колко време продължава адския живот на алкохолика? За информация- мъж на 35, пие от 15 години, но в последните 3 по 400- 600 грама концентрат на ден.Не яде.Всеки месец изкарва по няколко трезви дни, които са адски мъки за него и когато излезе навън отново затъва в блатото.Опитахме всичко и той не спира.Въпроса ми е- до колко години се доживява така.Вече нямам сили.

Доста тъжен въпрос задаваш, но се опитвам да те разбера.

Само че никой не може да ти отговори с точност на такъв въпрос. Наблюденията ми са, че при описания от теб начин на пиене, много рядко се доживява до 60.
Но организмът може да не издържи и много по-рано. Въпрос на организъм.

Тези, които си отидоха на по 50 и няколко, все пак правеха чат пат някакви сравнително по-дълги ремисии. Или успяваха да намалят значително дозите.

А той няма ли поне малка мотивация да се бори?

Има две деца и жена която му помага и разбира.Спира за няколко дни и се предава. Опитах се да го доведа на вашите сбирки.И познай какво ми отговори- аз няма да ставам сектант!!!Как да помонеш на такъв човек.А всеки път когато пие се чувства гузен и го преживява много тежко.

Колко тъжно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от girasol* на 21.03.08 19:04.

Сега те прочетох пак. Е, няма по-страшна секта от тая на братството на пиещите алкохолици с върховния жрец Алкохола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дядо ми беше алкохолик лека му пръст, на ден по 400-600 ракия пиеше поне 40 години, умря на 82 години - от бронхит плевмония.
Веднъж беше ударил на екс 100-150 няква първак ракия - замина му гласа. До края на живота си едвам му се чуваха думите, но не спря да пие
Баба ми умря година след него и тя на 82, не пиеше почти и тя си замина от бронхит плевмония.
Извода е и цял живот да не пиеш от друго може да умреш, така че да се пие, но с мярка .

Редактирано от lvaylo на 21.03.08 20:13.

Пневмония.

Един колега рухна оня ден.

Пълен бохем. Пиене, ядене, яко пушене изглеждаше здрав и изведнъж праас инфаркт.

Пролетарии всех стран соединяйтесь!

22 март

ПРИНЦИПЪТ НА САМОИЗДРЪЖКА

“По-рано, когато водехме алкохолишки живот, зависехме от хората и обстоятелствата. Сега се обръщаме към Бог да направи за нас това, което ние сами не можем да направим за себе си.”

В животинското царство има същество, което се впива в другите. То се нарича пиявица. Тя се вкопчва в хората и си набавя това, което й трябва. Когато някоя жертва се отърсва от пиявицата, тя се премества на друг.
В пиянството си ние се държахме по подобен начин и опустошавахме нашите семейства, приятели и познати. Съзнателно или несъзнателно, ние търсехме начини да получим нещо на аванта от всички, с които се срещахме.
Когато на първата си сбирка видяхме шапката за доброволни дарения, може би си помислихме: “Самоиздръжка! Що за незнайно понятие?” Но наблюдавайки, започнахме да си правим някакви изводи – алкохолриците, които следваха принципа на самоиздръжка бяха свободни. Плащайки за своят собствен път, те получаваха привилегията да вземат своите собствени решения.
Прилагайки принципа на самоиздръжка в своят живот, ние постигаме същата свобода. Сега никой няма право да ни казва къде да живеем, защото ние плащаме самостоятелно за всичко. Можем да ядем каквото обичаме, да обличаме каквото ни харесва, да ходим, където искаме, защото се издържаме сами.
Ние не сме пиявици, не трябва да зависим от други, за да имаме средства за съществувание. Колкото по-отговорни сме, толкова по-голяма свобода постигаме.

САМО ЗА ДНЕС: Свободата, която намирам няма граници, щом се издържам сам. Днес ще поема лична отговорност и сам ще си платя своят път.

Кофти размисълче. Как да си призная и да приема, че съм бил пиявица. Много унизително.
Пълна психическа промяна. Без нея няма да има свобода и възстановяване. Нищо по-лесно от това за един алкохолик да заживее в трезвост – просто трябва да се промени из основи. Старите паразитни навици. Колкото и да са рафинирани. Петорно дестилирани. Най-чистото. С ледникова вода отпреди тридесет хиляди години.
Ама как ще се оставя аз да разчитам на не знам си какво. Страх. Какъв е източникът на страховете? В частност за оцеляване. От това, че разчитам на собствените си ограничени сили. И те се провалят.
Някъде нещо куца. Теоретично мога да го посоча. Но дали на практика съм пуснал стария корен? Или продължавам да се впивам в него. Паразитните навици могат да ми изиграят много лоша шега. Да остана винаги вкопчен, защото така съм навикнал. Станало ми е природа.
Нали така ловят маймуни. Поне съм чел някъде. Стиска здраво шепата и не пуска. Съответно не може да си изкара ръката и се самопоставя в робство.
Хитро. Ама не ща да се видя като тъпата вкопчена маймуна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от aлkaжa на 22.03.08 06:52.

"По-рано, когато водехме алкохолишки живот, зависехме от хората и обстоятелствата. Сега се обръщаме към Бог да направи за нас това, което ние сами не можем да направим за себе си.”

Прав си алкаж, кофти размисъл4е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мама татко и аз . Гледах някакво такова по телевизията още бях в Раднево . Та там беше за едно лапе в детската градина и хоп със маика си и а тук а там а мамо това мамо онова после тате то няма значение кой е . Та аз му гледах реакциите и тогава видях че моите са абсолютно същите тропам с крак и ама искаааааааааааааааааааааам . Ама не може така и така . Абе как да не може аз искаааааааааааааам . И не само това , пиявица вие пък комплименти пиявицата ще мине с малко кръв и толкова малко животно малки нужди . А такова животно като мен незнам колко кила станах щото досега само на кила съм расъл . Та 11 ноември 2006 тогава постъпих в раднево и то защото маика ми ме изгони по съвет на доктора иначе още да си друсам той и е казал че така поне ще имам шанс да се оправя иначе заеби . Да друсам ли казах объркал съм се нямаше да издържа още много . Ахам казал и бил още че това тя да ми дава и да ми помага само та да е спокоина на мен няма да ми помогне че е някак егоистично незнам . Абе изобщо незнам какво и е казал дори и не ме интересува но знам че сега имам шанс чист съм и днес . Ахам и да стана по чист ще ида да се изкъпя мързи ме ама ко да се прави . Лек ден на всички