Здравейте отново,
Аз ви писах 2 пъти при последния ми по-жесток запой около нова година. За съжаление нещата при мен пак не са особено добри. След Нова година към месец и половина не пих и грам и бях отказал и цигарите едновременно, но ми беше адски депресарско и после пак се започна.
Бях ви обещал, че ще дойда на АА, но не дойдох, защото съм си слабохарактерен, а и като пия не знам какви ангажименти поемам,
Когато има празници или отпуска и ме пуснат настават жестоки сцени.
Които от вас си спомнят аз съм на 26, живея с наште, щото иначе съвсем без контрол ще е по-зле. Те хората се мъчат да ме контролират, но рядко става, аз си внасям пиене и си го крия и като реша винаги се правя на прасе.
Те почти не смеят да мръднат от нас и с право. Точно преди 1 година бяха 1 седмица в чужбина, аз така се отрязах нон-стоп, че след вторник без да информирам никой спрях да ходя на работа, идва полиция и бърза помощ и бях вдигнал на крак много хора.
Сега пак така стана, 1 седмица са в чужбина, тука са докарали една бабка уж да ме наглежда да не съм сам, ма тя си гледа телевизия, аз си пия не, ами си пия в другата стая. Апартаментът е опасан със скрити патрончета какво ли не.
Вече пиенето ми се отразява много зле физически и психически. Аз като пия не ям с дни, като спра пиенето сърцето ми ще изхвърчи, много тежки нощи, задушавам се, потя се все едно с леген са ме заляли, много много зле. Явно организъмчето се е скапало.
Отделно от това аз адски много мразя работата си и най-вече хората с които работя. Те ме унижават, парадират с тъпотата си, скачат ми, държат ме по цели седмици без никаква работа, без Интернет, просто да седя там сам в една боклучива стая докато те си вършат лична работа някъде навън и искат да ги прикривам. Кво да кажа – държавна администрация, дадена е власт на най-тъпите, пенсионерски комонюги там ме карат да им „докладвам”.
Седмицата ми започна с напиване още предния уикенд, когато нашите заминаха. В понеделник имаше един колега рожден ден в работата и те част от дразнителите бяха там и стана огромен скандал, само дето не си скочихме на бой, много ги псувах и им се заяждах. Гледах на 2 дни да си спя един път в къщи при бабката, останалото време шляех по приятели. Във вторник правих вълшебен секс и не съм пил много щом съм успял и в сряда да ида на работата. Там вече нервите бяха още по обтегнати, беше ми създадена още по-непоносима атмосфера, казах им че имам работа, тръгнах си по рано и се напих на магаре, гледайки мач у един приятел. В четвъртък сутринта пак се надигнах, стигнах на половината път до работа, смачкан и опърпан в кирливата маршрутка и си рекох, че ако ида пак там може би трупове ще оставя. Обадих им се и казах, че съм болен и 2 дена нема да ходя. Отидох да спя в бабата на един приятел наблизо, намерих някакава воняща ракия, изпих я на жената, после отидох на психиатъра си с патронче в джоба и му казах за какво става въпрос. Тоя специално доста ме кефи, интелегенен е и разбира. Другите като ида и им казвам, че изпитвам ужас от работата си и искам да ги изтребя там, „е всеки трябва да работи” и почват да ме питат дали съм имал тежко детство или сексуални проблеми или семейни. Имам му доверие. Посъветва ме да напусна работа, нашите обаче няма да са доволни на тоя вариант, идват си утре (те нищо не подозират още), те смятат че работата ми е за добри пари и нищо не се прави. Освен това и на тях им давам