|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: статистиките....
[re: Hoвaroдин]
|
|
| Автор |
Coння (минаваща) |
| Публикувано | 21.11.08 13:59 |
|
|
Как тогава се от4ита успеваемостта, за която спомена?
След колко време ще спре колата?? Скъпата, ако не правя нищо за нея??
| |
|
Тема
|
 Re: статистиките....
[re: Hoвaroдин]
|
|
| Автор |
aлkи (Веселяк!!! :)) |
| Публикувано | 21.11.08 14:02 |
|
|
След като не ти се ще да се загърбиш с проблемите на един алкохолик и не би могъл да му гарантираш пълен успех, тогаз с кво право се разпореждаш и даваш акъл кво да прави, а най вече го плашиш с братството на АА?
| |
|
|
|
Ами има стандартизирани методи, чрез които не се разводняват резултатите, например обратната връзка с пациентите (или клиентите), след като си работила в център, вероятно и спрямо вашите пациенти са се използвали: в рамките на първата една или първите две години колко от тях са стигали до рецидив. Е, на това е лесно, разбира се, да се възрази: Да, ама каква е гаранцията за нататък? И не се ли чувства човек нещастен през тези две години, не му ли е трудно? Сигурно се чувства от време на време нещастен, сигурно му е трудно и сигурно няма друга гаранция, освен оная, която ти не пожелаеш да си дадеш. Но кажи ми честно, би ли могло да бъде иначе? Както ти сама казваш, колата трябва да се поддържа. Слабото място и уязвимостта си остават - като при всеки човек. Най-вероятно и относно поддръжката вижданията ни ще са донякъде различни - но убеден съм, само привидно. Ако си в мир със себе си, ако имаш изградена лична принадлежност, където да си ценен, защитен и обичан, ако имаш смислено съществуване... Какво по-голяма гаранция от това? Рискът намалява поне петкратно. А човек може достатъчно да се мотивира за това, ако поддържа добра връзка със себе си и собствените си потребности.
Редактирано от Hoвaroдин на 21.11.08 14:38.
| |
|
|
|
Отде пък знаеш с кво се нагърбвам и с кво не?
| |
|
Тема
|
 Re: статистиките....
[re: Hoвaroдин]
|
|
| Автор |
Coння (минаваща) |
| Публикувано | 21.11.08 15:42 |
|
|
Нека да разкажа един повратен момент за моето възстановяване. Много жесток удар е, когато си още в център, и....влиза след пробив приятел, когото си изпратил навън, пълен с вяра и желание за един нов на4ин на живот. С мен се слу4и, на 25.08.06 излезе колегата, който вървеше малко преди мене по Пътя, споделяхме съмненията, вярата, откривахме Висшата Сила.. Каза ми, не се безпокой за мен, когато се появя за aftercare, искам да те видя с 4етвърта Стъпка в ръце.. 25.08.. На 16.10 се върна... За ле4ение. Да, аз бях с 4етвъртата Стъпка.. Когато го видях, с угаснали о4и, бледо лице, изострени 4ерти.... Някой може ли да си представи как се по4увствах?? Та не бяха изминали и 2 месеца... Та аз още не бях излязла???? Зна4и Програмата не работи, ако той не успя, как АЗ ще успея?? Има ли смисъл вси4ко?? Затова казвам повратен момент, или 4овек се от4айва и загърбва вси4ко, или подава ръка на другия, търсят грешките заедно, къде се е провалил.. След няколко дена се върна малко в себе си, запитах го, Къде сбърка??? Отговори ми:
" Първо загубих 4естността, престанах да бъда 4естен със себе си, какво ли остава с другите. И така и не стигнах до сбирките, на нито една
Сега си мисля, 4е Силата наистина е и е била винаги с мен, този шок, пробивът на най близкия ми другар беше на4ин да покаже правилния път. Ние с него имахме голяма идентификация, 2 главни недостатъка, гордост и самодостатъ4ност. Подсказва ми Силата, но изборът си беше мой: дали да се откажа от Програмата, да кажа 4е ТЯ не функционира или да си помисля, 4е колегата е 4овешко същество, Тя функционира, той е сбъркал..
