Като се замисля и на мен ми е 3та или четвърта нова година на сухо.И все пак не мога да свикна с това.Свързвам празника с пиене и това е.Ходя на празненства с приятели,които не пият.Никой не задава въпроси и принципно не се пие.Готино ми е,но все нещо ми липсва.Не е както трябва.Ходих на служебен банкет скоро.На колегите им беше много смешно как вдигах чашата с вино за наздравица и после надигах чашата с вода."Ти си железен бе!Кефиш ме!"А не знаят,че на мене ми се пие и още как,ама аз си знам какво е пиенето за мен.Все пак ми се живее.Вие тука си пишете,но аз не чувствам особен напредък за тези 3 години.Все си се чувствам неудовлетворен от живота и от това,че не пия.О.к. съм.Работя,здрав съм,но нещо все ми куца.Не съм особено оптимист.Живота ми ме убедил,че нищо не се оправя.Не се бойте,не пия и не мисля да давя мъката в алкохол.Той и е без това обърка живота ми, но как да оправя хаоса ?

“...не чувствам особен напредък за тези 3 години.Все си се чувствам неудовлетворен от живота и от това,че не пия... как да оправя хаоса?”

Здравей Крис.
Стана ми тъжно когато те прочетох. Точно така се чувствах аз през първите месеци на трезвения си живот. Помня колко отчайващо и непоносимо беше. Болно ми стана като си представих колко е трудно да понасяш това състояние цели три години...
Как да оправя хаоса? И аз си задавах този въпрос. При мен се получи. Открих, че хаосът се оправя с Ред. А този ред мога да осъществя в живота си само когато чувствам Смисъл на този живот, на всичо, което става или не става, на всчко което правя или не правя.
Много ми е близко това, което написа Соня в една друга тема за Молитвата за спокойствие:
...Действа, помага.. Ядът, раздразнението и гневът веднага отстъпват място на разсъжденията:
"Ама това, което ме тревожи от кои е??? От тези, които МОГА да променя или от тези, които НЕ МОГА?? Помисли добре. Да, от тези, които не можеш да промениш.. Ами тогава... Спри се, няма смисъл, поеми си дълбоко въздух и ПРИЕМИ. Не, това е от тези, които можеш да промениш. Прекрасно!!!! Не губи време да се ядосваш, насо4и енергията си и интелигентността да откриеш КАК можеш да го промениш и ... ДЕЙСТВАЙ!!!"
И ето ти как "намираме средства, способи и енергия за изпълнение на задачи, които по-рано ни се струваха непосилни.”

Точно така беше при мен. По този път започнах да премахвам хаоса от живота си, да го запълвам с осмисления Ред. А оттам вече постепенно се ражда вяра, че “Светът е такъв, какъвто трябва да бъде” и че моето място в него е точно там, където трябва да бъде.
Пожелавам ти го от все сърце, не само за Новата година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aня на 03.01.08 11:02.

>Относно: Re: AA
>До: Josko AA
>Изпратено на: Сряда, 2006, Август 16 12:54:23 EEST

">йошко, не знам какво става. Ако е възможно да оправя поне някои бакии и ако е възможно да заживея без зор и без батаци и без страх и без вина. да заживея с някаква цел и смисъл, да не правя неща, без да знам докъде водят. да не действам в мъглата. да ми е кеф да се събуждам и да тръгвам на работа. да мога спокойно да си говоря с хората. да не се мятам като каракуда на кука. да не се блещя като идиот. то поне да бях идиот официално. да не ми се иска през месец два да се завра в някоя гора и така да се отърва от зора.
>накратко - сега си мисля, че съм готов на всичко.
>чао"

Това писмо съм го писал на 16 август 2008г. Точно след една година сухота.
Много добре разбирам как се чувстваш братко. Без Програмата. Не лекувах болестта си, само стисках зъби. Не знаех защо така - Нали не пиех. Не пиех, ама болестта ми още по-здраво ме стискаше в лапите си. Докато вече не ми се живееше. Много яко е казано тука в Голямата книга. По-добре не мога да го кажа:
"Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде.
Показахме как успяхме да се измъкнем от това състояние. " Глава 11 от Анонимни Алкохолици

След една година без алкохол, поисках краят ми да дойде. И тогава. Уж случайно попаднах на сайта на АА. После попаднах на алкохолици. Писах си с Еми. Видях, че тя завалийката е по-зле и от мене. Тогава. Поразрових се и намерих алкохолик, който се е иззмъкнал от безнадеждното състояние и знае как става този номер. На собственият си гръб знае. Точно как става. В отчаянието се обърнах към него за помощ. Бях готов да направя всичко. Всичко, което ми каже. Без да се противя, без да се правя на умен, без да се колебая. Е, не бях перфектен, но бързо се осъзнавах, че ще умра ако продължавам както си знам. На моменти се бунтувах, но бързо ужасът в главата ми ме вкарваше в правилния път. Нямах време за губене, нито исках да умирам. И така.
Сега често се моля само и единствено да не губя желанието си да направя всичко. Да бъда все така готов да направя всичко. Това е пътеката на измъкването.


