ПРОВЕРКА НА ДУШЕВНИЯ ПОКОЙ / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

26 януари

ЕГОЦЕНТРИЗЪМ

“Душевната част от болестта ни се изразява в пълната съсредоточеност върху собственото “АЗ”.

Що е егоцентризъм? Това е собствената ни увереност, че светът се върти около нас. Нашите желания и потребности са единственото, което заслужава внимание. Егоцентричното ни мислене поражда увереността, че с умът си ние ще можем да достигнем до всичко, което си поискаме. Трябва само да намерим начин. Егоцентризмът ражда илюзията за пълната самодостатъчност.
Казваме, че егоцентризмът е душевната страна на болестта ни, защото егоцентричното съзнание не допуска съществуването на нищо по-значително или по-важно от самото себе си. Но има духовно средство за лечеине на нашето душевно заболяване: Дванадесетте стъпки на Анонимните алкохолици. Тези стъпки ни извеждат от егоцентризма и ни помагат да се съсредоточим върху Бог.
Разобличаваме заблудата за пълната си самодостатъчност, като признаваме своето лично безсилие и се обръщаме за помощ към Сила, много по могъща отколкото нашата собствена. Ние осъзнаваме неоснователността на своята непогрешимост, признавайки, че не сме били прави, възстановявайки причинените вреди и стремейки се към познание за волята на Бог, какъвто го разбираме. Така изпускаме въздуха, преставаме да изпитваме изключителната си важност и се стараем да служим за благото на другите, а не само за себе си.
С егоцентризмът, разрушаващ нашата душевност, можем да се справим с помощта на духовно средство: Дванадесетте стъпки.

САМО ЗА ДНЕС: Моето ръководство и сила идват от Висша сила, а не от мен самият. Ще работя по Дванадесетте стъпки, за да стана по-малко егоцентричен и повече да се съсредоточа върху Бог.

“Тъй като бяхме убедени, че собственото ни аз, проявяващо се по различни начини, бе това, което ни бе победило, ние прегледахме неговите прояви.” Глава пета от Анонимни алкохолици

Тази мисъл ми се върти в главата отново и отново тези дни. Хванах нещо като настинка. Как се стигна обаче дотам? Влизам оня ден в едно заведение да си купя кафе. Бях в град, където нямаше на всеки пет метра кафемашина. Заставам пред бара и си поръчвам кафе. Припива ми се и вода и питам дали има топла. Сочат ми хладилната витрина с безалкохолните. Да видя колко са топли. Бутам един тоник и той пада. Не се чупи, но избива изпод капачката. Ясно. Ще пия тоник. Хич не се замислям, че мога просто да го платя. Да не го пия. Нали си е набутване. Изпивам тоника и си нашивам проблеми с гърлото. Алчност. Страх. И мотивиран от тези черти на характера си, изобщо не мога да вкарам здрав разум. Че зимата пия студена газирана напитка. Това дори и лятото го правя много рядко. Ама как ще се набутам с един лев? Дядо ми разправяше история за един пич, който си купил сапун. Ама мислел, че е нещо за ядене. И докато го ядял, сапунът се пенел. А човечецът упорито дъвчел и ломотел: “Пениш са не пениш, ке те ядем! Паре сей давало!”
Цели и средства. Искам да ми е добре, а върша неща, които ме прецакват. Явно, че това, което го мисли мойто аз, за мое добро, всъщност довежда до много кофти резултати. Корените на моята болест продължават да действат и на сухо. Това е само един дребен пример.
Един новак в АА казал на спонсора си: “Как така да се оставя в ръцете на Бог? Ами ако той иска да ме направи мисионер и да ме прати в Китай?” Спонсорът му отговорил: “Ами като искаш да те управлява идиот, стой си така.”
Ама как моята гордост да си признае, че съм идиот? Не полуидиот, а пълен идиот. И това си е вследствие на душевната болест. Животът ми е неуправляем. Как мога да призная това? Как да призная, че не мисля нормално? Трудна работа. Затова без яко удряне в дъното не се получава. Дъното води до пълна капитулация. Без резерви. Така на практика се стигна до там да кажа на мозъка си: “Видя ли сега какво направи? Докъде ни доведе? Нали беше голяма работа? Ама явно ти всъщност целеше точно това. Да ме унищожиш. Ама си толкова тъп, че забрави къде се намираш. В черепната ми кутия. На един кораб сме и ще потъваме заедно.”
Оттогава насам съм доста скептично настроен към начина си на мислене. Откак знам, че не разсъждавам съвсем нормално, ми е много по-спокойно. Мога да ес съсредоточа върху промените в себе си. Идват си на място и придобиват реален смисъл хилядите теории, които съм чел. Че съм единствен автор на съдбата си. Ами то е точно така в реалния живот. С хилядите ежедневни дреболии. Не мога да се прекарам с един лев – затова ще си шибна една болест на гърлото. Да ми е криво и гадно една седмица подред. Поне. Не мога да приема, че някой няма да е съгласен с мен. И съм готов да прецакам приятелство, заради същата болна машина в главата ми. Не се сещам, че аз съм причина да ми е кофти и раздразнено – ами тя приятелката ми не ми е загряла добре чая. Виновна е. Друг е въпросът, че момичето иска всякак да ми направи кефа. Ама не. Мойто аз търси външни причини и чужди грешки с прецизността на Шерлок Холмс. И докъде водят всички тези реакции? Малко по малко. Наистина съм в ръцете на идиот. Управлява ме нещо, чиято единствена цел да ме прецака. А уж с най-добри намерения.
Има нещо много сбъркано в начина на мислене на един алкохолик. Много. И необоримо логично.
Например ми се набива следното: “Не ми се ходи сега на сбирка. Много съм изморен.”
Опс! Звучи ми някак така: “Сега съм много изморен. Не ми се спи”. Абе вземи си легни да се наспиш бе. Да си починеш. “Не! Сега изобщо не искам да си лягам. Много съм изморен.”
Логично. Цели и средства. Ами нали точно сбирката е мястото, където си почивам и се зареждам. Целта ми е да си почина и поразхлабя веригите на болестта – отивам на сбирка.
Затова просто действам по Програмата. Колкото мога. Ходя на сбирки. Пиша. Моля се. Медитирам. Не спирам да опитвам.
Другият вариант е да се оставя на болната си тиква. Мерси да се осланям на собственото си мислене. Това, което ме докара дотук и всеки ден се опитва да вземе контрола и да натвори още някоя простотия.
Почнах невинно,но поста не щеше да се спира.
САМО ЗА ДНЕС: Моето ръководство и сила идват от Висша сила, а не от мен самият. Ще работя по Дванадесетте стъпки, за да стана по-малко егоцентричен и повече да се съсредоточа върху Бог.