Re: АА в България / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Алки,
ти сложи пръст в раната. Не можеш да си представиш колко аз, едва закрепилата се, се измъчвам от факта, че микроскопичните ми усилия да разкажа на максимален брой хора, че спасението е в АА, не хващат дикиш. Предполагам, че тези ми вълнения не са само мои. На сбирка съм слушала, как пионерите на АА в България са обикаляли Суходол и различни токсикологии, дори са ходели със значки, показващи принадлежността им към общността. Не веднъж и два пъти, пак на сбирка, много от нас са споделяли опита си да привлекат съсед, колега или приятел към засега единственото известно изцеление.
Повярвай, всеки се мъчи да прави каквото може. Преди месец в един изключително жълт вестник излезе страница за АА в България. Наша сестра се съгласи да говори с репортерка на изданието въпреки огромния риск от преиначаване на темата. Обратно на очакванията тази публикация достигна до много от нашата „таргет група”. Не можеш да знаеш, че има дни, в които джиесемът на Некой буквално прегрява от обаждания на братя и сестри, не само от България, и не само българи. Не можеш да знаеш какво струва на Пуфпаф да пътува по 60 км няколко пъти в седмицата, само за да тръгнат нещата и във Варна. Не можеш да знаеш, че има сестри, чиито мъже не ги пускат на сбирки, но въпреки това, те правят всичко по силите си, за да привлекат нови страдащи.
Не мога да ти кажа колко нови хора са се включили в редиците ни от една година насам, не ги броя, но ако искаш подробен отчет за дейността на АА в България - ще го направя. Разбира се те са несравнимо малко с тези, които се вливат ежеседмично в австралийските редици на АА. И в американските, и в руските.
Но добре, че отвори въпрос. Може би сега, вместо да задаваш риторични въпроси, е най-добре да кажеш как ти виждаш нещата отвъд океана и какво още може да се свърши тук. Ще се радвам да видя твои предложения, но не как да се работи по стъпките (не, че не е важно, изключително важно е!), а как колкото се може повече хора да узнаят, че има стъпки. Че има спасение.
Проблемът с АА в България както вече е казал nekoi е предимно в народопсихологията. Впиянчването на нацията е поголовно и лавинообразно. Понякога си мисля, че е държавна политика. Алкохолът тук е начин на живот. Алки, тук само в един от 100 магазина ще откажат да продадат на дете под 18 г. алкохол. И в заведение няма да му откажат. Ако пък случайно му откажат, майка му ще му купи, защото разсъждава така – „По-добре аз да му купя, че поне няма да е менте алкохолът, пък и поне ще знам, че у нас го пие.” Празници бяха, говорих с две приятелки с юноши (15-17 г.), и двете бяха заредили за младежките купони здраво пиячка. Опитах да се възмутя изтръпнала и получих отговор „Изчакай още малко, твоят сега е на 10, ще те питаме след 4-5 г. дали няма да направиш същото.” Бащите пък ми казаха: „По-добре алкохол отколкото наркотици”.
Мъка, страшна мъка, Алки…
И още един страшен проблем има. Алкохолизмът тук е по-срамна болест от сифилиса. Който има алкохолик в семейството го крие както и колкото може. Работодател, който има алкохолик в офиса или го уволнява, или го държи години от криворазбрано чувство за благодеяние, пак от срам или защото същият работадател има подобен алкохолик в своето семейство и разчита да се отнесат с роднината му по подобен начин. За тази болест на практика не се говори, не се пише, не се обсъжда. Гледам, че по шоу-програмите се опитват да осмиват пиянството с похвати от 50-те години (в едно от най-гледаните – „Комиците” даже се изгавриха с АА без и грам представа да имат що за организация е това). Самият идентифицирал се като такъв алкохолик не търси помощ, той си крета доколкото може и си пие докато не след дълго умре. И вече покойник, отново е срам за близките си. Те ще ти кажат, че е починал от незнам си коя болест, развила се скоротечно, но никога няма да ти кажат истината. Ще я чуеш от странични „Абе той посръбваше доста.”
Алки, извинявай за общобразователната лекция, но ми дойде отвътре. Не казвам, че се скъсвам от работа по 12-та стъпка. И се измъчвам, и срамувам от това. Но ако ми разкажеш точно какво бих могла да направя според теб, бих те послушала и бих го изпълнила.
И за мое щастие клубът се нарича „Алкохолно зависими”, а не „Анонимни алкохолици”, и ти спокойно ще можеш да ми дадеш съвет. Аз наистина го очаквам. Искрена съм.