пари, защото не им достигат. Просто в понеделник не мога да си представя да ида там обаче, с костюмчето и вартовръзката, в брутална абстиненция със смотаната маршрутка дето се тътри 1 час и 20 минути и пътуват само урунгели вътре и да им се предложа на унижение. Това ще е тоталният край на психиката ми, самата мисъл ме вцепенява, ще направя някоя глупост. Или ще се метна пред трамвая, или ще си взема нещо тежко и без нищо да им казвам ще им скоча на бой. Много ги мразя тея хора, един млад амбициозен мъж да е подложен на такова унижение от най-тъпите от най-тъпите.
Аз реално започнах да пия (в смисъл пиенето да е проблем) когато започнах да работя. Аз обичам да си лягам късно, в неделя когато и да си легна, не мога да заспя почти, щото ми е притеснено и ставам в 7 с люти псувни и омраза, де факто още понеделник сутрин деня ми и цялата седмица са скапани. И дори нищо да не правя след работа най-рано пак в 7 вечерта мога да се върна. Денят е провален. И знам, че отивам да не правя нищо, просто да седя на един стол и да играя на компютъра и да слушам колко велика е партията, министър председателя, президента и Сталин примерно. И как при нас се работи най-много и без нас нищо нямало да стане. Едни угоени, мазни, първично тъпи номенклатурчици паразитящи на обществото. Мога да се абстрахирам известно време, но това да става дни наред, седмици, вече повече от година, не мога да го издържа. Все пак дано и нашите разберат и ми влезат в положението, по-добре да се запазя отколкото за някакви си кирливи смотани левчета да умра буквално. Просто аз се разтрепервам само като им видя гадните муцуни, все едно змия да ти изкочи изведнъж. Това са толкова елементарни хора, с такова самочувствие, ама прости не ми прости, ама ме тормозят до дупка. Да пукнат дано!
А и нашите са доста консервативни, а и съм едно дете в семейството. Постоянно ми се налага някакъв определен начин на живот, който очевидно аз не възприемам. Дори жената, която си обичам, не искат да контактувам с нея щото е 4 години по-голяма от мене с дете. И искат да ме запознават с разни внучки на бабки дето ни ги знам ни ги познавам, ама били много свестни момичета. А аз не искам свестно момиче, мене ми допада жената да вони на секс и разврат и да гледа мръснишки, като същевременно да има един верен любящ поглед 
Не знам какво ще се прави, нещата съм ги освинил яката. Не знам и за какво точно ви пиша, най-вече по-недепресарски да мине времето, а ще са ми интересни и коментарите.
Отделно от това аз обичам да си пийвам, просто по цял ден и нощ да се лочи. Много по-интересни неща ми се случват, забавно ми е. Иначе ми е адски тъпо, аз се самоизолирам, не се виждам с никой, искам само да спя и да не ме занимават с глупостите им. Иначе като се нафиркам седя там и тъпото същество ми бълва 2 часа глупости в лицето, а аз си мисля за Седрик Бардон или за Парис Хилтън и само от време на време „Да, да разбира се, ще докладвам, ще Ви напиша документа, ще се обадя”.
Дори омраза не е точното чувство, което изпитвам към тях, по-скоро пренебрежение. Мене не ми пука дали са живи или умрели, дали си говорят нещо или не, дали ме карат да правя нещо. Пука ми, ама по друг начин. Те за мен са толкова низжи същества, че просто в периметъра на зрение са някаква съвкупност от молекули дето е застанала там и ми пречи да гледам през прозореца. Ма постепенно се натрупва гнет и ти писва да се правиш на ударен.

Уф Джери като те чета, все едно чета себе си отпреди три години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да се гневиш на някого е все едно да пиеш чаша с отрова и да мислиш, че ще го отровиш него с тази отрова.
Тази цялата омраза, с която си се напълнил, те трови теб самия. Трови те жестоко. Докато не успееш да я намалиш по някакъв начин, едва ли ще успееш да се отървеш от пиенето.
А пиенето ти е лошо.
Каквито и да са твоите колеги (комуняги, мръсници и т.н.) проблемът не е в тях, а е в теб.
Ако не го схващаш това, значи не си достатъчно интелигентен, макар че даваш заявки да си такъв.
Проблемът е в теб, защото ти тях не можеш да ги промениш, но можеш да промениш себе си.
Има различни начини да сториш това.
Аз ти предлагам програмата на Анонимни алкохолици и сбирките на АА.

Иначе с тази твоя настройка, където и да отидеш, все някой ще те дразни.
И с бленуваната от теб Парис Хилтън да заживееш, а любимецът ти Седрик Бардон да ти е пръв приятел, ти и от тях ще се дразниш.

Джери, тука сме се събрали четирима апапа-алкохолика и на линия си говорим с една сестричка-алкохоличка. Поне скоро аз така не се бях смял. Теди също. Тошко и Коцето. На линията по скайпа също се носи смях. Четем и се кефим. Особено на следната фраза: "Отделно от това аз обичам да си пийвам, просто по цял ден и нощ да се лочи."

ОТДЕЛНО.... И сега настава як смях, че ОТДЕЛНО от това по-горе, просто отделно и може би без никаква връзка.

Други яки бисери: "Отделно от това аз адски много мразя работата си и най-вече хората с които работя."

Пак ОТДЕЛНО от това. Пак нямащо нищо общо ОТДЕЛНО И НАЙ-ВЕЧЕ ХОРАТА, С КОИТО РАБОТЯ."

АЛКАЖА: "АЗ ДА ТИ КАЖА МРАЗЕХ ВСИЧКИ ХОРА И СИ БЯХ ОГРАНИЧИЛ КОНТАКТИТЕ ДО МИНИМУМ - ЕДНА ПРИЯТЕЛКА С КОЯТО ПРАВЕХ СЕКС, ЕДИН АЛКОХОЛИК, С КОГОТО ОБЩУВАХМЕ И ДРУГИТЕ БЯХА : "угоени, мазни, първично тъпи номенклатурчици паразитящи на обществото." ДОРИ МИСЛЕХ ДА СТАНА ОТШЕЛНИК, ЗАЩОТО ВСИЧКИ МЕ ДРАЗНЕХА. ПРОБВАХ ЗА НЯКОЛКО ДЕНА В РОДОПИТЕ, НО ТОГАВА РАЗБРАХ, ЧЕ ЛУДОСТТА МИ НЯМА НИЩО ОБЩО С ДРУГИТЕ ХОРА. И ТОГАВА СЕ СЛУЧИ ЧУДОТО - НАМЕРИХ ПРОГРАМАТА НА АНОНИМНИТЕ АЛКОХОЛИЦИ И ВЪЗСТАНОВИЛ СЕ АЛКОХОЛИК. СЛЕД ОСЕМ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ ДЕНА - СЕ РАДВАМ НА НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА. ПОЛЕКА ЛЕКА."

ТОШКО ВИКА: "ВСИЧКИ СТЕ ВИНОВНИ, А САМО АЗ СЪМ ПРАВ! НЕ РАЗБИРАТЕ ЧОВЕКА. С ГЛАВНО Чъ."

ИСКРА: "НЕ ЧОВЕК, А БОГ. БЕШЕ НЕЩО СВРЪХСПЕЦИАЛНО."

ДА ТИ УТОЧНИМ, ЧЕ ВСЕКИ ГОВОРИ ЗА СЕБЕ СИ.

ИСКРА: "АЗ ИМАМ ДВОЙНО ПОДПЛАТЕНА ЛУДОСТ - ЛУДА МАЙКА."

ТОШКО: "ВУЙЧОВЦИТЕ МИ ИЗПУКАХА ОТ АЛКОХОЛИЗЪМ, ЗАЩО ДА НЕ ПИЯ. ЗНАЧИ ГОСПОД Е НАРЕДИЛ ТАКА."

АЛКАЖА: "ПРЕДАВАМ ДИРЕКТНО, СТЕНОГРАФСКИ, НА ЖИВО ОТ НАШТА ГРУПА."

"А аз не искам свестно момиче, мене ми допада жената да вони на секс и разврат и да гледа мръснишки, като същевременно да има един верен любящ поглед."

ТОШКО: "ДА НЕ ПРИКАЗВА МНОГО-МНОГО, А САМО ТИХИЧКО ДА МРЪНКА. НАЙ-ДОБРЕ НАУМ."


БАТЕ ДЖЕРИ, ПРЕДЛАГАМЕ ТИ ЗА ПРОБА САМО, САМО ЗА ПРОБА, ДА ОТИДЕШ НА СБИРКА И ДА ПРОБВАШ ПРОГРАМАТА НА АНОНИМНИТЕ АЛКОХОЛИЦИ. САМО ЗА ПРОБА. АКО НЕ ТИ ХАРЕСА, ПОНЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОСМЕЕШ И ДА СИ ПРОДЪЛЖИШ ТАМ КАКВОТО СИ ПРАВИШ И КАКВОТО НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ПРАВИЛИ НЯКОГА. И ЗАТОВА СЕГА СЕ СМЕЕМ НА САМИТЕ СЕБЕ СИ, КАТО ЧЕТЕМ ТВОЯТ ПОСТИНГ. ВСЕ ЕДНО Е МАШИНА НА ВРЕМЕТО И НИ ВРЪЩА ТАМ, КЪДЕТО БЯХМЕ.

МОЖЕ ПЪК ДА СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ АЛКОХОЛЪТ НЕ РАЗРЕШАВА, А СЪЗДАВА ПРОБЛЕМИТЕ.

САМО ЗА ПРОБА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какво ще се прави, нещата съм ги освинил яката. Не знам и за какво точно ви пиша, най-вече по-недепресарски да мине времето, а ще са ми интересни и коментарите.
Отделно от това аз обичам да си пийвам, просто по цял ден и нощ да се лочи. Много по-интересни неща ми се случват, забавно ми е. Иначе ми е адски тъпо, аз се самоизолирам, не се виждам с никой, искам само да спя и да не ме занимават с глупостите им.

Здравей Jerry! Благодаря ти приятелю, че сподели с нас/болните алкохолици/ своята мъка. Надявам се, да си решен и скоро да предприемеш някои мерки, за да помогнеш сам на себе си, като се обърнеш за помощ към духовната програма на АА!

Всъщност, лично аз не разбрах дали питаш или имаш нужда от помощ?

Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката!

Джери, кажи какво става с теб днес. Ти и миналия път така хвърли един пост и после изчезна за няколко месеца.
Навъртай се тук, защото имаш нужда от помощ. А с твоите постове ти пък ще помогнеш на други.

Здравейте,

Аз спрях да пия в събота, малко след като пуснах мнението. Обадих се на леля ми, обясних и за какво става въпрос да си ме прибере у тях. После си говорихме до 3 часа през нощта с нея и братовчед ми за пиенето и за много други неща. Като си говоря с някой ми действа много успокояващо, самотата ме побърква.
Изкарах изключително тежка нощ, в която почти не мигнах, изцедих литри пот и имах силно сърцебиене, пристъпи на задух и кошмар в мозъчето, което продължи до към 9 часа на другата сутрин, когато започнах да се освестям, към 10 даже можех да седя прав без да ми се вие свят и да получавам пристъпи на сърцебиене, задух и напъни за драйфане, после дори хапнах малко. Леля ми се обади на една докторка още сутринта и ми даде каквито илачи трябва. После почти целият ден се проточи лежерно в правене на нищо и говорене на глупости с братовчеда и кучето им.
Вечерта премина в посрещането на нашите и разочарованието им от всичко, което се е случило, отново тежка нощ, но не като предишната чак и днес се чувствам горе-долу стабиларка.
Обадих се в работата и им казах, че утре се връщам на работа, изкарал съм си някакъв смешен болничен дето не знам дали ще мине. Доста притеснено ми е все пак, че пак отивам на това ужасно място, а и не знам до каква степен са ескалирали нещата след конфликтите дето имах с тях миналата седмица докато можех да ходя на работа. Възможно е все пак да ме уволнят , което от една страна няма да е чак толкова фатално, но от друга ще се почувствам доста непрятно, че така глупаво съм сгафил. Все пак изпитвам известна гордост от факта, че пак стискам зъби и ще отида на работа. А и на трезва глава осъзнавам, че наистина алкохолът ми е по-голямият проблем от работата, защото засяга мен, а другите каквито и дразнители и кретени да са, не мога да ги променя.
Не съм пил нищо целия ден, не ми се и пиеше. Гледах филма FACTOTUM за живота на писателя Чарлс Буковски (Хенри Чинаски), уникална пияница, чието битие и разбирания напълно се припокриват с части от моя живот. Много добър филм според мен.
Утре няма да пия. Ще прецакам евентуалния алкохолен глад за 2-те рутинни бирички в обедната почивка, като отида да се подстрижа вместо това . След работа (ако не ме уволнят сутринта още), съм на психиатъра си и после вкъщи.
В петък ми се ще да дойда за първи път на АА на Веслец, крайно време е вече, дано не се разкърдардисам преди това. През останалото време ще стискам зъби да не близвам.
Хрумна ми също така, че вече е крайно време да си седна на гъза и да напиша автобиографична книга. Тя ще е култова, не знам доколко ще има художествена стойност, но поне за тези, които ме познават ще бъде голям купон, пък защо не и за останалите. Като за 26-годишен са ми се случвали уникални простотии, а и обожавам да пиша. Освен това ще задържи интереса ми към нещо, на което мога да се посветя и да държи вниманието ми далеч от чашката, а и в работата вместо да блея по цял ден ще мога да си пиша.
Съжалявам, ако ви отегчавам с дългите си постове, но като седна пред компютъра винаги имам да казавам още и още неща.
Чао от мен засега, благодаря ви за вниманието да ме четете.

„Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена.(„Още за алкохолизмът“)


ДНЕСКА ПО ОБЕД СЕ ВИДЯХ С МОЙ СЪБРАТ-АЛКАЖ. ТОЙ МИ СПОДЕЛИ, ЧЕ СУТРИНТА СЕ ЯДОСАЛ НА СВОЯ БЛИЗКА И СЕ СКАРАЛ С НЕЯ. ДОКАТО РАЗКАЗВАШЕ СЛУЧАЯ УСТАНОВИ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СИ СПОМНИ, КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА КОНФЛИКТА. ТРЯБВА ЛИ ДА ИМАМ ПРИЧИНА?
НАПРАВИХ ИДЕНТИФИКАЦИЯ С МЕНЕ. ПОНЯКОГА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НЯКОИ ХОРА МЕ ЯДОСВАТ ИЛИ СЕ ОПИТВАТ ДА МЕ ЯДОСВАТ. КАКВА Е ПРИЧИНАТА? ЗАЩО СЕ ГНЕВЯ? ИМА ЛИ СМИСЪЛ ТОВА? ВОДИ ЛИ ДО НЕЩО ХУБАВО? ДА НЕ БИ ГНЕВЪТ ДА Е СИМПТОМ НА АЛКОХОЛИЗМА, ПОДОБНО АЛКОХОЛЪТ? МОГА ЛИ ДА НЕ СЕ ЯДОСАМ ИЛИ Е НЕИЗБЕЖНО? АКО Е НЕИЗБЕЖНО – ЗАЩО? АКО ИМА ИЗХОД – КАК? ОПААА!!! ИМА ТАКАВА ГЛАВА В ГОЛЯМАТА КНИГА – ИМА ИЗХОД! ПОСЛЕ ЩЕ ПОГЛЕДНА И В НЕЯ.
ТРЪГНАХ НАЙ-НЕВИННО И СЕ ЗАРОВИХ ДОСТА В ПРОУЧВАНЕ.

ПЪРВО ЩЕ СЕ ВЪРНА КЪМ ПЪРВАТА СТЪПКА: „ПРИЗНАХМЕ, ЧЕ СМЕ БЕЗПОМОЩНИ ПРЕД АЛКОХОЛА, ЧЕ ЖИВОТЪТ НИ Е СТАНАЛ НЕУПРАВЛЯЕМ.“
ТОВА Е ПЪРВАТА СТЪПКА. ОСНОВАТА. ЗА НЕЯ СЕ КАЗВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЕМЕ НА СТО ПРОЦЕНТА. ТЯ ИМА ДВЕ ЧАСТИ И ДВЕТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЕМАТ НАПЪЛНО.

ЧАСТ ПЪРВА ОТ ПЪРВАТА СТЪПКА - „ПРИЗНАХМЕ, ЧЕ СМЕ БЕЗПОМОЩНИ СРЕЩУ АЛКОХОЛА.........“

ЧАСТ ВТОРА ОТ ПЪРВАТА СТЪПКА - "..ЧЕ ЖИВОТЪТ НИ Е СТАНАЛ НЕУПРАВЛЯЕМ."

КАКВО ЗНАЧИ, ЧЕ СМЕ БЕЗПОМОЩНИ?
В „МНЕНИЕТО НА ЛЕКАРЯ“ ИМА СЛЕДНИЯ ЦИТАТ: „Ние вярваме – и изказахме това предположение преди няколко години, - че действието на алкохола върху тези хронични алкохолици е проява на АЛЕРГИЯ; че НЕПРЕОДОЛИМОТО ЖЕЛАНИЕ ЗА ПИЕНЕ е явление, което се проявява само при тази грyпа, но никога при средностатистическия умерен пияч.“

НЕПРЕОДОЛИМО ЖЕЛАНИЕ. НЯМА ПРЕОДОЛЯВАНЕ. НЕ МОГА ДА ПРЕОДОЛЕЯ НЕЩО, КОЕТО Е ПО-СИЛНО ОТ МЕНЕ. НЕ МОГА ДА ИЗЛЯЗА ДА СЕ БОКСИРАМ С МАЙК ТАЙСЪН НА РИНГА, ЗАЩОТО ТОЙ ЩЕ МИ СТРОШИ ТИКВАТА. НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА, ЗАЩО НЕ МОЖЕХ ДА СПРА ДА ПИЯ ГОДИНИ НАРЕД.
ЗАЩО АЛЕРГИЯ? АМИ ЗАЩОТО ПРИ СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИЯ ПИЯЧ Я НЯМА ТАЗИ РЕАКЦИЯ - НЕПРЕОДОЛИМОТО ЖЕЛАНИЕ ЗА ПИЕНЕ. КАКТО ГИ НЯМА СОПОЛИТЕ /АЛЕРГИЧНА РЕАКЦИЯ/ ПРИ ТОЗИ, КОЙТО НЕ СТРАДА ОТ СЕННА ХРЕМА. НЕОБИЧАЙНА РЕАКЦИЯ НА ОРГАНИЗМА КЪМ ДРАЗНИТЕЛЯ – АЛКОХОЛА.

ОЩЕ: "Докторе, не мога да продължавам така! Имам всичко, за което си струва да се живее! ТРЯБВА ДА СПРА, НО НЕ МОГА! Трябва да ми помогнете!"
БЕЗСИЛЕН СЪМ ДА СПРА!!!

ОЩЕ: „щом като веднъж са си изградили навик и не могат да се откажат от него, след като са загубили самоyвереността си, опората в човешки неща, ПРОБЛЕМИТЕ ИМ ЗАПОЧВАТ ДА ГИ ЗАТРУПВАТ И СТАВАТ НЕВЕРОЯТНО ТРУДНИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ.“
ОХОО – ЖИВОТЪТ МИ Е НЕУПРАВЛЯЕМ. НЕ МОГА ДА СЕ СПРАВЯ С НИЩО. НЕ МОГА ДА ПРЕОДОЛЕЯ НИЩО. НЕ СМЕЯ ДА ИЗЛЯЗА ОТ ДОМА СИ. НЕ МИ СЕ ХОДИ НА РАБОТА. НЕ МОГА ДА ГО ПОНАСЯМ ТОЗИ. ОНЗИ МЕ ВБЕСЯВА. ТОВА НЕ СЕ ИЗДЪРЖА ПОВЕЧЕ. СТИГАААААААААА!!!

ОЩЕ: „Тези хора не пиеха, за да избягат; те пиеха, за да преодолеят едно желание, което бе ИЗВЪН УМСТВЕНИЯ ИМ КОНТРОЛ'.
ЕТО ПАК ПЪРВАТА ЧАСТ – ИЗВЪН МОЯТ УМСТВЕН КОНТРОЛ Е ПИЕНЕТО. НЯМАМ ИЗБОР ДАЛИ ДА ПИЯ. ЖЕЛАНИЕТО НЕ СЕ ПОДДАВА НА КОНТРОЛ.

ОЩЕ: "НЕПРЕОДОЛИМОТО ЖЕЛАНИЕ за пиене води до редица положения, поради които хората са готови да принесат върховната жертва, но не и да продължат да се борят."
ЕТО ОТНОВО ВТОРАТА ЧАСТ – ТОВА НЕ СЕ ИЗДЪРЖА ВЕЧЕ. ЩЕ СЛОЖА КРАЙ НА ЖИВОТА СИ. СТИГА ТОЛКОВА. ДАЙ ВЪЖЕТО.

ОЩЕ: "Всички те, както и много други, имат една обща черта: не могат да започнат да пият, без да се появи НЕПРЕОДОЛИМОТО И НЕКОНТРОЛИРУЕМО желание да продължат."
ПЪРВАТА ЧАСТ ОТНОВО – БЕЗ ЕДНО МОГА, НО С ЕДНО НЕ МОГА. ПОСЛЕ ЖЕЛАНИЕТО Е НЕПРЕОДОЛИМО И НЯМАМ КОНТРОЛ СРЕЩУ УЖАСНАТА ЖАЖДА.

МОЖЕМ ДА ЗАКЛЮЧИМ, ЧЕ ЕДИН ОТ СИМПТОМИТЕ НА АЛКОХОЛИЗМЪТ Е НЕПРЕОДОЛИМО ЖЕЛАНИЕ ЗА ПИЕНЕ – ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПЪРВАТА СТЪПКА.
ДРУГИЯТ СИМПТОМ – НЕУПРАВЛЯЕМИЯТ ЖИВОТ – ВТОРАТА ЧАСТ ОТ ПЪРВАТА СТЪПКА.

ТО СЛЕДОВАТЕЛНО ЛОГИЧНО ДЕФИНИЦИЯТА НА АЛКОХОЛИЗМА, С ОСНОВНИТЕ МУ ПРОЯВНИ ФОРМИ, СЕ НАМИРА В ПЪРВАТА СТЪПКА. И Е АБСОЛЮТНО НЕОБХОДИМО НА СТО ПРОЦЕНТА ДА ПРИЗНАЕМ ТОВА, ЗА ДА ПОСТАВИМ НАЧАЛОТО НА НАШЕТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ.

ОБАЧЕ ЛЕКО ЩЕ ПРОДЪЛЖА, ЗАЩОТО НЯКОЙ МОЖЕ ДА СИ ПОМИСЛИ, ЧЕ ЕДИНСТВЕНО КАТО СПРЕ ДА ПИЕ И ЩЕ СИ РЕШИ ПРОБЛЕМЪТ!
АЗ ТОВА ГО ПРОБВАХ И НЕ СТАВА. ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ БЕЗСИЛИЕТО СРЕЩУ АЛКОХОЛЪТ Е САМО ЕДИН СИМПТОМ. УСПЯХ С НЕВЕРОЯТЕН ЗОР ДА СПРА ДА ПИЯ, НО ДРУГИЯТ СИМПТОМ /ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВАТА СТЪПКА/ СИ ОСТАНА – ЖИВОТЪТ МИ ПРОДЪЛЖИ ДА Е НЕУПРАВЛЯЕМ. ПРОДЪЛЖИХ ДА СЕ ЯДОСВАМ НАРЕД И ДА СЕ СТРАХУВАМ ОТ ВСИЧКО, ДА НЕ МОГА ДА СЕ СПРАВЯМ С ЕЛЕМЕНТАРНИ ЗА НОРМАЛНИТЕ ХОРА НЕЩА.
СТИГНАХ И ДОТАМ ДА СЪМ ГОТОВ ДА ПРИНЕСА ВЪРХОВНАТА ЖЕРТВА, НО НЕ И ДА ПРОДЪЛЖА ДА СЕ БОРЯ. ТОЛКОВА МИ СТАНА НЕПОСИЛНО ДА УДЪРЖАМ НА ТОЗИ ЗОР.

