Re: Раднево / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

24 януари

ОТ ИЗОЛАЦИЯ КЪМ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

„Нашата болест ни изолира...Настроени враждебно, злобно, егоцентрично, самогъзнически, - ние се самоизключихме от света.“

Алкохолизмът е болест на самотата, която ни отделя от обществото, семейството и от нас самите. Ние се криехме. Лъжехме. Гледахме как живеят другите и презирахме живота им, който беше недостижим и неразбираем за нас. И най-кофтито от всичко – осъзнавахме, че сме безнадеждно болни, но въпреки това се самоубеждавахме, че всичко е наред. Връзката ни с околния свят беше изцяло разкъсана. Животът ни загуби смисъл и ние се отдалечавахме все повече и повече от реалността.
Програмата на АА е специално измислена за хора като нас. Тя ни помага да възстановим връзките с живота, който не познавахме, издърпвайки ни от изолацията. Спираме да лъжем самите себе си за състоянието си; признаваме своето безсилие и неуправляемостта на живота си. Развиваме в себе си вярата, че живота ни може да се подобри, че възстановяването е възможно и щастието е достъпно и за нас. Ставаме честни; спираме да се крием; „излизаме на светло“ и започваме да говорим истината, каквато и да е тя. И когато постъпваме така, прехвърляме мост между собственият си свят и животът, който ни обкръжава отвсякъде.
Ние сме алкохолици, но не е нужно да живеем в изолация. Дванадесетте стъпки могат да възстановят нашата връзка с живота и света – ако ние работим по тях.

САМО ЗА ДНЕС: Аз съм част от живота, който ме заобикаля. Ще работя по Програмата, за да укрепя връзката си със света.

Днеска разбрах, че умрял един човек, на когото се подигравах. Умрял самичък, защото явно нямал роднини. Вече ми преминаха чувствата, които изпитах, когато разбрах. Как съм се правил на господ, пък изобщо не съм знаел за какво става въпрос. Мойто аз преценя и се сравнява. Напъва се към върха или се крие в подножието му. Винаги има по-велики или по-малки от мене. С дълбоко забити нокти на недостатъците в душата. Болестта е в главата. Нейните корени са там. От изрязания дънер няма да излезе нищо различно. Премахнах пиенето и стана още по-зле. Болестта и в главата. С дълбоко забити куки. Голям майтап. Пиенето, цирозата, депресията, разводите и каквото още щеш – все съпътстващи разстройства. Алкохолът е само симптом. Върхът на айсберга. Отдолу се крият поне две/трети от целия обем.

“Пиенето бе само симптом. Затова трябваше да достигнем до причините и условията.”

“Честно прегледахме това, което притежаваме. На първо място потърсихме недостатъците в самата си същност, които бяха причина за провалите ни. Тъй като бяхме убедени, че собственото ни аз, проявяващо се по различни начини, бе това, което ни бе победило, ние прегледахме неговите прояви.”

“Егоизъм – егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.
Така че, според нас ние самите причиняваме всичките си беди. Те извират от самите нас, а алкохоликът е един краен пример за бунт на самоволието, макар че самият той обикновено не е съгласен с това. Преди всичко ние, алкохолиците, трябва да се освободим от този егоизъм. Трябва да се освободим или в противен случай той ще ни убие. Бог прави това възможно. И често изглежда, че без Неговата помощ не можем напълно да се отървем от егоцентризма си. Много от нас имаха в излишък морални и философски убеждения, но не можехме да живеем само с тях, дори когато ни се искаше. Нито пък можехме да намалим егоцентризма си само с желание или със собствените си сили. Трябваше ни Божията помощ.”

Забравих да посоча, че цитатите са от Пета глава на Анонимни Алкохолици. Редакция и драсвам...

Това е положението.

Извинявай, Лали! Съвсем несправедливо се базикнах с тебе