Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 02:05 14.06.24 
Взаимопомощ
   >> Алкохолно зависими
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема Молитвата на жабанови  
Автор Aня (член)
Публикувано12.07.07 01:05



...Когато една нощ светият отец Бруно се е молил, в молитвата му е попречило жабешкото квакане. След няколко неуспешни опита да го пренебрегне, отецът извикал през прозореца: “Тихо! В момента се моля!”
Понеже той е бил светец, неговата заповед мигновено е била изпълнена. Всяко живо същество по света е млъкнало, за да може светецът да се съсредоточи в свещената си молитва.
Но тогава друг глас му е попречил да продължи - вътрешният глас, който рекъл: “А може би Бог е също толкова доволен от квакане на жабата, колкото от твоя псалом?” “Че какво може да Му харесва в едно такова просто квакане?” - пренебражително е отговорил отец Бруно. Но гласът не е млъквал: “А как мислиш, защо Бог е сътворил този звук?...”
Тогава Бруно е решил все пак да разбере защо. Навел се през прозореца и заповядал: “Пей!” Ритмичното квакане на жабата е изпълнило нощния въздух, заедно със смешния съпровод на останалите жаби наоколо. И когато отецът се заслушал в тези звуци, открил, че вече не го дразнят, че всъщност те обогатяват нощната тишина.
Това откритие е изпълнило сърцето на Бруно със спокойствие и чувство за хармония с вселената. Разбрал е, че молитвата на малката жаба не е по-маловажна за Бог отколкото неговата собствена. И за пръв път в живота светецът е почувствал, какво означава да се молиш.


Вчера на сбирка главната тема беше спокойствие и смирение. Оттогава ми се върти в главата тази моя любима притча на Антони де Мело, затова исках да я споделя за лека нощ.



Тема Re: Молитвата на жабанови [re: Aня]  
Авторщъpkeлa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.07 09:41



ям-ям-ям жажче





Тема Re: Молитвата на жабанови [re: Aня]  
Автор OO7OO7 (откровен)
Публикувано12.07.07 09:42



Здравей Аня!

Благодаря ти за този постинг! Породи у мен асоциация с нашето "жабешко" квакане. Мислено го свързах с нашия форум.
Всеки, а и аз си "квакам" по своему. На някой това "квакане" някога пречи. И съм чувал гласове: "Тихо, не така, не квакай, слушай само моето квакане!"
Молитвата ми тогава е била неспокойна. Вече не искам да харесват моето говорене /"квакане"/, а само да го слушат, чуят. Искам да чувам другото говорене и то да не ме дразни. Да не го пренебрегвам. Да не казвам: "Тихо..."!
Моят вътрешен глас вече ми подсказва, че чуждото говорене /"квакане"/ ми е необходимо, не искам то да замлъква. И никога не ще се опитам да го заглуша, спра. То ми помага да се съсредоточа в своята молитва. Не ми пречи. Харесва ми нашето "квакане" когато и защото е ритмично, спокойно! Тогава ме обогатява. Изпълва ме със спокойствие.
Лек и спорен ден!




Вчера на сбирка главната тема беше спокойствие и смирение. Оттогава ми се върти в главата тази моя любима притча на Антони де Мело, затова исках да я споделя за лека нощ.



Тема Re: Молитвата на жабанови [re: щъpkeлa]  
Автор OO7OO7 (откровен)
Публикувано12.07.07 09:57



По повод на: "ям-ям-ям жажче".

О, познавам този "закачлив" и... явно гладен щъркел. Не знам защо, но жабешкият му крясък "ям, ям, ям" не ме дразни. Слаб е и почти не се чува, потъва и се дави в общия ритмичен хор на общото, задружното "квакане".



Тема Re: Молитвата на жабанови [re: OO7OO7]  
Автор(Нерегистриран)
Публикувано12.07.07 10:13



добре казано - гьол [форум] с разквакани жаби





Тема Re: Молитвата на жаба [re: OO7OO7]  
Автор Aня (член)
Публикувано12.07.07 10:36



Здравей Веско.


Помня, когато за пръв път я прочетох тази притча, тя е била нещо като откровение за мен. Бях тогава трезвена от 3-4 месеца и ми се струваше, че светът трябва да се върти около мен за да ми е възможно да Продължавам Да Трезвея. Всяко препятствие, всяко нещо което ме затрудняваше, всяко изказване което не ми харесваше, всяко мнение, което не беше съгласно със собствените ми представи за мене си и за света, приемах едва ли не като злонамерено действие срещу Моя! Подвиг!... И нали ми казаха умните хора, че АЗ трябва да съм най-важна за себе си. И бях! Имах право!...

Точно това разказче ми отвори очите.
В началото разбрах, че жабата не е по-маловажна от мен. Има същото право да бъде себе си като мен.
После се замислих и за това, защо ли инстинктивно се идентифицирах със светеца, за да дам право на жабата да се моли...

Поставих се в ролята на жаба...

А щъркелът... нали и той има същото право да бъде щъркел.



Тема Re: Молитвата на жабанови [re: Aня]  
Автор OO7OO7 (откровен)
Публикувано12.07.07 13:08



Да, Аня, има, безспорно има това право и също не му го отричам. Само исках да му кажа, че слабо се чува, нечленоразделно е, неразбрано. Имаше и печатна грешка. И ако иска да каже нещо - да е по-ясен. С удоволствие ще го чуя и сигурно разбера. Няма да му се сърдя, нито обиждам. Просто ще уважа мнението му. И това е.



Тема Re: Молитвата на жабанови [re: OO7OO7]  
Автор Aня (член)
Публикувано12.07.07 13:32



Нали колкото-толкова...
Щъркелът умее да яде жаби. Друго не умее. Не умее да ги слуша, камо ли да им разбира молитвата. Егото умее да вижда тук само гьола и да чува само квакане. Не умее да го разбира, защото умее да разбира само Себе Си.
Не можем да очакваме от тях повече, отколкото могат. Не можем да ги променим. Но можем да приемем факта, че ги има и че друго не могат.
Аз така разбирам Молитвата за спокойствие.


Само че не винаги успявам да си я припомня когато трябва...
Но... колкото-толкова...



Тема Re: Молитвата на жабанови [re: Aня]  
Авторпpocтo aз (Нерегистриран)
Публикувано17.07.07 18:55



"Понякога аз използвам като медитационен фокус лаещото куче на съседа. Въпреки че слушането на непрекъснатия кучешки лай може да бъде дразнещо, когато се съсредоточа просто върху звука, върху физическото уещане на всяко джавкане, без да мисля: "То не трябва да лае" или "Защо не е по-тихо?!" - шумът повече не ме безпокои. Като премествам фокуса си, кучето, за пореден път, става мой учител, вместо мой мъчител."



Дейвид Харп



Тема Re: Молитвата на жабанови [re: пpocтo aз]  
Автор Aня (член)
Публикувано17.07.07 19:10



Да, много хубаво сравнение.
Мисля си, че всичко на света - и кучето, и жабата, и тревата, и морето, и... - може и трябва да ни бъде учител. Мисля, че това е смисъл на последните думи на “Дезидерата”: “бъди внимателен, старай се да бъдеш щастлив”.
Това е още един от всичките дарове на трезвения живот.






Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.