|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|
Нищо не може да ги оправи част от тях.
И това е удивителното в цялата работа. Колкото по-големи са риториката и псевдовъзвишеността на програмата, с която си лягат и стават, толкова по-голяма става и простотията им, която демонстрират навсякъде другаде освен на сбирка. Има някаква пропорционална взаимозависимост.
| |
|
|
|
Всъщност, принципите в АА са хубави и не учат на лоши неща. Но не мисля, че ежесутрешното и ежевечерното им повтаряне "на висок глас", на сбирки и в молитви, гарантира възприемането им, нито пък превръщането им в модел на поведение.
Както е видно тук, впрочем.
| |
|
|
|
Лошото е, че започва да гарантира оправдаването с принципите на АА на простотията.
| |
|
|
|
Е, не всички го правят, но на мен ми е тъжно да чета как умни иначе хора използват такива оправдания. А още повече, че някак се приемат за постигнати хубави неща само заради факта, че се повтарят до премала.
Ама имам усещането - като чета рядко появили се не-АА теми тук, че от някое време нататък повтарянето става механично и заради самото повтаряне, без да се отразява нито в мислите, нито в действията... Така де, не може 5 години например да повтаряш едно и също, а да не го "прихванеш"! Нали? Е, аз мисля, че може... Полека може да се научи и това да се казва едно, а да се прави обратното - при това с идеята за чиста съвест. Много са приспивни тези повторения според мен.
А може и само тук да се дава воля на нетърпимост? Може би защото тук има някаква анонимност, докато на самите сбирки отдавна я няма. Може би на сбирки всеки гледа да покаже колко е напред с материала, а пък тук - колко ревностен поддръжник на АА е. За да не бъде заподозрян
| |
|
|
|
Дали наистина са умни? Дали не разиграват роля на умни хора, а ние просто слабо ги познаваме? Защото и такава роля може да играе, докато на дъното си остава добрата вътрешна мизерия, прикрита доколкото може, зад заучени фрази. Виждал съм достатъчно хора, влюбени в мизерията си...
Иначе съм убеден, че за гояма част от простотията и лошият маниер на общуване тук не алкохолизмът е виновен, макар че всичко се оправдава с него. Различни са причините. Да си забелязала нещо интересно и свежо през последните три-четири седмици в крлуба? Аз не съм. Оживяват се единствено, ако им подхвърлиш нещо хапливо за догмите им.
| |
|
Тема
|
 Re: Рожден ден без опекунството на АА
[re: aлkaжa]
|
|
| Автор |
Aня (пристрастен) |
| Публикувано | 08.10.08 01:42 |
|
|
Алкажа, на мен пък ми иде за пореден път да те попитам защо толкова ти е нужно да ми се подиграваш, въпреки че аз никога не съм го направила спрямо теб. Добре, че не попитах. (Vide медитацияата. От теб постната, и надявам се не само за украса.)
Отношението ми към човек, който злоупотребява с предоставеното му знание, доверие и приятелство бях изказала май доста ясно и директно през април и няма да го повтарям, защото по този въпрос нямам какво да кажа повече.
Но от писаното в тази тема изглежда, че едно друго недоразумение или недоинформираност се получава тук.
Първо аз не съм институция, която да дава тапии на когото и да е и никога на никой на съм давала такива.
Второ, двудневният семинар за консултанти (или за каквото и да е) не дава и не може да дава никакви квалификации (за каквото и да е, дори оператор на багер не се става за два дена). Значи, ако някой се позовава на квалификациите си като консултант след такъв семинар, това е поредна злоупотреба. Още повече, че навремето обяснявах на този някой подробно, каква е процедурата за квалифициране за такъв специалист: над 300 часа обучение, минимум 100 часа работа с пациенти по програмата, минимум 80 часа клиничен стаж и 80 часа супервизия, двете последни със зачот. И чак след това държавен изпит (тест от 350 въпроса и защита на писмена работа). Изброявам го не защото си въобразявам, че те интересува тази процедура, а да се види диспропорцията с двата дена семинар за консултатни...
И трето: няма такова звание като официален (или неофициален) консултант на фондация Батори.
ПП.
Впрочем, допуснал си една грешка в спомените си. Тайните агенти на Новагодин бяха тогава Коко и Пувпав.
Редактирано от Aня на 08.10.08 01:50.
| |
|
Тема
|
Re: За всичко е виновен Рейгън
[re: Xapakиpи]
|
|
| Автор |
aлkи (Веселяк!!! :)) |
| Публикувано | 08.10.08 02:39 |
|
|
Плевелите трябва постоянно да се скубят, защото избуяват непрекъснато. Иначе има голям шанс да се окажем отново сред бурени, ако изпаднем в сънливо самодоволство . Дано да вдяваш!
| |
|
Тема
|
Re: Рожден ден без опекунството на АА
[re: Aня]
|
|
| Автор |
aлkи (Веселяк!!! :)) |
| Публикувано | 08.10.08 02:41 |
|
|
Не са чак толкоз тайни, агенти те, де!
| |
|
Тема
|
Re: Рожден ден без опекунството на АА
[re: Aня]
|
|
| Автор |
aлkaжa (общителен) |
| Публикувано | 08.10.08 07:47 |
|
|
Имаш по-добри спомени за моите мислиЯвно си изкарала пълния курс на подготовкаДали имаш спомен някой да те е настройвал най-несправедливо против Новагодин?
Малко украса
Осми октомври
Мисъл за деня
Има нещо като прекалена лоялност към една група. Чувствам ли се отхвърлен, когато се образува друга група и някои от членовете на моята напускат отивайки в нови територии? Или пък ги изпращам с моята благословия? Посещавам ли тази новопокарала група и оказвам ли й помощ? Или се цупя в собствената си колибка? АА расте чрез постоянното изникване на нови групи. Трябва да осъзная, че е добре за голямата група да се разцепи на по-малки, дори това да означава, че голямата – моята собствена група – се смалява.
Готов ли съм винаги да помагам на новите групи?
Медитация за деня
Моли се и не спирай да се молиш докато не дойде мир и покой и чувство на общуване с Онзи, който е близо и е готов да помогне. Мисълта за Бог е мехлем за твоята омраза и страх. В молитвата към Бог ние намираме лек за наранените чувства и неприязънта. В мисълта за Бог, се освобождаваме от съмненията и страховете. Вместо тези съмнения и страхове, в сърцата ни се вливат вяра и любов, които са отвъд силата на материалното и такъв покой светът нито може да ни даде, нито да ни отнеме. И с Бог, ние намираме толерантността да живеем и да оставим другите да живеят.
Молитва за деня
Моля се да мога да бъда истински толерантен и разбиращ. Моля се да продължа да се стремя към тези трудно постижими неща.
Защо се получаваше така, че в най-смазващите моменти от живота си съм забравял всички предразсъдъци и гордост и съм се молил. Неясно на кого. Дали на мозъка си или на Бог. Молил съм се да ми се отвори път и да намеря посоката. Да ми се покаже какво точно да направя, за да се измъкна от ужаса, страха, объркването и безизходицата. И защо, когато малко ми се поохлаби примката, забравям кой ме измъкна и че имам инструментите за измъкване. Стига да ги ползвам. Кутията с духовни инструменти. Егото твърде бързо се завръща на позиция. Интелектуалната гордост ме кара да забравя кой ме е спасил. Дори се срамувам да употребявам името на Бог. Смутолевям нещо. Да не би да ме сметне някой за фанатик. Да ми се присмее. Да ме отхвърли. Да не би да направя неприятно впечатление. Вродената ми тактичност може да ме накара цяла вечер да се правя на жена само и само да угодя на някого. Да замазвам. Шест лева на квадрат шпакловка. Отвънка всичко е наред. Лъщи.
Дължи се явно на забравянето. Като забравя нещо – то предстои. Като забравя кой ме измъкна и какви точно действия помогнаха на моето измъкване – какво става?
Търговия. Да се моля само когато ми е зле – чиста търговия. Като ходенето на сбирка, когато имам нужда. Мда. Няма нужда да ходя на повече. Нямам нужда.
Дали молитвата и общуването с Бог стои на търговски основи. Зле съм Боже, идвам да си купя малко любов и спокойствие. Затова ти се моля. Дай ми.
А когато съм добре – осъзнавам ли защо съм добре, на кого го дължа и какво трябва да направя, за да се отплатя? И не забравям ли да се моля, когато съм добре и се нося на вълната на еуфорията?
При условие, че се държахме за него и смирено изпълнявахме волята Му, той ни доставяше всичко от което имахме нужда. Но понякога се налага да се угажда на някого. Може ли да се служи едновременно на двама господари. Може ли да сложа отново материалното, егото, признанието, одобрението – преди Духовната програма?
| |
|
|
|
точно за това говоря от доста време насам: за вездесъщата непогрешимост, за опиянението от неподражаемата собствена способност за ирония, за готовността да се извъртят даже и собствените думи, за прогресиращото можене да се затварят очите и да се казва на бялото черно, за почти гарантираната неспособност да се прави преценка включително и за излагания, за някаква видно неподлежаща на овладяване нужда за стъпкване на всичко, дето "не е аз, не е АА, значи няма място на този свят". Може и да е заради типичното българско юрване да се докажем за по католици и от папата - не знам... Но е тъжно и... страшно. Това ме кара да настоявам, че в този си изкривен вид АА става опасно. Най-вече заради загубата на способността за преценка и фанатично настоятелната правост. Няма нужда от доказателства за това, което казвам, щом като дори и теб подиграват и дори твоя принос е отречен. И защо? - Ами защото имаш здравия разум (пък и го и демонстрираш, колко нахално от твоя страна!) да не си фанатична и да допускаш мнения, различни от твоите... Не се ли засрами, дето си "изкарала пълния курс"?! Още довечера да се напиеш, за да докажеш, че само фанатичните АА могат да не пият. Ама за това трябва да си признаеш тук, че си пила и да поискаш прошка - задължително. А след това да обещаеш, че повече няма да правиш така.
Тъжно и страшно ми е. Наистина. Чувствам се зле заради обидите и показаното отношение към теб. Мисля, че имам вина за това, че с с мненията си провокирах всичката тази злоба да се покаже. Приеми извиненията ми, моля.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
