„Има една граница, която е много тънка и трудно уловима, между битовото пиянство със салатите, мезетата и ракиите, и алкохолната болест“, казва А. „Тази граница се нарича абстинентен синдром. На другия ден след запиване, при обикновения човек има махмурлук – не се чувства добре, има главоболие, взима два аналгина. При този, който има зависимост, се получават абстинентни състояния. Те са свързани с тремор, сърцебиене, лошо ти е и направо умираш. Ако здравият човек пие алкохол в този момент, ще му стане още по-лошо. А този, който има зависимост, ако пийне малко, ще му светне веднага пред очите. Оттам вече идва т.нар. алкохолен запой – пиеш и на другия ден, за да се почувстваш по-добре, на следващия ден пак и вече не пиеш за удоволствие, а за да не се чувстваш зле“.
Доста време ми отне решението , да споделя своето мнение...
Смятам , че Алкохолизъм е диагноза, на алкохолна болест... и за да бъде човек алкохолик, трябва да му бъдена поставена такава диагноза, няма значение, дали му е поставена от лекар, съзависим, или от него самия... Днес ми беше супер цял ден... до към 11 00ч си правех някакви планове.... в един момент, обаче ми стана лошо, имах чувството, че съм пил до сутринта, гадеше ми се , тежко ми беше , виеше ми се свят,имах чувството, че имам температура, бях толкова отпаднал , че направо се учудих.... Ако бях пил , всичко това щеше да бъде нормално... щях да потърся някоя бира , с надеждата да ми светне, щях да я повърна, да легна пак, и да се потъркалям още няколко часа, с никакви спомени или мисли в главата.... и привечер, ако някой ме подхлъзне, с нещо алкохолно, може би щях , да се колебая една минута... Все пак , нали съм мъж....
Тогава , щях да бъда нормален пияница, с неприятен махмурлук, с проблеми след напиване и може би второ скапано семейство.... но нямаше да съм алкохолик.... Може би нямаше и да пиша всичко това....
Обаче , понеже не съм пил ..... съм спокоен, че това е временно, че мога да се обадя на друг, да споделя притеснението си от спомена за махмурлука... и да се успокоя душевно и физически, че е нещо дребно... лятно неразположение...
даже вече ми мина... ще отида на сбирка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес след работа отидох да платя интернета си и доста се изненадах когато разбрах,че трябва да платя доста повече от очакваното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С едно малко пояснение към предишния пост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи докато говорех с една позната "случайно"ми дойде в главата нещо,което искам да споделя.
Преди време когато пиех на умиране и се самосъжалявах за това,че бившата ми жена ме изостави си казах,че живота ми се дели на три периода.Първия без жена си,после с нея като семейство и накрая-без нея до себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодарен съм за това,че съм жив,трезвен,за Анонимни Алкохолици,на майка си.Благодарен съм за това,че бях изваден от КОШМАРА,в който живях толкова дълги години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви,приятели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стефко, чета от известно време вашия форум и ми направи впечатление твоята искреност. Когато за пръв път влязох тук/в клубовете на дира/, имай предвид когато изпитах нужда да пиша, точно това - кой как ще приеме мнението ми, беше водещо/както споделяш и ти/...без да си давам сметка, че тук съм анонимна...за мен това е много показателно. От началото на 2002г., когато гастролирах тук, минаха 6 години и четейки те, си дадох сметка за това. Гастролът ми беше в "Бъдещи и настоящи майки" и още няколко клуба, но това не е важно. Не съм се отбивала от години, защото работата ми е ужасно натоварена и всепоглъщаща, НО напоследък изпитах нужда да се поровя във вашия клуб. Благодаря на Господ, че не съм попаднала в този капан/все още/, обаче това, което прочетох при вас, ме покърти!!!! От време на време, водена от носталгията по клубовете на Дира, в малкото свободни моменти се опитвах да се върна тук, но нищо вече не ме впечатляваше, докато не попаднах на вашия клуб! Толкова искреност, болка и надежда на едно място не бях срещала! Чета историите ви и ви се възхищавам. Просто исках да напиша, че съм с вас! Всички хубави хора, които познавам, малко или много търсят утеха в алкохола...защо е така?

Редактирано от Дeлфин на 22.08.08 02:53.

Не е истина! Чета и не мога да повярвам колко близки са ми вашите истории...Сигурно се повтарям, но съм впечатлена от вашата искреност! Имам сестричка, 10 години по-малка от мен, и се притеснявам, че е тръгнала по този път. На 21 години е, ние имаме генетична обремененост. И двамата ни дядовци бяха алкохолици. От известно време я виждам, че съвсем умишлено излиза, за да се напие. Тя когато пие не може да пие с мярка. Аз също съм така. Когато ме хване дори малко искам още. Е, въздържам се пред приятели и колеги, защото работата ми не го позволява, дори и в извънработно време това би ме компрометирало, така че си довършвам вкъщи, случва се веднъж седмично, и си казвам - заслужавам си малко разпускане след тежката седмица, но тя няма такъв коректив. Налива се когато и падне, когато излезе, понякога излиза само с тази цел...Не знам как да реагирам...Много е млада...Сигурна съм, че ако продължи така ще стигне до зависимост...Помогнете ми със съвет!Водих я на психолог, нищо не излезе...

Аз почнах да пия на 14 години. Бях на 21 години когато за пръв път в живота си опитах да спра алкохола за близо десет месеца.Сега съм на 44/ненавършени/.Двайсет и три години се опитвах да се науча да пия "нормално".Не успявах и затъвах все по-надолу бавно,но сигурно към своята Гибел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-опаснато неща за мен,което ме провали миналата година и ме доведе до поредния запой беше недоверието в спонсора ми.Но не само недоверието,а също така и огромния мързел,който бе прикрит под формата на нежелание да направя каквото и да било по Програмата на АА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите