Феноменът на непреодолимата физическа жажда / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Тази вечер имам голяма нужда от това да приема нещата такива каквито са . Много ми е трудно случи ми се нещо , което трябва да приема и да продължа живота си . Незнаех какво да направя пиша пиша на спонсора си но пак заблудата продължава . Затворих скаипа излязох извън линия дори и телефоните изключих и ей така да легна и да нямам връзка с никой хванах голямата книга да почета . Правеха ми се някой глупости но предпочетох книгата просто имам нужда от сила . Там е посланието за възстановяване просто имам нужда от него в момента . Отворих ей така на историите и сега мисля да препиша тук историята която прочетох за мен не е случайна и много ми помогна , и така може да помогне и на друг . Както казах имах голяма нужда да приема едно нещо , което се случи . И историята която отворих и порчетох е приемане е верният отговор . Направо като я видях нали и се хванах за нея моментално .

Докторът не беше зависим , мислеше си той . Той само си предписваше лекарства за своите болести . Приемането бе ключът към свободата .
Ако е имало някой , който е дошъл в АА по погрешка , това бях аз . Мястото ми простио не беше тук . Никога и в най - дивите моменти не ми е хрумвало , че може би съм алкохолик . На майка ми и през ум не и е минавало , че някой ден ще стана президент на АА . Аз впрочем също съм бил далеч от идеята , че ще имам алкохолни проблеми . Срещах трудности от всякакъв вид . Главните ми проблеми бяха в бракка . "Ако имахте жена като моята , и вие щяхте да пиете " , намирах си оправдание аз . Макс и аз бяхме женение вече двадесет и осем години , когато аз се озовах в АА . В началото на нашия съвместен живот всичко вървеше по мед и масло . После обаче , заради моето пиене , отношенията ни се обтегнаха . Жена ми премина през различните стадии на подготовка за Ал-Анон(организация , която обединява близки и роднини на алкохолици). В началото казваше , че не я обичам вече и ме молеше да си призная това . Съгласих се , спомням си , че казах :"Има само един човек на света , когото мразя повече от теб и това съм аз . " Тя поплака и отиде да си легне . Аз също така плаках и си смесих следващото питие . (Днес ние не живеем вече така).
Пращах Макс при четири психиатъра и нито един от тях не ме накара да изтрезнея . Пращах и децата на психиатър . Спомням си , че дори и кучето ни имаше диагноза от психиатър . Виках по Макси :"Какво искаш да кажеш , че кучето има нужда от повече любов . Кажи на твоя откачен кучешки доктор , че неговият кабинет не е в Бевърли Хилс (сателитен град на Лос Анжелис, където живеят богаташи).Искам само да зная защо кучето се напикава всеки път , когато го взема в ръце?"Същото куче не се напикава , откакто се включих в програмата на АА .
Колкото по-сериозно се грижех за състоянието на Макс , толкова по - болна ставаше . Затова не се учудих , че накрая се озова в лудницата . Но когато стоманената врата се затвори и тя си тръгна за вкъщи , бях много изненадан .
Започнах да пия твърде рано като студент по фармация . Прекарвах целия ден в инситута и всяка вечер в дрогерията на баща ми . После зубрех до един два часа през нощта . След всичко , което ми минаваше през главата през деня , не можех да спя спокойно . На сутринта бях полубуден - полузаспал. Чувствах се уморен и оглупял. Тогава намерих решението. Към края на зубренето, изпивах две бири , скачах в кревата и заспивах моментално, Най- важното събуждах се умен.
Така пиех през цялато време на моето следване и винаги бях сред най-добрите. Така беше във фармацевтичното училище , в колежа по медицина, по време на стажа ми. Накрая станах практикуващ лекар, а пиенето ми ставаше все повече и повече. Но аз си мислех , че е заради нарастването на моите отговорности. "Ако и вие имате тези огромни задължения , ако и на вас ви се спи, както на мен, и вие бихте пили", това оправдание се въртеше в главата ми ,
Обикновено пиех след работа. Спомням си , че понякога пиех късно през нощта на паркинга на болниата. С бутилка в ръка, единият крак в колата, другият на земята и не бях сигурен кой е водещият крак. Пиех и късно през нощните смени, когато дежурех на телефона. По - късно осъзнавах, че съм ставал от леглото, светнал съм лампата и съм набрал телефона на пациент, с когото говоря от дълго време. Не знаех дали съм му казал да дойде бързо в болницата , където да се видим или да вземе два аспирина и да ми се обади на сутринта. А понякога пиех, докато седях на дивана и гледах стари филми.
