От известно време се мотая тук и прочитам доста работи. Всъщност откакто разбрах, т.е. осъзнах, че мъжът ми има проблем с алкохола. Много енергия вложих в това и той да признае своята зависимост и да направи крачка към лечение. И в момента след ... не ми се пише какво ... той се лекува. Вкъщи. С лекарства по схема, с почивка. Да е като в болница. Онзи ден трябваше да излезна и помолих майка му да стои при него. За всеки случай. Вечерта моето голямо момче ми призна, че му било толкова зле и го било срам майка му да не го види в това състояние, та излезнал уж за цигари и ексирал едно малко.
И сега се чудя - как ще се отрази това на целия процес и на мъките, през които той така и така минава... И дали да броя, че всичко трябва отначало да почва... и въобще много ми е сдухано

Когато аз се лекувах в началото с лекарства ме беше страх да пия алкохол. Беше ми казано от лекаря, че лекарствата смесени с алкохол ще влошат положението. Не съм се интересувал лъгал ли ме е или не. Тогава това ми помагаше чисто механично-пил съм си лекарствата, значи не трябва да пия алкохол. Затова и не пропусках и час от лечението си. Така си дадох трезво време и успешно лечение.

Не е въпросът в това дали трябва да броиш, че всичко започва отначало.

Лошото е, че обикновено щом го направиш веднъж (имам предвид малкото на екс) после го правиш пак, и пак, и пак.
Сега си е измислил оправдание, че го е срам от майка му за състоянието, другия път ще си намери друго оправдание.
Сигурно наистина му е много зле, но пък това му е майка - какво ще се срамува от нея, пък и тя вероятно го е виждала в много по-лоша светлина, когато е бил пиян.
Не го упреквам, разбирам го, но това показва пукнатина в желанието му да се лекува.
Не е лошо да му наблегнеш на това, което казва Коко, че смесването на лекарства с алкохол е много опасно.
Докторът не е "работил" Коко, истината му е казвал - комбинацията алкохол-лекарства е изключително опасна за живота.

Иначе е хубаво, че си успяла да го убедиш да си признае проблема и да започне да се лекува.
Колкото до "твоето голямо момче" хубаво е, че го наричаш така, значи го обичаш. Но прочети (ако вече не си го направила) писанията на ал-анон за "твърдата любов", която близките към лекуващия се алкохолик и за това, че той трябва да се научи сам да поема отговорност за себе си.
Иначе си оставаме цял живот големите момчета на нашите майки и съпруги

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако "твоето момче" види, че му се разминава с едното малко, нищо чудно да повтори. И да е напразно всичко направено дотук. За съжаление няма как да се разбере предварително. Но за мен лично това е още една "вратичка", която той си е оставил за срив.
Аз бях толкова изобретателна докато пиех, че съм правила най-невероятни неща с най-невероятни оправдания, само и само да се докопам до бутилката.
И си мислех, че съм супер велика защото съм успяла да излъжа всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен това си е честа проба номера на алкохолика.По едно време при първите спирания се бях съгласил да има някой с мене.Страшно изобретателен бях да намеря начин да му цапна по нещо.Лекарства и алкохол вредят но аз май пих и двете близо две години.Само че преди това нямах проблеми с дроба а после си ги получих.
Това не е края на лечението.Все пак е решил да опита, но май от първи път много малко успяват.И бъди сигурна ,че щом един път е успял да отскочи за едно то пак ще опита.Желая ти успех с "момчето".

"И сега се чудя - как ще се отрази това на целия процес и на мъките, през които той така и така минава... И дали да броя, че всичко трябва отначало да почва... и въобще много ми е сдухано"

Тези пробиви "по едно малко" не се отразяват добре (меко казано) в полза на целия процес на лечението. Ако той не осъзнава сериозността на проблема, винаги ще измисля поводи да "кривне".

Всъщност - той САМ ли реши да се лекува или го "понатиснахте" ?
Колко време успя да не пие?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря на всички ви.
Да и той и аз знаем, че лекарства + алкохол е мн опасно. Но това, което аз не знам е какво наистина човек чувства, когато лекарствата не помагат достатъчно да се преодолее абстиненцията и когато по думите на моето голямо момче чувстваш, че умираш от задушаване, от сърцебиене, от всичко...
Е, да няма нужда да обяснявам какво чувствам към него, щом се опитвам да съм до него в този момент. Наши приятели се разделиха при такава ситуация и мъжът продължи още дълго-дълго да потъва, жената да си страда по своему, а детето да не разбира какво се случва в света на възрастните. Но това е друга тема. Аз направих избора за себе си и ще съм до този човек докато виждам, че прави усилие да се справи. И признавам - понатиснахме го малко, но след известно време и в момент на пълна трезвеност той ми благодари за това. Старая се да памагам, но не по начина, който патерицата го прави, но някак си, щом влизам тук имам нужда и на мен да ми се помогне - да не губя сили и мотивация...

Лекарствата никога не помагат достатъчно и са нужни много воля, постоянство и търпение. Добрата новина е, че вече на трезва глава "твоето момче" ще може да оцени предишното си състояние и да продължи борбата още по-мотивиран.
Сигурен съм, че когато лошото отмине/желая Ви го от сърце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Труден, но добър избор си направила - да бъдеш до този човек, докато виждаш, че прави усилие да се справи. Ако го беше напуснала, щеше да изпитваш чувство за вина, че си го изоставила.

Ти не знаеш какво човек чувства, когато е в абстиненция - той ти го описва, ти не можеш да го разбереш напълно, защото абстиненцията е негова. И да знаеш, това много няма да ти помогне. Все пак опитай се да си представиш кога ти си се чувствала най-зле и го умножи по 10. Някои в този клуб го разбират много добре, защото са изпитвали същото.
Много пъти сме повтаряли тук, че абстиненцията колкото и да е тежка - минава. Щом е и под лекарско наблюдение макар и у вас, няма страшно.

А лекарствата обикновено облекчават абстиненцията, за да бъде изкарана тя по-леко, но не спасяват напълно аклохолика от нея. Просто той трябва да престиска зъби и да я изкара, като имате предвид, че никой не може да прогнозира с точност нейната продължителност и нейната сила.

Продължавай да влизаш тук и нека имаш достатъчно кураж!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина добър избор, и аз така мисля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите