С които ми улични разкази исках да кажа, че за разлика от всички останали болести, алкохолизмът е болест, която унижава хората, които са болни от нея и плаши здравите, притеснява ги и ги прави безпомощни.

Та, прави са си вашите идеолози, когато казват, че алкохолиците са изправени пред ужасен и непобедим враг.

Това много не го схващам, сексизъм ли що ли да видя тук...
Но всъщност този ти пост е повече литература. Поне на мен така ми се вижда...

Мерси за пояснението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук стана каша от постинги. Аз съм все още в отпуска и утре ще спя до късно, но някой да не се успи утре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не любопитствам да знам какво точно си преживяла,но явно наистина е било тежко за теб. Аз сякаш все още имам нерви и с надежда попитах с какво мога да помогна на брат си, и не ми се иска да последвам съвета ти.Всеки в такова състояние, ако бъде изоставен, след около година сигурно ще стигне до затвор или при Господ,дори година е много.
Наистина ли малък процент от зависимите успяват да се откъснат от алкохола, и къде е разковничето на успеха им? Проява на решимост и воля ли е и само те стигат ли?
Наистина си доста крайна, надявям се да не се наложи да те послушам.Благодаря

Моята сестра постъпи преди 1 година точно така с мен..изгони ме, защото се бях напила и в нетрезво състояние и наговорих неща, които не ми е простила още, макар, че си говорим на ВИЕ..Но за мен тези неща бяха истината, която подчинените и и псевдориятелките и не и казваха...Няма да ви описвам как се оправях сама в чуждия град, как пътувах до една среща, уговорена от месеци, пак в друг град, носеики тежкия куфар с моя болен гръб...дори не съм сигурна, че именно тя е написала това, ако е така ...жалко..
ЛЕК И ТРЕЗВ ДЕН!ПАЗЕТЕ СЕ!

Бай дъ уей-отвратителен начин да посрещнеш деня си!Да си имаш да си мислиш...
А, и на изпроводяк сестра ми ми каза "махаш се от тук, махаш се и от дома на родителите ни!Ако посмееш да им се тъснеш ще платя на убиец да те свърши, мога да си го позволя, а ти не!"Хайде сега, да ви чуя, какво бихте направили...Аз много сериозно си мислех да се самоубия, не го направих заради родителите ми и детето ...
Тогава се опитах да живея като дугите хора, дори и работа си търсих...Но никой не наема инвалиди, дори и на парт тиам!От преживения стрес болките ми се засилиха, сковах се още повече, този път осъзнавайки, че аз НАИСТИНА не мога и не съм като другите...а и НИКОГА няма да бъда..
Когато съм и се оплаквала, че ме боли, отговорът и е бил"всеки нещо го боли"...да, ама НЕ!!!!!!!Зависи как ти самия се чувстваш С болката и ВЪВ нея...дали може ш да живееш нормално, болейки те!!!На времето Светата Инквизиция е карала невинни хора да си признават какво ли не, използвайки я!
Апропо, аз отдавна съм и простила за това, което направи с мен, защото кръвта вода не става и я обичам безумно много!Пък, до нея имаше и съветник, на него също простих, защото благодарение на вас се научих да прощавам/благодаря на рени и еми за помощта//
ЛЕК ДЕН И СЕ ПАЗЕТЕ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Впрочем ти и тези като теб сами сте се застреляли. Мъртви сте отдавна. Но за съжаление и тези покрай вас са мъртви. Просто всичко, до което се докосне алкохоликът, се превръща в боклук. "
Сестричке, пише ти един мъртъв отдавна. Аз не съм прекалено вяврващ, но считам , че на всеки един от нас му е отредено да понася страдания, чрез които да оцени смисъла на своето съществуване. Може би мъртъв отдавна е по- добре от мъртвороден. Огледай се и ще видиш, каква пукотевица трябва да се започне, ако трябва да се прочисти светът, по смисъла на казаното във форума. Наркомания, домашно насилие, изневяра(в хроничния смисъл), престъпност, хазарт... Във всеки дом, във всяко семейство, даже и там, където привидно всичко изглежда прекрасно има следи от тези пороци. Опитвам се да те разбера, но все пак остави ни някаква надеждица да останем такива, каквито вече сме. Аз не, но в този форум има хора с мисия да помагат на нашего брата, а ти ги погреба. Нека поне тях да ги има. От скромност, те няма да ти кажат колко са върнатите, не без тяхна помощ, към трезвост алкохолици.
Никак не са малко и хората като мен "самодейци", които разбират в определен момент накъде здраво са поели и са спрели алкохола. Още се събуждам с потрес от съня, в който надигам чаша. Дай ми шанс да остана такъв!

Не е строга Сестрата . Просто се опитва да прояви поне малко егоизъм - запазената марка на алкохолика. Ние пък - дето живеем с вас - страдаме от обратното , прекален , болезнен, нездравословен алтруизъм. От тая фатална прегръдка на взимно допълване всеки / що годе осъзнат/ се опитва да се измъкне както може. Корените на злото са някъде в детството или в гените - кой знае. Не мога да не се чувствам виновна, че с моята любов и търпение съм допринесла за алкохолизма на мъжа си. Роднините му ме обвиняват , че съм виновна, защото съм допуснала (!) да пие. Може би са прави.
Съжалявам , че по-рано не послушах съветите на хора като Сестрата. А-а-а , не , аз съм добра, аз съм милосърдна , аз ще му помогна... Глупости. Не можеш да помогнеш на някой , който живее паралелен живот и лъже постоянно заради едното пиене. Щом живееш с него , значи си съгласен - това е , което той разбира.
Всичките ти протести, молби, плачове , скандали се приемат като някаква пиеса. Всеки си изиграва ролята , после ти минава за малко и т.н.
Накрая се чувствах като анимационна картинка. В света на безмерното му его всички ние бяхме добри или лоши герои , заливани с невероятни обвинения, обиди , или понякога с благоволение.
Та искам да кажа , че ако го бях оставила по- рано , може би щеше да стигне въпросното дъно и да се измъкне сам. А сега е по- стар и по- зле и не знам. Но се махнах.
Като проявявам малко егоизъм, поне ще спася себе си и детето.Но това е почти толкова трудно, колкото да спреш да пиеш.

Благодаря ти, че не се поколеба да напишеш мнението си, макар да е сигурно, че си по-мека в думите си, от кошмара, който си преживяла.
Ужасно се радвам за теб, че си намерила сили да отскочиш от своето си дъно и да се махнеш от алкохолика. Знам колко те боли, че именно този човек е баща на детето ти, че няма никога да бъдеш щастливата жена, каквито виждаш около себе си. Знам, че нямаш самочувствието да застанеш рамо до рамо с останалите нормални жени и да погледнеш безгрижно и щастливо към живота. Знам колко лишения си преживяла, колко сълзи си проляла, колко си вярвала на лъжи и обещания. Знам, че като се обърнеш назад, животът ти е пустиня.
И все пак браво на теб! Яка жена си! Дано сега срещнеш един хубав, точен, почтен човек, с който да споделиш остатъка от дните си и да ги преживееш по-спокойно и с малко повече надежда за бъдещето.
Знам че пожеланието ми е трудно, но ти го желая от сърце.
Бъди здрава!