28 януари

АЛКОХОЛИК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

“Ние никога няма да можем напълно да се излекуваме, независимо от това колко време оставаме трезви”

Изкарали някакво време в Програмата, някои от нас започват да мислят,че вече сме се излекували. Усвоихме всичко, на което може да ни научи АА, надраснахме сбирките, а спонсорът ни дотегна, повтаряйки постоянно едно и също: “Стъпки, стъпки, стъпки!” Решаваме, че е дошло време да се захванем с живота си, да забравим пътя към сбирките и да се опитаме да наваксаме тези години, които загубихме в пиянство. Постъпвайки така, ние поставяме на карта възстановяването си.
Тези от нас, които се запиха след такива опити, се опитват да посещават колкото се може по-често сбирки – някои ходят на сбирка всеки ден в продължение на няколко години. Може да ни отнеме доста време, за да разберем, че завинаги ще си останем алкохолици. Можем да се чувстваме прекрасно през някои дни, а в други не съвсем, но зависимостта остава с нас ВСЕКИ ДЕН. Постоянно у нас се проявяват заблудата, отрицанието, материализмът, осъждането, безумието – всички тези атрибути на алкохолишкото мислене. Ако искаме да продължим да живеем и да се наслаждаваме на живот без алкохол, то сме длъжни всеки ден активно да работим по Програмата за възстановяване.

САМО ЗА ДНЕС: Всеки ден аз съм алкохолик, но днес имам шанс да бъда възстановяващ се алкохолик. Ще направя своят избор да работя по Програмата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей,
Поздравявам те за твоя успех и искренно се радвам за теб. Пожелавам ти все така уверено на следваш своя път. И в следващите дни, седмици, месеци и години никога да не допускаш да се "наливаш" с вещества, които ще променят твоето съзнание. И нови, много нови приятели да намериш.

Окуражително ми е да виждам, научавам как другите успяват.

Успешет ден!

Редактирано от OO7OO7 на 28.01.08 08:34.

29 януари

ПЪРВА СТЪПКА – СТЪПКАТА НА ДЕЙСТВИЕТО


“Ние алкохолиците сме мъже и жени загубили способността си да контролират пиенето?”

В началото много от нас мислеха, че Първата стъпка не предполага действие – ние просто капитулираме и преминаваме към Втора стъпка. Но Първа стъпка изисква действия!
Действията, които предприемаме по Първата стъпка, ще намерят своят израз чрез начина по който живеем, започвайки още с първия трезв ден. Ако ние действително вярваме, че сме безсилни пред алкохола, то няма да се навъртаме около пиене. Ако продължаваме да живеем или общуваме с пиещи алкохолици, това означава, че в нашата програма има пробив. Абсолютната вяра, която предполага Първата стъпка, се потвърждава от това, че ние премахваме от дома си всяко пиене.
С времето, ние не просто ще продължаваме да следваме тези основни положения, но ще прибавим и нови действия към репертоара си по Първа стъпка. Ще се научим да изживяваме чувствата си, вместо да ги контролираме. Ще спрем да бъдем сами за себе си единствените водачи и пътешественици във възстановяването; ще спрем да се правим на спонсори сами на себе си. Все по-често ще се обръщаме към Сила, много по-могъща от нашата собствена, в търсенето на духовно удовлетворение, вместо да се опитваме да запълваме този вакуум с нещо друго.
Капитулацията е само едно начало. Капитулирайки, ние сме длъжни да се научим да живеем в света, който открихме.

САМО ЗА ДНЕС: Ще предприема необходимите действия по Първа стъпка. Действително вярвам, че без тях не става.

Снощи бях на сбирка. След сбирката излязох с две приятелчета от групата. Пихме чай. След това се прибрах и разговарях по скайпа с друг събрат. Легнах около дванадесет, а се събудих пълен с енергия. В пет и половина.
Като действащ алкохолик, колкото повече се натисках да си почивам - толкова по-изморен се чувствах.
Като зает в действия по Програмата алкохолик, колкото съм по-активен - толкова по зареден, спокоен и отпочинал се чувствам.
Парадоксално за алкохолишката ми глава. Обаче снощи се измайтапих с моите приятели, че зависимата ми психика може да ми бъде от полза. Защото нали все искам да ми е по-хубаво и по-хубаво и по-хубаво. Да съм по-направен, по-подреден, по-изшит, попопонай. Както казват повечето олдтаймъри - АА е нещо като зависимост. Колкото повече се отдаваме, толкова по-богати дарове получаваме.

