Днес докато си карах из задръстените софийски квартали направих наум някои калкулации относно ползата от моето непиене, което е вече на 7мес и 25дни. Та ето какви са неизразходваните и икономисани ресурси за тези 236 дена:

- 270 бутилки водка. При усреднена цена на Столичная, Финландия и чат-пат Руски Стандарт това прави 270х15лв около 4000лв.

- минимум 15000лв за непотребни неща купени в пияно състояние.

- 14160 псувни (средно по 60 на ден)

- 40 пъти голям срам и 100-тина пъти по-малък.

- 1см черен дроб.

Ако предположим, че ще живея още 30 години това прави спестени: 880 000лв. При натрупване с лихвите през годините стават 2 400 000лв; 651 360 псувни; 1850 пъти голям срам и 4600 пъти по-малък; черния дроб няма как да се увеличи чак с 46см, но пак ползата няма да е малка.

Така че според мен, определено има смисъл да не се употребява алкохол

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от val999 на 24.08.07 16:10.

Благодаря ти Вал!
При нас в терапията като част от мотивация за лечение се използва подобно изчисление, но в обратна посока, назад - колко литра един или друг вид алкохолни напитки съм изпил за еди колко си години и колко материални загуби са били свързани с това. И излиза например, че човек, който от 10-15 години не може да довърши къщата си, праз това време е пропил още две такива, с пъно обзавеждане...
Но твоето “счетоводство” много повече ми харесва! Струва ми се, че такава положителна мотивация е по-ценна!

Настина сметките ти са много интересни, Вал.

Аз сметнах грубо, че в последните 5 години бих дал над 20 000 лева за алкохол (макар че едва ли щях да доживея до днес).
Плюс екстрите - проигравам за една вечер повече от половината заплата в бингото или ме нападат в тъмното и ми смъкват халката и пръстена от ръката (и двете са ми се случвали). Добре, че докато пиех, нямах мобилен телефон, защото редовно щях да оставам без него, но за сметка на това в годината по 2-3 пъти давах пари за нови очила.
Но това са материалните щети.
Още по-страшни обаче бяха другите - срамът, чувството за вина, липсата на самоуважение.