Колкото повече продължаваше пиенето, толкова по-кратък ставаше сънят ми , макар че такава беше идеята ми - с алкохола да заспивам по-лесно. Трябваше да пия , за да заспя и когато се събудихе отново пиех докато се унеса. Не успях да стана сутрешен пияница- в пет часа приключвах. Ако беше пет без една минута взимах още едно питие и тогава си лягах . Ако беше пет и една минута , ставах и прекарвах деня си като истински мъченик. Ставаше все по- трудно да се събуждам сутрин, докато един ден не се запитах какво бих направил за пациент, който се чувства така отвратително. Отговорът дойде веднага : бих му дал нещо за ободряване.
И така аз веднага започнах да взимам и стимулиращи медикаменти. Обикновено това бях 45 мг бензедрин с дълго действие и 45 мг с кратко действие , които да ми помогнат да стана от кревата сутрин. През деня взимах още , за да ми се избистри главата. Започнах да взимам хапове и следобед, за да се задража буден до края . когато прекалявах с ободряващите , взимах успокоителни , за да намаля напрежението. Хапчетата за стимулиране влияеха на слуха ми понякога. Не можех бързо да схващам какво казвах . Мисля си , че ми е било чудно защо казвам нещо отново- след като съм го казал вече три пъти. Но не можех да си затворя устата .
За успокояване предпочитах да си бия инжекция с демерол интеревенозно . Уставох , че ми е трудно да работя , ако си биех морфин. След инжекцията имах постоянно нужда сда си търкам носа , който ме сърбеше и имах чуството , че ще повърна . Кодеинът и перкоданът никога не са имали ефект върху мен . Така или иначе известно време си инжектирах пентотал интарвенозно , за да мога да заспя . Това е веществото , което хирургът използва като пъхне иглата във вашата вена и каже: "Брой да 10"и преди да си стигнал до две вече си заспал. "Светкавичното напиване до козирката", така го наричах аз и му се наслаждавах. Не ми беше удобно да лежа в кревата и да си бия инжекцията пред децата и жена ми , затова държах лекарството в чансата си в колата, която се намираше в гаража . За щастие той беше прилепен за къщата. Там можех да пъхна иглата във вената си и тогава да преценя какво количество ми е нужно , така че като прибавя иприспивателните хапчета да успея да извадя иглата, да сваля турникета и да го хвърля в колата, да затворя врата и , да изтичам през хода и да се хвърля в кревата, преди да съм заспал. Беше много трудно да се пресметне точното количество . една нощ трябваше на три пъти да се обработвам , за да заспя .
Дойде и денят , когато реших да се откажа. За целта трябваше да изхвърля всички леарства от дома си и всички, които криех в кабинета си . Ако те са наблизо, аз винаги щях да намеря причина да ги употребявам- особено хапчетата. Не съм взимал успокоителни , седативи или хапчета за ободряване , защото съм зависим от лекарства . Причината да ги взимам беше , че исках да се облекчат мъките ми . Затова взимането на всяко хапче беше научно обосновано и винаги в определения час .
За мене хапчетата нямат този ефект да изпиташ удоволствие , а са по скоро облекчение . Като лекар и аптекар същевременно, израсъл в дом на аптекари, аз имах лек за всяка болест , а аз бях много болен .
Днес установявам , че не мога да работя по програмата на АА и да взимам лекарства едновременно . Дори не смея да ги нося със себе си в случай на спешна нужда . Не мога да кажа:"ще изпълнявам Програмата" и да глътна хапчето. Не мога да кажа:"Аз съм безсилен пред алкохола", но в същото време да смятам , че твърдият алкохол не етолкова вреден. Не мога да казвам, че бог ще ми върне разума , но докато го направи, аз ще контролирам количеството на хапчета, които поглъщам . Не беше достатъчно само да се откажа от алкохола . Трябваше да се разделя с всички лекарства за стимулиране на филическата и психическата дейност , ако исках да съм трезв и да се чуствам добре .
На два пъти в края на седмицата решавах да не взимам абсолютно нищо . И в двата случай на сутринта получих конвулсия. И двата пъти вечерта преди това не бях пил, така че очевидно алкохолът нямаше нищо общо с това . Неврологът, който се заниваше с мен , не си и помисли да ме пита дали пия, а аз не си и помислих да му кажа. Той не можа да установи защо съм имал конвулсии и реши да ме изпрати в клиниката в Майо . На мене ми се струваше, че първи трябва да се диугностицирам. Бях най-добрият диагностик по това време и бях наясно с моя случай по - добре от когото и да било. Седнах насаме със себе си , за да си припоння всички факти преди конвулсиите:личностни промени, всекидневни главоболия, депресия от време на време и чуство за оглупяване . И изведнъж ми станя ясно : аз имах тумор в мозъка и скоро щях да умра . Клиниката в Майо изглежда беше добро място, за да се потвърди тази диагнози .
