Алки, черен или бял, е алки! / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Като дете много се страхувах от училище. За една петица, родителите ми мрънкаха здраво. Трябваше да бъда перфектен. Сутрин излизах със страх.

Колко пъти съм си мечтал да бъда един свободен двойкаджия. С недостатъци. Не перфектен. Да не продължавам да нося непосилни тежести в главата си. И да продължавам и на тридесeт и три да сънувам класни работи, за които не съм подготвен.

Та този перфекционизъм се настани в главата ми. Аз бях и трябваше да бъда винаги номер едно. Трябваше да ме харесват всичките. Без изключение. Не можех да понеса някой да прояви спрямо мене неприязън, камо ли да ми се присмее. Така натискаше копчето на моята перфекция, което беше вече вложено (или по рождение го имах).

Аз продължавах да не мога да си позволя да бъда СВОБОДЕН ДВОЙКАДЖИЯ или пък ЛАРЖ-СРЕДНЯК. Не можех да си позволя да се отпусна и да се наслаждавам. Не можех да си позволя да бъда обикновено човешко същество. Стремежът към върховете беше задействан като адска машина. Всеки един човек можеше да направи с мене каквото си поиска. Само ако натиснеше правилното копче. Бях и продължавах да бъда марионетка в ръцете на другите. Всеки упрек, поглед, намерение, мисъл, кикот, дума – всичко това ме задействаше. Аз бях ВИНОВЕН. Аз бях СГРЕШИЛ. Аз НЕ БЯХ ПЕРФЕКТЕН. Всеки можеше да посочи с пръст и да ми каже – ВИЖДАШ ЛИ СЕ КАКЪВ СИ БЕЕЕЕЕЕ. ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ.

Или пък си мислех, че всички ме наблюдават и порицават. Обаче като си мислех така и аз съответно манипулирах така останалите хора. Сега почвам да прозирам, че всички сме се вплели в едни СУПЕРБОЛНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ, от които виждам за себе си единствено измъкване – ДУХОВНАТА ПРОГРАМА НА АА.

Сега виждам свободата, която ми обеща Алки. Също така ме предупреди, че е много възможно да се обърна срещу него. За тези десет месеца видях как доста хора, с които беше постоянно, превъртяха и се опитаха да го завлекат към дъното. Дано те самите да са разбрали причините за своето поведение. Все се надявам, че някой от моите познати ще опише чувствата си към него в онези моменти, за да може сегашните наши събратя да имат шанса да се видят в огледалото. Нали така работи споделянето? Пък тука все умни, културни, учени и доброжелателни хора сме :)

Аз също се опитах да го изманипулирам, за да го накарам да играем по МОЯТА програма. Исках да го изцентря с глупости от сорта – какъв спонсор си ти, че ме изоставя! Как не те е срам! Как може така! Умирамммммм! Пък той в нито един момент не ме е изоставил, а просто аз съм изоставил Програмата. Исках чудеса. Исках вълшебното хапче. Исках пак великата дрога, която другите хора я нямат. Мдааа. Затова може би изскача в болният мозък идеята за гуруто, шефа и т.н. Все едно ще влезем в клубът на богатите, красивите и духовно благородните. Трънки.

Сега постоянно споделям на моите събратя, че не съм нищо повече от един борещ се за живота си алкохолик. Единственото, което правя, е да работя ПРОСТИЧКАТА ДУХОВНА ПРОГРАМА. Да действам. И това само мога да предам и само с това мога да помогна. Какво съм направил и как съм го направил и какво се е получило от това. Нищо повече. И работя само и единствено, за да помогна на себе си. Нямям други цели. Не съм лечител. Учител. Шеф. Мисионер. Гуру. Изобщо не ме интересува. Вече съм тръгнал по пътя на СВОБОДНИЯ ДВОЙКАДЖИЯ. Когато някой ме напада, вече изпитвам жалост. Защото виждам болестта в действие. Виждам, че този човек много си вреди. Че дава сили на болестта си и сече усърдно клонът, на който е седнал. Това виждам. Понякога виждам и бойно поле. Хвърчат куршуми. Наоколо падат мои събратя. Аз бясно се окопавам и следя откъде трака картечницата. И се чудя защо наоколо другарите си свиркат и берат маргаритки. Викам, викам, ама все едно всичко става насън. Поглежда ме някое празно око, аха, аха да се появи вътре тласък, но бързо пламъкът изгасва и почват да се броят звездите и да се обсъжда Някой почва да ми се смее, че съм се смахнал и в този момент надига весело шишето.

Ама изобщо не ми пука какво си мисли някой събрат за мене, когато недоволства и ме обвинява, че не съм такъв, какъвто той иска или очаква да бъда. Сори Майкъл. Това е на мегдана. Няма тайни, няма магии. Само бачкане. Това казват освободилите се, разказвайки простичко собствените преживявания: „Нашите истории разкриват в общи линии какви бяхме преди, какво се случи и какво представляваме сега. Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки.

Ние се препъвахме в някои от тях. Мислехме, че можем да открием по-лесен, по-удобен път. Но не можехме. От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало. Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха никакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.“ (Как действа програмата)

И да ви кажа накрая една притча,за която винаги се сещам, когато видя някой да се опитва да потопи Алки.

Двама съседи. Единият – имал магаре. Другият – нямал магаре. Този без магарето по цял ден гледа през прозореца и псува наум. Яко завижда и не може да спи. Надъхва жена си и постоянно мятат боклук през оградата. Един ден нещастникът отново гледал през прозореца как съседът му пои магаренцето и скърцал със зъби. В този момент му се явил Бог и му казал – Пожелай си едно желание, сине мой. Пичът разтреперано и със сълзи на дива радост в очите извикал – Нека умре на съседът магарето!!! В мигът, в който магаренцето се гътнало, пожелалият смъртта му се усетил какво е постигнал и какво е пропуснал. Нататък може всеки да си продължи историята както си иска. Бог да ви пази. И нека всеки си поиска магаре, а не другата простотия.

