|
|
|
Тема
|
 Достатъчно ли обичаме децата си?
|
|
| Автор |
пpиcъcтвaщa (отвреме-навреме) |
| Публикувано | 29.08.07 14:33 |
|
|
Вчера гледах един филм - за едно момиче, чиято майка е алкохоличка. И то влезе в интернет, намери теста на Ал Анон и единият от въпросите беше: "Родителите ви достатъчно ли са ви обичали, за да спрат да пият заради вас?". Като го видях този въпрос и се замислих - за отговорността, която носим пред децата си, защото наистина те най-много страдат от нашите зависимости, независимо какви са те - АЛКОХОЛИЗЪМ, РАБОТОХОЛИЗЪМ, ... ИЗЪМ, ... ИЯ, ... ИЗЪМ... Тези дни ми се налага да работя доста и виждам как това се отразява на детето ми - липсва му вниманието ми, по всякакъв начин се опитва да ми го привлече - прави пакости, дърпа ме ... А ако все още бях обсебена от моите химически зависимости, какво ли щеше да бъде!? Радвам, че я има програмата 12 Стъпки и съм много благодарна за това, че ми дава възможност да живея нормално. Редактирано от пpиcъcтвaщa на 29.08.07 15:29.
| |
|
Тема
|
 Re: Достатъчно ли обичаме децата си?
[re: пpиcъcтвaщa]
|
|
| Автор | bohata (Нерегистриран) |
| Публикувано | 29.08.07 23:00 |
|
|
Смятам, че доста съм виновен / меко казано / пред децата си и вярвам, че правя необходимото за да върна доверието им . Много ги обичам, но това никога не е достатъчно...Толкова много думи , а още сънувам изнервящи сънища , но разбрах че е напълно нормално да съм по изнервен - минаха два месеца Та за ДЕЦАТА ми - ТЕ СА моята мечта - осъществена , надежда - скрита , част от моето Eго , карма и точка в която се концентрирам . Мога ли да запълня с обич Вярата Надеждата и Любовта в живота си ? Ще опитам трезвен - /ще отнеме време/ и ще ти отговоря Може би трябва те да отговорят-" тогава"- :)) вместо мен... Благодаря!
| |
|
Тема
|
Re: Достатъчно ли обичаме децата си?
[re: пpиcъcтвaщa]
|
|
| Автор |
Aня (ентусиаст) |
| Публикувано | 30.08.07 01:09 |
|
|
Дъщеря ми в началото беше моя Висша сила.
Но... Не мисля, че в момента, когато спрях да пия, съм я обичала повече, отколкото една-две години по-рано, когато за малко да я загубя заради пиенето си. Тогава вече осъзнавах тази ужасна истина, че за малко да съм убила детето си, макар и не собственоръчно, и бях сигурна, че това е Знак да престана да пия, и че никога повече няма... И въпреки това продължих да пия...
Значи, това за достатъчната обич не е май съвсем така... Или поне не е единствено условие.
Преди да престана да пия опитвах да се самоубия... от любов към дъщеря ми. За да не страда тя заради мен. Бях готова на това. Но не си представях живота без алкохол.
| |
|
|
|
Според мен въпросът във филма е неправилен и даже - некоректен: Може ли обичта към децата ни да ни предпази от пиян шофьор? Може ли да предотврати инфаркт?
Е, личното ми мнение е, че можем с нагласите си да променим своето бъдеще, но има и инциденти, нали?
По-скоро мисля, че пиещият може да спре заради своето желание, а не заради нещо друго. А причините за това желание могат да бъдат различни.
| |
|
Тема
|
Re: Достатъчно ли обичаме децата си?
[re: Aня]
|
|
| Автор |
пpиcъcтвaщa (отвреме-навреме) |
| Публикувано | 01.09.07 00:01 |
|
|
Не мисля, че в момента, когато спрях да пия, съм я обичала повече, отколкото една-две години по-рано, когато за малко да я загубя заради пиенето си. Тогава вече осъзнавах тази ужасна истина, че за малко да съм убила детето си, макар и не собственоръчно, и бях сигурна, че това е Знак да престана да пия, и че никога повече няма... И въпреки това продължих да пия...