Там някъде може би влиза МОЯТа отговорност, желанието да вляза във възстановяване, да опитам какво е това нов на4ин на живот....
| |
|
Тема
|
 Re: thinking problem;)
[re: Hoвaroдин]
|
|
| Автор |
Coння (минаваща) |
| Публикувано | 21.11.08 18:24 |
|
|
Половината свят има thinking проблем и не се алкохолизира
Да, така е.. Зависимостта е болест на 4увствата. Има разли4ни лица, зависимост от хими4ни субстанции, по специално алкохол е само едно клон4е от голямото дърво на зависимостта. С мои думи ще предам мнението на един специалист в тази област (извинявам се, забравих му името, после ще го потърся). Та той казва, 4е зависимите са хора, които актуват върху 4увствата си, повтаряйки определени действия или използувайки определени вещества. Променят 4увствата си, за да постигнат временно и бързо спокойствие, сигурност, удоволствие. Животът има разли4ни фази, успехи, разо4арования... Нормалните хора преминават през тях, страдат, но издържат, вървят напред. Зависимите искат само добрите фази, затова се нау4ават да актуват на 4увствата с определени повтарящи действия, обсебени и компулсивно, бягат от реалността.. докато накрая не могат да живеят без тях, искат още и още. Виж, това откривам и в твоя коментар за поведението ми в педпървия ми работен ден:"Колкото за първия ти работен ден – страха от провал, от това, че няма да се справиш.... Е, че то това е проблем и на повечето трезви хора, когато преминават с едно стъпало нагоре или напред в живота си. И го преживяват с тотално блокиране. Всяка промяна се изживява като криза в началото. А и всеки има някакво скрито основание да се безпокои, дали ще се справи, дали ще го харесат, дали няма да се издъни, дали няма да се повтори сценарият и пр. Май започваш да виждаш алкохолна предпоставка и в проблеми, които са си типични и за непиещите хората Нормалните хора издържат, такива като мене не, търсят ефекта на нещо, което да промени психи4ното им състояние. Актуват на 4увствата, из4езва за момента непоносимият thinking problem...
тя страда точно от обратното – дълбока притеснителност и обезценяване на егото, Аз образа (вие говорите непрекъснато за раздуване)
Хмм, не мисля така, това е обратната страна на същата монета.... Раздутото Его, не зна4и само грандомания, води и до дезвалоризиране на ли4ността в собствените й о4и. Раздутото Его поставя непостижими цели, свръх изисквания, нереални условия, поставя ги на Аза, не ги постига, самообезценява се, сма4ква Аза.. Сравнява те с другите, другите.. И те винаги са по добри. Това идва от несебеприемането, типи4но за нас, зависимите. Сама не се приемам, търся това в о4ите на другите, никога не се 4увствам достатъ4но добра, за да бъда оби4ана... Кой ми вдига високо и недостижимо летвата?? Егото, то диктува условията. Раздуло се с неосъществими неща ме сма4ква.... Стеснителнот, ха, какво се крие зад нея? Това е невинната и свенлива маска на гордостта, а гордостта е ясно, 4е е доминирана от Егото Аз също съм много стеснителна, неудобно ми е да запитам, да помоля, сакън да не притесня някого. Из4ервявам се, когато се налага да го направя, говоря тихо, лесно се появяват сълзи в о4ите ми, на пръв поглед ще възкликнеш: Ей, излязла от разказите на Петко Славейков. Но какво се крие отзад?? Нали за да запитам трябва да призная, 4е АЗ не зная нещо?? Нали за да помоля, трябва да призная, 4е АЗ не мога нещо?? Аз да не зная и да не мога нещо?? АЗ?? Ей затова се 4ервя и стеснявам, защото ми е по4ти невъзможно да го призная. Зна4и кой ми пре4и? Не е ли пак Егото, раздутото Его и гордостта? Къде, къде по красиво и достойно е естествено и с усмивка да кажа: "Аз не зная това, ще ми обясниш ли?? " ето, тези думи4ки не излизат от устата ми нормално, насилвам се да ги кажа, как няма да се 4ервя от напъна?? А хората цъкат, гледай, гледай, такава стеснителна и скромна, няма ги ве4е такива в днешно време.
Как по4ваше филма "Twin peaks", нещата не са такива, каквито са.
to be continued
Редактирано от Coння на 21.11.08 19:32.
| |
|
Тема
|
Re: Административен въпрос
[re: koceto22]
|
|
| Автор |
Lali (Усмивка) |
| Публикувано | 21.11.08 18:38 |
|
|
Благодаря ти, Коцето.
| |
|
|
|
Нормалните хора издържат, такива като мене не, търсят ефекта на нещо, което да промени психи4ното им състояние
От един момент нататък си търсила ефекта на веществото спрямо всичко в ежедневието си, не само спрямо чувствата си. Това е следствие и причината не е thinking проблема, а изработеното отношение спрямо него. Има разлика.
това е обратната страна на същата монета.... Раздутото Его, не зна4и само грандомания, води и до дезвалоризиране на ли4ността в собствените й о4и... Това е невинната и свенлива маска на гордостта.
В случая не е обратната страна. Такъв подход като приложение на „Запази го просто” може и да изглежда добър на книга, но иначе си е механично пренасяне на заучена схема върху реалност, която сама по себе си не предполага схема. Това обяснява и част от малката успеваемост на АА. (Схема е само начинът, по който протича зависимостта.)
Правиш изводи въз основа на едно изречение, а на практика нещата са много различни - без свръхизисквания, без високо вдигната летва, просто привикване с алкохола като с нещо нормално още на 16 годишна възраст. На 23 вече е късно. Слава богу, има шанса на достатъчно ранна възраст да знае истината за себе си.
| |
|
|
|
[Там някъде може би влиза МОЯТа отговорност, желанието да вляза във възстановяване, да опитам какво е това нов на4ин на живот....
И аз мисля, че това е основното. Но за да стигне човек до него, се иска период на съзряване.
Колкото случая, за който говориш... сигурен съм, че можеш да разкажеш и противоположни на него: за хора, които излизат от центъра и не се пропиват след 2 месеца. Впрочем, нали говорим за болест? Нормално е в определени случаи да се очаква рецидив, който няма да бъде свързан нито с усилията, нито с волята на болния. Пък и ако лечението е било 4 седмици стационар, както е на много места, едва ли след такъв кратък период може да се очаква кой знае какво подобрение - ако терапията не продължи поне още 4-5 месеца, както е при повечето психични разстройства. Че и повече.
| |
|
Тема
|
Re: Административен въпрос
[re: Lali]
|
|
| Автор |
Aня (пристрастен) |
| Публикувано | 24.11.08 02:06 |
|
|
Закачам се накрая, извън спора.
Само да доуточня една избирателно интерпретирана полуистина.
според официални данни - и то на комбинирани проекти като "Минесота", където АА-ци работят с психолози и терапевти - най-много рецидиви има сред хората, избрали АА за възстановяване. 5 % успеваемост срещу повече от 20 % успеваемост при терапевтично лечение.
Да не забравяме, че програма Минесота включва като част от терапията и работа по Стъпките, и ходене на сбирки - също и след приключване на терапевтичния цикъл, като един вид after care. Така че споменатите 20% е средностатистическа успеваемост, включваща кактоа пациентите, които се придържат към указането да посещават сбирки на АА след терапията, така и тези, които го пренебрегват. При последните успеваемостта е горе-долу същата като при тези АА, които изобщо не са минали терапия. При пациентите, които след приключването на основната терапевтична програма (която при Минесота никъде не продължава повече от 2 месеца) продължават с АА, тя достига 40%.
Впрочем, интересно откъде пък идват онези "официални" Минесотски данни за АА не ползвали терапия, кой ли ще финансира такива изследвания.
Моите данни са от магистърския труд на един специалист по терапия на зависимостите (и не особено горещ привърженик на АА), резултат от неговите няколкогодишни изследвания, които помагах да се редактират.
И още една опасна заблуда.
Рецидив при алкохолната болест не е задължително да означава запиване. Рецидивите на болестта са неминуем елемент на хронична болест, всеки ги изживява по-често или по-рядко, по-слини или по-слаби. Значи, ако рецидив=пиене, нямаше да има трезви алкохолици.
Важна част от терапията е именно придобиване на умение да се разпознават предупредителните сигнали на рецидива и да се прекратява процес на рецидива достатъчно рано, за да не се стигне до чашка.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