Нищо ново не мога кажа. Нещата са едни и същи при всеки алкохолик от нашият тип:
"Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки.
Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен, по-удобен път. Но не можехме. От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха някакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.
Помнете, че срещу нас стой алкохолът – коварен, объркващ, всемогъщ! Без помощ не можем да се справим с него. Но има Някой, който притежава цялата сила – този Някой е Бог. Дано да Го откриете сега!
Половинчатите мерки не ни помагаха. Стояхме на кръстопът. С пълно отдаване помолихме за Неговата подкрепа и грижа.
Предприехме следните стъпки, които се предлагат като програма за възстановяване:
1. Признахме, че сме безпомощни пред алкохола – че животът ни е станал неуправляем.
2. Повярвахме, че Сила по-Висша от нас може да ни върне здравия разум.
3. Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме.
4. Направихме претърсващ и безстрашен анализ на самите себе си.
5. Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.
6. Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.
7. Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.
8. Направихме списък на хора, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9. Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случайте, когато това би наранило тях или други.
10. Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.
11. Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята Му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.
12. Достигнали до дъховно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела.
Много от нас възкликваха: "Ама че порядки! Аз не мога да се подложа на всичко това." Не се отчайвате. Никoй от нас не е в състояние да се придържа изцяло към тези принципи. Ние не сме светци. Важното е, че искаме да израстваме духовно. Принципите, които сме набелязали, са път към израстването. Ние се стремим по-скоро към духовно израстване, отколкото към духовно съвършенство.
Описанието ни на алкохолика, главата за агностиците и личните ни истории преди и след приемането на програмата изясняват три съществени момента:
а) че ние сме алкохолици и не сме в състояние да управляваме живота си;
б) че вероятно никаква човешка сила не е в състояние да ни освободи от алкохолизма;
в) че Бог може и би ни избавил, ако Го потърсим."
Глава 5 от Анонимни Алкохолици

Как действа Програмата. Как се действа по Програмата.
Ако наистина искаш да се измъкнеш от това състояние и си готов да направиш всичко. Без резерви. Дори само за няколко месечна проба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Крис, и на мен ми стана тъжно за теб като прочетох поста ти.
Наистина да се изкарат 3 години само със стискане на зъби е много мъчително.
Алкажа ти сочи пътя.
Помня първите твои дни на трезвост, горе долу знам историята ти, докато ти я споделяше тук, после изчезна.
В Русе има още един алкохолик, сух е, но живее мъчително. Той беше от софийското АА, но преди около две години се върна в родния си град.
Онзи ден ми е писал, и той живее трудно и му е криво.
Защо не се срещнете и не опитате да създадете група на АА в Русе?
Хем ще си помотнете взаимно, хем можете да направите нещо добро за русенските алкохолици, хем ще осмислите допълнително живота си.

Преди време ви го предложих, тогава той още живееше в София, но и двамата ми отговорихте уклончиво.
Помисли пак по тази идея. Мисля, че него ще успея да го навия и ако решите, ще ви дам координати да се свържете.
Всъщност преди време вие се бяхте чували по телефона.

Нямам нищо против да се свържем.Поради някаква причина се помъчих сам някак да нормализирам нещата ама не се получи.о.к.можем да опитаме.
Ние тука сме в бедствено положение и не съм на работа тия дни

Чух от новините, че сте в бедствено положение. Но то все ще мине.
Ако искаш, ми изпрати на бележка твой телефон, защото аз съм го загубил.
Аз пък ще ти пусна на бележка номерата на човека и ще го предупредя, че ще го потърсиш.

Между другото, докато живееше в София, той не беше много редовен на сбирките, но въпреки това се стабилизира и не пие вече от 4-5 години.
Сега ми пише колко му липсват АА.
Ми що да не си направите ваше АА?
Един вид да извикате неволята на помощ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега отворих и-мейла на АА и виждам, че току що една жена от Русе ни е писала с молба за помощ.
Аз ще и отговоря, но аз съм в София, а вие двамата с моя приятел сте в Русе.

Мисля си, че случайните на пръв поглед неща всъщност не са случайности.

И аз така мисля.Пращам ти телефония си номер

Аз съм убедена, че няма случайни неща!

Крис, Некой, БРАВО!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Аня,
това което споделяш:

"Точно така беше при мен. По този път започнах да премахвам хаоса от живота си, да го запълвам с осмисления Ред. А оттам вече постепенно се ражда вяра, че “Светът е такъв, какъвто трябва да бъде” и че моето място в него е точно там, където трябва да бъде".

Се отнася и до мен. Все още продължавам да премахвам хаоса в живота си и да осмислямз всичко в смисления ред. Това май за всички ни се отнася. И друго, което преди това казваш - за мъката ни, че не можем да сме като нормалните хора в смисъл да пием нормално, контролирано, да се веселим и с алкохол, но в рамките на нормалното. И аз изпитвам подобна мъка, че не мога да съм "нормален", но и като теб открпих, че мога да съм весел дори и сам със себе си, с моята си тишина и далеч от компаниите. Има наистина много начини за това: книги, музика, смислена работа, хоби, разходка, среща с добри приятели на кафе, че даже и сън. Открих, че радостта и празнуването не се3 състои само и само чрез чашка в компания на приятели по чашка. Дори разбрах, че бидейки там много време съм си изгубил в напразно, ялово празнуване и веселие. Не е било истинско. Предполагам и не само за мен. Благодаря ти че ме подсети да споделя, че и аз това изпитах, изпитвам. Да го потвърдя!

Лека вечер!