|
|
|
Тема
|
 Стихче
|
|
| Автор |
why so serious (непознат
) |
| Публикувано | 12.08.08 14:31 |
|
|
Аз съм нов постер в сайата.Чета мненията на останалите потребители от известно време.Съжалявам че набягам на факта че съм бил 2 пъти в гастроинтерология с чернодробни егзими гранящи с цироза + тежка язва и всичко това благодарение на алкохол...
Както и да е аз съм на 19 и се чуствам на 60.
След като ви затормозих с проблема си ви се отплаштам с едно стихче което написах миналата седмица и което искрено се надявам да ви хареса. <3
"Светла като деня с очи искрящи като луната , черни тъмни и дълбоки като среднощно плуване из езерата.Загадчна усмивка, не щастие не смях а една покана към безкруполния и порочен грях. Коси безкрайни,гъсти като борова гора в бълкана потънал в беззрачна тъмнина.Тя говори тя шепти сякаш вятърът свисти нежно и красиво но и толкова първично диво.Тя е слънцето в деня тя е месечината в нощта тя е всяка мъничка звзда в небето над света.Тя е всичко що ти виждаш през деня и всичко от което се страхуваш през нощта.Нейното лице е синboто небе нейните сълзи са бурното море, нейните ръце като от коприна изтъкани нежни гладки и прекрасни.Аз не мисля аз не чувам искам само още мъничко да и се любувам и на Бог се моля аз за време и се моля нищо да не ми е вземе.Тя ми се усмихна и си тръгна.Аз останах."
Редактирано от why so serious на 12.08.08 14:49.
| |
|
|
|
Здравей, why so serious!
Правех своите нескопосани опити да пиша :) Но няма да издам стихосбирка, нито пък - написаното в проза. Истина е, че това, което ни се случва и което усещаме, е най-важното в света. И... не е точно така :)
Не се задължавай да награждаваш тези, които са те прочели тук: това е място за споделяне и питане, неслучайно този форум е в частта "Взаимопомощ".
"...съм бил 2 пъти в гастроинтерология с чернодробни егзими гранящи с цироза + тежка язва и всичко това благодарение на алкохол... " - Единственият приемлив начин да кажеш "Благодаря" на алкохола е да спреш да пиеш. Предлагам ти да опиташ. А ако имаш въпроси и желаеш да споделиш - пиши тук :)
Изпращам ти един музикален поздрав и се надявам да оцениш изяществото на изказа в текста на песента, който е по-долу:
Пианист
О чём играет пианист,
Звенела музыка и пела.
В руке моей кленовый лист,
Играй, кому какое дело.
Что значил ты в моей судьбе,
Ты был единственным на свете.
Как я была верна тебе,
А ты играл, ты не заметил.
Сыграй, сыграй же, пианист,
Грозы и музыки раскаты,
Сыграй судьбу мою на бис,
Мои свиданья и утраты.
В руке моей кленовый лист,
Как будто парус без причала.
Сыграй, сыграй же, пианист,
Как я любила и теряла.
О чём играет пианист,
Что даже платье подпевает.
Ты на меня хоть оглянись,
И где душа твоя витает.
О чём играет пианист,
Легко скрывая вдохновенье.
В моей душе всё тот же миг
И грустных клавиш отраженье.
Сыграй, сыграй же, пианист,
Грозы и музыки раскаты,
Сыграй судьбу мою на бис,
Мои свиданья и утраты.
В руке моей кленовый лист,
Как будто парус без причала.
Сыграй, сыграй же, пианист,
Как я любила и теряла.
Сыграй, сыграй же, пианист,
Грозы и музыки раскаты,
Сыграй судьбу мою на бис,
Мои свиданья и утраты.
В руке моей кленовый лист,
Как будто парус без причала.
Сыграй, сыграй же, пианист,
Как я любила и теряла.
Редактирано от Пpиятeл_ka на 13.08.08 12:10.
| |
|
|
|
Здравей Why so serious,
познато ми е това чувство за което говориш.Аз съм на 33 пък се чувствах на 100.Хубавото е че откакто не пия и това чувство го няма,даже е точно обратното.Чуствам се като малко дете на моменти,всичко ми е интересно и любопитно.Друг е въпроса,че понякога се и държа като малко дете
А стихотворението ти е много хубаво.Харесва ми наистина и аз искам да те поздравя с тази песен,както и всички пишещи и четящи тук
Трезв и хубав ден на всички!