Аз също много обичах детето си, когато веднъж се нагълтах с успокоителни. То беше на една година тогава. Ако не бях намерила кой да го гледа, щеше да му се наложи да прекара 7-8 часа само, докато аз спя. Много съм благодарна, че днес не се нуждая нито от успокоителни, нито от алкохол, за да се справям със стресови ситуации, както правех навремето.
Възможно е твоите грешки да са това, от което се нуждае Света.
| |
|
Тема
|
Re: Достатъчно ли обичаме децата си?
[re: пpиcъcтвaщa]
|
|
| Автор |
Aня (ентусиаст) |
| Публикувано | 01.09.07 11:48 |
|
|
При мен беше, може да се каже, обратно: детето се беше нагълтало с успокоителни в промишлени количества (и всички други лекарства на сърдечно болната си баба), докато аз спах пияна...
За благодарност: точно така и аз го усещам днес. И това е едно от основните чувства когато гледам дъщеря ми, колко ми е гояма, красива и умна... И колко ВСЕ ПАК се обичаме.
Дори ако нямах тези многобройни други красиви подаръци от трезвения живот (които всеки ден получавам!), оновата чувство би било достатъчен повод да се радвам че успях да избера трезвеността.
| |
|
Тема
|
Re: Достатъчно ли обичаме децата си?
[re: Aня]
|
|
| Автор |
пpиcъcтвaщa (отвреме-навреме) |
| Публикувано | 05.09.07 17:11 |
|
|
Аня,
Аз от доста време си мисля за това, което писа: Преди да престана да пия опитвах да се самоубия... от любов към дъщеря ми.
Чудесно е, че не си успяла!
Поздравявам те с тази чудесна песен: , която ми се струва, че по някакъв начин е свързана и с темата.
Възможно е твоите грешки да са това, от което се нуждае Света.
Редактирано от пpиcъcтвaщa на 05.09.07 17:12.
| |
|
Тема
|
Re: Достатъчно ли обичаме децата си?
[re: пpиcъcтвaщa]
|
|
| Автор |
Aня (ентусиаст) |
| Публикувано | 05.09.07 22:18 |
|
|
Благодаря ти! За песента и въобще.
Разбира се, това е само част от истината. Беше и от страх, и от панически ужас, и от отвращение от гледката на живота ми и мен самата, и от безсилие...
Но в един момент водих и такъв диалог със себе си, че може би не бива да го правя заради детето - отговорът на по-мрачното ми аз беше: точно заради нея не бива да продължавам да живея такъв живот, тя не бива никога да ме запомни такава... а по друг начин не си педставях, не вярвах, че мога...
И, да, права си, чудесно, че не успях.
| |
|
Тема
|
Re: Достатъчно ли обичаме децата си?
[re: Aня]
|
|
| Автор |
пpиcъcтвaщa (отвреме-навреме) |
| Публикувано | 06.09.07 08:07 |
|
|
точно заради нея не бива да продължавам да живея такъв живот, тя не бива никога да ме запомни такава...
И аз преди известно време стигнах до тази мисъл. Моите зависимости от горе долу две години вече не са активни, но недостатъците ми - мързел, неподреденост, зависимост от мнението на хората, егоцентризъм и др. продължават да си съществуват, макар и не в толкова силна форма, както преди. И именно мисълта за това, че не искам да предам на детето ми наследството, което получих, ме кара да се активизирам и да променям стила си на живот. Още не съм се освободила от недостатъците си напълно, но забелязвам някои напредъци.
Възможно е твоите грешки да са това, от което се нуждае Света.
| |
|
Тема
|
Re: Достатъчно ли обичаме децата си?
[re: пpиcъcтвaщa]
|
|
| Автор |
Aня (ентусиаст) |
| Публикувано | 06.09.07 11:02 |
|
|
Напълно съм съгласна с теб!
Убедих се в това и като родител, и като учител: каквото и да КАЗВАМЕ (ние, възрастните) на децата, колкото и да са мъдри, правилни и нужни нашите ДУМИ, те нямат никакъв смисъл, ако не ги придружават (а дори и заместват) нашите ПОСТЪПКИ, това което ПРАВИМ.
И мисля, че не става въпрос за това да сме без недостатъци (от гледна точка на детето това би било ужасно!), а именно да им покажем, че човек може да се стреми към Доброто ВЪПРЕКИ недостатъците си, че може да се променя... Но също и да се обича барабар с недостатъците си...
| |
|
| 
|
|