Първата стъпка. Често си го прехвърлям в мислите, че вътрешните решения - мотиви, подбуди, намерения - намират външен израз чрез определени действия и трайно поведение.
И следователно в какви мои действия се изразява безусловната ми капитулация в Първата стъпка? Как на практика доказвам, че съм осъзнал, признал, приел дълбоко в себе си, че съм безсилен против алкохола и че животът ми е неуправляем? Как?
Намери си спонсор и ходи на сбирки. Често се чува от американските филми за АА, ведно с редовното - не пий. Ама както знаем с едно голо "не пий" не става.
Капитулацията. Войникът хвърля пушката, вдига ръце и се оставя да бъде воден от нечия чужда воля.
На елементарно ниво е да слушам безусловно указанията на спонсора си.
Иначе се получава онзи смешен и тъжен вариант - аз да казвам на спонсора как точно да правя Програмата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

29 януари

ЗАГУБВАЙКИ СТРАХА

Тези от нас, които се поддържат 4исти и трезви ве4е определен период от време, споделят грижите и опасенията на новодошлия що се отнася до бъдещето, но не изпитват страх като него. Ние знаем до каква степен новодошлият е спасен, знаем също и колко той се 4увства несигурен. Богатството, разнообразието на живота 4есто пъти минава незабележимо заради неуместното внимание, което даваме на ежедневните слу4ки, които в крайна сметка са незна4ителни.

Но, работейки по прилагането на стъпките, у4аствайки на сбирките е споделяйки другарството, новодошлият нау4ава да се отпуска. Запо4ва да 4увства богатството на живота, загубва страха като резултат от приложението на Програмата и от факта да успява да се поддържа 4ист и трезвен. Ще загубя ли и аз страха?

Мой Боже, помогни ми днес да загубя страха и направи така 4е да бъда готов да изпитам богатството на живота, така както ми е дадено.

Днес ще победя страха по следния на4ин: ............................................................

Господи, помогни ми днес да бъда 4ист и трезвен!

_________________________________________________________________

И аз снощи ходих на сбирка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Coння на 29.01.08 12:55.

30 януари

ЗАПАЗВАЙКИ СПОКОЙСТВИЕ

Не бързаме, нито изискваме нашето съвършенство незабавно. Опитвайки се да достигнем вси4ко изведнъж, ни прави да станем слепи. Ако бъдем нетърпеливи, става невъзможно да работим върху прилагането на Програмата всеки ден. Развивайки търпение, се нау4аваме да разпознаем ежедневните възможности за израстване, които ни се появявят.

Нашата нова връзка с Божественото не може да се постигне от един ден за друг. Струва си да се 4ака, да се вложат усилия и да се работи, за да се развие тази връзка. Не да вървим прекалено бързо, а да с4итаме всеки ден като една нова възможност. Нау4ил ли съм се да имам спокойствие??

Мой Боже, моля Те да посрещам всеки ден със спокойствие, и да го с4итам като още една възможност да израстна всеки път още по близко до Тебе.

Днес ще имам спокойствие по следните на4ини: ..................................................

Господи, помогни ми да бъда днес 4ист и трезв!

_________________________________________________________________

Бих искала да го коментирам.. Не мога. Про4етох постинга на Меланхолия.. Мислите ми са там, да играем на живот??? И ДОКОГА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

30 януари

СПОДЕЛЯЙКИ БЕЗКОРИСТНО

“Ние безплатно и с благодарност споделяме това, което ни беше дадено безплатно и с благодарност.”

Възстановявайки се, ине получихме много подаръци. Може би най-забележителният от тях е духовното пробуждане, което започна щом престанахме да пием, ставайки все по-силни с всеки изминал ден и прилагайки Стъпките в живота си. Новият тласък на вътрешния живот – това е прекият резултат от отношенията ни с Висшата сила. Отношения, които започват и се развиват, ако живеем според Дванадесетте стъпки. Бавно, в зависимост от това как прилагаме нашата Програма, светът на възстановяването разсейва мракът на нашето заболяване.
Един от способите да изразим благодарността си за подаръците на възстановяването е да помагаме на другите да намерят това, което ние вече намерихме. Можем да направим това по различни начини: да споделяме своят опит на сбирките, да правим Дванадесетте стъпки, да поемаме спонсорски задължения, да станем доброволци на телефона на доверието или в комитетите по болници и учреждения. Духовният живот, даден ни във възстановяването, изисква външни прояви, защото “запазваме това, което имаме, само когато го отадаваме”.

САМО ЗА ДНЕС: Дарът на възстановяването израства, когато го споделям с другите. Ще намеря някой, с който да го споделя.