След девет дни изследвяния в Майо ме закличиха . Стоманената врата се затвори зад мен , а Макс си отиде у дома. Не ми харесваше, че съм затворен в дудница. Осебено неприятно ми беше, че на Коледа ще трябва да се задоволявам с ледени сладки. Вдигнах доста врява и накрая те се съгласиха да ме изпишат без съгласието на лекуващия лекар . Макс ебоще да се грижи за мен , след като аз обещах никога вече да не пия, да не взимам хапчета , да не ругая и да не говоря с жени . Качихме се на самолета и веднага започнах да се боря със силното ми желание да опитам от безплатните питиета . Макс обаче спечели- не пих . Нито ядох, нито продумвах дума. По тъпя за вкъщи си взех бутилка уиски и си легнах . На другия ден Макс се обади на невролога и му каза за мнението на психиатрите в Майо . Той уреди веднага среща с местния психиатър, който бързо реши, че трябва да вляза в психиатричното отделение на местната болница. Настояха да съм в затворено помещение , докато Макс и аз искахме само да съм сам в стая . Накрая тя подчерта ,че съм техен колекга и получих моята самостоятелна стая , нищо повече.
Времето минаваше много , много бавно в моето повторно пребиваване в лудница. Никога не божах да разбера какъв е смисалът на това и продължавах да се питам : "Какво търси този дообър човек в това заведение?"Те ме караха да правя кожени колани и какво ли не още. Затова ли бях учил толкова години? За да седя и да правя кожени колани? Освем това не разбирах указанията . Момичето ги обясняваше по четири пъти , а аз я карах отново да ми обяснява. Все пак съм горд да напомня , че бях ходил на четири сбирки на АА и вече успях да направя чифт чудни мокасини и половин портмоне. Носих тези мокасини всяка нощ в следващите седем години, докато се пробиха. По случай седмата година от моето първо посещение в АА , жена ми вече добре ориентирана в програмата и редовен член на Ал-Анон, постави тези мокасини на пиедестал. Сега аз притежавам може би най-скъпия чифт мокасини, които някой някога евиждал и те ми помагат да си спомням къде съм би.
В болницата имах натрапчивата идея, че съм в края на живота си . Че ако успея да контролирам външният свят около мен , тогава вътрешният ми мир щке стане поносим. Певечето време изкарвах в писане на писма , бележки,нареждания и списък от неща за Макс , която беше и моя служебна сестра в офиса , за да вървят нещата докато аз съм "заключен".Човек трябва да е много болен , за да прави това , но пък и човек трябва да е още по-болен , за да идва всеки ден и да иска нов списък. (Днес ние не живеем вече така. Макс продължава да работи с мен в офиса, но отдадохме нашите сърца и воля, нашия живот и работа на волята на Бога . Всеки от нас е свидетел на другия , как предприехме Трета Стъпка на висок глас - точно както е казано в Голямата Книга . И животът ни стана по - прост и по - лесен, откакто се върнахме на моята стара идея - да се погрижим за нашата вътрешна среда с помоща на Дванадесетте Стъпки и да оставим външната среда да бъде, каквато е ).
Един ден , както си седях в болницата , моят психиатърсе приближи до мен откъм гърба ми и попита :"Искаш ли да говориш с човек от АА?"Моята реакция беше , че аз помагам на толкова пациенти в лудницата и си имам моите хиляди проблеми , че само някакъв пияница от АА ми липсва . Но по израза на лицено на психиатъра , успях да прочета , че ще го направя истински щастлив , ако се съглася . И така , за да ощастливя лекаря аз ес съгласих . Малко след това осъзнах , че е било грешка- когато този голям палячо влезе със скок в стаята и започна да вика:"Казвам се Франк, аз съм алкохолик , ха ха ха ". Искрено го съжалих - единственото нещо , с което този човек можеше да се похвали , беше , че е алкохолих . Едва по късно той споледи , че е адвокат .
Против моето жеварие отидох на сбирка с него същата вечер и се случи странно нещо . Психиатърът , който дотогава ми общъше толкова малко внимание , започна да се интересува от мен . Всеки ден ми задаваше различни въпроси за сбирките в Аа . В началото се питах да не и той да е алкохолик и ме праща , за да разузнавам . Много бързо стана ясно , че вместо това прявява детинско желание да ходя на колкото се може повече сбирки , докато съм в болницата и да продължа да ходя след като изляза . Не за друго , а само , дза да задоволя прищевките му , накарх Франк да ме води всяка вечер . Франк го правеше винаги , освен в петък , когато имаше среща с приятелката си . "Странен начин да се ръководи една органзиция ", оплаках се аз от Франк на психиатъра , който не се смути от тази работи и накара друг да ме заведе.
