Здравейте,
много ми беше трудно да седна и да напиша това, нопросто искам да споделя и потърся помощ. Реших да започна от тук. На 35 години съм. Жена. През 2002 г. се разведох, загубих най-любимата си работа, преживях смъртта на близки и изпаднах в тежка депресия. Посегнах към чашката, но така - лекичко. След това се събрах с един мъж, който умишлено или не довърши нервната ми система, която и без това си беше лабилна. Преживях извънматечна бременност и куп други гадости. Както се досещате, алкохолът стана мой най-добър приятел. Количеството нарастваше с времето, за да достигне до 500 мл. водка на ден. Първоначално се чувствах добре. Без да осъзнавам какво точно правя. Криех от всички. Знаеше само въпросният мъж, но това не го вълнуваше, защото беше по-удобно да съм пияна и да не му се моткам много из краката. Първо драстично напълнях. После започнах да сваля. Сега съм 43 кг. на 164 см. Не съм изпитвала физическо неудобство. После съвсем спрях да се храня. Сега като видя храна и ми се гади. Гади ми се, ако съм пила, гади ми се и ако не съм. Постоянно треперя, не мога да спя, да мисля, да работя, а работата ми е хубава, но съм на път да я загубя, защото вече не мога да давам това, на което съм способна. Няколко пъти се опитвах саба да се боря, но явно съм лигла, защото така и не преживявах въпросната абстиненция. Не знам какво да правя. Не смея да сподея с нашите, защото са възрастни. Няма да го разберат. Ужасно ще се разстроят, а са болни. На малко хора съм казвала. Работя у дома и не ме виждат какво правя по цял ден. Изглеждам като смъртта, а не съм грозна и никога не съм била. Животът ми е ад, а аз само седя и гледам как ми се изплъзва. А ми се живее, мамка му. Просто съм от този тип дето все очаква другите да му помагат в трудни моменти, защото аз винаги правя всичко за всички. Имам чувството, че или ще полудея или ще умра. Дайте някакъв съвет, ако ви се занимава с депресарка като мен. Благодаря ви предварително. Успешен на всички.

Здравей,

Трогна ме това, което пишеш.
Видях себе си преди 7-8 години.
Нямам време да пиша, затова прочети това.
Писал съм го преди време.
Може да помогне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няколко пъти се опитвах саба да се боря, но явно съм лигла, защото така и не преживявах въпросната абстиненция.

Аз не мисля, че ако не можеш да се справиш сама, значи си лигла. Аз също не можех да се справя сама с проблемите си - помогнаха ми. Няма нищо лошо в това да потърсиш помощ и да приемеш помощта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо да не ни се занимава с такава "депресарка" като теб. Та нали повечето от нас тук бяхме същите.
Не си лигла, разболяла си се от алкохолна зависимост. Не е приятно, но поне знаеш какво е. Малко по-особена болест. Не си луда, не си боклук. Има изход. Много от нас го намериха.
В твоето положение - най-добре с малко лекарска помощ да изкараш абстиненцията и после ела в Анонимни алкохолици. Макар че можеш да изкараш абстиненцията и без доктори, нищо че досега не си успявала.
И аз бързам сега, но като прочетеш назад в този клуб ще намериш отговорите за своя проблем.
Списъкът със сбирките на АА също го има тук (ако си от София или Бургас).
Хайде, не се отчайвай. Сама наистина е трудно, но си попаднала на точното място в точното време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дори и това, че трима души отделиха минутка за мен в ранна утрин на работен ден ме кара да са чувствам малко по-различно. Сега ще отида до магазаниа, защото трябва да купя храна и като първа стъпка, заради вас, а и заради мен, прители. НЯМА ДА СИ КУПЯ ВОДКА. Стискайте ми палци.

Всъщност можеш да дойдеш на сбирка на АА и без да си изкарала абстиненцията. Достатъчно е да не си пила, когато дойдеш.
Ела още утре, улица Веслец 33, 19 ч.
Стискам ти палци да не пиеш днес.

Здравей и ти!
Първо: успокой се и опитай да мислиш трезво. Вземи решение, че днес или в следващите няколко часа няма да пиеш. Почети тук. Гого ти е дал много хубаво четиво :) Прочети и другите истории. Не си изключение и не си чак толкова зле. Бъди оптимист: може и по-зле да стане :) Направила си първата крачка, а тя е трудна - показа се не само тук, но и пред себе си. Зная какво означава да пиеш тайно - но, повярвай ми, личи си, видно е за всеки отстрани... А ти има за какво да се бориш: нямам предвид само работата ти, а по-скоро животът ти :)
Второ: Обади се на личния си лекар и му разкажи за себе си, за алкохола и депресията. Не си купувай хапчета, които не са ти изписани от лекар. Но има такива, които ще ти помогнат да минеш през абстиненцията. Отлагай изпиването на 10 или 100, или 500 мл. водка с час, после с два, само днес. Утре - пак. Не е толкова трудно, колкото може да ти изглежда. Не отлагай разговора с лекаря и изпълнението на препоръките му.
Трето: Междувременно чети тук и пиши. Много от нас ще ти помагат. Ако си в София, ела на сбирка - по-горе има актуалните адреси, дни и часове. И на сбирката ще получиш разбиране, подкрепа и съвети за разни "номера". В София почти всеки ден можеш да посещаваш сбирка - това може да се окаже важно за първите ти трезвени дни. Особено ако нямаш подкрепа от страна на близките си - разбирам те за родителите ти, разбирам те и за мъжа, с който живееш. Но всеки понякога има нужда от подкрепа и помощ. Няма нищо срамно и лошо в това, не изпитвай вина и не се упреквай за това, че ти е трудно сама. Хапвай шоколад, по възможност черен. Но ако не си се хранила дълго време, първо се захрани внимателно - поискай съвет от лекаря си как да стане това. Ако положението е твърде лошо, първо започни с подсладен чай (но не черен), бульони, плодови сокове (не мляко, то е за по-нататък) - с по-малко протеини, повече захар, за да осигуриш храна за мозъка си. После можеш да започнеш да добавяш в булона зеленчуци и после - късчета месо. Можем да говорим за това и по-късно, ако е необходимо.
Четвърто: Чети тук :) Посети и сайта на АА:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти от все сърце за съветите. Ще следвам всяка точка. Ще се боря. Не ме интересува. Искам да видя племеницата пораснала. Тя е на 4 и още неразбира, но ако някой ден се срамува от мен - по-добре още сега да умра. Взела съм си отпуска. Ще се видя с лекаря. И така точка по точка. Единственото, което най-много ме плаши и да не се издъня.

Всичко ще бъде наред, ще се справиш :) Аз съм с тебе и ти стискам палци! Пиши тук днес, утре, вдругиден - за всичко, което те интересува. Не се страхувай - както казват хората "Бог не ни изпраша изпитания, които нямаме силата да преодолеем" Горе главата!

Единственото, което най-много ме плаши и да не се издъня.

Еми кво кът се издъниш. Важно е да не се откажиш. ОК! Ние също почнахме да крачим от първата стъпка. Баш кът детенце, дето се учи да ходи! Падне, ама стане и пак пробва. Няма кво да се заричаш, щот после от срам за неодържаното си обещание ще вземе да изчезнеш напълно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите