Re: iskam da spra / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Здравей, мама!
Наистина влагам смисъл в това здравей – т.е. пожелавам ти да ставаш все по-здрава! Има начин за такъв процес.
Аз също се изключвах. Имал съм случаи, в които сядам да гледам филм в киното. Така и още не съм го гледал. Заглавието му помня. Обаче какво става. Тогава ми беше периодът, в който бях минал на бира. Защото аз пробвах най-различни варианти на питиета и тактики, за да не се напия. Ама винаги ставаше едно и също – размазващо оливане.
Та гледам аз филма, ама единствено си свързвам изживяването с льокането на биричката. С приятели съм. В един момент /по-точно е да се каже – в някой си неопределен момент, незнаен/ се осъзнавам в колата. Шофирам по междуградски път. Нощем. Гадовете отсреща ме заслепяват с фаровете си. Явно са некоректни и закъсняват да минат на къси. Давам урок на най-наглите като тръгвам срещу тях.
Вариантите за шишето и тайното пиене са си същите. Особено в почивните дни, когато трябваше да устоявам на дразненията на домашното увъртане около мене. В нас ракия - бол. Минавам покрай хладилника, когато в кухнята няма никой, и изсипвам една солидна глътка в гърлото си. Дори изяждам една кисела краставичка. Тази доза блокираше всякакви емоционални сътресения поне за четиридесет и пет минути. Изобщо нищо не можеше да ме извади от равновесие. Между втората и третата доза разстоянието беше тридесет минути. И след четвъртата обяд и следобедна дрямка. След това няколко дози в късния следобед. Биричка на кафенцето. И накрая ред за легалното напиване.
Мислех, че съм открил невероятно по своята полезност пиене от сутринта. Моята мечта – винаги пиян, но не прекалено. Всъщност тя се осъществяваше само някъде докъм седем-осем вечерта. След това превалях билото и се хлъзгах в полето на белите петна.
Дори веднъж споделих с един мой колега за ноу-хауто си и горещо му препоръчах да пробва този начин на пиене. От сутринта. Не ми стана ясно какво толкова се изблещи насреща ми и драсна нанякъде. Аз си мислех, че всички пият или мечтаят да пият като мене.
Обаче явно другите хора някак се оправяха с трудностите на живота без да надяват суперменският костюм на алкохола. И в един момент установих, че този всемогъщ помощник ме зароби и вместо да ми дава, почна да ми взима. Само страх, угризения, стенания, разкаяния и пак пиене за облекчаване на непоносимият ужас.

И тогава разбрах, че съм алкохолик и като тебе стигнах до извода, че пиенето няма да ме направи нито по-щастлив, нито по-спокоен, нито по-здрав.
Обаче установих, че дори и да не пия, пак няма да бъда щастлив, спокоен и здрав.
След една година нещастна СУХОТА проумях, че алкохолът е в бутилките, а алкохолизмът е в главата ми. Именно това е болестта – алкохолизъм, а алкохолът е обезболяващото за тази болест. Освен обезболяващо – катализатор за прогресивното развитие на болестта.
ТОГАВА КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА БОЛЕСТТА?
Слава на Бога, че ме свърза с човек, който е минал през същите ужасни страдания и се е възстановил за достоен и щастлив живот.
Тука идва ред да си кажа мнението – само алкохолик, който се е възстановил от болестта, може да посочи пътя за измъкване. Такъв човек е като планински водач, който знае всички пътеки, опасностите, препятствията, местата за почивка и ритъмът на пътуването към свободата. Всеки можа да извади картата и да почне да философства по нея. Обаче нашата болест е духовна, освен че е физическа и умствена. Изисква много особено лечение – Духовната програма на Анонимните алкохолици. Поне при мене действа и друго не ми трябва. Нямам намерение тепърва да ставам професор по някаква наука, та да се почувствам добре. Това не е тактика, която само ме спира да пия, това е Начин на живот, който ме прави способен да живея и да се справям с нещата от живота. Тези неща, които един нормален човек посреща без да има нужда да си отпуска нервите с алкохол.
От ден на ден става все по-хубаво. Това мога да ти кажа засега, защото мисля да поработя. Ще изкарам някъде напред една много полезна история. Трябва да се чете отвреме навреме. Авторът на тази история е Алки.
Дерзай, мама!