Това е пример за неподходяща "реклама" от страна на (жълтите) медии.

Sad, but true:

В-к „Уикенд“ 23-29 юин 2007 г., стр. 17

„ШЕФЪТ НА КЛУБА НА АНОНИМНИТЕ АЛКОХОЛИЦИ БАТЕ НИКИ:

В БЪЛГАРИЯ ИМА 150 000 АЛКОХОЛИЦИ

Интервю на МИТКО ЩИРКОВ

Не съм лизвал пиене 23 години, но почна ли пак - за три дни съм на старото положение, твърди доайенът на експиячите

Клуб "Взаимопомощ анонимен алкохолик" е създаден в София през 1989 г. и е един от 160-те хиляди в целия свят. Негов несменяем шеф координатор е бате Ники. Болните от алкохолизъм хора, които твърдо са решили да скъсат с чашката, се събират всеки понеделник и петък в Центъра по наркомании на столичната улица "Пиротска" 117, във вторник и четвъртък - в блок 73 на квартал "Слатина", и в сряда и неделя на ул. Веслец” 33. Самият Николай повече от 23 години не е близвал алкохол.

- Колко са алкохолиците в България?
- Алкохолиците много се крият. По мои предположения броят им надхвърля 150 000 души.
- Как се лекува човек от алкохолна болест?
- Няма лечение. Аз и сега съм алкохолик, само че непиещ алкохолик. Ако сега посегна към чашката, до няколко дни, най-много до месец, въпреки че имам 23-годишна ремисия, ще влезна в запой. Ние сме болни точно от алкохолна зависимост и когато се подразни центърът на зависимостта - става страшно.
- Как се стига до алкохолизъм?
- Това не е последващ етап на пиянството, както всички си мислят. Алкохолизмът е болест, която не се проявява при всеки и в повечето случаи е генетично наследствена. На сто пиещи 6-7 процента са с алкохолна болест. Аз почувствах зависимостта към пиенето, когато бях на 33 години. Алкохолът започнала ми пречи на здравето, не можех да спя, да ям. Не ходех на работа. А до тази възраст бях завоювал лични и професионални успехи, всичко просто тръгна да рухва. И тогава настъпи първо физическата потребност от алкохол, а после и психическата зависимост. Сам човек това не може да го преодолее.
- В крайна сметка алкохолизмът не е ли просто вреден навик?
- В никакъв случай. То това си е наркомания към алкохол, вместо към дрога. В момента
най-много хора умират от пиене
- Какви хора има във вашия клуб?
- Алкохолици са всякакви хора, полиглоти, артисти, инженери, художници, професори.
- А политици? Немалка част от тях злоупотребя ват с алкохол...
- Ние като такава организация не можем да казваме имена или да насочваме общественото внимание в дадена посока. При нас има всякакви хора - и известни, и неизвестни. Често ми задават въпроса, какво би се случило, ако някой дойде на сбирките ни и срещне там познат. Отговарям, че този познат е при нас по същата причина и няма да бъде разкрита ничия самоличност, щом човек желае анонимност.
- Какво правите на една ваша сбирка?
- Четем материали, написани от н е п и е щ и алкохолици, които разказват как са се спрели. Алкохолизмът не се лекува, той се спира и винаги може да бъде започнат пак.
- И ти за 20 и кусур години не си сложил капка в устата си?
- От 1 март 1984 г. не съм лизвал. Много от хората, с които преди това съм бил в клиниката в Суходол, около 60 човека, не спряха пиенето и вече не са между живите, не доживяха и 50 години. Няма ефект да се ограничиш до 2 чашки, не трябва да се пие дори капка.
- Трудно ли се постига това?
- Адски е трудно. Аз като хроничен алкохолик, ако започна да пия, не мога да спра. Трябва лекарска намеса или повторно пиене. Денонощно пиене, нонстоп, без спане, без ядене. Само като си помисля за храна, и ми се повръща. Докато обикновените пияници не мислят постоянно за алкохол. Те могат и сами да спрат да посягат към шишето.
- Алкохолиците правят ли побои, скандали?
- Побоите ги правят злоупотребяващите с алкохол. 80% от алкохолиците са болни на легло. Те не могат да излизат, аз например не можех да стана цигари да си взема, лазел съм. В повечето случаи алкохолиците са отговорни хора, дока то почнат запоите.
- Колко пъти си лежал в Суходол?
- Последния път само изкарах 100 дни, защото бях се натровил и умирах, черният ми дроб се беше уголемил с 6-7 сантиметра. Аз имам прекрасно семейство, прекрасни деца. Тогава синът ми беше в казармата, отличен плувец, плуваше заедно с Таня Богомило¬ва. Имам и внучета, едното е в националния футболен отбор. Аз също съм бил футболист, играл съм в "Левски" с Гунди, със Сашо Манолов, Би¬сер Михайлов,
- И как се стигна до заболяването?
- Ами малко по малко, обичах да се черпя, впоследствие започнах да чувствам денонощна необходимост да пия.
Пушех по 80 цигари дневно
А когато бях в запой, нуждата да се наливам беше буквално през 10 минути. Изпивах по 2 литра ракия. Пие се най-евтиният алкохол, защото нямах пари. Ровех по кофите за празен амбалаж.
- И когато си бил в запой, не ходеше на работа?
- Да, в последния ми най-тежък период не ходих 8- месеца, хем тогава биеха по главата, ако не ходиш. Бях един от най-добрите в предприятието. Но какво да прави човек на работното си място, като в главата му е само пиене. Човек в запой е като зомби. Преди време видях един алкохолик, в чието тристайно жилище беше останал само паркетът. На места нямаше дори прозорци и дограми -всичко продадено и изпито или окрадено. Самият той спеше на една от вратите в апартамента, подпряна на стол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от .Karata. на 15.07.07 18:26.

