на нашето възстановяване . Ако ние до този момент сме зависими от хора , места , и неща , за да получаваме удоволетворение , както децата зависят във всичко от своите родители , то ни е нужно да пораснем още . Но ако ние здраво стоим на основата на нашето духовно състояние , и подържаики главно него , то ще можем смело да заявим своята зрелост . На тази основа нашите възможности за ръст са неограничени .

Просто за днес : Моята зрелост се определя от моите отговорности по поддръжка на духовното ми състояние . Днес то ще бъде главният ми приоритет .

Малко тъй инпровизирах щото съм и без речници и незнам руски ама се надявам да съм успял и да не съм след като пиша тук май вече много много не ми пука знам ли ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

12 януари

Мисъл за деня
Колкото по дълго сме в АА, толкова по есетствен ни изглежда този начин на живот. Нашият стар пиянски живот беше много неестествен. Нашият настоящ трезв живот е най-естественият начин, по който можем да си позволим да живеем. През ранните години на нашето пиене, нашият живот не беше така различен от живота на повечето други хора.Но докато постепенно се превръщахме в проблемни пиячи, нашият живот ставаше все повече и повече неестествен.
Осъзнавам ли сега как нещата, които правех преди бяха далеч от естественото?

Медитация за деня
Ще благодаря на Бог за всичко, дори това което ми изглежда проблем и тревога. ще се сттремя да бъда благодарен и смирен. Цялото ми отношение към Висшата сила ще бъде отношение на благодарност. Ще бъда радостен от нещата, които приемам. ще предам това, което Бог ми разкрива. Вярвам че все повече истина ми се разкрива, докато навлизам в новия начин на живот.

Молитва за деня
Моля се да мога да бъда благодарен за нещата, които получих и които не заслужавам. Моля се тази благодарност да ме направи истински смирен.