Да споделям своят опит. Много е полезно и неприятният си опит. Хем да видя колко сериозно е положението при мене. И да не се самозабравя във фалшивото си смирение.
Вчера заподозрях, че колата ми заработи на три цилиндъра и реших да се прибирам вечерта от сбирка с автобус. Имах смътната представа кога се движи. Изобщо не си направих трудът да проверя. Приятелката ми спомена някакъв час. Оставих колата на една колежка и се паркирах на спирката. Студ. Аз чакам с някаква телешка увереност, че Господ ще ми прати специален чартър. С одървянето почна да ми се възвръща и здравия разум. Озорен от климатичните условия, бях принуден да мисля, а не да се нося в розовите облаци. Бог ми е дал мозък да мисля и телефони да се обаждам. Не ми е личен шофьор, че когато ми скимне да получавам специален транспорт. След близо час чакане загрях, че няма такъв автобус. Изпари ми се всяко желание да се правя на спокоен и блажен. Обадих се на колежката да ми извади колата от двора и да я припали да загрее. Все едно в десет вечерта всички хора на земята трябва да са на мое разположение. Ами то и Господ трябва да ми е на разположение и да се грижи за транспортирането ми. Докато аз отказвам да мисля. Трябваше ми и виновен. Бях се разбеснял и забравих, че трябва да се обадя на някой събрат. Да му споделя как ми ври отвсякъде. Видях си реакцията – да се обадя на приятелката ми и да я изкарам виновна, че тракам зъби като малоумник. Както успешно пише в Глава пета от Голямата книга: “Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпвахме хората и те се бунтуват....Така, че според нас ние причиняваме всичките си беди. Те извират от нас самите, а алкохоликът е един краен пример за бунт на самоволието, макар че самият той обикновено не съгласен с това. Преди всичко ние алкохолиците трябва да се освободим от този егоизъм. Трябва да се освободим или в противен случай той ще ни убие. Бог прави това възможно. И често изглежда, че без неговата помощ не можем напълно да се отървем от егоцентризма си. Много от нас имаха в излишък морални и философски убеждения, но не можехме да живеем само с тях, дори когато ни се искаше. Нито пък можехме да намалим егоцентризма си само с желание или със собствените си сили. Трябваше ни Божията помощ.” Как действа програмата.
Книга-емпирия, както казва една сестрица. Всеки ден я изживявам отново и отново. Аха да натисна приятелката си и да я обвиня. Да я настъпя, подгонен от самолюбие и самосъжаление. Изревах по телефона, че съм много ядосан и съм се много преебал. И усещам, че като съм така ядосан, ще се прецакам още повече. Тя – не се ядосвай. Аз – звучи ми като “Не пий!” Прекратих разговора. Колежката не беше изкарала колата. Вече не виждах нищо. Намирах се в тунел от бяс. И естествено натитах предното колело на колата в една дупка за мазе. По чудо не се набих в невъзможна ситуация. Това беше отрезвяващ момент. Едвам се измъкнах. Последният път, когато се бях вбесил така, не спрях на един стоп. Катастрофата бе избегната като по чудо, но едва не се стигна до бой. Бог намира много забавни начини, за да ми изключи щепсала на беса.
Ако имах алкохолен проблем, отдавна да се бях оправил. Да ама имам душевна болест и умствена болест. Тя си е с мене. И ще бъде с мене цял живот. Налага ми се да действам и да поддържам духовната си форма. Иначе става страшно. Прибрах се нормално. Бях затоплен и заспах доволно. Бог се погрижи за мен. Даде ми полезен урок. Всеки ден по нещо. Няма друг начин. Благодарен съм за всичко това и го споделям. На мойто велико аз не му е много приятно да се излага. Ама “излагане” - страх да се покажа какво съм. Да си хабя усилията да поддържам една фалшива маска, фигура. Няма такъв филм. Програма на изчистване. Откриване и премахване на ненужното. Чудя се как да зъврша. Някак мъдро. Не знам. Желая на всички още 24 трезви часа.
И цялата тази работа, хич не е майтап.

Здравей,
Алкажа, ти си много добър човек и правиш много за нас. Всеки ден превеждаш. Това е похвално. Не искам повече да се измъчваш за нас, моля те. Защото това, което превеждаш отдавна е преведено и си го четем ежедневно там от където трябва, ако искаме!!!. Ако искаш ще ти го изпратя, преведено, разбира се. Не искам да се тормозиш заради нас. Чудно ми е, че не са те осведовили за това. Е, ако искаш превеждай си, може би и по различни неща ще ни покажеш!


Приятна вечер!


Говорим само за себе си! Споделяме своя опит!

Редактирано от OO7OO7 на 31.01.08 01:34.

007007 ти може да го имаш това което превежда алкажа но дали го имат всички които четат тук.Не съм много убеден, че е така.Освен това под преводите има и доста неща които един започващ да трезвее алкохолик не е лошо да прочете.А и много от тези които са трезви могат и не е лошо да четат.Това което пишат Соня и алкажа са си едни много добри самоанализи и аз например с удоволствие ги чета и се уча от тях как се правят.
Не искам повече да се измъчваш за нас, моля те. - Най от долу на поста ти си писал, че говорим само за себе си, така че моля те не говори и заради нас.

Ей, зарадва ме, благодаря ти. Така съвестта ми е 4иста, което е много важно за мене. Убедих се от последния ти постинг, 4е наистина си проклет и лицемирен 4овек, сигурно за тебе това е откровенност. И за агентската ти тревога това съм аз ИННА, а не Соня, не ме бъркай, покажи малко интелигентност ако можеш разбира се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз мислиа 4е триабва да продалжиш да пишеш глупавите ти книги вместо да даваш мнения тук