Дойде време психиатърът да ме изпише от болницата . Започнахме да ходим на сбирките заедно с Макс . Още от началото разбрах , че те не могат да направят нищо за мен, но със сигурност щяха да помогнат на Макс. Ние седяхме в ъгъла и си говорехме само двамата . Измина точно една година , преди да се изкажа за първи път на сбирка на Аа. Макар че в началото доста се забавлявахме , чух неща , които според мен бяха глупови .
За мен думата "трезв"означаваше да пиеш , но да не се напиваш". Когато един едър и здрав на вид млад човек стана и каза :"Ако не пия днес , за мен това е успех ", си помислих :"Човече , имам толкова много работа , че едва ли мих се сетил да се хваля , че не съм пил."Разбира , продължваха да си пия .(Днес нищо на света не е по - важно за мен от това да остана трезв. Да не пия за мен е най-важната задача , с която се спрявам всеки ден .)
Днлумаше чи де , че всичко , за което говореха на сбирките , беше пиене , пиене , пиене . От това ожаднявах . Аз исках да говоря за моите много и големи проблеми - пиенето не беше един от тях . Знаех си , че да откажеш"едната напитна на ден "няма нищо да промени . Все пак след седем месеца реших да опитам . И до ден днешен се чудя колко много от моите проблеми станаха решими или изощо изчезнаха , след като спрях с алкохола?!
Отдавна бях отказал наркотиците , повечето хапчета и част от алкохола . В началото на юли се отърсих от алкохола изцяло , а в следващите няколко месеца зарязах и хапчетата . След като импулстът да пия изчезна , за мен беше относително лесно да стоя далеч от алкохола . Но за известно време ми беше трудно да избягвам лекарствата , когато имах съответните симптоми - като кашлица , болки , страх , безсъние , бускулни спазми или разстройство . Да ги махна постепенно ми беше по - лесно . Днес имам чувството , че съм изчерпал лимита си в химията за цял живот .
Това ми помогна да се убедя , че алкохолизмът е болест , а не нормален начин на живот . Че съм бил зависим от пиенето , макар че по това време не съм го знаел . И че да постигнеш трезвеност не е само въпрос на воля . Хората от АА имаха нещо , което беше много по-добро от това , което имах аз. Страхувах се да го приема , защото беше ново за мен - беше ендно особено чувство на сигурност .
Накрая възприемането на новото стана ключът към моя преблем с алкохола . След като прекарах седем месеца в АА , постепенно отъсваики се от алкохола и от хапчетата , но без да одобрявам програмата , намерих сили да кажа :"Господи , добре , съгласих се ." Колкото и странно да е , дори и преди да съ мдал разрешение на хората да ме наричат така - аз наистина бях алкохолик . И нямам нищо против . Но какво да правя оттук нататък ? Когато престанах да живея с проблема и започнах да живея с отговора , проблемът просто изчезна . От този момент желанието ми да пия си отиде .
Възприемането ми като алкохолик е отговорът на всички мои проблеми днес . Когато бях объркан , причина за това беше някаква личност , място , нещо или ситуация - някакъв факт от моят живот , който не исках да възприема и не можех да намеря спокойствие , докато не възприема всичко такова , каквото е в този момент . Нищо , абсолютно нищо , което става в този свят , не е случайно или погрешно . Докато не възприех моя алкохолизъм , аз не можех да бъда трезв . Докато не възприема живота , така както го е подредил Господ , не мога да бъда щастлив . Аз трябва да се съсредоточавам не върху нещата около мен , които трябва да бъдат променени , а върху промените вътре в мен .
Шекспир е казал :"Светът е една сцена и хората са нейните актьори." Той е забравил да спомене обаче , че аз съм гланият критик. Аз виждах грешките във всеки човек, във всяка ситуация . И бях винаги щастлив да ги изтъквам , защото търсех съвършенството . Новото ми възприемане на света с помощта на АА ме научи , че има по нещо добро и в най - лошите от нас и по- нещо лошо и в най-добрите от нас . Че ние всички сме рожби на Господа и ние всички имаме право да сме тук .Когато се оплаквам от себе си или от някой друг , аз всъщност се оплаквам от делата на Бога . Аз всъщност казвам , че знам по- добре от него .
Години наред знаех , че най - лошто нещо, което можеше да се случи на такъв добър човек като мен , беше да стана алкохолик . Днес знам , че това е най-доброто нещо , което можеше да ми се случи . Това доказва , че не знам какво е добро и какво е лошо за мен . И ако не знам какво е добро за мен , още по-малко знам какво е добро за теб или за когото и да е било . Разбрах , че не бива да давам съдети и да си мисля , че знам кое е най - доброто , а да приемам живота такъв , какъвто е - но най-вече моя собствен живот . Преди АА оценявах себе си според моито намерения , докато светът ме оценяваше според моите действия .
