|
|
|
Тема
|
 защо??!!...
|
|
| Автор |
trihomonas (непознат
) |
| Публикувано | 08.08.08 23:25 |
|
|
Здравейте, отдавна чета всичко, което ми попадне в този клуб...защото съм съпричастна с тези проблеми...Да аз се определям като алкохоличка...не ме е срам да си го призная...такава съм...Проблема при мен е и затова се включвам в дискусийте, че аз пия само вечер и не всяка, но почти всяка..но пия примерно 200-300 гр.водка или 1 бутилка вино...и на другият ден съм адски зле...едва отивам на работа, а ако е почивен ден лежа до обяд като болна...Вечерта като пия ми няма нищо...даже ми е супер добре, но знам какво ме чака на другият ден До към обяд се съвземам...заричам се да не пия, но вечерта като че ли някаква сила ме тегли до най-близкият магазин за алкохол...и най-гадното е, че съзнавам как ще ми е лошо на другият ден, а не мога нищо да сторя...Просто си купувам питието и точка по въпроса...
Ако не ми ставаше така зле от това пиене, нямаше да се замислям даже...но при мисълта, че като пия ми е лошо...и въпреки това пак го правя...се плаша...затова си мисля че съм алкохоличка и вече няма спасение за мен...Аз се унищожавам по този начин...
Защо ми става толкова лошо от толкова малко количество алкохол???
Искам вечер да мога да си пийна толкова...без на другият ден да ми е така...Познавам хора, на които им няма нищо даже от повече....Мал шанс...
Затова ви пиша, да сподели някой имал ли е този мой проблем...
Благодаря...предварително!!!
| |
|
|
|
Проблем при това да се самоопределим като алкохолици е объркването на абстиненцията с махмурлука.Друг проблем е определянето на точните количества които пием.Аз много умело се самозаблуждавах колко пия така че и до ден днешен не знам истинските количества които съм консумирал.Често пъти си спомнях количествата от контролираното ми пиене и избягвах спомените ако въобще ги имах за запоите.
Алкохолизма е хронична болест и ако веднъж се е активирала неминуему ставаш все по зле и по зле.Така че засега пробвай да не пиеш известно време, ако искаш посети сбирка на АА там можеш да си отговориш на някои въпроси и сравниш с другите хора.
Аз усещах че алкохола ми пречи по някакъв начин но ми трябваше доста трезво време за да се определя като алкохолик.
Питай и пиши тук, може да ти помогне.
| |
|
|
|
Здравей!
200-300 грама водка или бутилка вино съвсем не е малко като количество. А всяка вечер /или почти/ - това си е сериозно...
Виж това:
"...Предпочитаните видове алкохол най-често зависят от географските и културни характеристики. В южните страни предпочитат вино, малко по на север – бира, още по на север-водка. Съществуват големи различия между отделните хора както по отношение на употребата на алкохол, така и на свързаните с него проблеми. Счита се, че допустимите граници на консумация на алкохол с нисък риск за здравето при пълнолетни мъже е приблизително 210 мл АА/абсолютен алкохол/ седмично, а при жените се препоръчва – 140 мл АА седмично, тъй като те са по- чувствителни към токсичните ефекти на алкохола; същото се отнася и за по-млади, но пълнолетни лица и за много възрастни хора.
Най-често употребяваните алкохолни напитки съдържат приблизително следното количество абсолютен алкохол/АА/:
+В 50 мл ракия,водка, коняк, уиски и др.концентрати/40°/ има 20 мл АА
+В 100 мл червено/бяло вино/11°/ има 11 мл АА
+В 500 мл бира тип “специално” /5°/ има 25 мл АА
Запомнете:
+ Не пийте повече от една малка бира, една чаша вино или 50 мл концентрат дневно
+ Давайте си поне един ден седмично без консумация на алкохол..."
Целият текст е
Забележка: Нямам идея защо в публикацията АА е прието като съкращение на абсолютен алкохол ?!...
Различните хора имаме различна не/поносимост към алкохола. Имам познати, и то мъже, които след 100 грама вечерта са болни прасета през целия следващ ден. Но те си го знаят и обикновено изобщо не пият. При теб явно не е така...
Да не се състезаваш с някой в количеството изпито ? Оставам с впечатлението, че имаш някаква "нормална" доза като мярка и се дразниш от факта, че ти става лошо от по-малко. Съжалявам ако съм объркал представите ти за "нормално" със споменатите в цитата по-горе цифри, но можеш да ги видиш/провериш и на много други места.
Прецени сама...
Аз ти пожелавам да престанеш да се чувстваш адски зле сутрин и мога мъничко да ти подскажа как да го постигнеш - спри да пиеш вечер..., през деня.... изобщо. Не ти понася. Не се трови насила. Организмът ти го подсказва.
| |
|
|
|
Прочетох поста ти няколко пъти и доста се замислих какво да ти споделя,което би ти помогнало да видиш какъв е проблема ти с алкохола?Това е нещо много лично/поне при мен беше така,преди да дойде момента когато стана доста обществен "проблем"/.
