|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: АркА
[re: Aня]
|
|
| Автор |
Lali (пристрастен) |
| Публикувано | 05.09.07 10:35 |
|
|
Аня, и аз съм ти благодарна, по своему някак си.
Благодарна съм и на всички други, които ми обърнаха внимание и имаха позиция по моите вълнения когато имах трудности.
Убедена съм, че сте рядко срещани стойностни хора.
Усмихни се!
И ще успееш!
| |
|
Тема
|
Re: АркА
[re: Lali]
|
|
| Автор |
Aня (ентусиаст) |
| Публикувано | 07.09.07 00:56 |
|
|
Благодаря ти, Лали.
Замислих се за “рядко срещани стойностни хора”... Аз не бих казала, че такива се срещат рядко. Цял живот постоянно срещам такива хора. И някак си не вярвам да съм толкова късметлия...
Покрай тези мисли се сетих за едни хубави думички, измислени преди 3-4 месеца от “моите” деца по време на съвместната ни театрална работа, като част от бъдещия сценарий. Опитах се да ги преведа, но май не звучат вече толкова хубаво. Обаче смисълът им е близък до това, което си мисля за срещите ми с добри хора...
“Животът е огледало.
Ако му се усмихна, той ще ми се усмихне на мен.
Всичко, което правим, се връща при нас като огледално отражение. Всеки сърдечен жест. Всички добри дела.
Всеки ден е като малко парченце огледало. Всеки ми позволява да опознавам себе си.
Нашият поглед към света е невидим, безплътен скулптор – а действтелността е глина, която формираме като огледално отражение на самите нас.
Човекът е огледало за човека.
В очите на приятеля ми се отразява моят поглед. В неговата усмивка – моята усмивка.
Всеки от нас е огледало.
Ти си огледало – ако с ясни, радостни очи погледнеш най-голяма грозотия, перспективата на погледа ти, светлината на очите ти ще я направи красива. Но ако твоите очи са изпълнени с тъга, дори най-великолепното цвете ще ти се стори плевел, а когато погледнеш слънцето, ще видиш тъмнина.
Животът е огледало – скъпоценно и чупливо. Грижи се за него, защото може да помътнее, а това, което ще ти се стори истина, ще бъде само измама на деформирания ти поглед...”
Умни деца имам,нали?!
Редактирано от Aня на 07.09.07 00:59.
| |
|
Тема
|
Re: АркА
[re: Aня]
|
|
| Автор |
Lali (пристрастен) |
| Публикувано | 07.09.07 21:33 |
|
|
Аня, невероятно!!!
Ще ми разрешиш ли да ползвам това есе в един мой проект?
Не можете да си представите, откакто се занимавам с този прект постоянно получавам някакви знаци, като това есе, тъкмо се почувствам неуверена и изплашена от трудностите, изведнъж намирам такава подкрепа.
Като че ли Божията ръка ми праща помощ, а не съм вярваща.
Усмихни се!
И ще успееш!
Редактирано от Lali на 07.09.07 21:33.
| |
|
Тема
|
Re: АркА
[re: Lali]
|
|
| Автор |
Aня (ентусиаст) |
| Публикувано | 07.09.07 23:33 |
|
|
Разбира се, че разрешавам!!!
Децата ще се гордеят, когато разберат, че са били полезни.
Ще се опитам да ти преведа още нещо, което възникна като един вид последствие на онези занятия с текста. Но другото е по-артистично и по-поетично, трябва ми малко време.
За Божията ръка... Ами, щом я усещаш, значи я има.
Аз през първите 2-3 месеца на трезвеенето ми имах голям проблем с 2 и 3 стъпка, трудно ми беше да намеря своята Висша сила (освен тази въплътена в Човек, която осезаемо усещах от самото начало), тази по-метафизична... И очно тогава всичко около мен започна да става точно така, както си мечтаех (или дори не смеех да мечтая), някак си от самосебе си, без моето участие, просто усещах, как животът ми се движи и формира отново от някаква могъща ръка... все едно Висшата ми сила е рашила да ми докаже, че съществува и колко може...
| |
|
Тема
|
Re: АркА
[re: Aня]
|
|
| Автор |
Lali (пристрастен) |
| Публикувано | 08.09.07 10:36 |
|
|
Благодаря ти.
