Re: Точки на духовното израстване. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Замислих се над значението на думата отблагодаряване. Така си написал – отблагодаряване. В един свой предишен пост случайно явно се бях опитал да покажа разликата между благодарност и отблагодаряване.
Понеже съм голям егоист и винаги съм бил и съм се показвал неблагодарник. Например съм изкарвал виновна майка си, че аз съм забравял за рождения й ден. И рано сутрин на рождената си дата тя тръгва разплакана на работа, а аз брониран от справедлив гняв. Под бронята, из блатото на вината, бълбукаха мехурите на угризенията. Дааа, много кофти мекеренце съм.
Никога не съм харесвал думата благодаря. Винаги съм я казвал с половин уста. Чисто физически. Много дълга ми идваше и я завалях. Чувах се, че произнасям нещо като богодаря или буаготря. Предимно боботех, с поглед в нищото. Дори ме беше срам. Не знам от какво. Може би всички ми бяха длъжни на мене и съвсем закономерно получавах всичко нужно. „Ние продължихме да зависим от света около нас и отказвахме да приемем, че няма да ни бъде дадено всичко, което искаме.“ /от една брошура на АН/. Защо да благодаря, като всичко ми се дължи.
След това ми дойде на помощ думата мерси. Просто казвах мерси. Или дори мъси. По-кратко. Нещо като отбиване на номера. Не натоварва говорния апарат и не ме кара да се чувствам неудобно. В съгласие с усещането, че всичко ми се дължи по право и никак не съм длъжен да бъда благодарен.
Какво може да означава благодаря и има ли нужда да се прави натъртване с отблагодаряване?
Благо Даря. Дарявам нещо и го правя благо. Тоест – някак си мило, нежно, топло, с чувство на искрена признателност.
Значи като казвам тази дума имам предвид, че дарявам нещо благо. Отплащам се с благ дар за сторено ми друго нещо /вероятно нещо добро/.
От гледна точка на спасението ми в АА и на придобитата ми трезвост, как бих се отплатил с благ дар на моят спонсор, на Братството и на Висшата ми силя?
Какъв дар биха искали те от мен? Даром получих, даром предадох. Тука няма да намесвам професионалистите, които получават заплащане за някаква психотерапия. Не виждам да имат място в АА, макар да съм чел писмо, в който един такъв да ми казва, че “вземам пари за тази работа, няма значение, колко са смешни те“ и едновременно с това се изказва като ревностен член на АА. Не ги разбирам тези работи и тука няма да ги коментирам. Освен това такива хора посещават сбирки на АА „инцидентно“. Може би поради това духовността от тях звучи като юбилеен лозунг на текезесе или супернаучноизбаран докторат на партиен секретар. Празна тенекия. Дзвънти кимвал /това беше май за любовта/. Приказки много, помощ - нулева.
Та как биха искали да се отплатя за трезвостта си моята Висша сила, спонсор и Братството на АА? Какъв благ дар искат те?
Мисля, че много ясно го пише в Голямата книга. В Глава първа - „Историята на Бил“: „Особено важно бе да работя с други така, както той бе работил с мен. Той казваше, че вярата без дела е мъртва. Колко вярно бе това за алкохолика! Защото ако един алкохолик не усъвършенства и разширява духовния си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако не действува, той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие, със сигурност ще загине. Тогава вярата наистина ще загине. С нас нещата стоят точно така.“
Значи духовният живот може да бъде усъвършенстван и разширен само ако един човек работи и се жертва за другите?! Значи не би могъл и да бъде духовен ако ходи "инцидентно" на сбирки на АА, а през това време основно се цели някъде другаде. Може би ще бъде перфектен професионалист и научен работник с прекрасна кариера, но няма да бъде духовен човек. Няма да се е отблагодарил за дара на трезвостта и живота. Няма никак да се е докоснал до духовността.
Трябва да се работи с другите така, както той бе работил с мен!
Значи трябва да се опитам да работя с другите алкохолици така както Йошко работи с мене. Постоянно. Само така бих бил благодарен и бих могъл да се отблагодаря донякъде.
Тука в този цитат се коментира и вярата. Оказва се, че „вяра без дела е мъртва“. Значи делата са съставен елемент от вярата. А се има предвид дела от типа - „работи и се жертва за другите“. Тоест не се има предвид - работя на две работи или пък работя психотерапевт на заплащане. Трябва да работя както моят спонсор работи с мен. Безплатно. Всеотдайно. Денонощно. Пък спонсорът ми има три деца. Живее на плажа. Защо не си гледаше децата и не се търкаляше по плажа, а обгрижваше един автобус отчаяни алкажи като мене. И аз ще възкликна в искрено удивление: „Защо един човек, който живее на 15 000 километра от България, си съдира гъза, за да спасява българи от алкохолизма? КЪДЕ МУ Е КЕЛЕПИРЕЦА НА ТОЗИ БУДАЛА? ЩО НЕ КЪРТИ МЪНГИЗИ, АМИ ТРЪГНАЛ НА РЕВЯЩИ АЛКАЖИ ДА ПОМАГА?“
Айде да включа и Доктор Боб, който е предал посланието на 5 000 мои събратя-алкохолици. Перфектен пример за уникално отблагодаряване и вяра /препълнена с дела/.
„Отделям МНОГО време, за да предам посланието, което съм научил, на хората, които го желаят и се НУЖДАЯТ ОТ НЕГО. Правя го по четири причини:
1.От чувство на ДЪЛГ.
2Защото ми доставя УДОВОЛСТВИЕ.
3. Защото когато постъпвам така аз ИЗПЛАЩАМ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ КЪМ ЧОВЕКА, КОЙТО ОТДЕЛИ ВРЕМЕ, ЗА ДА МИ ПРЕДАДЕ ПОСЛАНИЕТО.
4.Защото всеки път, когато го правя, СЕ ОСИГУРЯВАМ срещу
възможно подхлъзване.

Тази философия за мене означава благодарност. Тя самата е благодарност и вяра в действие. 5 000 спасени!!! Дали е имал келепир някакъв Доктор Боб или само Благо е Дарявал?
Ако не успея да предам посланието на някой, то поне дано да не изперкам и да забравя кой ме върна към живота, към семейството, към работата и ме сложи на пътя към Свободата.