Re: Весели празници / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

22 декември

НОВ ПЪТ В ЖИВОТА

“Когато в крайна сметка се убедим, че не можем повече да живеем човешки нито с алкохол, нито без алкохол, ние се озоваваме в задънена улица...Оказва се, че имаме алтернатива на движението към мъчителен край в затвор, лудница или смърт. Това е търсенето на нов път в живота.”

Какво беше най-страшното по време на пиянството? За много от нас възможността да умрем не беше най-ужасният момент. Най-страшното беше бавното умиране, което се случваше ден след ден, безнадеждността и безсмислието на живота. Ние се чувствахме като призраци, съвсем обратното на жизнерадостни създания. Ние не се чувствахме като част от обкръжаващия ни свят.
Възстановявайки се, ние достигнахме до убеждението, че в съществуването ни има смисъл: животът ни е даден да се обичаме и да обичаме и другите. Работейки по Дванадесетте стъпки, ние се научихме да се приемаме. Със себеприемането дойде и себеуважението. Забелязахме, че всичко, което правим, се отразява на околните, че ние сме неразривно свързани с другите хора както и те с нас. Започнахме да се доверяваме на хората и да признаваме своята отговорност пред тях.
Възстановявайки се, ние се върнахме към живота. Поддържаме новият си живот, жертвайки нещо за другите, и всеки ден търсим път как да го направим по-добре. По такъв начин включваме в живота си Десетата, Единадесетата и Дванадесетата стъпки. Времената, когато живеехме като призраци, си отидоха, но те могат да се върнат, ако ние не правим всичко възможно, за да бъдем здрави, любящи и отговорни пред живота си и живота на обкръжаващите ни хора.

САМО ЗА ДНЕС: Намерих нов път в живота. Днес ще направя всичко възможно, за да се отнасям с любов към околните и към самия себе си.

Намерих нов път в живота. В навечерието на поредица от празници си напомнам, че сегашното ми състояние не е просто отсъствие на алкохол. Не е просто сухота и стискане на зъби. Както и предишното ми състояние, не беше просто наливане, а болест - физическа, умствена и душевна.

"Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде."

"Живеем с надеждата, че когато тази книжка се появи като сламка в морето на алкохолизма, победените пиячи ще се хванат за нея и ще последват препоръките й. Сигурни сме, че мнозина ще се изправят на краката си и ще продължат пътя си. Те ще отидат при други страдащи и братствата на „Анонимни алкохолици” ще изникнат във всеки град и селце като убежища за онези, които трябва да намерят изход."
Глава 11 от Анонимни алкохолици

Начин на живот. Името на нашето Братство - Анонимни алкохолици, води началото от името на тази Книга. По себе си знам, че не е голяма философия да се спре пиенето. Спирал съм хиляда пъти. Обаче как да се задържи трезвостта. Без лекарства, зъбене, връзване, беснеене, отшелничество? Това не знаех. Не знаех, че ми липсва път в живота. Не знаех и не можех да видя, че не знам да живея.
Благодаря за тази Книга "Анонимни алкохолици", за Програмата за възстановяване, която е въплътена в нея. Сламката в морето на алкохолизма. Благодаря на Бог, че ми даде разум да последвам препоръките й. Благодаря на моят спонсор за отделеното време да ми даде напътствия за следването на тези препоръки. Благодаря на всички братя и сестри - Весели и трезви празници по Пътя на Щастливата Съдба.