ОТ "ИМА ИЗХОД": "Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля престава да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. НИЕ СМЕ БЕЗЗАЩИТНИ ПРЕД ПЪРВАТА ЧАША."

ЗНАЧИ АКО НЕ СЕ ПОСЯГА КЪМ ПЪРВАТА ЧАШКА, НЯМА ДА ИМА ПРОБЛЕМ? НО ЗАЩО НЕ СТАВА ТОЗИ НОМЕР БЕЗ ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТТА, А НЕ НА СИМПТОМА.
ДОТУК ОБСЪДИХ НАКРАТКО ФИЗИЧЕСКАТА СТРАНА НА БОЛЕСТТА, НО ТАЗИ БОЛЕСТ ЗАСЯГА И ПСИХИКАТА. ЩЕ ГО ОСТАВЯ ЗА ДРУГ ПЪТ.

В петък сбирката на АА е на Пиротска, но не знам колко човека ходят там.
Не Веслец са сряда и неделя за алкохолици - вторник, четвъртък и събота са за наркозависими, но на тях ходят и алкохолици. Лошо няма да отидеш и при наркозависимите (програмата им е почти същата и сбирките им са хубави), но все пак поне на първата сбирка по-добре да дойдеш на Анонимни алкохолици.

Не знам какъв е този Factotum, но скоро гледах Barfly пак за Хенри Чинаски (Чарлз Буковски). С Мики Рурк и Фей Дънауей като гаджето на Чинаски, и тя алкохоличка.

Щом ти се пише книга, сядай пиши - едва ли ще стане бестселър като си разкажеш пиянските истории в нея, но поне може да си подредиш мислите покрай писането.
А най-добре ще си подредиш мислите, ако тръгнеш много редовно и продължително на сбирки на Анонимни алкохолици.
Тези симптоми с потенето, задушаването и т.н. са ми много познати, защото и аз ги имах. Ти си на 26, а вече си успял да си ги завъдиш. От тук нататък само ще затъваш и тези подвизи, дето искаш сега да ги описваш в книгата, ще са детска въртележка в сравнение с кошмарите, които тепърва те очакват.

За разлика от наркозависимите, които умират общо взето бързичко, ако не се спрат, алкохолиците се мъчат дълги, дълги години, докато отидат на онзи свят. Ако разбира не избързат и не се самоубият.

Сещаш се вече, че нарочно гледам да те стресна, ама това са си истини. Защото на кино историята на Буковски-Чинаски може да изглежда много героична, романтична и трагично-бунтарска, ама в действителност той е умрял като последна отрепка в ужаса на делирните халюцинации.

Така че недей да хленчиш, че този и онзи ти пречел, ами си спасявай живота и достойнството.

Давай Jerry,сбирката на Пиротска е много качественна и сериозна . Там се тълкува Голямата книга зедно със Стъпките ...Така да се каже е по миниатюрна за сега,но и интимна и всичките имат честното желание да действат по Програмата ...
На Веслец , има сбирките на Н. А. където младите работят стъпките и то много успешно и наистина всеотдайно и до тънкост ..И има сбирките на АА..където също си помагат много....Само пристигай....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите