или с други думи, как разбирате, че положението е сериозно?
от доста време редовно пия бира (около 2-3 литра на ден) като избягвам твърдия алкохол и особено злоупотребата с него, но нещо ме гложди, че системното пиене на бира може да ме доведе до алкохолизъм. преди половин година имах психично разтройство от натрупали се проблеми и поредица яки напивания. тогава докторите ме посъветваха да спра или да намаля пиенето на бира, но след като отшумя кризата се върнах към стария си режим в леко олекотена форма - 4-6 бири на ден и рядко по някое по-хард питие. засега се успокоявам, че не съм се напивал от 6 месеца, но дали това е достатъчно да считам, че не съм зависим?

И аз имах дълъг период, в който пиех само бира - между 2-4 литра на ден, и си мислех, че не съм зависима.
Когато спрях да пия бира, минах само на вино около 750 до 1литър и половина стигах понякога, и пак си мислех, че не съм зависима.
Всяко системно пиене, особено в голямо количество е зависимост.
4-6 бири на ден не е малко и според мен е зависимост. 4-6 бири е равно приблизително на 200-300 водка.

мдаа, превърнато във водка, количеството е меко казано обезпокоително. но моя въпрос беше по скоро - в кой момент от системното пиене и по какъв начин осъзнахте, че сте зависими? някой близък ли ви го каза, увеличихте дозата и злоупотребите или най-лошото затъвайки в блатото от проблеми...

в кой момент от системното пиене и по какъв начин осъзнахте, че сте зависими?

Имах съмнения, че нещо не е наред с моето пиене, от момента в който забелязвах, че пия повече от "общоприетото". Но веднага си намирах всякакви причини и "оправдания" за това. Мислех си, че "мога да нося" и за това пия толкова. Такава ми е мярката. Случвало се е близките да ми подмятат, че много пия, но аз не се впечатлявах особено. Правех така, че да не "виждат" колко точно пия, ако сме заедно. Криех се и пак си пиех.. Вече изгубих "мярката".

Когато почнаха да ми се губят моменти, без спомен в главата, съмненията ми, че нещо не е наред, се засилиха. И когато опитах да спра да пия за няколко дни само /за проба/ и НЕ МОЖЕХ да го направя, тогава ОСЪЗНАХ, че съм зависима. Осъзнах, но продължих да пия, докато затънах в блатото от проблеми..

Когато ПРИЕХ осъзнатия факт, че съм загубила контрол над пиенето и ПРИЗНАХ, че съм безсилна пред алкохола и живота ми е станал неуправляем, то тогава ми дойдоха сили, спрях да пия и пренасочих освободената енергия към реализация на себе си в новия ми живот в трезвеност. И така все повече ми харесва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей 37!
Тука съм нещо като спец по бирените запои. Без да се впускам в подробности само ще ти кажа, че моят "казус" е досущ като твоя. Моята любима бира също, макар и бавно ме доведе до моето дъно. А как го разбрах? Много лесно - и с бира се напивах, наливах и ми се случиха доста не лицеприятни неща. Вече не можех без нея. Започнех ли също не бях в състояние да се контролирам. Карах до край. За мен, който не е в състояние да се контролира, независимо от това дали с бира или не, е алкохолно зависим. Такъв съм и аз, признах това и от почти три месеца не пия. Беше трудно, но се справям. Опитай да спреш за ден-два или повече и сам ще усетиш къде се намираш. Просто се тествай... Ако те интересува можем да обменим повече опит. Бих ти разказал повече неща от моя минал опит на заклет член на бирената партия, по-точно на най-екстремистката й фракция. Може да ти е от полза. Успех!

Привет 007,
и при мен историята не е само бирена. като притежател на партийна книжка на бирената партия и аз съм имал уклон към твърда фракционна дейност :) през студетските години яко участвах в запои, а и след това, но тогава не ми правеше впечатление - кой не го правеше. младостта понася какво ли не. след това започнаха да ми се появяват бели петна в паметта след мощен запой и реших, че ще мина на бира, като се контролирам за да не се напивам. последните месеци го постигам. тествал съм се да не пия бира седмица-две, но усещам вътрешен дискомфорт, става ми тъпо, защото трябва да призная, че съм алкохолик. иначе, няма да има причина да се лишавам от една-две бири на обяд и две-три вечер. не мога да си представя да се наливам с вода и сокове - кара ме да се чувствам нещо болен и различен от другите. признавам, че съм пристрастен към бирата, старая се винаги да има студена бира, когато седна на маса. и така стигам до дилемата - как да не се лишавам изцяло от удоволствието да изпия някоя друга бира, но и да променя навика си, така че да не стигам до зависимост. засега съм решил да спра пиенето на бира вечер в къщи. знам, че ще ми е много трудно, защото навика е втора, ако не първа природа на човека. тези жеги хич не ми помагат да си определя дата, от която да си купувам минерална вода и сокове вместо бира.

Появата на бели петна е тревожен сигнал.
Решението да се премине на бира, за да е по-слаб алкохолът, са взимали почти всички алкохолици.
Но това оше не означава, че ти си алкохолик.
Жена ми изпива всяка вечер по 2 бири (през деня обаче никога не пие). Твърд алкохол почти не близва. В един период се тревожех за нея, че и тя е зависима, но се успокоих.
Тя не е алкохоличка, макар че по свой начин е зависима от двете вечерни бири.

не мога да си представя да се наливам с вода и сокове - кара ме да се чувствам нещо болен и различен от другите

От кои другите?
Ако се огледаш около себе си, ще видиш колко хора се "наливат" само с вода и сокове. Само че на теб не ти се иска да го видиш. И аз като пиех, се оправдавах, че всички пият.
Аз пък мисля, че си по-различен от другите като пиеш всеки ден по 5-6 бири.

Хубаво е, че се самонаблюдаваш и се замисляш.

В отговор на:

---

... засега съм решил да спра пиенето на бира вечер в къщи. знам, че ще ми е много трудно...

---

благодаря за позитивното мнение. както споменах преди шест месеца имах проблеми с психиката и паметта и тогава се притесних яко, че съм завършен алкохолик, макар че психотерапевта ми не каза подобно нещо. зачетох се в този форум и съвсем се поуплаших. доколкото разбирам коварството на тази болест е, че осъзнаваш зависимостта, едва когато си преминал "рубикона" и не можеш да се върнеш в лоното на "нормално пиещите" хора. реших да пиша в този форум с надеждата, че за пишещите тук са известни точните симптоми на алкохолизма, особено в ранна фаза, но се оказва доста индивидуално - от редовно пиещите просто някои стават алкохолици, други не. в редките периоди на непиене на бира не съм изпитвал форми на абстиненция (това, което вие описвате) и това ме кара да мисля, че мога да постигна "контролирано пиене" и да не се притеснявам.

Здрасти 37, стискам ти палци твоето контролирано пиене да се получи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите