|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Молитвата на жаба
|
|
Автор |
Aня (член) |
Публикувано | 12.07.07 01:05 |
|
...Когато една нощ светият отец Бруно се е молил, в молитвата му е попречило жабешкото квакане. След няколко неуспешни опита да го пренебрегне, отецът извикал през прозореца: “Тихо! В момента се моля!”
Понеже той е бил светец, неговата заповед мигновено е била изпълнена. Всяко живо същество по света е млъкнало, за да може светецът да се съсредоточи в свещената си молитва.
Но тогава друг глас му е попречил да продължи - вътрешният глас, който рекъл: “А може би Бог е също толкова доволен от квакане на жабата, колкото от твоя псалом?” “Че какво може да Му харесва в едно такова просто квакане?” - пренебражително е отговорил отец Бруно. Но гласът не е млъквал: “А как мислиш, защо Бог е сътворил този звук?...”
Тогава Бруно е решил все пак да разбере защо. Навел се през прозореца и заповядал: “Пей!” Ритмичното квакане на жабата е изпълнило нощния въздух, заедно със смешния съпровод на останалите жаби наоколо. И когато отецът се заслушал в тези звуци, открил, че вече не го дразнят, че всъщност те обогатяват нощната тишина.
Това откритие е изпълнило сърцето на Бруно със спокойствие и чувство за хармония с вселената. Разбрал е, че молитвата на малката жаба не е по-маловажна за Бог отколкото неговата собствена. И за пръв път в живота светецът е почувствал, какво означава да се молиш.
Вчера на сбирка главната тема беше спокойствие и смирение. Оттогава ми се върти в главата тази моя любима притча на Антони де Мело, затова исках да я споделя за лека нощ.
| |
Тема
|
Re: Молитвата на жаба
[re: Aня]
|
|
Автор | щъpkeлa (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.07.07 09:41 |
|
ям-ям-ям жажче
| |
Тема
|
Re: Молитвата на жаба
[re: Aня]
|
|
Автор |
OO7OO7 (откровен) |
Публикувано | 12.07.07 09:42 |
|
Здравей Аня!
Благодаря ти за този постинг! Породи у мен асоциация с нашето "жабешко" квакане. Мислено го свързах с нашия форум.
Всеки, а и аз си "квакам" по своему. На някой това "квакане" някога пречи. И съм чувал гласове: "Тихо, не така, не квакай, слушай само моето квакане!"
Молитвата ми тогава е била неспокойна. Вече не искам да харесват моето говорене /"квакане"/, а само да го слушат, чуят. Искам да чувам другото говорене и то да не ме дразни. Да не го пренебрегвам. Да не казвам: "Тихо..."!
Моят вътрешен глас вече ми подсказва, че чуждото говорене /"квакане"/ ми е необходимо, не искам то да замлъква. И никога не ще се опитам да го заглуша, спра. То ми помага да се съсредоточа в своята молитва. Не ми пречи. Харесва ми нашето "квакане" когато и защото е ритмично, спокойно! Тогава ме обогатява. Изпълва ме със спокойствие.
Лек и спорен ден!
Вчера на сбирка главната тема беше спокойствие и смирение. Оттогава ми се върти в главата тази моя любима притча на Антони де Мело, затова исках да я споделя за лека нощ.
| |
Тема
|
Re: Молитвата на жаба
[re: щъpkeлa]
|
|
Автор |
OO7OO7 (откровен) |
Публикувано | 12.07.07 09:57 |
|
По повод на: "ям-ям-ям жажче".
О, познавам този "закачлив" и... явно гладен щъркел. Не знам защо, но жабешкият му крясък "ям, ям, ям" не ме дразни. Слаб е и почти не се чува, потъва и се дави в общия ритмичен хор на общото, задружното "квакане".
| |
Тема
|
Re: Молитвата на жаба
[re: OO7OO7]
|
|
Автор | aз (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.07.07 10:13 |
|
добре казано - гьол [форум] с разквакани жаби
| |
Тема
|
Re: Молитвата на жаба
[re: OO7OO7]
|
|
Автор |
Aня (член) |
Публикувано | 12.07.07 10:36 |
|
Здравей Веско.
Помня, когато за пръв път я прочетох тази притча, тя е била нещо като откровение за мен. Бях тогава трезвена от 3-4 месеца и ми се струваше, че светът трябва да се върти около мен за да ми е възможно да Продължавам Да Трезвея. Всяко препятствие, всяко нещо което ме затрудняваше, всяко изказване което не ми харесваше, всяко мнение, което не беше съгласно със собствените ми представи за мене си и за света, приемах едва ли не като злонамерено действие срещу Моя! Подвиг!... И нали ми казаха умните хора, че АЗ трябва да съм най-важна за себе си. И бях! Имах право!...
Точно това разказче ми отвори очите.
В началото разбрах, че жабата не е по-маловажна от мен. Има същото право да бъде себе си като мен.
После се замислих и за това, защо ли инстинктивно се идентифицирах със светеца, за да дам право на жабата да се моли...
Поставих се в ролята на жаба...
А щъркелът... нали и той има същото право да бъде щъркел.
| |
Тема
|
Re: Молитвата на жаба
[re: Aня]
|
|
Автор |
OO7OO7 (откровен) |
Публикувано | 12.07.07 13:08 |
|
Да, Аня, има, безспорно има това право и също не му го отричам. Само исках да му кажа, че слабо се чува, нечленоразделно е, неразбрано. Имаше и печатна грешка. И ако иска да каже нещо - да е по-ясен. С удоволствие ще го чуя и сигурно разбера. Няма да му се сърдя, нито обиждам. Просто ще уважа мнението му. И това е.
| |
Тема
|
Re: Молитвата на жаба
[re: OO7OO7]
|
|
Автор |
Aня (член) |
Публикувано | 12.07.07 13:32 |
|
Нали колкото-толкова...
Щъркелът умее да яде жаби. Друго не умее. Не умее да ги слуша, камо ли да им разбира молитвата. Егото умее да вижда тук само гьола и да чува само квакане. Не умее да го разбира, защото умее да разбира само Себе Си.
Не можем да очакваме от тях повече, отколкото могат. Не можем да ги променим. Но можем да приемем факта, че ги има и че друго не могат.
Аз така разбирам Молитвата за спокойствие.
Само че не винаги успявам да си я припомня когато трябва...
Но... колкото-толкова...
| |
Тема
|
Re: Молитвата на жаба
[re: Aня]
|
|
Автор | пpocтo aз (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.07.07 18:55 |
|
"Понякога аз използвам като медитационен фокус лаещото куче на съседа. Въпреки че слушането на непрекъснатия кучешки лай може да бъде дразнещо, когато се съсредоточа просто върху звука, върху физическото уещане на всяко джавкане, без да мисля: "То не трябва да лае" или "Защо не е по-тихо?!" - шумът повече не ме безпокои. Като премествам фокуса си, кучето, за пореден път, става мой учител, вместо мой мъчител."
Дейвид Харп
| |
Тема
|
Re: Молитвата на жаба
[re: пpocтo aз]
|
|
Автор |
Aня (член) |
Публикувано | 17.07.07 19:10 |
|
Да, много хубаво сравнение.
Мисля си, че всичко на света - и кучето, и жабата, и тревата, и морето, и... - може и трябва да ни бъде учител. Мисля, че това е смисъл на последните думи на “Дезидерата”: “бъди внимателен, старай се да бъдеш щастлив”.
Това е още един от всичките дарове на трезвения живот.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|