Тази сутрин се събудих свободна, свободна, свободна от огромен товар, който влачех дълго време.
Отидох рано сутринта в парка, с кучето и съпруга ми, седяхме на сенчеста пейка, пиехме кафе, целувахме се, говорехме за обикновени неща, държахме се за ръце, усмихвахме се един на друг, както и на света около нас.
Тишина, зелена трева, свежест, спокойствие.
Почувствахме се добре, спокойни, благодарни за обичта ни един към друг.
Колко малко му трябвало на човек да е щастлив?

Това беше моята усмивка днес.
А твоята?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lali на 24.06.07 12:47.

Днес се събудих в добро настроение, спокойна и уверена. Усмихнах се на дъщеря ми, прегърнахме се и се целунахме. После отидох на работа. Колко малко му трябва на човек за да бъде доволен и щастлив... Радвам се, че съм здрава, че имам прекрасно момиченце, добра работа. И съм благодарна за всичко това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябват ни 43 мускула,за да се намусим и 17 за да се усмихнем.
Защо да се морим толкова?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за усмивката която изгря и на моето лице като 4ух песента от детството Наистина имах нужда да се усмихна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти Лали.
Тъкмо се връщам от работа. Бяхме съучастници в едно масово културно мероприятие по случай започване на лятото и ваканцията, в един огромен красив парк... Изкарахме с колегите една тежка и интензивна година и няколко подобни мероприятия през последните два месеца, нямахме свободен уикенд отдавна; чувствах се уморена и отивах без желание, само по задължение...
Дойдоха и нашите деца, един час безспирно танцуваха на голяма сцена в парка, събраха сумати аплодисменти. Поне половина от тях са деца на алкохолици или от други дисфункционални семейства. Гледах ги как сияят, как всяко тяхно движение е препълнено с радост. И забравих за умората, усетих една тиха спокойна радост, че все пак успяхме да свършим нещо добро. Цялата тази година, която сутрин усещах на плещите си като тежък товар, изведнъж я видях като поредица красиви, пълноценни дни, които носят Смисъл на живота. Усетих че и колегите се чувстват по същия начин, усетих че сме близки един на друг, че заедно какво ли не можем да постигнем още... Щастието на работохолик?...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес имах много уморителен ден в работата, така че усмивките ми не бяха много. Когато се прибрах, кучето на съседите отново беше избягало в нас, което ме разсмя и натъжи едновременно. След две минути умуване над това, защо хората вземат нещо което всъщност не искат, я нахраних, почесах я зад двете уши и се прибрах. Съпругът ми беше излязъл за нощна смяна, но ме чакаше сервирана вечеря и букет виртуални цветя когато седнах на компютъра. Сега съм сама, слушам Яни, благодарна съм че пия портокалов сок, че съм си у дома, и че вечерта едва започва. Това са моите малки усмивки днес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес съм си у дома и имам повече време да обърна внимание на семейството си. Пиеме кафе с моя съпруг, когато чувам тракане на щъркели. Чувала съм го и друг път, но не съм вдигала поглед за да видя какво точно правят.
"Какво правят?" питам.
"Карат се?" отговаря с въпрос съпругът ми.
Вглеждам се по-внимателно, и виждам как се накланят един към друг, тракат с клюнове, спират, докосват се с тях. . . ей, целуват се! Навеждат главите си толкова назад, че докосват гърбовете си. И после всичко отначало.
Гледам като омагъосана, красиво е, невероятно е, аз наблюдавам общуване между щъркели. Тогава ми минава през ум, че те се ОБИЧАТ. Гнездото им е наблизо и в него има три малки. Така че ако става въпрос само за продължение на рода, то вече е направено и ако е само това, защо ли си губят времето с този танц? Но те продължават да си "говорят", да ходят на разходка(да летят?) и да се целуват. Значи има още нещо!
Отлитат, а аз ,"заразена" от техния пример, целувам съпруга си и си обещавам днес да има ЛЮБОВ и ОБЩУВАНЕ между нас. Като при щъркелите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хехехе, помня я Меланхолия.
Моята усмивка е днес за нея, предай и.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много хубава тема-поздравления,Лали! Аз се усмихнах днес-бях на Охридското езеро-нищо особено-езеро като езеро,но се разхождах с любим човек по крайбрежната улица, имаше много светлини,беше красиво-виждаше се Самоилувата крепост в светлини и отражението на Луната в езерото-беше като нарисувано,приказно.И всички тия хора наоколо....усмихнах се-бях щастлива.Всички имаме право на късче щастие,нали? Защото щастието не е дългосрочно състояние на духа,а е сбор от моментите,които преживяваме! Поне аз така мисля и тогава бях истински щастлива-Луната ми е свидетел!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите