здравейте,
не съм горда с това което ще споделя, но съм си обещала, че поне тук ще бъда напълно честна. в по-долната тема"пропуках фронта" споделих вече, та с риск да стана досадна ще си призная отново.
въпреки многото мнения против заминаването ми на море в чужбина,аз все пак заминах. нямаше как да го отложа. беше късно, а и аз наистина си мислех,че няма начин пак да се изкуша. да ама не. за жалост бяхте прави.
още преди полета се бях изнервила до краен предел от разни неуредици по повод пътуването. върхъ беше,когато при чекирането ми казаха,че няма билет на мое име /бях с електронен/, малко преди самият полет се оказа,че има,но съм мистър вместо мис.
по време на полета не можах да устоя и изпих една биричка от 200 гр.
след пристигането ми, се оказа,че полетът на приятеля ми има голямо закъснение. и продължих да си пия бира докато го чакам. после в хотела, на вечерята , и двамката пихме бири все едно от утре им спира производството.изкарахме акъла на домакините.това стана на 23.06.да ама на 24 след кафето, ударихме по 1 бира за изтрезняване.после пак целия ден.докато той пиеше една, аз дръпвах 3.уж скришно нещо го раздавах, ама хората не са балами.накрая на вечерта домакинята ме гледаше уплашено да не припадне, а не мен ми беше само весело. докато не започнаха всички да ме поглеждат като рядко животно. стана ме пъво яд на тях, после съвестно и яд и срам от мен самата.и на 25 си казах "стига, не се излагай и тук, не си разваляй ваканцията". измрънках някакво обяснение, че съм била много напрегната първите 2 дни , та затова съм наблегнала на бирата, но едва ли някой се върза.то бива, бива напрежение, ама по 15 бири на ден-малко множко им се стори.от тогава до днес не съм пийнала капка.понякога на вечерно парти ми се пие,та ми се вие.но си представям следната ситуация/до болка позната/,следващите дни всички си прекарват прекрасно, а аз в постели легнала, с абси и махмурлук, с намерена някак бутилка до мен.както стана първите 2 дни...хората хапнаха,пиха по 1, бяха на плажа, играха водна топка. а аз со порках гадна бира. и са ме одумвали сигурно.
на 24 уж не бях пияна,но докато гладех любимата ми пола й лепнах една ютия.
та това е.сега не ми се пие, но още умирам от яд и срам.
и да ме плюете и да ми се карате, даже да ми игнорирате темата пак ще съм благодарна,че ви има.
в курорта няма интернет.и идвам сутрин до града,за да 4ета пак.мъкна и стъпките с мен.помага.чак не ми се вярваше как може да те надъха едно четиво.
е, това е.ще се отчитам постоянно. с някои от вас чатим в скайп, но ще пиша и тук всеки път,когато имам достъп

Аз както разбирам два дни си пила - на 23 и 24, а оттогава - не.
Ако е така, не гледай назад, брой новите дни, всичко ще е наред, поздравявам те за смелостта да си признаеш.
Важното е от днес нататък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако трябва да послушаме някой Гуру на АА или Голям разбирач пак на АА, би трябвало да те оставим да си пиеш или да си правиш там каквото намериш за добре-"твърда любов" да проявим. Да,ама аз не го разбирам това поведение и не ми допада-за това ти казвам: Браво,мила Незвиасима! Добре се справяш и продължавай в същия дух-просто не пий и днес! И приятна почивка и безалкохолна, може и да не успееш да се въздаржиш,но можеш поне да опиташ,нали?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Зависима. Рзбирам как се чувстваш. И за мен винаги беше най-ужасно осъзнаване, че съм се издънила, че хората ме поглеждат странно...
Преди колко време си успявала да не пиеш? В смисъл - това ти пропиване нещо извънредно ли е или напротив?... В смисъл - доколко основателни е било твоето убеждение че няма да се изкушиш?...
А приятелят ти знае ли че имаш проблем? Изглежда, че или не знае, или го игнорира, щом си пийвахте заедно... Това би увеличавало опасността...
Аз, докато пиех още, също много съм си “помагала” с алкохол, “лекувах” си с него нерви, стрес и и разни напрежения... Които имах много, защото животът ми беше труден, а съм и по природа нервен човек... Поне така си мислех тогава. Доста по-късно разбрах, че много от тези напрежения и стресови ситуации си ги търсих... Или даже сама ги създавах, провокирах ги... с определена цел...
Във всеки случай е добре поне че си в компанията на Стъпките.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аня,какъв е начина да се свържа с теб лично,ако не е проблем,разбира се!

