Re: Преживяно: разкажете тук своята история! / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Здравейте! Казвам се Еми, на 38 г. и съм алкохолно зависима.

Започнах да пия от 17-годишна. В началото се събирахме с приятели в нас и пийвахме по малко. Родителите ми работеха до късно, така че теренът беше свободен. После заличавахме следите и никой не ме подозираше. По време на следването ми, особено в сесиите се събирахме да учиме някъде и пиенето вървеше с ученето. Все още имах мярка и нещата се свеждаха до единични случки на запой в някоя дискотека. Но тогава бързо се възстановявах. После се омъжих и с мъжа ми пиехме здраво. Покрай него и аз се пристрастих. Почнаха скандалите в къщи и побоищата. За да се спася от този Ад, намирах утеха в алкохола. Започнах да пия тайно от мъжа ми, защото вече пиех повече от него и една бутилка не ни стигаше. Запасявах се с резерви, които ги криех от него и се наливах тайно. По този начин, заобикаляйки семейните ни проблеми изтърпях няколко години психическия и физически тормоз от страна на съпруга ми. На края не издържах и го напуснах. Почувствах се като волна птичка, избягала от клетка. След развода се отпуснах и си пиех на воля – всеки божи ден. Живеехме с дъщеря ми при родителите ми. Те гледаха детето, а аз се забавлявах по кръчмите с приятели. После ми купиха апартамент и се пренесохме с дъщеря ми да си живееме отделно. Спрях да излизам с приятели и се наслаждавах на свободата си в къщи. Надувах музиката, приготвях си нещо и се напивах… Алкохолът стана моят пръв приятел. Той ми даваше сили, смелост, самочувствие, увереност, идеи, спокойствие - всичко от което се нуждаех.

Преди 3 години правих ремонт в нас. Вдигах тежко в нетрезво състояние и за беля си докарах дискова херния. Сковах се на легло и виех от болки денонощно. Никакви инжекции, болкоуспокояващи не ми действаха. Единствено бутилка водка вършеше работа за да мога да забравя и да заспя. Ефектът беше временен. След като се събуждах болките продължаваха и аз почвах водката. Бях се изключила от целия свят и се наливах непрекъснато. Въпреки непоносимите болки и влаченето ми, подпирайки се, с нечовешки усилия успявах да сляза с асансьора до магазина във входа за да се заредя с бутилки… След 6 месеца проходих отново. Стъпка по стъпка се връщах към живота. Като тръгнах на работа, лека полека започнах да се адаптирам към реалността. Бях се десоциализирала от продължителната ми самоизолация в компанията на алкохола. Осъзнавах, че трябва да намаля пиенето и да го сведа в нормалните граници. Започнах да правя опити за намаляване на количеството – неуспешни. Реших да пия през ден. С триста зора успявах, но на другия ден отново наваксвах.

След като опитах всички всевъзможни начини да пия като нормален човек и неуспях да го постигна, се убедих че трябва да спра да пия. Почнах да търся начини за разрешаване на проблема с моето пиене и така намерих клуба на пиячите в Дира (по онова време още нямаше клуб на алкохолно зависимите). Запознах се с двама души, които са успявали да спрат да пият за известно време и започнахме да си пишеме имейли. Не сме обсъждали АА. Тези имейли ме държаха 1 месец трезва. После си взех отпуска и отидохме с дъщеря ми на море. Още щом усетих морския въздух, почувствах непреодолимо желание за едно питие на плажа… Въобще не се замислих какво правя? Все едно не беше минал цял месец без алкохол. Най-спокойно се запътих към барчето с ясната мисъл в главата – джин с тоник! След първата глътка, усетих приятна топлина в цялото ми тяло. Толкова ми беше хубаво, че изпаднах в еуфория. Наслаждавах се на усещанията и се чувствах страхотно! После минахме с детето през магазина и си помислих, че не е зле да си купя някакъв алкохол да си имам в квартирата. Разбира се си казах, че ще си пия само по малко и само вечер. И така докато се чудех какъв избор да направя, взех, че си купих от всички видове концентрaти - в бутилки от 200 гр., които имаше в магазина – водка, джин, уиски, мента, мастика, ром и ракия, с презумцията да пия по 200 гр. вечер. Не ми се спомня какво направих. Първо пих джин с тоник. Така добре ми се отрази, че реших да си направя облак и смесих ментата с мастиката. Направо полетях в облаците, но не се спрях. Реших, че е време за дискотека и помъкнах детето с мен. Не помня как сме се прибрали.

Един ден, имаше мъртво вълнение. Приятелите ми си тръгнаха от плажа за да се разходят из курорта. Аз обаче се бях закотвила в барчето на брега, пиех си сутрешното кафе и отказах да тръгна с тях. После, купувайки на дъщеря ми сладолед, видях във фризера половинка джин – леденостуден и го взех заедно със сладоледа… Върнах се на плажа и си поръчах тоник. Тайно си правех коктейла под масата в заведението. След като приключих с джина, реших че е време да се охладя и влязох в бурното море… Дъщеря ми си сложи пояса и тръгна след мен. Спомням си силата на вълните, които ме блъскаха яростно и аз се кефих. Реших, че ще плувам и влязох навътре… Детето се беше уплашило, че вълните ще я обърнат и е искало да излезе на брега, но течението беше много силно и теглеше навътре… По едно време дойдоха спасители да ни вадят. Крещяха, караха ми се, а аз не проумявах какво става… Не помня как сме се прибрали в квартирата. Заспала съм… Вечерта се събудих с ужасно чувство. Детето ме гледаше уплашено, идеше ми да потъна в дън земя.
Ами, ако не бяха се появили тези спасители… Това късмет ли беше или знак от “Горе”?
Благодаря единствено на Бог, че ни е опазил живи и здрави.

След морската фиеста, реших че окончателно е дошъл моментът да се стегна и да се вразумя. До някъде успях да намаля пиенето през делничните дни, до толкова, че да мога да отида на работа. Друг е въпроса дали работех или отлагах работата за следващия ден. Нарочно работех незабелязано, да не би да ми проличи, че съм пила предишната вечер… Скатавах се при всеки възможен случай, да не говорим, че често заспивах в тоалетната за по 3 - 4 часа… В крайна сметка почти постигнах някакъв контрол, но през почивните дни и празниците отново си наваксвах. Така се стигна до последния ми седмичен запой – от Цветница до Великден 2006 година. Уплаших се. Този път минах всички граници. Изложих се пред хора, които не са ми толкова близки. Това не можеше повече да продължава така. Безсилна бях да се справя сама с проблема. Имах нужда от помощ. Но как и къде да я получа? Влязох в клуба на Dir.bg – Анонимни алкохолици (сега Алкохолно зависими) и започнах да пиша. Описвах всичко, което чувствах, споделях какво правя и получих нужната ми подкрепа. И чудото стана!

От 07.05.2006 година спрях да пия и започнах да работя по Програмата на АА, влагайки от себе си всичко, на което съм способна.
До ден днешен капка алкохол не съм близвала и в живота ми настъпи коренна промяна.

НА 44 съм в момента. Баща ми беше алкохолик, много готин, умееше всичко, но....алкохолик. Бях седми клас, когато баща ми се обеси. Явно разбра, че е безсилен , а и без това животът му се срути. Тогава се зарекох да не вкуся пиене през живота си. Зарекох се, че ако се оженя, ще направя жена си най-щастливата на света. Детски работи, но виждах майка си... Иначе в даскалото бях бръснач. Влязох в най-елитния клас на най-елитната гимназия в града. Имах проблеми в комуникацията с другите. Бях затворен за всички, с изключение на най-близки приятели. Десети клас на бригадата изпих първата си бира в живота - отврат, много горчеше. Обаче беше много весело после, сближих се с всички от купона. До края на годината пиех по десет бири на събиране. Един път, си спомням, пих сам ликьор в къщи защото ми беше любопитно, какво е да си пиян. Последната година от училище, не излизахме от едно тайно барче, че да не ни хванат милиционерите и даскалите. Минах на водка, щото бирата не ме ловеше вече. Царевец, ако си спомня някой. Единайсти клас отидох за първи път пиян на училище. Не се повтори, а и не ме хванаха. Интересното, че ставах все по-добър в учението. Нещата не влизаха в противоречие и всичко беше ОК.
Гаджетата се лепяха по мен като..., бе лепяха се. Почнахме да се надпиваме с приятелите. А и момичетата си умираха от кеф, като сме леко под пийнали. Наистина не сме се лигавили, просто традиционно си пиехме. Веднъж майка ми ме улови доста пил, размаха ми плашилото на баща ми...беше много гадно и спрях с пиенето за известно време. Кандидатстване, изпити. На политическия изпит ходих сам и се напихме с хазаина ми. Беше събрал бясна компания и това беше единственият начин да се интегрирам в нея, да ме забележат. Писах за партията и бля бля пиян. Ама това пак не ми попречи, по десет души за едно място, но аз бях вътре. После казарма. Там е ясно, няма какво да се прави и пиенето е забранено. Е, щом е забранено, значи трябва да се намери начин. Колкото повече пиеш, толкоз по-голям мъж си. Ставаш лидер, това по темата за съпреживяването в глутницата. Как да е, уволних се без особени проблеми - все пак бях почти тартор. Все още се мислех за силен пияч.
За студентството няма да говоря, там беше едно безкрайно пиене. За първи път започнах да си давам сметка, че май имам проблеми с пиенето. Един път се подписах на едно обещание пред бъдещата ми жена, че няма да пия 3 месеца. Дръжки, само 7 дни. Започнах да пия в по-умерени количества, но за сметка на това редовно. Мислех си -след като не се напивам, проблемите с околните няма да ги има. И се получи, мамка му. Можех да пия по три дни, без да ставам от масата и да не се напивам. Бях цар на института. За мен се носеха легенди. Никога не са ми се губили часове. Бях невероятен в “контролираното” пиене. Проблемацията идваше от там, че нямаше празeн ден. До тук 11-годишно пиене. Опитах два – три пъти да спра, ядец! И запозна да идва вината, съпоставките с баща ми , от там още по-голяма вина. Вината си отиваше след първата чаша-супер! Ожених се! Продължавах си пиенето. Усещах постоянен укор от съпругата ми. Скандали не ми е вдигала. Аз също! Обаче започнах да се излагам. Уж не се напивах, но изключвах в определен момент . Попаднах в компания – аварийно смукателна група. След работа всеки ден по 4-5 часа пиене. Веднъж изтървах детето си на пода. Ужасс! Жена ми се разплака. Чувството за вина ме уби. Започнах да се въртя в омагьосания кръг вина-решение за промяна-провал. Ежедневно спирах и почвах пиенето. Депресията ме уби. За да започна деня-200 грама., до 16 часа нищо друго. После......!!
93-та Веднъж се събудих в Бърза Помощ от викове” Искам си моя тати”. Ченгета, разпити! Блъснал съм се с колата в едно дърво. Много интересно, колата замина директно на вторични, пък аз с 15 шева само. Чудо!!
Спрях с пиенето от раз. Въпреки всичко не се почувствах по-добре. Вината се усилваше а с нея депресията. Появи се хипохондрията. Страхът ме преследваше ден и нощ. Как и да е-справях се някак си. После дойде един злополучен мач във Франция. Каузата беше бита и аз високомерно на всеослушание заявих , че ще пия едно уиски, ако се класираме. Чудото взе, че стана. Пих за първи път от година време. След седмица бях на една бутилка бренди дневно, бирата не се брои. Няма да пием вода като сме жадни, я!
Нещата прогресивно се сговняваха. Кръвно, тахикардии, стомах и хранопровод в язви. Драйфах няколко пъти кръв. Виновен, виновен, депресия ужасяваща, нищо не помага освен пиенето. Разпадаш се, съзнанието ти се върти в небитието, нищо не те интересува, нямаш интерес към живота. Един ден си хванах чуковете и отидох при психиатър. Естествено пих 200 за кураж. Бях категоричен, че или ще си отивам от света, или ще се оправям. Просто ми трябваше подадена ръка и малко помощ. Комплект илачи, Антелепсин за успокоително, едни за потискане на желанието за пиене. Десет дневен ужас. Как и да е, мина абстиненцията . Много течности за детоксикация, отказах стационар. Падане на кръвно, вдигане, треперене, пот, мъка, мъка, мъка.... Казах си, ако сега се отърва, повече няма да близна. Обаче отново депресия, ужасяваща. Отново вина, страх, и много депресия. Много. Все пак със воля и стискане на зъби, прехвърлих една година. Малко неща ме радваха, обаче. Нищо не ме интересуваше. И така дойде култовия свети Трифон. Запилях се на едно лозе, въпреки, че не ми се ходеше. И ей тъй, като на шега изпих литър вино. След седмица отново бях на литър концентрат дневно. Другите слабочи не се броят. Само след месец, бях ужасяващо зле, както никога досега. Страхът от смъртта ме беше обзел и имах едни хапове, които си мислех с дезориентираната си кратуна, че ще ми помогнат. Да обаче, те не можели да се пият с водка(минах на нея, че по малко мирише и да се крия по лесно). Пих две хапчета около 9 часа сутринта(не ходех на работа и бях заебал бизнеса) и припаднах, свестих се
4 следобед в банята. Бях умрял за около 6-7 часа. Вечерта видях омраза в очите на голямата ми дъщеря. Това обърна всичко. Моя братовчедка, лекарка ме заведе при психиатърка (била най-добрата в града). При нея се опитах да си дам нов шанс, но честно казано вече ми беше все тая, бях се предал и си пишех предсмъртните писма. И без това не можех да измина повече от сто метра без да спра за почивка. Хммм, до сега не писах за съпругата си. Невероятна жена, не ме остави и по този начин спаси животецът ми. ТА така, тая лекарка приложи съвсем друг подход, индивидуален, дето се вика. Разбра, че имам две висши и че за мен логиката, фактите, същината на процесите е водещо начало за какви и да е умозаключения и започнахме, всеки ден прегледи и разговори за химията на процесите, в какво се заключава физическата и психическата зависимост. Естествено-детоксикация, лекарства за абстиненцията. Предната абстиненция беше детска залъгалка спрямо тая. Умрях поне 3 пъти, това образно, но единия път ползваха дефибрилатор. Пак ме обхваща ужаса, като се сетя. Не, не мога да си позволя повече да си спомням!!!! Та така - разбрах, че за всяко явление в организма на човек, си има и причини и то на биохимическа основа. Това ми даде надеждата, че не аз съм келешът, който си е пропилял живота и може би има независещи от мен фактори, които са съпътствали алкохолния проблем. Разбрах , че депресиите не са лигльовщини а истински проблем на една жлеза в мозъка, която не произвежда ендорфини, серотонин и нам си още кво. А това били веществата, които те карат да се чувстваш удовлетворен, щастлив, мотивиран и жизнен . Като не ти стигат тези вещества, изпадаш в депресии, хипохондрии и други такива гадости, които не се подават на терапии с приказки и воля. То няма и от къде да приложиш воля, защото и това се определя от определени хим. вещества. Алкохолът замествал липсите, защото се свързвал със същите рецептори в мозъка, които остават “на сухо” заради прежде изброените вещества.
Мдааааа, начи все пак не съм толкова виновен си казах аз и това ми вля нови сили. Лекарката ми каза, че има средства това да се избегне и да не изпитвам физическата нужда от алкохол за подобряването на състоянието. ЗА мен оставяла да се справя с чисто рутинното търсене на алкохол и навика да се пие. ТОва и ми трябваше. Нова надежда и светлина ме обля(айдее и на поезия ще го обърна май). За първи път разсъждавах за организма си като за една невероятна жива машина. Мдааа, ние наистина сме перфектни механизми и като всяка машина, я маслото няма да и стигне, я горивото ще е замърсено. Всъщност основния проблем бил, че от ранно детство се храним с неподходящо гориво и перфектния механизам няма суровини за производството на жизнено важни неща . Хроничната липса водела до перманентен недоимък, от там търсене на заместители и т.н. до достигане на зависимости.
И така, за 2 месеца станах почти лекар, абстиненцията мина.....някак си. Един ден психарката ми каза, че вече не може и да се намери следа от алкохол в мен и е време да се оправим с основния проблем. МИ то било много просто. Едно хапче на ден, два пъти по половин. Нещата почнаха да се наместват. Всички близки ме гледаха с надежда. А бе, аз съм имал деца, невероятно!!! И те дори ме обичали!!! Даже искали да си говорят постоянно с мен!!!! Че аз защо съм си мислел обратното?????? Жена ми ме гледа с искрящ поглед, това май е мираж!! Виждам майка си, нещо ми изглежда щастлива. ТОва да не е друг свят си викам аз!! Ехаааа, ми този свят бил много готин, бре!! Обаче си мисля, че попадам в зависимост от хаповете, започва пак някакъв страх да пълзи. Вината все още не е преодоляна, напротив, гледам се отстрани каква гад съм бил и даже се засилва. Лекарката казва, че от тези инхибитори за обратно захващане на серотонина, зависимости не може да има. Да, ама аз не и вярвам. Все пак сега съм по-добре и чинно си ги пия. Поради постоянния запой бизнесът ми се срути, имах много, но останах без нищо. Е как пък нищо, имах семейство, което се нуждаеше от мен, но мангизите свършиха. Е дойде времето, когато свършиха парите и нямах с какво да си купя илачите. ,Е не ги купих...... ми няма проблеми. Бягам да се похваля на докторката. Ми нормално е, казва, депресивния период е преодолян, той е сезонен, края на зимата. Свързано било със слънчевата светлина и някакви вещества, дето се образували паралелно с видамин Д. Супер, начи си има техничарско обяснение, си казвам. Ха, ма то имало и природа и красоти за гледане, ще ходим на излети с челядта. Бре, нещо ми се прави, човърка ми се нещо. Бе бизнесът не е съвсем загинал, чакай да го подбутна. Хехе, спрях да работя. Просто се кефех, а кефа не е работа. Сутрин одтивах да се кефя, на всичкото отгоре и пари идваха. Че кво му трябва на човек?? Започнах да работя(да си правя кефа) по 12-13 часа на ден. На третия месец, реших, че трябва да дам битка на компанията по пиене. Отидох, майтапих се с тях, те се напиха, стана ми досадно и си обрах крушите. Е, и това не било страшно. Отивам си аз пак на периодичен преглед при МОЯТА лекарка. Тя ми казва, че трябва да разредим срещите защото съм се справям доста добре. Ако съм имал проблем с депресии в критичните периоди, да съм и се обадел. Накрая ме пита има ли нещо, което при никакъв случай няма да ям. Ненавиждам маслини, казвам. Че каква е разликата с пиенето, пита!!!Сега няма да ядеш маслини и няма да пиеш. Ако хванеш диабет, няма да ядеш захар. Друг шанс не вярвам да имаш, завършва. Интересни аналогии направи и гадно заключение. След няколко дни и аз стигам до извода, че няма особена разлика. И така, от днес не ям маслини и не пия. Толкоз! Приех го!! Вече спирам да си мисля, бе аз дали няма да мога след време, като другите...?? Е що като другите, ми то, като гредам повечето ми истински приятели вече пият по една бира на седмица. Яяяя, ми аз съм станал като тях - супер. Задават ми често въпроса защо не пия. Отговарям искрено - Алкохолик съм! Да бе, да!! Отговарят и не вярват. Ми техен проблем, аз не ги лъжа и съм в хармония с душата си. Направих голямата си дъщеря отличник на випуска, като и отделях по два часа на ден за обсъждане на уроци и други такива. Че това било много хубаво. Удоволствието да си близо до детето си било повече от моментното опиянение. С малката сега борим училището, науките не са ми проблем, естествено. Бре мама му стара, вече имам време за всичко, чудна работа! Успявам с всичко, което се захвана. Животът било хубаво нещо. Това става ясно когато за малко си бил в отвъдното.
Хората започват пак да те търсят, вярват ти(много ценно), ценят те. Контактите се увеличават, хе, даже и имало по-интересни компании. И интересно, 14 души за една вечер изпиват 400 грама. Не е скучно, даже напротив, сега може да разгърна потенциал в разговорите. Интересен съм им, а не пия. Ново чудо!
Най-важното, алкохолът не ме интересува и нямам нужда някой да ми го размахва постоянно като плашило. Просто съм го сложил в графата на маслините. А маслините не ги мисля всеки ден, нали!!
.....................

Опаа, много се разпрострях! Но въпреки това, чудесата продължават. В миналото не гледам, защото няма смисъл. Даже по-лошо, почувствах се виновен и ми стана гадно, докато го писах. Направих го само заради АНЯ! Държа да се отбележи. Е, може и някой новобранец да го прочете и направи изводи. ДОРИ може и да помогне на някой!
Има начини, дами и пичове, просто ги търсете. Има всякакви начини, най-различни.