Радвам се, че си стигнала до този въпрос :) Това може да означава, че вече си готова да полетиш със собствените си криле :)
Не късай връзката със спонсора си, но можеш да опиташ, нали? А най-отдадените, най-умните родители не залагат на това да бъдат винаги необходими на децата си, признават тяхното право на собствено отработен лош вкус и неправилно мнение ;) Може и да сбъркаш в началото нещо, ама кой ли пък е абониран за само правилни отговори и постъпки? Тогава отново би могла да разчиташ на спонсора си :) Но неизбежно идва някой момент, в който разбираме, че ние сме най-добрата опора за себе си :) И това е хубаво - то дава отговорности, вярно, но ни дава свободата да се осъществим.
Никой освен тебе не може да ти каже зависима ли си от спонсора си. Мога да ти кажа, че човек може да направи всичко, което желае, след като си го е поставил за цел - затова и твоята евентуална зависимост от спонсора е само в главата ти.
Ако намериш върху какво да помислиш от мнението ми - добре, ще се радвам. Пожелавам ти вяра в себе си - защото ти си единственият човек в твоя свят, върху когото можеш да въздействаш, а това, че можеш да въздействаш положително, е бонус :)
Пиши пак :)

Здравей Приятел_kо,

Благодаря ти за отговора! И аз мисля, че няма по-добро нещо от опората на себе си /на своята Висша Сила/ . Пуснах темата, защото един постинг на Аня ме накара да се замисля и така си мисля от има няма две седмици:
"Спонсор е временна длъжност. Не ставам спонсор за цял живот. По принцип за няколко месеца, най-много година. Ако дотогава зависимият не стане самостоятелен в своето трезвеене, това не говори добре за мен като спонсор.

Спонсори са преди всичко за новодошлите! Не съм виждала човек с десетина години трезвеност да се нуждае от спонсор..."
Та въпросът ми е: възможно ли е 5-та стъпка да се работи без спонсор?

“...възможно ли е 5-та стъпка да се работи без спонсор?”

Възможно е и всичките 12 да се правят без спонсор. Има много хора, които така ги правят. Само от теб зависи дали и доколко ти е нужен спонсор. А в никакъв случай той не трябва да ти налага нищо.

Но, разбира се, същността на 5-та стъпка изисква друго човешко същество.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, спонсорите не налагат, а само предлагат и то много рядко. Обикновено спонсорираният сам си стига до решението на собствените си проблеми., чела сам, че за да бъдеш спонсор, трябва да имаш спонсор. И изобщо досега си мислех, че е много важно човек да има спонсор, за да работи ефективно по стъпките. Може би зависимост от спонсора има, когато спонсорираният търси в него опора и подкрепа, а не в себе си, но има ли според теб зависимост от спонсора, ако спонсорираният е трезв повече от една година и намира опора в себе си, но е избрал да работи по 5 стъпка със спонсора си?

Редактирано от пpиcъcтвaщa на 21.07.07 06:56.

“...има ли според теб зависимост от спонсора, ако спонсорираният е трезв повече от една година и намира опора в себе си, но е избрал да работи по 5 стъпка със спонсора си?”

Ако имам възможност за избор, виждам алтернативи и ИЗБИРАМ сред тях това, което е най-полезно за мен, това е явление, противно на понятието “зависимост”. Зависимостта ни отнема способност на свободен избор и на реална преценка на нещата.

Освен това ми се струва, че ако спонсорът ни е честен и кадърен, самият той ще ни обърне внимание ако проявяваме зависимост от него. А и самата зависимост от спонсора, дори ако я има, не трябва непременно да е нещо ужасно и много опасно за нас - при условие, че спонсорът не злоупотребява с нея! - нали по същия начин сме “зависими” от много хора, които са важни в живота ни, които обичаме и се нуждаем от тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Пpиятeл_ka,
Интересен въпрос. При мен се случиха интересни и непознати за мен неща по повод взаимоотношенията ми с бившия ми спонсор. Добър човек, но нещо не се разбрахме и дълго време бях в зависимост от случилото се. Освен разочарованието у мен напираше непрекъснато питането дали виновният не бях аз. Как стана, Как се стигна до това?
Като постъпих в АА смътно знаех, че трябва да имаш спонсор. Казаха ми - непременно и бързо го намерих. Но той бе далеч от мен, на хиляди километни и не можа да схване, да види от какво точно се нуждая. Не ми вярваше, стори ми се доста суров и несправедлив в оценките си спрямо мен, третираше ме като краен алкохолик, изискваше и т. н. Изпаднах в зависимост от неговото поведение спрямо мен. Постоянно се питах защо прави така и така, при положение, че в книгите пише, че не трябва да е така. Сигурен съм, че ако бяхме се видели лице в лице, това нямаше да се случи. Както и да е. Впоследствие от приятелите тук и на сбирките разбрах, че такъв не ми е необходим, задължителен. Сам реших, че нямам нужда от такъв и сам работя по стъпките. Моите спонсори, както обичам да казвам са всички тук, приятлите от сбирките. Възниква обаче и друг проблем. Страх ме е да не изпадна в зависимост от тух. Какво например ще стане, ако спра да пиша тук, да ходя на сбирки. От тази нова зависимост... Не от моя спонсор, него го няма, а от моите спонсори!? За сега все още не ме е чак дотам много страх, защото виждам, че те осъзнават своята роля. Трябва обаче и аз да правя това. В определени моменти май не го правя и е добре, когато някои от моите спонсори ми го кажат приятелски. Не ми заповядват, а ми се усмихват и "потупват" нежно по рамото по начин, който ме кара ако не веднага, то впоследствие да осъзная къде съм сгрешил и си призная.
Приятен ден!