Мдааа, и така от ноември ,декамври си говореим с Йошко.Точно по Нова Година започнахме да говорим по програмата ,за примирението и за честноста ...не бях в България ,бях си сред приятели с които живея от трийсет години на едно хубаво местенце на картата на европа ,космополитна среда ,разбиране ,хуманизъм,приятели обичащи ме и разбиращи ме и камаради (така се казва там) от тамошното АА...да ама не ..Аз съм си Аз...смазана и разбита от Моя си алкохолизъм от жестоки навици ,манипулации и автоматизми ...Тогава бях в запой и си говорехме редовно по Скайпа с Йошко...от цял свят един единствен човек разбра с интелигентността си и с финният си индивидуален психологически подход, как функционирам...нали все пак пътя към всеки един от нас е различен Още тогава почнахме да изясняваме Първа стъпка..Аз си признавам от край време ,че съм алкохолик и зависима,че живота ми се управлява от алкохола ,но винаги съм "знаела че съм САМО ,до някъде безпомощна ...донякъде защото в моят "Магически Свят " има една виша сила която рано или късно щеще ми помогне да превъзмогна тази алергия и непоносимост с психотерапия и йога да я трансцендирам...Години се занимавах с психодрама,Пол Вацлавик,Рейх,(те с сега много ми помагат ,защото и те много са научили от групите на АА..)Гностика,Дановизам,Кришнамурти,Гурджиев,Динамична медитация а и всичко това свързвах с кавантовата теория ,физиката и психиката ,енергията преминава в материя и после пак в енергия ...Занимавах се , ходех на ашрам при Багван РаЖнеш...за мен, най блестяща интелигентост и ерудиция на 20 век...Бях с една част от себе си и много работи научи и направи тази част от мен ...но с другата запазих алкохола и неговата съкровенност и взех да се занимавам както винаги да претакам причините и корените и виновниците на моята мирова скръб без да обръщам внимание на пиенето като някакъв смел и героичен отпор и отговор на общата и в частност семейна несправеливот...И след новогодишните фиести Йошко ,не ме изостави заради пиенето а просто си говорехме и полека лека взе да ми светва .След това се озовах в София.Не търесща ,а изискваща ,с необмислента молба да ми се дава на готово та дори и от вишата сила ...Как може да е примирен човек с положението си след като има чудеса в джоба си,безпомощноста си е негова работа и той има капацитета да се справи...Мда от една страна има потребностите на моя организъм към навиците и алкохола от друга страна има гняв. Гнева и всякаквите потребности ,които той ни диктува ...с една дума болеста на зависимоста и своеволието....По време на тези разговори разнищвахме моя проблем ....Йошко ми обесняваше че страха ,насилието и ненависта са си природно необходими за оцеляването на едно друго ниво ,но всичко зависи от отношението ни към тях когато осъзнаем, че те ще ни спасят като спонтанен рефлекс спрямо катасрофа тогава са положителни ,но когато тези първични инстинкти ние ги прехврляме в ежедневието си ,като начин на оцеляване тогава се превръщат в негативни метастази и свързани с болестта ни стават мощен механизъм ,който ни върти и манипулира и прониква в наи- съкровените ни действия ...основното за тях е подържането и захранването на болеста ....така че благодарение на отношението ми , подхода ми към страха ,насилието и гнева водят или към капсулуране или към освобождаващото разбиране ....Трябва демистификация иначе ми оставаше да съм тяхна функция ...разбра ли страха си ...няма да е вече обсебващ ,разбера ли насилието няма вече да го търся ,разбера ли гнева главата ми ще спре да трепери от разните му там несправедливости, които не мога да оправа и които също така няма да прилагам...това продължи с месци и съвсем естествено си намерих моята Виша Сила...Въпреки ,че все още подсъзнателно ме ядеше ефирната мисъл ,че все пак в джоба си имах моето си чудо въпреки ,че всичи доказателста показваха обратното..И сключихме договор на взаимно доверие .Договор който стипулираше безмилостна честност със себе си и всички за винаги и много работа поне в първите месеци, както и действия ,практика ,както му казваме извън пъшкула ...Ходене на сбирки защото това ни е лекарството и душевната топлина ,закрилата и каквото и да се случи ние сме различни болни хора и се учим и от лошото и от доброто си...да не искам да ставам светец защото съм само човек с човешки възможности и грешките ни учат за да ставаме все по дори за себе си и другите После дълго работихме втора и трета стъпка като винаги се връщахме на първа където моето его си беше решило че си има илач ....Така почнахме Четвърта стъпка и понеже пишех ежедневен анлиз всеки ден на Йошко отначало почнах да си разказвам живота и всичко, което никога не съм казвала ...Аз която нямам тайни,почнах да си разяснявам от бебе как е почнало да действа лудото мислене и от там всички хора и събития ,които са косонаструхвателни за мен ,след това се озорих с таблиците ,но докато пишех ежедневните анализи хората почнаха да излизат от миналото, а и от сегашното и да влизат един по един в таблиците (още ги попълвам.)..на този етап разбрах ,че хем всичко излиза хем се уча на постоянство защото това ще си остане за винаги ...Сега понеже е свързано още с разбиране на комплексите и техните манипулации и миналото ,ми е все още трудно по някога ,но затвърдявам урока на постоянството и разбирането от къде и как подава глава болестта ...Да четвърта и пета стъпки при мен си вървят заедно защото никога не скрих и не омотах нищо от това ,което е в душата или мисълта ми ,а като се крие го търся ...Откакто се издъних ,преди един месец тъкмо защото реших да бръкна в джоба си за скритото чудодейниче и щях да умра благодарение на това, че моментално го признах ми се случи тоталното примирение пред безпомощноста,но се случи и спокойствието ,което от тогава ме обхвана и съвсем спонтанно установих ,че имам пълно доверие ,че Силата ПО Виша от мен ми помага много сериозно и ми показва главните ми пречки.Моля я и сигурно цял живот ще медитирам и ще я моля да помага, а живота така направи ,че и поисках прошка от много хора,далечни и близки и от всички наи- накърнение и от всички "най-неприятни "защото както казва Йошко на всички ни става по добре и е така ...за всеки доброто е различно, но води в една посока ...към добрина .Не ми и минаваи в посъзнанието мисълта да го лъжа Йошко защото виждам по себе си как само нещо премълчано ме връща в старата кондиция, която води към мъглата ...Сега когато от 20 дена цари мир и разбирателство в къщи ,нещо което и в най безумните си мечти не съм си птредставяла и сега, когато ежедневно имам емоционални,ирационални и рационални причини за да се издъня а не само че не го правя и не бягам от всичко ,а съм на лице и това ми доставя удоволсвие и радост ти казвам Йошко добре че те има ,че винаги беше със мен ,че ми предотвратяваше манипулациите и номерата, но как щеше да го направиш ,ако не бяхме сключили пакта за безмилостната честност с който ти ми даде възможност да ме рзбереш и по този начин да ми помогнеш ефикасно ....Благодаря ти,че ми предаваш твоят добпонамерен опит от всичко ,което си преживял лично със себе си и с успелите и не пожелалите ,или не моглите да успеят болни наши братя ...благодаря ти ....При нас е летният празник на слънцето ,когато то е в апогей и почва да си "отивя "дано това ,което съм научила от теб докато е било в силата си ми даде енергия да продължа и занапред.. При теб сега почва да се ражда ...както се казва и нека ти донесе здраве на теб и семейството ти и сили да дерзаеш все така ....