Здравейте!
Мислите ли, че съм алкохолно зависим, считайки че изпивам по 2 литра бира на ден? Това е от около 2 месеца. Смятате ли че трябва да направя нещо по въпроса или всичко е ОК? Усещам, че се чувствам подтиснат, ак не изпия поне 2-3-4-5 бири на ден, което ме плаши - сигурно бавно, но сигурно ставам зависим. Твърд алкохол почти не приемам, но май и бирата в такива количества говори за серизоен проблем. Как мислите? Трябва ли да предприема мерки, докато не е станало прекалено късно?
10х

Здравей, "аз"!
Количеството на изпития алкохол не е най-важно. Някакъв лимит има при всеки от нас и той е различен. Лимит, в смисъл на количество, което не ти пречи, не се напиваш и не се събуждаш с махмурлук. "Този си знае мярката"- както казват някои. При нас, алкохолиците, в началото това "разумно" количество е доста над нормалното. Носим много. Аз съм поглъщал количества в пъти повече от останалите и съм си тръгвал по-трезвен от всички. В студентските години това ми даваше и самочувствие, увереност и спокойствие. Ако искаш вярвай, но за себе си аз бях отписал алкохола, като повод за тревога и дори бях доволен. Нося много - няма да се изложа - мога да остана и да пия още - жените ме харесват, защото няма да се търкалям, като някой алкохолик

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Подписвам се под казаното от Коко. И при мен беше точно така с “носенето” (само че мен нещо не ме харесваха жените

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аня, отдавна се замислям - пия от студентските си години. Никога през седмицата, никога безпаметно...но всяка Събота вечер. Около бутилка вино, понякога по-малко, понякога повече, ако съм на вечеря някъде. Такива ужаси каквито прочетах тук не са ми познати. Замислих се напоследък, защото отдавна не съм пропускала това съботно удоволствие. Предполагам, че мога и без него, но необходими ли е? Би ли довело до зависимост в един момент, ако се приеме че не се промения количеството?

АКО те затрудни това - това според мен ще е сигнал за истинска опасност.
Моята история която съм постнал не е съвсем пълна, а и няма кака да бъде. Не ми се пишат книги. Част от пропуснатото включва и това, че няколко пъти съм се тествал, като не съм пил по 1 седмица. Някъде бях чел, че 5 дена са критичните за това. След изтичането на 7-те дни-душевен комфорт"Урааа, не съм алкохолик" и отново с нова сила.
ТБа мисълта ми беше, че отначало това не ме затрудняваше, и не може да е истински тест. По-скоро такъв може да е отговорът на въпроса, занимава ли се моят мозък с мисли за пиене, смятам ли, че няколко бири ще ми решат моментни проблеми, чакам ли с нетърпение да свърши работното време, че да се събера с приятелите на чашка. Ей такива неща ми се въртят из сгорещената кратуна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един много подходящ тест ми се вижда следната ситуация.
Начи си купуваш два литра бира. Наливаш си една халба, изпиваш я и другото слагаш в хладилника за утре. Ей това нивга не съм можел да правя. Или всички, или нищо беше във възможностите ми до едно време. После стана само "или всичко, или още повече"

Здравей Аз!
Моят случай беше досущ като твоя. От години не пиех твърд алкохол. Дори и да ме караха отказвах, освен на гомеме празници ., семейни. Това се наложи и по здравословни причини. Проявих голяма отговорност към здравето си и просто много лесно спрях. Неусетно преминах на бира. Отначало по малко. През последните две години постепенно нещата излязоха извън контрол и често като теб си задавах същия въпрос. Правех и бирени запои, в повечето случаи с фатален за мен край. После съжалявах, спирах за известно време, т. е. тествах се, но след известно време неусетно се връщах към бирата. Дори четях сутрин вестниците си с нея, вместо с кафето. Ставах нервен, ако в определени периоди от деня не консумирам. Почти винаги на сядане - най малко по три. Не пиех бира, когато съм с други, защото се притеснявах, че това ще се забележи. Или преминавах през няколко заведения, за да изглежда, че само сега по някакъв повод го правя и по-малко! Но винаги след това бързах да наваксам пропуснатото, когато оставах сам. Стигал съм до невероятни количества и все си мислех: "Какво толкоз, та това е бира!Ч Безобидна е, забравях какво ми е причинила при последния запой. Стана така, че и аз стигнах своето дъно и сам осъзнах, че така повече не може. Разбрах още, че всичко е било известно. Бях последният, който разбра, че съм бил един от най-ревностните почитатели на бирената партия.
Помогнаха ми и близки. Те ме информираха за АА, дадоха ми литература. Признах своя проблем и вече не мисля, че в това има нещо срамно. Вече три месеца се "тествам". Имах много тежки дни, а сега по жегите старият навик, че бирата ще ми помогне да се справя с нея отново напира. Сега обаче го превъзмогвам много по-лесно, защото потърсих помощ, научих много неща от моите приятели и най-вече от такива които са имали същия проблем. От т,х разбрах, че това просто си е бил един познат, нормален, стандартен етап от битието на оформящия се алкохолик. Идва време, когато бирата омръзва, тя изоставя своя любимец, а той сам неволно преминава към по-сигурни средства - опияти, твърд алкохол, смесване на бирата с такъв. Убеден съм, че това просто си е чукало на моята врата. А дали ти самият имаш проблем, можеш да решиш сам, както и сам да го провериш лесно. Успех

По тази логика, излиза че нямам проблем, щом мога да изпия 2 чаши вино и да прибера останалото? Но все пак това че се случва веднъж или два пъти в седмицата, всяка седмица?

Ми не виждам да имаш проблем! Все пак продължавай да се наблюдаваш и знай, че ускоряването на темпото на пиене ще трябва да ти светне лампичката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за отговора. Проблема, доколкото съществува е, че ми е приятно и съзнателно не пия повече. Нямам преки наблюдения от това какво представлява алкохолна зависимост, затова се порових из нет-а.