Разбира се че не е проблем. Адреса ми е droga2001us@wp.pl (само че не винаги съм редовен писач, но се старая доколкото мога).
Или на лични бележки ако се регистрираш.
Ще те чакам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Зависима,самият факт, че си отделила време през ваканцията си за да ходиш до града на интернет и да кажеш истината означава ,че вече нещата не са същите............цитат от Първа Стъпка:
......че нашето пиене дори тогава не е било обикновен навик,че то е било само началото на фатална прогресия.На съмняващите се можехме да кажем :"Може би ти наистина не си алкохолик. Защо не опиташ да пиеш контролирано,като все пак имаш предвид това ,което ти казахме за алкохолизма?"Това отношение водеше до непосредствени и практически резултати.Тогава открихме ,че когато един алкохолик е посял в съзнанието на друг мисълта за истинската природа на заболяването му,ТО ТОЗИ ЧОВЕК НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪЩИЯТ.След всеки запой той ще си казва :"Може би тези от АА имаха право..."
И аз така в карая на май и в края на юни се издъних ..и сега като анализирам си разбирам, че не мога да приема, че съм болна от тази болест и още по-малко че тя не се лекува....когато става въпрос за Виша Сила в този случай вярвам в нея желязно...че ще ми помогне аз свръх човека да преодолея тази смъртоносна болест.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Зависима!
Напоследък рядко влизам, уча за изпит и времето ми е кът, но днес те прочетох и много искам да ти драсна нещичко за кураж.
Чувството за вина е безполезно, вредно и съвсем излишно. То не помага, само пречи да видиш постиженията си - а при теб със сигурност ги има: няколко трезви дни и четене на Стъпките. Значи има и напредък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво, че засега не си се оляла. Направи всичко възможно да задържиш на това положение, защото иначе после ще се чувстваш 100 пъти по-гузна, отколкото си сега.
Всъщност няма защо да изпитваш чувство за вина. Това си е нормална атака на твоята болест, защото ти тръгна съвсем нестабилна и неукрепнала.
Ако се прибереш само с тези бири, може да смяташ пътуването за почти успешно.
Друг е въпросът каква почивка и какво удоволствие е това да се чудиш как да се опазиш през цялото време.
Някъде от 1983-84 не бях изкарал нито едно трезво море. Дали в Созопол, дали в Приморско, винаги се завръщах почти в насипно състояние (веднъж ме прибраха с една кола от Созопол, но аз нямам никакъв спомен от завръщането).

През 2003-та открих колко било хубаво да си трезвен на морето. В края на тази седмица заминавам пак на море и да е живот и здраве ще му се изкефя максимално.
Не разказвам това, за да се хваля, а за да не правиш моята дългогодишна грешка. Вложи необходимите количества време, търпение и последователност, за да стъпиш здраво на крака, пък тогава тръгвай по планини, морета и чужбини.
Иначе това е егати почивката.

Здрасти зависима, може и да не си горда от това, което споделяш, но трябва да си горда от това, че имаш сили честно да го кажеш тук. Това изобщо не е лесно. За съжаление много хора лъжат себе си и така не си дават шанс да започнат своето възстановяване. Поздравления за твоята честност!!! Успех и послушай съветите, които са ти дадени в предните постове.