Има при нас една книжка с такова заглавие, позволих си да го използвам като заглавие на темата, защото според мен много точно показва една важна истина, която от няколко дена все ми се върти в главата. Затова реших да на пусна на свободата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем наясно съм, че непростената обида е вредна за мен, а не за този, на когото съм обиден.
Не съм от най-най-обидчивите хора (жена ми например определено е по-обидчива от мен, без да е алкохоличка), но все пак и на мен това състояние хич не ми е чуждо.

Проблемът е, че е лесно е да кажеш "прощавам" на думи. Трудно е реално да изчистиш и последната капчица обида от себе си. Да не остане нито помен вътре в теб от това гадно чувство.

Даже преди няколко часа в работата имах подобен случай, почувствах се обиден.
Като си тръгнах пеша, обмислих случката точно с цел да изчистя обидата - казах си, че ако се оставя да изпитвам обида, значи съм глупак, че нищо особено не е станало (то наистина не беше и станало), че човекът не е целял умишлено да ме обиди (в конкретния случай той наистина не го целеше). Мина ми.
В миналото щях да предъвквам цяла вечер тази незначителна случка - и да имам "заслужен" повод да полея обидата с алкохол.

А просто това е човек, с когото взаимно не сме си симпатични и очевидно е лесно да се почувствам обиден от него. Един от начините да не се обиждам от него е да се опитвам да го захаресвам малко повече - независимо от кусурите му и независимо от неговото отношение към мен.

Сега с този пост изхвърлям и последния грам обида, ако някъде из мен се е загнездило още това чувство.

Има достатъчно хубави неща около мен, за да допускам да се тровя за незначителни неща.

На сбирките доста пъти сме говорили за "заслужения гняв" същото е и със "заслужената обида".
Какво да правим, когато някой си заслужава да му се гневим или когато някой наистина силно ни е обидил.
Това пък е свързано с темата за гордостта и т.н. нещата са навързани.
Гордостта, която масово се разбира погрешно и която прави страшно много бели, защото общоприетото мнение е, че е хубаво да си "горд човек".

“На сбирките доста пъти сме говорили за "заслужения гняв" същото е и със "заслужената обида".
Какво да правим, когато някой си заслужава да му се гневим или когато някой наистина силно ни е обидил.”
Мисля, че точно такива обиди са истински проблем. Истинските. Които наистина нараняват. Които понякога носим в себе си дълги години.
Лошото е, че тук не съществува никакво обективно измерение на силата на обида...

Здравей Аня!
За обидата, о, за нея цял ден почти си мислех. Това е моят капан, специален "капан". Ако знаеш колко съм обидчив... Nekoi май го е усетил. Един път той ми направи много приятелска забележка, но аз подскочих и му написах.... опровержение и колко не бил прав. После осъзнах, че много си беше прав. Реагирах като малко дете! Не помня дали му се извиних. Сега искам да го направя!
Искам да споделя своя опит за обидата и ще го направя с голямо удоволствие. Не че чак толкоз ще ви впечатля, но поне да го споделя.
Няма да мога пространно да пиша, защото съм в един клуб и ми изтича времето. Когато съм си в къщи съм по-спокоен и мога спокойно да изпиша всичко, което чувствам или съм преживял по повдигнатия въпрос.
Аня, още веднъж ти благодаря за темата, тя е много интересна. И ти също...
Приятна вечер на всички! Извинявайте, ако тук с нещо съм ви досадил . Знам, че ще ми простите, защото това е от болестта ми, наистина!

Ех, Аня, ........ улучи точно в целта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от _koko на 03.08.07 04:43.

"Струва ни се, че с акта на прошка подаряваме нещо на друг човек, този, който ни е причинил обидата. Но че сами се лишаваме от нещо, губим нещо... "
Всъщност не е така - поне според изживяното от мен. Беше случка отпреди 20 и кусур години, но никога не си позволих да я забравя. Бях наранена - много дълбоко. Физически, емоционално и на всички нива, които можеш да си представиш. Обидата беше така дълбока, че разбрах какво означава изразът "мразя този човек от дъното на душата си" (за разлика от многото видове любов, омразата е само един вид - този). Не можех да мисля за нищо друго. Няколко седмици по-късно разбрах, че ако продължавам така, ще проваля живота си. Не на шега. Просто нямаше да издържа на силата на това чувство. Така, както любовта ни дава сили и вкус към живота, така обидата и омразата действат с обратен знак. Не бих могла да възстановя веригата от мисли, разбира се: тогава бях страшно объркана и много млада. По някое време осъзнах, че въпреки желанието ми, не мога да накажа този човек. После, че наказанието всъщност не е моя работа. А после му простих.
И тогава усетих колко хубаво е чувството да простиш: то е като да свалиш огромен товар от себе си; нямах чувство на загуба, а напротив - сякаш бях станала по-богата и по-истинска. Омразата изчезна. Отново бях жива. И оттогава всяка волна или неволна обида към мене не наказвам с омраза. По-лесно е човек да намери силите да прости, отколкото да живее с нея :)

Коко, пожелавам ти успех в твоето важно начинание! И със спокойствие да прекрачаш своята Черта за да догониш чувствата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

“...разбрах, че ако продължавам така, ще проваля живота си... Така, както любовта ни дава сили и вкус към живота, така обидата и омразата действат с обратен знак...”
Точно така, много хубаво си го казала.
Ти си съумяла да го разбереш или просто интуитивно да го усетиш. Но много хора не успяват...
Преди няколко месеца случайно се заприказвахме за това в “напредналата” ми група, с хората с повече от 1 година трезвеност. Тогава бяха четирима. И се оказа, че ВСИЧКИТЕ съхраняват дълбоко в себе си чувството за силна, болезнена обида. Към малтретиращия някога, а отдавна вече покоен баща. Към майка алкохоличка заради постоянно отхвърляне и липсата на истинското детство. Към безразлични (или безсилни откъм умението да проявяват чувствата?) родители заради студенината вкъщи...
Значи, целия си възрастен живот тези мъже са живяли с това чувство... Колко трудно им беше да го видят! Да докоснат тези дълбоко скрити емоции... Да осъзнаят, че всъщност те до голяма степен детерминират живота им - точно както ти го каза: действат с обратен знак - отнемат сили, чувство за смисъл, за собствено достойнство...

Ами, не знам - от много години този спомен, който не си позволявам да забравя, извиква у мен единствено радост и благодарност, че успях да съхраня себе си тогава. Затова и не го забравям - най-вече заради усещането за лекота, след като простих. Мисля, че умението да простиш е разновидност (или разклонение) на щедростта - но това е щедрост, насочена според моето виждане навътре, към самия себе си - това е даване на нова възможност за реализация на доброто, заложено у всеки от нас. Вероятно някой би казал (и несъмнено ще има такъв), че това е своего рода подхранване на егото. И какво от това? - всеки се нуждае от утвърждаване от околните и от себеутвърждаване. Ако винаги сме обидени на някого (а който търси защо - намира, :) нали?!), кога изобщо бихме успели да мислим за нещо друго, да се отдадем на нещо, да обичаме и да работим? Тук се сещам за едно изречение: "Който иска - намира начин, който не иска - намира си оправдание" и то кореспондира с желанието да си намерим оправдание за пиенето си. Жалко е, че няма начин като в математиката всичко да е чисто и ясно, поддаващо се на пресмятане. Защото всеки от нас е уникален, макар и немного различен от другите. А може пък и да не е жалко, всъщност и в това има очарование :)

“...от много години този спомен, който не си позволявам да забравя, извиква у мен единствено радост и благодарност, че успях да съхраня себе си тогава. Затова и не го забравям - най-вече заради усещането за лекота, след като простих...”
И мисля, че точно затова твоят опит е страшно важен и ценен!
Това, което пишеш, е нещо, което много други хора постигат адски трудно (или не постигат въобще...).
Приятелко, мисля да посъбера малко материал по тази тема за “Арка” (всъщност донякъде затова я пуснах тук тази тема - защото започнах да я “обработвам” в главата си с тази цел) - искам да те помоля, след като имаш толкова позитивен опит в тази област и толкова хубаво умееш да говориш за него - напиши го мъничко по-широко за да го подарим на хората! Какво ще кажеш?