“...третираше ме като краен алкохолик...”

Сякаш не разбирам добре какво означава това за теб. За мен аз съм си напълно КРАЕН алкохолик. Защото приех истината, която ми каза един умен аа много отдавна: с алкохолизма е като с бременността - или си такъв, или не си, не може “отчасти”, “донякъде” или “само малко”...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти, Аня,

Постингат ти определено ми даде отговор на въпрос, който ме притесняваше от известно време.

Редактирано от пpиcъcтвaщa на 22.07.07 20:44.

Здравей 007007,

Преди известно време разбрах, че двете ключови думи в моето възстановяване са - приемане и благодарност. Аз дълго време не можех да приема баща ми - мразех го, за мен той беше егоцентричен алкохолик, надут и мислещ само за себе си, не можех да приема това, че беше със слаб характер и изобщо не се припокриваше с идеята ми за идеалния баща, не можех да приема това, че ме критикуваше и не изпитваше към мен безусловната любов, която заслужавам... Сега вече го приемам - той още си е егоцентричен, макар и вече по-малко критичен :))), но когато започнах да го приемам, открич, че освен алкохолик и критик, той е и много добър градинар и че с него можем да си говорим за това как се отглеждат лимони :))) Сега сам благодарна на Бог, че ми е дал точно тези родители с точно тези недостатъци, защото те ме научиха на много неща. :))) Благодарна сам също така за това, че има on-line спонсори, защото за хора като мен, които не могат да си намерят група за самопомощ/ те са единствената надежда.

Възможно е твоите грешки да са това, от което се нуждае Света.

Здравей Присъстваща!

на 20 юли станаха три месеца откакто не пия. От прочетеното тук знаеш, че освен във форума ходя и на сбирки. това, че се променям се дължи и на двете: форума и сбирките. На приятелите там. затова ги наричам моите спонсори. И си е точно така. съжалявам, че там където си няма клуб на АА, но ние сме тук и ще си говорим за нашите проблеми, ще споделяме. Това много помага.
Относно благодарността. Няма как да не направя анализ на миналото си. Откривам, че в много моменти от живота си съм бил голям неблагодарник. Това често ме кара да се чувствам виновен. Опитвам се да забравям, защото не мога да променя миналото си. повече се старая оттук нататък да съм благодарен за всичко, включително и на моите врагове, на хората, които не мога да обичам по една или друга причина. Откривам, че и те са ми полезни. Сега искам просто да съм добър човек: спокоен и уравновесен, зачитащ чуждото мнение, благодарен. И куп други неща, за които съм си мислел, че като мои добродетели съм ги притежавал, съм се лъгал, че ги имам.
Благодаря ти за споделеното. то ме подсети, че винаги може да се намери поле, област, в която с най-близките да се обсъжда, говори. мисля си например, дали често поне им задавам въпросът: как си, кам мина днешният ден, искаш ли нещо, да ти мопогна, защо не си усмихнат /а/...Б И куп още въпроси, от които може да се породи разговор, да се отваряме един към друг. ти наистина ме накара много да се замисля. Например, защо толкова рядко говоря с моята дъщеря и наистина ли няма за какво да си говорим. Открих, подсетих се поне за няколко неща, които съм сигурен, че я вълнуват, но не съм подхванал разговор за това. Въпросите ми досега почти винаги са били: имаш ли си парички, добре ли си, трябва ли ти нещо? И кратките отговори...
Благодаря ти и ти желая добър ден!