Заразна болест / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Искам да споделя нещо, което вероятно се знае, което и аз уж знам добре и отдавна, но което отново много ме вълнува от няколко дена...
Втора седмица сме с мъжа ми на работа на един лагер, организиран от Социални грижи за приемни семейства. Десетина баби, лели и други роднини, гледащи от 1 до 3 деца (от 2 до 19-годишна възраст, част от тях с психиатрични диагнози, FAS и разни други смущения) на някакви свои близки. Предимно жени, предимно самотно отглеждащи тези деца. Добри хорица, пожертвали се за приемните си деца, но с цялата си добронамереност и всеотдайност по различни причини не винаги се справят със задачата. Затова им устроиха този лагер и затова ние сме тук, да опитаме в какво може да им се помогне.
Това е предистория, за да се разбере контексът.
Значи, приемните родители не са алкохолици. Но някои от по-големите деца вече имат алкохолни и наркотични инциденти. Организаторите на лагера ни предложиха да работим с тях по проблеми на интеграция, толерантност, семейна комуникация, решаване на конфликти, конструктивно справяне с гняв и агресия и други такива. Това били основните им проблеми. И действително е така.
Но същевременно, още първите два дена се оказа, че сред тези 12 семейства няма нито едно, в което по един или друг начин да не присъства алкохолен проблем! И не инцидентно, не в едно поколение!
Няколко примера, съкратени семейни истории...
Леля Кристина гледа 18-годишня си племенник Емил, син на покойната си сестра. Родителите му са починали от алкохол, бащата бил и насилник, момчето каза, че досега на гроба им пали само една свещичка, за мама. Бащата на леля Кристина и на сестра й също е бил алкохолик, също агресивен. И дядото им... Емил се лекува психиатрично заради фобии и страхова невроза.
Доста млада баба Беата гледа тригодишния си внук Себастиан. Майка му, дъщеря й, е алкохоличка и наркоманка, мякра се вкъщи от време-навреме, но не се интересува от детето си, също както и баща му, лайфаджия, алкохолик или на път към зависимостта. Мъжът на баба Беата, е бил алкохилик, специализирал се в психическо насилие (физическото прекратил откакто жена му е започнала да лекува съзависимостта си и да вика полиция кога трябва и не трябва – по нейни думи). Обесил се вкъщи, жена му и дъщеря му са го намерили...
Леля Ели гледа 3 деца (на 6, 13, 15 години) на племенницата си. Тя (майката) била убита от мъжа си, бащата на децата, пред техните очи. Бил пиян. Идвал да си отмъсти, защото го изгонили от къщи и подали делото в съда. Покойната сестра на леля Ели, майката на покойната племенница, също се беше омъжила за алкохолик, както после дъщеря й... Самата леля не ще да говори за проблема на зависимостта в семейството си, за нея съществува само криминалният проблем, казва че алкохолизмът не я касае и не я интересува... Избяга от занятията, на които възникна такава тема, вдигала кръвно когато се говори за алкохолици... Затова само от клюки на останалите лелки знам, че и нейният и на сестра й татко е бил алкохолик...
Бих могла още много да описвам; всичките тези истории ми се въртят в главата постоянно откакто ги откривам ден след ден. Но не затова го написах да подхвърля няколко сърцераздирателни историйки.
Просто не ме напуска ужасяваща мисъл колко е ЗАРАЗНА тази болест. Не само СЕМЕЙНА, в смисъл че около алкохолика страда и е болно семейството му. Не само НАСЛЕДСТВЕНА, в смисъл генеточно предавано предразположение, свързано с особености на метаболизма и биохимия на мозъка, както и в смисъл социална, поведенческа “наследственост”. Но направо ЗАРАЗНА. Като проказа на цели поколения.
Мисля си и колко ли от тези “наши” деца тук са заразени вече. А колко ще успеят използват шанса за разкъсване на дяволската верига. Колко от тях като малкият Гого се закляват, че няма да пипнат алкохол и ще направят бъдещето си семейство най-щастливо на света...
И си мисля още, че може би това е един от най-важните поводи за БЛАГОДАРНОСТ за нас, тези, които вече са опитали да скъсат веригата. Нарочно не казах това което ми идваше на езика: тези, които са я скъсали... Искам да вярвам, че е така, че успях да го сторя но...
Дъщеря ми беше на 4,5 години когато спрях да пия. Сега е почти на 17... Много искам да се надявам, че няма да продължи веригата. И сигурно това трябва да ми стигне засега.