И страшно, и смешно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей!

Какво е направил този батко. Няма да го съдим. Негова си работа. Само си мисля, че за тези 23 години Чтрезвост" нищо не е научил. Лично не познавам такъв наш "шеф". Ние нямаме шефове. Не знам дали не е един Колю, за който са ми говорили, да е жив и здрав!
Все пак ще си позволя да му напомня какво са ни завещали създателите на АА по този повод. Всички знаем къде се съдържа - в традиция Дванадесета:

"Анонимността е духовната основа на всички наши традиции, която винаги ни напомня да поставяме принципите пред личностите".

И част от нея, която "шефът" явно е забравил:

"Ние просто не можехме да си позволим на разни самозванци да влизат в ролята на месии и да представляват АА пред обществеността. Стремежът ни към реклама можеше да ни разруши. Дори само ако един от нас се напиеше на обществено място или се изкушеше да използва името на АА за собствени цели, това щеше да ни нанесе непоправима вреда. На това равнище /преса, радио, кино, телевизия/ анонимността - стопроцентовата анонимност - беше единственият възможен изход. Тук без никакви изключения принципите трябваше да застанат пред личностите.
Тези събития ни научиха, че анонимността е истинско смирение в действие. Тя е всепроникващо духовно качество, което днес навсякъде ръководи живота на АА. Движени от духа на анонимността, ние се стараем да се откажем от естествения си стремеж като членове на АА да изпъкнем сред приятелите си алкохолици и пред обществеността. Ние вярваме, че оставайки настрана тези съвсем човешки склонности, всеки от нас участва в създаването на защитно покривало, под чиято защита цялото ни Общество може да израства духовно и да работи в единство.
Убедени сме, че смирението, изразено чрез анонимността, е най-добрата възможна защита на "Анонимни алкохолици" на всички времена.

Какво правите на една ваша сбирка?
- Четем материали, написани от н е п и е щ и алкохолици, които разказват как са се спрели. Алкохолизмът не се лекува, той се спира и винаги може да бъде започнат пак.

Ако някой ми беше казал това, никога нямаше да отида на сбирка... и вероятно още щях да пия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eми® на 15.07.07 22:05.

Аз на ваше място ще напиша опровержение до вестника.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма никакъв смисъл да се пише опровержение. Аз не желая да вземам страна, тъй като не съм наясно с подробностите около публикацията, но мога да кажа няколко неща за цитираното издание.
Напълно възможно е въпросното интервю нито да е давано нито да е вземано. Практика в този седмичник е да се правят така наречените компилации. Това означава да се извадят от архивите различни публикации и да се направи нов текст като че ли интервюираният говори в реално време. Пък той хал хабер да си няма, че излиза подобно интервю с него. Не без значение е, че извадките от стари публикации се омесват яко с чопнати оттку-оттам "факти" (често в буквалия смисъл изсмукани от пръстите или получени например от "достоверен източник" от кварталната кръчма). Другият вариант е, интервюто наистина да е взето, но после да е натаманено според стила и клишетата на изданието, дописано и редактирано, творчески обогатено (сиреч да стане неузнаваемо).
Не знам какъв е случаят. Преди да се правят изводи или да се пращат ответни реакции където и да било, би трябвало фактите да са сигурни.

“...Ако някой ми беше казал това, никога нямаше да отида на сбирка... и вероятно още щях да пия...”

Между другото това имах предвид, когато писах, че по-страшното в случая е заблуждаване на хората, отколкото 12-та традиция... Бате Ники (Кольо, да същия е, за който ти разказваха, 007) отдавна е “излезнал от анонимност” и неведнъж вече е бил медиален герой.
Може би Харакири е права относно генезиса на това интервю (а със сигурност относно процедиране на такива вестници... аз преди няколко дена разбрах от един подобен вестник, че дъщеря ми е сгодена...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Аня!
Напълно съм съгласен с теб. Ние не трябва да съдим, който и да е, а смирено и спокойно да погледнем на неговата изява. Всеки сам решава дали да е анонимен или не. Трябва да живеем и да оставим и другите да живеят. В случая - да си дават интервюта. Въпросът е какво се говори в тях, какви послания се изпращат? За съжаление, а и всички са го констатирали, в нашият случай - глупави! Радостното все пак, е, че тъпото интервю е оповестено в една от многото жълти малкотиражки у нас. Много малко хора са го прочели. Написано освен това е и по начин, който едва ли ще накара и закупилите го да се съсредоточат и го четат.
За разлика от Харакири нямам съмнение в неговата автентичност. Този батко си го е дал интервюто и това е. Както вече казах - да е жив и здрав.
Мисля за погрешно да се хвърлим да даваме опровержения и темподобни. По-скоро усилията ни може би трябва да са насочени към това да тиражираме точни познания за нашето движение чрез най-тиражираните медии. Има според мен елегантни начини за подобна просвета. При това и чрез запазването на нашата анонимност. Трябва да правим всичко, което е по силите ни да разнасяме посланието, познанията за АА и резултатите от изпълнението на неговата програма, стъпки. Защо например това да не прави известен или просто добър журналист, но само по принцип, за нашите правила и принципи. Без имена, без шефски истории и изцепки, а умно.
Права си, че известна личност би могла да допринесе евентуална полза, но както знам у нас такава в движението нямаме.
Лично аз не бих имал нищо против да се пише, и трябва, колкото се може повече за движението - за неговата история в света и у нас, постижения, правила, принципи, традиции, резултати. Това обаче трябва по-скоро да го правят наши добри независими приятели, а ако са АА, да го направят умно като при всички случаи останат анонимни. Има начин. Както и, че има нужда българската общественост да научава истината за нашето движение и най-вече тя да стига, да се информират страдащите и по ред причини не знаещи, че има изход...
Явно журналистът, който е взел интервюто не знае и грам повече от това, което бате НИКИ му е казал. С това обяснявам и факта, че изобщо не се е съобразил с етичният журналистически кодекс изискващ да не тиражира глупости, които ще навредят на зависими, болни хора.
Приятен ден ти желая!

“...да се пише, и трябва, колкото се може повече за движението ... Това обаче трябва по-скоро да го правят наши добри независими приятели, а ако са АА, да го направят умно като при всички случаи останат анонимни.”

Нашите добри независими приятели няма откъде да знаят какво да пишат, ако не им го кажат зависимите им приятели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aня на 16.07.07 12:35.

с този твой послепис :)
Ами те - умните журналисти, тук се срещат много рядко - като щедрите адвокати и честните политици ;) Това го казвам малко на шега, но и малко наистина...
А иначе моето мнение е, че в България алкохолизмът започва да добива чудовищни размери. Споменатата в статията цифра е невярна според мен, но за съжаление в смисъл, че алкохолно зависимите са много повече, в пъти повече... С риска да бъда обявена за твърде песимистично направени догадки по темата, мисля, че от една четвърт до една трета от населението на страната над 16 годиншна възраст вече има проблем с алкохола. И това, което всъщност е необходимо, е един алкохолно зависимим добър журналист, който е започнал да осъзнава проблема си. Защото за зависимостите не може да се пише убедително "отстрани", без познаване на състоянието. Убедена съм, че има много алкохолно зависими журналисти, но виж - дали между тях има готови да признаят, че имат проблем... това вече е въпрос. На всички, които четем (и пишем) тук, ни е ясно, че това е едно от най-трудните неща на света.
Мисля, че е доста трудно да се намери подходящия човек. Но ще помисля все пак.