Практикувай йога с Абхиаса и Вайрагия.Абхиаса означава постоянни усилия, без прекъсване и с благовейна отдаденост,а вайрагия – безпристрастност.
Постоянни усилия- как да ги разбираме ?
Какво означава постоянни усилия и колко часа трабва да се практикува йога? Отговорът е 24 часа в денонощието! Това не означава да правиш пранаяма, асани и медитация 24 часа а че си йога не само 2-3 часа докато практикуваш а през цялото денонощие.Ти се храниш като йога, работиш като йога, мислиш като йога, почиваш като йога, държиш се като йога, накратко пребиваваш в състоянието йога денонощно.Ти не просто живееш като йога , ти си йога.Това е тотална трансформация на съзнанието.Това не е като професията която работиш, отиваш 8 часа и играеш ролята на адвокат, прибираш се у дома и играеш ролята на родител, отиваш при родителите си и там си в ролята на син.Йога не е роля тя е същност.Разликата ще я разбереш след продължителна практика без прекъсване- ако усилията са постоянни то прекъсването е невъзможно.Прекъсваш ли постоянната си нагласа на йога, значи не полагаш постоянни усилия.Това е обратната връзка.Ако полагаш постоянни усилия, ти не я прекъсваш, но ако си прекъснал, значи усилията ти не са постоянни.
Благоговейна отдаденост – трудно е да бъда обяснено това състояние.Тя не е насочена към някаква религия, не е към конкретен обект.В началото можеш да изпиташ такава отдаденост към учителя си, но по късно чувството обхваща все повече и повече обекти от света, докато накрая започваш да изпитваш една дълбока благодарност не само към учителя, родители, приятели, познати а към цялото битие.Тази благововейна идва не от главата от сърцето.Тя не може да се практикува, тя се случва.И когато това стане се чувстваш целия обвит от любов.Отново си обичано дете но вече в утробата на битието.
Вайрагия – това е състояние на безпристрастност, но не е състояние на безразличие.Йога означава цялостно отношение към света.До си йога означава да имаш отношение а не безразличие.Безразличието е преждевремената смърт.Това са две различни неща но много пъти биват смесвани.Това е да си безпристрастен към колебанията на делника, да вървиш неотклонно по избрания път независимо от хилядите проблеми, които искат да те разкъсат на малки парчета.Човек в състояние на вайрагия изглежда като танк със жироскоп.Като прихване жироскопа целта и на покрив да се обърне танка дулото му пак следва целта.Захване ли жироскопа ти целта никога не я изпускаш независимо от пресечения терен на делничните грижи.
Това е цитат от една книга.Вместо думата йога може да се използва – програма и духовен живот.Става ли ви ясен текста тогава?

Защо нещо, което искаме, трябва да ни струва усилия. Защо да слагаме ударение върху усилието?

Ако си майка - си майка, и това е естественото ти състояние, да не кажа призвание... И не е необходимо да полагаш усилия, за да бъдеш майка.

Ако си адвокат, значи си решил да бъдеш адвокат, а това, дето си и баща, си е в реда на нещата и не изисква "влизане в роля". Как си представяш щъркел, който се чуди дали е баща или не?! Едва ли му е необходимо да прави "пранаяма, асани и медитация 24 часа ", за да възпита малките щъркелчета. Според мен. Има естествени неща, които просто правим.

"Благоговейна отдаденост " - ами всяка майка тук ще ти каже, че това е простото преклонение пред живота - който имаме и който можем да създаваме. Няма никаква мистерия и нищо изключително. Ние го можем - да създаваме живот и да му се радваме, да го насочваме и да му даваме свобода... Но последното е изключителното.

"Вайрагия – това е състояние на безпристрастност " - ами мисля, че всеки има отношение към всичко. Не мога да си представя някой безразличен, толков безличен, че да няма отношение. Делникът може да ни лашка накъдето си реши (колко катастофи, колко тероризъм, колко безсмислени смърти, колко и какви резултати от олимпиади, колко тъпи, неверни и тенденциозни новини от идиотизирани заради хляба си журналисти...), но я ми покажете някой, дето няма отношение - т.е. да има безпристрастност. Ако има такъв - значи е умрял, без даже да се усети...

Е, опитах да коментирам предложените от теб думи, ама все още не ми се получава хубава картина... (каквато ще бъде харесана, де), съжалявам...

Е, опитах да коментирам предложените от теб думи, ама все още не ми се получава хубава картина... (каквато ще бъде харесана, де), съжалявам...

Не мисля че има значение дали всички ще харесат моето или твоето мнение по този ли някой друг въпрос.Представяш ли си ако всички мислехме чувствахме и харесвахме по един и същ начин? УЖАС. Така че това е твоето мнение и виждане на нещата , друг ще има друго и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Пувпав!
Темата ти е наистина интересна , но трябваша да я прочета няколко пъти, без да бързам и без да бъда предубеден към терминологията на йогите... трудно произнасям доста от думите..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно те подкрепям в казаното от теб сега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти, Пувпав.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти, Аня, за хубавото описание да си майка :)

Определението на усилията като "собствена активност" ми допада.

Но безпристрастието и безразличието са неща, което не мога да приема за естествени и нормални. Съжалявам, че ти противореча. Ако се откажем от чувствата си (защото и двете понятия предполагат чувствителност), докъде бихме стигнали?! Не мисля, че трябва да се стремим към безпристрастност. Защото бихме загубили човешкото в себе си. А това е загуба, която аз не мога и не желая да си позволя.

Редактирано от Пpиятeл_ka на 26.08.08 12:14.

Понякога успявам да бъда безпристрастна и това са най-спокойните ми мигове. Да не критикувам, да не лепя етикети, да не давам оценки ...нищо. Да наблюдавам това, което се случва, с цялото преклонение пред мъдростта на Вселената. Да не мисля нито добро нито лошо за това което е - то просто Е. И приемайки това което е такова каквото е виждам пътя си напред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от girasol* на 26.08.08 12:33.

Без-пристрастие....то си е казано...не без чувство..а без пристрастност . А от там нататък следствията и последствията ,които са доста по-обогатяващи от кепенците на "страстта!!!Защото пристрастността ще рече едностранчивост ,пристрастност към само една гледна точка и чувство. Защото страстта отхвърля другото към което не сме пристрастени.....например

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"— Смъртта е нашият вечен другар — каза дон Хуан най-сериозно. — Тя стои винаги от лявата ни страна, на половин метър от нас. Наблюдавала те е, когато ти си гледал белия сокол; пошепнала е в ухото ти и си усетил ледената тръпка, както я усети и днес. Винаги те е наблюдавала. И винаги ще го прави до деня, в който те потупа по рамото...
— Как може човек да се чувства толкова значим, когато знаем, че смъртта ни дебне? — попита той...
— Ето какво трябва да правиш, когато губиш търпение — продължи той, — обръщаш се наляво и искаш съвет от смъртта. Огромно количество дреболии падат от тебе, ако смъртта ти направи някакъв знак или ако я зърнеш, или просто ако усетиш, че тази твоя придружителка е ей там и те гледа.

— Главата ти е пълна с глупости — извика той. — Смъртта е нашият единствен мъдър съветник. Винаги когато усещаш, както става обикновено, че всичко се е обърнало наопаки и те очаква гибел, обърни се към смъртта си и я попитай дали е така. Смъртта ще ти каже, че не си прав; че нищо извън нейното докосване няма истинско значение. Твоята смърт ще ти каже: „Още не съм те докоснала”.


Това страшно ме впечатли днес и като видях, че Пувпав е отворил тема за прочетени неща, поисках да го споделя с вас.