Редактирано от July_mf на 13.08.08 11:13.
| |
|
|
|
Здравей ! Why so serious! Доста сериозно ми прозвуча...
Много ми хареса стиха ти. Малко се ядосах , че си на 19 години, а си написал бълкан, но ми размина бързо. Напоследък нещо издребнявам прекалено .
Важно е.... какво казваш нали? - а не как...
Пиши пак, дано не съм те разколебал... Обещавам да чета.
| |
|
|
|
Един стих и от мен, мой....
ОРИС
Така и ще премина през света.
Неискана, нетърсена и нежелана....
Но аз вървя със вяра в любовта,
С усмивка плащам всяка своя рана...
| |
|
|
|
Здравей,приятелю.
Вчера се замислих върху миналото си,минало в което много бързах да порастна.
Като дете постоянно не вървях,а бягах.После като ученик исках да порастна бързо.Исках да бъда "голям" за да избягам от всичко,което ме тормозеше,а то беше много.Най-вече страх от това,че не съм като другите и бивам постоянно "отхвърлен".
До 14 годишта възраст си търпях и стисках зъби ,но след като за пръв път се напих на Рождения Ден на баща си съм отворил "нещото",което по-късно едва не ме уби.
Почнах да пия още през тази година,преди да навърша 15 години.Продължих да пия и след това.Носех големи количества алкохол,въпреки,че ми беше зле след препиване.Тогава успявах да се "справя"с проблема,за който след близо 30 години вече разрах,че е болест.
Почха да се уча да пуша още тогава като се криех от родетелите си.
На следващета година бях с момиче въпреки,че явно още не бях готов за това.
После се почна една поредица от "връзки" и "връзки" с различни момичета дотогава докато по едно време си помислих,че вече ми е омръзнало да ги сменям и забавих хода.Или така е трябвало да се случи?....
На 18 години видях момичето,което имаше това щастие или нещастие да се запознае с мен.Аз се влюбих в нея,както никога дотогава.Един месец бях на седмото небе от щастие.Тя беше това,което винаги съм искал,или съм си мислел,че искам?
Без да влизам в подробнисти ще споделя,че след един месец заедно тя ме "отряза" и аз си останах сам с мъката си.Тя тогава ми предложи да си останем приетели.Леле,колко страдание изпитах през тези два месеца след тази раздяла с идеята,че може би ще се върне при мен?.....
Някак си стана така,че отново се събрахме но в момента когато тя пожела да си бъде както преди аз си спомням "усмивката" в душата си,с която не мога да се гордея...........
Малко по-късно се ожених за нея за да не изтърва Пъравата си Любов в Живота дотогава.Бях в казарамата,когато го направих и бях на само 19 години.
Големият ми син се роди когато бях на 20,а малкия на 22 години.
Сега се оказа,че аз по всякакъв начин съм се опитвал да обичам и да бъда обичан.През тези 18 години семеен живот се опитивах да го направя,но не се получаваше.Аз просто не знаех как да обичам.Дори си мисля,че не зная и какво е да бъда обичан?
Та затова си и пиех.Като го правех не ми пукаше дали някой ще ме обича,пък и като го правех не беше нужно аз да обичам тъй като си превръщах в нещо съвсем друго."Нещо" напълно различно от това,което съм когато съм трезвен.
След 18 години на добри и лоши дни, и години "момичето"-вече жена ме остави.Оттам се почна стремглавото летене към Нищото.[otcacham]
Видях,че в опитите ми да порастна,аз загубих себе си.С алкохола намерих начин да загубя и да забравя себе си.
Сега се опитвам да не бързам толкова и колкото мога да работя Програмата на АА.Правя го с надеждата някой ден да се открия и да бъда наистина готов за това Щастие, и отговорност ЛЮБОВ...
Спокоен и трезвен ден ти желая,и нека всеки отнас намери своят Път.
| |
|
| 
|
|