Много добре казано, наистина като че ли някой друг движи нещата около мен след разочарование, което преживях. Просто нещата си вървят, и все някаква помощ получавам. Или аз се научих да разпознавам знаците? Не знам.
Усмихни се!
И ще успееш!
Редактирано от Lali на 08.09.07 10:40.
| |
|
Тема
|
парченца огледало
[re: Lali]
|
|
| Автор |
Aня (ентусиаст) |
| Публикувано | 09.09.07 20:36 |
|
|
Лали, трябва да ме извиниш за неудачния превод, редактирай си го ако може да ти свърши някаква работа.
Това са две от планирания цикъл стихотворения на едно момиченце (на 16) от театъра, идеята за цикъла й се роди на нашите занятия, на които беше възникнал предишният текст (някои милси и формулировки даже се повтарят).
На мен много ми харесват тези стихчета.
ПАРЧЕНЦА ОГЛЕДАЛО
ПАРЧЕНЦЕ I
Всеки ден е парченце огледало
Позволява ни да видим себе си.
Времето е художник
А любимата му техника – мозайка.
Събира парченцата на всеки ден
После грижливо лепи отломките –
На всяка секунда, минута, час...
Понякога огледалните парчета
Ръбести – ранят дланите на художника
Но той не се оплаква
Портретистът упорит.
Друг път те са като диаманти
С нечиа щедра ръка разсипани
Всеки от тях е парче от нас
От всеки миг на битието ни...
ПАРЧЕНЦЕ II
Вървя през живота – срещам хората
Едните на слънчеви алеи на Радостта,
Другите в мрачните улички на Печала
Във всеки съзирам частица от себе си
Своето отражение...
Парадоксът на битието:
Нали е невъзможно
Да приличаш на Всички!
Всичките са единици –
Всеки поотделно
А Всеки нали не прилича на Никой!
Гледам лицата –
Нито едно то тях не е моето лице
Но когато им пращам усмивка
Тя се връща при мен
В очите на приятеля виждам своя поглед
Ставаме едно
Той е близо до мен – до сърцето
Заразява ме с радостта си
Когато виждам неговото щастие
Сама достигам до звездите
Човек е огледало за човека...
| |
|
Тема
|
Re: парченца огледало
[re: Aня]
|
|
| Автор |
Lali (пристрастен) |
| Публикувано | 09.09.07 22:11 |
|
|
Много ми харесват, благодаря ти, обаче бих искала да са подписани с някакво име, може и ник, разбира се.
Усмихни се!
И ще успееш!
| |
|
Тема
|
Re: парченца огледало
[re: Lali]
|
|
| Автор |
Aня (ентусиаст) |
| Публикувано | 09.09.07 23:42 |
|
|
Пратих ти го в бележката.
Радвам се, че ти харесва.
| |
|
|
|
Аня,
Много ми харесаха текстовете на твоите дечица за огледалото. Ето още нещо, посветено на огледалната тематика, на което попаднах наскоро:
"Гледай на другите хора така, все едно, че гледаш в огледало. "Ти виждаш сламката в окото на брата си, но не видиш гредата в собственото си око". Това оначава, че ние виждаме в другите хора, това, което е изразено в още по-голяма степен в нас самите. Считам, че това утвърждение е една от най-значителните истини.
На теб естествено ти се е налагало да чуваш следните утвърждения: "ние съдим за другите по себе си" и "ставаме такива, каквито са тези, които осъждаме" От това произтича, че можеш да рабереш какъв си, ако внимателно проследиш собствените си разсъждения за другите хора. Длъжна съм да призная, че от всичко, което съм научила и открила, методът на огледалото се оказа най-бързото и екстраординарно средство за осъзнаване на себе си, за осъзнаване на това коя съм аз.
Преди да преобразуваш каквото и да било в себе си, ти трябва отначало добре да го осъзнаеш, защото първо трябва да установиш, че това е твое. Твоята представа за живота ще се измени съвършено, когато разбереш, че всичко, което съществуа около теб е отражение на това, което става вътре в теб и всичко, което ти виждаш у другите хора, се явява отражение на теб самия.
Представи си сега, че се намираш пред истинско огледало. Ти гледаш себе си: образа в него - не е нищо друго освен твоето отражение. Ако виждаш там нещо, което не те радва - провиснала талия или лош цвят на лицето - то опитът да счупиш огледалото или да го махнеш от очите си нищо няма да промени. Уверена съм, че ти изобщо няма да предприемеш подобни идиотски опити, тъй като разбираш, че разкриващата се пред твоите очи гледка не е огледалото, а ти самият.
Най-добре е да приемеш това, което виждаш. Типичната реакция на болшинството хора е желанието да променят човека, когото виждат. И тази реакция е в съвършенство подобна на желанието да се промени огледалото, в което гледаме.
Когато гледаш в огледалото, то отразява всичко части на твоето тяло, в това число и тези, които не ти харесват толкова, които твоите очи не биха искали да видят. Ти не приемаш тази част от себе си, която би ти се искало да промениш или да смениш с по-красива.
Например не ти харесва твоя надебелял корем, ти не го приемаш такъв, какъвто е, той те дразни все повече и все повече, когато гледаш себе си в огледалото. Ти трябва да осъзнаеш, че колкото по-малко го приемаш, толкова по-безобразен ще ти се струва той. А ти как мислиш - нима е въможно да се извърши някакво устойчиво преобразование без любов? Колкото по-малко приемаш нещо, толкова повече то се прилепва към теб.
Обръщал ли си внимание на поведението на детето, което постоянно го прогонват родителите от себе си? Постепенно то става все по-неспокойно и все по-превъзбудено и заядливо. То иска все повече и повече внимание, защото да бъде отхвърлено за него е нетърпимо. Да бъдеш отхвърлен - това противоречи на естествените закони на любовта.
По подобен начин, колкото по-силно отхвърляш някаква част от себе си - било то на физическо или на психическо ниво - толкова по-настойчиво тази част изисква твоето внимание, придобивайки все по-големи размери и значителност. Тя търси признание, иска да съществува. Бидейки приета и одобрена, тя повече няма да се стреми да заеме своето място.
Тази методика превъзходно ни помага да осъзнаем какво у нас е прието и какво не е прието. В същото време ти предлагам да откриеш в себе си тези страни, които те принуждават към определени форми на поведение. Тъй като ние идваме на тази земя, за да преживеем опити и наъпълно да осъзнаем кои сме, то от самосебе си се разбира, че ще достигнем тази наша земна цел тогава, когато бъдем способни да приемем всеки от различинте начини за самоизразяване. За да достигнеш това, ти си длъжен преди всичко да гледаш на себе си, да констатираш кой си, наблюдавайки своето поведение и да даваш право на себе си да си такъв, какъвто си.
Ако ти наблюдаваш някого и не ти харесва неговото поведение, тази твоя реакция потвърждава това - на теб не ти харесва собственото поведение, когато ти сам постъпваш по този начин. По този начин ти не приемаш себе си."
Ако гледаш непрекъснато в огледалото за обратно виждане, не можеш да се придвижиш напред.
| |
|
|
|
Здравей, Присъстваща! И благодаря!
нашият театър се казва “Огледлце” - м. др. и затова, че на занятията децата се учат да опознават и приемат себе си (трудно е човек да повярва, какви деструктивни представи за себе си изнасят децата от къщи и как тези представи ги засилва училище!). А също и да откриват емпатия, да се опитват в друг човек да съзират същите като техни емоции, болки, и да ги разбират, и по този начин да приемат и друг човек... А също и да почувстват нужда на надничат от време на време “отвъд огледалото”, в страната на духа, на въображението, на чувствителността си...
Та затова ние “колекционираме” такива “огледални” текстове, твоят (всъщност - чий?) ще обогати колекцията и сигурно някога също и техните рзамишления за себе си и живота.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | >> (покажи всички)
| 
|
|