Снощи както вече писах говорих с една позната още от ученическите си години,която явно има проблем с алкохола.Говрих с нея за трети път но за мой или неин "късмет" досега тя с нищо не е показала,че наистина иска да спре да пие.Не зная защо е така,но при себе си виждам,че въпреки осъзнаването на проблема не успях да спра колкото и много да ми се искаше да го направя.
Та като говорих с нея отново я поптих иска ли да спре да пие,но което тя отговори,че ако не искала да спре нямало да ми се обажда.Тогава не се ядосах много,но днес се усетих какъв ненормалник съм в желанието си на всяка цена да накарам когото и да е да пожелае да спре да пие.Да осъзнае,че това е Болест,която убива и то доста бавно,но упорито.Като съм говорил така с нея със сигурност съм оставил у нея впечетлението,че може да си пие и да се чуваме или виждаме,когато е зле или пък няма с кого да си прави "компания" в пиянските си "величия".Ми как няма да се ядосам и то на себе си като видях,че отново се мъча да променя нещо,което въобще не зависи от мен.Да накарам някой да пожелае да спре алкохола,докато той/тя/ си пие и си мисли,че може все още да се справи с проблема си?...
В отговор на това,което виждам,че се интересуваш мога най-добре да ти споделя нещо написано в книгата "Анонимни Алкохолици".Написано е в главата "Мнението на лекаря",която за мен е А,Б на Програмата за възстановяване от алкохолизма:
"Мъжете и жените пият,преди всичко защото харесват ефекта,породен от алкохола.Усещането е толкова неуловимо,че дори когато признават,че алкохола уврежда,след известно време не могат да отличат истинското от лъжливото".............
Преди година време аз доста се ядосах когато един мой събрат ми казаваше често това,което все по-ясно проумявам и то върху себе си, имайки доста опит в "отказването" от алкохола.
Тази истина не ми хареса и явно не исках да приема,че това,което казва е точно така,както е в момента.Но дали я приемам или не няма никакво значение.Важното за мен е това,че сега въпреки "препятствията"по Пътя си днес съм трезвен.
Бъдете здрави,приятели.
| |
|
|
|
Като ученик съм пийвал много рядко, защото и приятелите ми не пиеха и изобщо тогава учениците не пиеха като днешните.
За първи път усетих "благотворното" действие на алкохола върху мен като абитуриент. Тогавашната ми приятелка ме заведе на някакъв купон. Не познавах никого там и се чувствах притеснен и не на място.
Много добре си спомням, че ми наляха водка в пластмасова чаша от Снежанка (така се наричаше подсладеното кисело мляко, което се продаваше тогава).
След изпитата водка се почувствах много добре, притеснението ми, че съм сред непознати изчезна и прекарах хубава вечер.
В казармата и като студент се запознах с "благотворното" действие на алкохола върху мен - пиенето ми даваше сила, смелост, спокойствие и чувство за свобода; чувство, че нищо не може да ми се опре. Алкохолът ми стана приятел.
Имаше обаче един неприятен проблем.
Още от първите ми напивания на другия ден се чувствах ужасно.
В първи курс живях с един мой приятел на квартира. Вечер пием с него еднакви количество, еднакво сме "направили главите". На другия ден обаче той поспиваше до късно, ставаше, пиеше кафе и му нямаше нищо. А аз целия ден пъшках и се чувствах ужасно зле. Направо си бях болен и гледах да лежа повече. А ако трябваше да отида на лекции или да свърша нещо друго, се влачех като парцал, беше ми нервно, трепереха ми ръцете.
Измислих си формулата, че имам "тежък махмурлук" и обичах да го повтарям.
Откъде да знам, че това си е абстиненция и че аз вече съм тръгнал по пътя на алкохолизма.
После открих бирата като "лекарство". След вечерно препиване на другия ден казвах, че ще "излизам плавно" и пиех целия ден бири. Чуствах се добре, защото се замайвах с тези бири. Всъщност се напивах отново с тях, но по-слабо. Защото бирата е алкохол, като всеки друг, макар че е по-слаб.
| |
|
|
|
Здравейте,
Благодаря на всички, които ми отговорихте!!! Трогнахте ме!!!
Наистина тези количества, които пия аз не са малко...не съм искала да прозвучи така...те са си сериозни дози...мисълта ми е ,че докато ги пия ми няма нищо...в смисъл ми е готино, не съм пияна, а само приятно замаяна и това ми харесва...проблема идва на другият ден, когато ми е лошо!
Но аз някак си не мога да си дам сметка вечерта като пия, че на другият ден ще страдам, т.е. давам си сметка, но утрешният ден като че ли е изместен някъде далеч във времето..сякаш няма да настъпи...или пък няма да се чувствам така утре...макар че винаги и зле...
Не знам...много ми е объркано...защо пия вечер, като се знам каква ще съм на другият ден???
Купувам си 2-3 часа замаяна забрава и нереално щастие, съзнавайки напълно че на другият ден три пъти по 2-3 часа ще страдам...
Това се опитвам да си обясня - защо го правя??? - мазохистка ли съм, що съм?
Знам, че решението на проблема си е изцяло в моите ръце...просто го споделих пред вас, защото не виждам изход...освен да съм на някой безлюден остров без магазини и без пари в джоба си...
Искам вечер като се насоча към магазина за алкохол да ми стане толкова зле, колкото на сутринта след пиенето...а то не ми е така зле, въпреки че се опитвам да си го представя...и си го представям, но то е далечно, както ви казах по рано...Не знам какво ми става...сигурно съм побъркана тотално, щом си причинявам това...
Пожелайте ми, много ви моля, да изляза от това състояние...което не е от вчера, както се досещате, а продължава вече години наред...
Благодаря ви и лека и трезва вечер поне на вас!!!
Моята е ясна....
| |
|
|
|
nekoi...недей така..плашиш ме...да не би да ми казваш, че моето състояние сутрин е абстиненция..а не махмурлук???
Мисля така, защото и аз сутрин понякога съм пила бира за "изтрезняване"...чувала съм че помага...и понякога ми ставаше много добре от нея..но понякога много зле... но май беше по-често добре...
Боже, май съм си чиста алкохоличка...за съжаление ми е невъзможно да посещавам сбирките на АА...живея на 100 км от София...но ще пиша тук когато мога...помага ми!!!
P.S. Аз съм лекарка и напълно съзнавам вредата ,която ми нанася алкохола...наясно съм и с разните му там абстинентни симптоми,физически и психически зависимости... но това е на теория...практически нещата са по-различни и затова вие ще ми помагате, както го и правите!!!
Благодаря ви и чао засега от мен!!!
| |
|
|
|
До миналата година когато пиех редовно не се давах сметка,че това може и ме отвежда незнайно накъде.Сега със сигурност виждам,че там,накъдето се бях запътил просто няма ИЗХОД.Оказа се,че посоката,която следвах неотклонно води към нов ВХОД.Вход,след който отново няма ИЗХОД.
Така продължи доста години,през които лично аз се опитвах да си докажа,че нямам проблеми с пиенето и,че мога да спра когато си поискам.Не стана!
Най-коварното на болестта е,че през времето докато ме завличаше към поредния АД ми нашепваше в главата,че нямам проблем с алкохола.Че това е липса на воля,средство за отпускане,за повече удоволствие,за смелост,за удавяне на мъката,за .......................................за всичко,което или не харесвах,или пък исках още повече да харесвам.
Много ми "помогнаха"моите близки,които през цялото време на "отказване" от алкохола ми набиха в главата,че нямам воля или,че просто се "лигавя",че съм слабохарактерен,непостоянен и тн.Но сега виждам,че тези черти от характера ми са точно присъщи за моето заболяване-алкохолизъм.С тази "помощ" аз още повече се озлобявах или чувствах виновен и се опитавах за кой ли път да докажа на себе си, и на близките си,че мога да спра когато поискам.
Това беше да момента,в който почнах да осъзнавам,че алкохолизма е болест,а не прищявка или проява на нещо друго,наречено от хората по всякакъв начин.
Миналата година се чувствах все още виновен за това,че не съм като другите.От друга страна пък исках да си докажа,че съм като другите.Сега виждам,че не съм като другите и освен това не искам да бъда като "другите".
Самото споменаване на думичката "алкохолик" предизвикваше у мен най-вече отвращение и самосъжаление.Не казвам за никой,че е или може да стане като мен.Не искам никой да става като мен.Споделям само това,което на мен се е случило и което ме помага да остана трезвен ден,след ден.
Все исках от хората да приемат,че това е болест,а не прищявка.Сега не искам нищо,от никой.За мен е важно да приема веднъж завинаги,че съм болен но имам предоставено лечение,което ми гарантира трезвеност и Живот,непознати досега през всичките тези години на падение и страдания.
Мила,благодаря ти,че те има и споделяш с нас това,което ти се случва.
Пожелавам ти от все сърце да опиташ да спреш алкохола поне за малко.
Аз имах тази възможност преди повече от 23 години,но я пропилях тъй като първо бях много млад/на 21 години/,а освен това не предполагах,че след години колкото и да искам няма да мога съм да спра да пия.
Пожелавам ти да опиташ да останеш трезва поне един ден.
Опитай.
| |
|
|
|
Нямам цел да те плаша. Макар че понякога и сплашването върши някаква работа
Само ти разказах за началото на моя алкохолизъм.
Дали ще го наречеш махмурлук или абстиненция, не е най-главното.
Аз съм лекарка и напълно съзнавам вредата ,която ми нанася алкохола...наясно съм и с разните му там абстинентни симптоми,физически и психически зависимости...
Може би си много добра специалистка в областта си, но ако не си нарколожка, едва ли си напълно наясно.
Пожелавам ти да не ти се наложи "да се образоваш" по темата от собствения си опит.
Хайде да направим така. Пиши утре вечер по това време пак тук. Но пиши трезва, без да си пила.
Все една вечер можеш да изкараш без алкохол, да си легнеш трезва и на другата сутрин да направиш сравнение между твоите два вида сутрини.
| |
|
|
|
Бъдете здрави,приятели.
| |
|
| 
|
|