Приемане е и отговорът на моите проблеми в брака . Сякаш Аа ми даде нови очила . Макс и аз сме женени от 35 години . Преди да сключим брак , когато беше още притеснителна слабичка девойка , видях неща в нея , които други не бяха забелязали - красота , чар , жизнерадост , дарба да говори лесно с хората , чувство за хумор и много други ценни качества . И аз като героя от гръцката митология Мидас , който превръщал всичко , до което се докоснел в злато , имах тази дарба ва увеличавам всичко върху което се съсредоточавах . Когато се оженихме с Макс , нейниет добри качества излязоха на преден план и ние бяхме щастливи заедно. Но когато обикнах алкохола повече от от нея , той като че ли замъгли погледа ми . Вместо да виждам това , което беше добото у жена ми, аз започнах да се взирам в нейните дефекти. И колкото повече се съсредоточавах върху дефектите и, толкова поече те се увеличаваха и растяха пред очите ми. Всеки неин дефект ми се струваше все по-голям и по-голям. Когато си казвах, че е нищожество, тя чезнеше в очитеми , Колкото повече пиех, толкова по-увехнала ми се струваше тя.
Един ден в АА ми казаха , че съм имал лещи,които насочвали мислите ми в обратна посока . В "Кураж за промяна " на Молитвата за спокойствие в душата се казва , че аз не би трябвало да правя промени в брака , да промени в себе си и че трябва да се науча да приемам жена ми каквато е . АА ми даде нови очила . Аз мога отново да се съсредоточа върху добри черти в характера на моята жена и да съм отново свидетел как те стават по - добри и по-добри .
Мога да правя същото и на среща на АА . Колкото повече се съсредоточавам върху дефектите на АА - късното започване,дългите дрънканици, пушенето на цигари- толкова по - лоши стават тези сбирки. Но когато се опитвам да търся с какво мога да усъвършенствам организацията , когато фокусирам съзнанието си върху добрите и страни , сбирките стават все по - интересни и по - полезни. Когато се фокусирам върху добрите неща, денят става добър. Когато се концентрирам върху лошото време , то наистина става такова. Когато се втренча в проблема , той става по - голям , когато се съсредоточа върху решението му , то идва някак по - леко.
Днес Макс и аз разговаряме повече върху това , което чувстваме , отколкото върху това , което мислим . По-рано спорехме за найа-различни идеи, но не и за нашите чувства. Аз мога да и кажа да не мисли по определен начин, но не мога да отнема правото и да чувства по свой начин . Когато става дума за чувства , ние днес се познаваме много по-добре.
Не беше никак лесно да изградим отново семейните си отношения .точно обратното - най - трудното нещо в тази програма беше тъкмо това . Чувството между мен и децата , чувствата към и от Макс . Струваше ми се , че първо трябва да се науча да обичам моята жена и моето семеиство отново и една накрая-принципите на АА . Но стана обратното - трябваше да премина през 12 стъпки отново, но вече имайки едно на ум за отношенията с Макс. От първата, която гласи:"Аз съм безсилен пред алкохола и не мога да управлявам моя живот и живота на семейството ми " до Дванайсетата, в която аз ми трябвало да се отнасям към нея като към олен член на Ал-Анон, с любов както към новодошъл в АА.
Може би най-доброто нещо за мен е да си спомнямам, че моят мир в душата е обратно пропорционален на моите очаквания. Колкото по - големи са очакванията ми към Макс и останалите , толкова по-малко е моето душевно спокойствие. И сякаш виждам този мир в мен да израства, когато коригирима очакванията ми в посока налоду-т.е. направя ги по скромни . Важно ли е това , наистина? Има ли нещо по - важно от душевното спокойствие, от трезвеността в чувствата . И когато отдавам повече значение на тези две неща , отколкото на всичко останало , те ще останат там , по-високо в стълбицата на моите морални ценности - пена засега .
Приемане на нещата , каквита са , е ключът на моето отношение към Бога днес . Аз никога не стоя и не правя нищо, докато чакам Той да ми каже какво да правя . Старая се да се справям с всичко , което зависи от мен и оставям той да реши какъв е рецултатът . Такава е Божията воля за мен .
Моята магическа сила да увеличаватм това , върху което се съсредоточавам не ме е напуснала . Фокусът на моето внимание обаче е върху възприемането , а не върху очакванията . Защото моят душевен мире е правопропорционалине на моята готовност да приемам нещата . Не забравям това и мога да видя , че никога не съм бил по - щастлив. Благодари ти , Господи за АА .

И аз ти благодаря Господи за АА и за това че съм добре днес . Лека нощ на всички ..

Онзи ден преведох една история от Грейпвайн – списанието на Анонимни алкохолици. Ставаше въпрос за Втора стъпка и реших в началото да взема да се разровя в речниците да видя какво точно ми се възвръща – здрав разум. Дали означава, че съм ненормален или какво са имали предвид нашите основоположници с това. Умствената болест.

От Втора стъпка – Повярвахме, че Сила по-висша от нас, може да ни възвърне към sanity.
Какво е sanity? Или щом ще ни връща към sanity, то би трябвало да се намираме в състоянието противоположно на sanity, а то е insanity.

Какво означава insanity? Какви сме ние, че да се налага Сила по-висша от нас да ни възвръща нещо, като начин да бъдем възстановени от алкохолизма:

(a: extreme folly or unreasonableness
b: something utterly foolish or unreasonable)

а
екстремно – няма нужда да се превежда
folly - глупост, безразсъдство, безумие
или
unreasonableness - безразсъден, неразумен, сляп, неблагоразумен

б
something – нещо
utterly - напълно, съвършено, извънредно, крайно
foolish - глупав, безразсъден, неразумен
или
unreasonable - неразумен, неблагоразумен, безразсъден

Историята:

Почти се бях отказал

„Повярвахме, че Сила по-висша от нас може да ни върне sanity.“

Когато за първи път се сблъсках с тази Стъпка, се обидих от думата sanity. Ако стъпката казваше, „Сила по-висша от нас самите би могла да ни изправи отново на крака,“ или „да ни върне на правия път,“ можех да разбера. Sanity, със значенията, които можеше да има, ми звучеше прекалено.
Чувствах, че не може да съм луд и не бих потърсил помощ. И накрая почти се отказах от програмата, заради думата insanity. Чак при Четвъртата Стъпка (след като се препъвах и прескачах по Третата) започна да ми просветва. Но не преди аутопсията да ми разкрие добре отдолу и да видя, въпреки, че външно всичко си изглеждаше уж нормално, то се оказах изключително егоистичен, необмислен, безсърдечен, невнимателен и обидчив до мозъка на костите си. Това ли бе моралната конструкция на нормалният човек? Реших, че не е. И загубих истинската перспектива на ежедневние живот. Не можех да планирам и изпълня планираното дори за един ден без да се забъркам с цял куп несъществени неща и да ми се отнесе мисленето. Да, най-накрая приех, че се нуждая от възстановяване на моето /the restoration of my/ sanity.
Тогава се появи страх. Студен, безпричинен страх. Какво да правя? Откъде да започна? Внезапно се ядосах. Ядосах се на себе си. Ядосах се на АА. „Трябваше да се сетя“ мислех си аз. „Забърках се с някаква съмнителна дружина и съм много по объркан от когато и да било.“ Продължих да се чудя - „Какво не е наред все пак с тези хора? Защо не се занимават с техните си работи и не ме оставят да се оправям с моите собствени и да наглася сам живота си?“ Тука някъде се върнах към Втора стъпка.
Друго препятствие! Някак си знаех, че за да имам някакъв успех с Програмата, трябва да вярвам в Сила по-висша от мен. По този въпрос не се самобаламосвах. Знаех, че отговорът беше само и единствено в Бог. Но как да се свържа с Него? Не знаех. Знахе за молитвата и всичките облаги, които можех да получа от нея. Също си спомних фрази като „Когато е рекъл Бог“ и „Всички неща се дават на този, който чака.“ - но исках молбата ми за възвръщане на sanity да бъде резюлирана от Бог за незабавно изпълнение. С такива мисли в главата си, седнах и чаках за светкавици, гръмотевици и камбанен звън, който да възвести духовното пробуждане.
На този етап молитвите ми съдържаха половинчати опити за облекчение от махмурлуците, от финансовите несгоди дължащи се на пиенето и брачните трудности, които си докарах със собствената глупост. Между другото, започнах да се моля искрено. В началото, колебливо, с объркани думи и егоистично, но все по искрено и искрено излагах моите грехове и прецакания живот. Изливах страховете и раздразненията си, несгодите и злочестините, молех се, че ако някога е имало по-голям глупак, който да се нуждае от помощ – то аз съм този глупак.
Все още, можех да видя или да почувствам, че няма промяна в мен или моето отношение. Продължих да ходя в АА. Всеки път, когато идвах на сбирка, си казвах, че това ще ми е за последно. По-късно, след всяко едно „за последно“, се улових че чакам следващата „последна сбирка.“
И така започнах да приемам Втората стъпка и да виждам, че чрез оставането си в АА, sanity беше възвърнато /has been restored/. Мисля, че борбата ми да разбера ме направи по-добър човек.

J. S.
Washington

„В началото, колебливо, с объркани думи и егоистично, но все по искрено и искрено излагах моите грехове и прецакания живот. Изливах страховете и раздразненията си, несгодите и злочестините, молех се, че ако някога е имало по-голям глупак, който да се нуждае от помощ – то аз съм този глупак.“

Ей това ми напомни много за начинът по който се молех в дългите, студени, безсънни и потни нощи. Тогава за първи път си позволих да допусна, че не съм чак толкова умен и интелигентен, за колкото си мислех. Допуснах, че може би обективните резултати показват съвсем друго състояние в главата. Различно от субективната ми представа. Нещо беше сбъркано. Първоначално се молих на мозъка си, защото не можех да допусна съществуването на нещо по висше от него. Аз бях върхът на еволюцията и човешкото мислене. Заради това се молех или по-точно се заканвах на мозъка си и го заплашвах за прецакването. Тогава заподозрях, че той действа против мен самият. Нямаше друго обяснение. През цялото време да се прави на умен и на знаеш и на умел и на тарикат и на превъзходен и на хитър и да се гаври с останалите – а резултатите какви са? Да видим резултатите? Виках му – какво стана бе мозък? Нали беше голяма работа. Нали беше много умен и велик. Нали беше найнайнай. Защо ме прецака? Но ти наистина си тъп. Ако ставаше за нещо, щеше да се сетиш, че като ме докара до умиране – така ще убиеш и себе си. Пропусна да предвидиш, забрави, че се намираш в собствената ми черепна кутия. Умирам аз – умираш и ти. Кефиш се, че ме претрепа, но забрави, че това води и до твоята смърт. Затова, ако искаш да живееш, мисли и търси начини за измъкване. Сега аз заспивам. И като се събудя – да си измислил спасение. Не мога повече да живея така и съвсем скоро ще се самоубия. И ти така ще си изпълниш задачата, заради която се пръкна на този свят – да ме убиеш. Обаче си мисла, че твоята тъпотия наистина не може да предвиди, че ти самият ще умреш. Защото ако го знаеше, нямаше да постъпиш така. Наистина си много тъп. Айде лека нощ. Такива ми ти работи. Нямам много време да пиша, защото отивам на сбирка. Благодаря на Бог за днешния трезвен ден и за всичките възможности, които ми даде.