“Монар” е международна терапевтична общност за лечение на бездомни алкохолици и хора със зависимости, която се разпростира в няколко държави...”
Монар е чисто и само полска неправителствена организация (сдружение) която работи от1978 год. а от 1981 е официално регистрирана. Работи главно с наркомани, центрове за бездомни алкохолици като описания са периферия от неговата дейност в рамките на програма за социална реадаптация.

“Финансира се изцяло от дарения на частни лица и организации...”
Даренията са една малка част от придобиваните средства. Основно те се печелят с разни проекти и конкурси – държавни, неправителствени и, напоследък, европейски. От тях се организират и издържат подобни центрове.

“Споделих за усещането за уют и домашна атмосфера с мъжа, който ни развеждаше, така и не му запомних името.” – това беше Хениек, алкохолик трезвен от около 18-20 години и терапевт.

“Остава въпросът, какво точно прави възможно пренасочването на пари от богати хора и частни организации към подобни актове на милосърдие спрямо алкохолиците? /.../ Вероятно пак опираме до законодателството, но вероятно има и нещо друго, което е свързано със социалното съчувствие към болестта, каквото у нас почти липсва.”
За съжаление, “социалното съчувствие към болестта” не е толкова разпространено и благосклонно. Даренията за подобни организации се увеличиха от няколко години, след като в данъчната система се появи възможност за предаване на 1% от доход за NGO, които са придобили статус “обществено полезни” – такъв статус има Монар. А що се отнася до богатите хора, убедена съм, че изразяват съчувствието си по материален начин само тези от тях, които имат лично отношение към зависимостта – личен опит или на близките си.

“...добре е решен въпросът с акцизите от продажбата на алкохол – голяма част пари от тях се вливат в здравните фондове.”
Тези средства принадлежат изцяло на общинска хазна и се разпределят според решението на общината, но само и само за противодействане на алкохолизма и профилактика. Ако на територията на дадена община се намират здравни заведения лекуващи алкохолици, тя може (но не е длъжна) да ги субсидира допълнително. Затова пък е длъжна напр. да финансира профилактични действия сред учениците (каквито например си виждал в младежкия център във Варшава...), както да открие и поддържа Общински консултативен център – какъвто също си видял. Много се надявам (по егоистични причини разбира се) да ги споменеш и тези места, макар и накрая...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти много за корекциите. :-)) Всичко тук е нахвърляно в такова сурово състояние, каквото съществува и в записките ми из различни тефтери. /как ги разчитам, аз си знам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си видял такъв оригинален личен план в “живата” папката, която разглеждахме в затвора. Писан е с ръката на терапевтка. И така е навсякъде, още не сме стигнали до такава самостоятелност на зависимите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Закачам се за последния.

Моля ви, приятели, да сме добри и търпеливи един към друг, независимо от различията в позиции и виждания.
Чета в последно време с удоволствие в Клуба, интересно ми е, полезно ми е, виждам и за мен подходящи размисли.
Моля ви, толкова хора имат нужда от помощ, имат нужда от всеки от вас, независимо от различията ви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може ли алкохоликът да се излекува с нещо, което струва пари?
Да си припомним пичагата Юнг, който напук на всякакъв търговски нюх е отказал да взема парата на богат американски бизнесмен и да му прави терапия след терапия след терапия. „Според мнението на лекаря /Юнг/ случаят му бе безнадежден; никога нямаше да си възвърне положението в обществото и ако искаше да живее достатъчно дълго, трябваше да се остави да го заключат или да си наеме телохранител. Това бе мнението на големия лекар.“
Юнг дори уточнил: „При доста хора методите, които прилагам, се оказват успешни, но НИКОГА не съм постигал успех при алкохолици от вашия тип.“ /втора глава от АА/.
Юнг е отказал да лекува бизнесмена и по този начин дори е формулирал Втората Стъпка от Програмата на АА: „Повярвахме, че Сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум.“ По този повод: „Тук-там понякога алкохолиците се сдобиват с това, което се нарича ДУХОВЕН ОПИТ. За мен това са уникални случаи.“

В трета глава се използва за пример друг богат американски бизнесмен със същия проблем: „След това, след като събра всичките си сили, се опита да спре и откри, че не може. Разполагаше с всичко, което можеше да се купи с пари, за да реши проблема си. Всички опити се провалиха. Въпреки че когато се пенсионира беше як човек, здравето му бързо се рушеше и след четири години почина.“
И този бизнесмен е имал много кинти, но те не му помогнали.

Може би пък в безпаричието е разцъфтял шансът на алкохолиците. И тогава сме се хванали с две ръце за духовната програма, което пък се оказва златен шанс. В един момент никой вече няма интерес от нас, защото нямаме мънгизи за източване. Кой лекува безплатно?
Обаче при съвременната политическа обстановка това не е пречка. Само алкохолици да има. Защо? Ами защото някой друг плаща. Създава се една неправителствена организация, която почва да събира мънгизи, за да лекува безимотните алкохолици. И алкохолиците отново се превръщаме в дойни крави. Само да ни има. Община, Държава, Църква, Дарители – всеки тича да раздава пари каузата. Плащат се пари на терапевти и на още кой знае колко вида лечители и други служители. Бюджетът е огромен. Пишат се отчети. Тонове хартия. Проектите се движат с пълна пара. Алкохолиците се превръщав в ухажвана целева група. В тях има много хляб...и дори луканка. Винаги съм се смял, когато стоматолог рекламира паста за зъби – абе тараланкоолу, какво ще ядеш ако изчезнат кариесите? Такава ти е значи пастата. Кариесна. Затуй съвсем не вярвам на платените лечители на алкохолизма. В книгата си „Дрога“ Бъроуз описва мечтата на един лечител на болест по кравите – надява се заразата да се разпростре.
Професионализмът е изключително опасен, ако се набърка в АА. Безумно и несъобразено с Програмата на АА е за РАБОТАТА ПО ДВАНАДЕСЕТАТА СТЪПКА да се получават пари. Независимо кой плаща. Уточнявам, че не говоря за платените служители, които всеки един офис на АА може да назначава. Говоря за РАБОТАТА ПО ДВАНАДЕСЕТАТА СТЪПКА – ПРЕДАВАНЕТО НА ПОСЛАНИЕТО НА ДРУГИ СТРАДАЩИ АЛКОХОЛИЦИ. С тази дейност аз спасявам живота си. Това е абсолютната гаранция за моята безкористност и безценната заплата, която получавам – ежедневната си трезвост.
И да напомня – всичко, което не е съобразено с Традициите на АА, не е АА. Нека да не се създават обърквания. Една от характеристиките на нашият враг алкохолът е „объркващ“. Той е „коварен, объркващ, всемогъщ.“ И да си припомним, че в мътна вода се лови най-лесно риба.

Евала на доктор Добринов. Прекрасен човек. Преди два часа се видяхме и поговорихме за няколко минути.
Добринов помага страхотно. И най-вече, защото и той като Юнг и доктор Силкърт е искрено загрижен за съдбата на страдащите алкохолици, а не гони някаква далавера. Поради това и не се назначава за "ръководител на група на Анонимните Алкохолици".
Щото има и такива случаи на наша почва. Може би черпят челен опит някъде от Минесота?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

“...Създава се една неправителствена организация, която почва да събира мънгизи, за да лекува безимотните алкохолици. И алкохолиците отново се превръщаме в дойни крави.”
Тогава да затворим центрове за бездомни алкохолици. Нека мрат по гари и канали. Нали? Сигурно е по-щастлива съдба отколкото да станеш дойна крава...
Не, извинявай. Нямах намерение да иронизирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aня на 05.05.07 01:21.

Сега пък ме е страх да не вземете да намразите и Добринов, задето смее да ми е приятел... И въобще не намигам. Опасенията ми са сериозни.

Съжалявам, Аня, че си останала с лошо мнение за алкохолиците от БГ, или чисто и просто туй са опасение, мерени на твой кантар/стандарт - все пак те са подобно на мойте - скептик за интереса на Минесота!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Към 7:
Точно така! Да имаме Смелостта да поправим това, което можем е може би най-основното в случая. Въпросът е само да се реши КАКВО можем... И тук идва ред на опит, сила и надежда на тези, които вече знаят какво могат, защото са го проверили. От този опит, сила и надежда или ще имаме Смелост да почерпим, за да сверим какво можем, или няма. Всеки прави избор съгласно смелостта си...

---------------------------------------------------------------------------------------------------

И като "идва ред на опит,сила и надежда на тези които знаят какво могат,защото са го проверили" не им остава нищо друго освен да имат мъдроста да различават психотерапевтичните програми от Духовната общност на АА и да оставят, който както си иска да си разширява общата култура...Нека да не ни плашиш със липста на смелост да погледнем отвъд хоризонтите на АА ,защото драга, до сега само това сме правили,сега пък ще го дадем малко по спретнато и конкретно.......За тези които не са стигнали дъното или не знаят, че не са още, може би им остава толеранс ,ама за мен няма вече...аз съм си избрала Духовната общност на АА,а който може да вирее в рамки..в рамки на каквито и да е било рационални проекти и програми пожелавам му успех.....

Явно в този спор се изгубиха някъде основните истини за проблема, или просто не си ги забелязала, затова ги излагам тук:
1. ПРАВЯ РАЗЛИКА между терапевтичните програми и Духовната общност на АА. Всичките ми изказвания го показват. Те са два РАЗЛИЧНИ и взаимно ДОПЪЛВАЩИ СЕ (а не противоречиви, борещи и изключващи се!) начина за помагане. И двата МОГАТ взаимно да се подпомагат, с цел да се помогне по-ефикасно и на повече хора.
2. В описания в тази тема модел на сътрудничество всички групи АА са напълно АВТОНОМНИ и професионалистите изобщо не се месят в работата им.
3. Сътрудничеството се осъществява по следни начини:
- в терапията се използва концепцията на алкохолизма като болест, изработена от АА, и се посочва философията на АА като основа за вътрешна промяна, необходима за по-нататъшно здравеене (значи: предават се основни идеи на АА, като навсякъде се подчертава, че ТОВА СА ИДЕИТЕ НА АА)
- предоставят се условия за развиване на дейността на АА и АН в здравни заведения (както в Раднево и в Канбера - напълно самостоятелно) и общински институции - помещения, които групите АА ползват безплатно заедно с цялото обзавеждане, ток, вода и т.н. На тези сбирки идват свободно и хората отвън, също и такива, които не са били и нямат намерение да стават пациенти на терапевтичните заведения.
- пациентите от тераевтични програми се препращат и насочват към групи АА и АН- това е основен път, по който хората стигат до тях. Затова има толкова много групи и толкова много аа, и толкова много трезвеещи алкохолици (сравнение с България, където от самото начало профсионалистите и АА ВЗАИМНО са се озъбили насреща, и където я има, я няма 10 групи за 15 години, може би дава понятие колко е важно това сътрудничество и колко е вредно “озъбеното становище”...)
- една част трезви алкохолици, които имат желание и съответен потенциал, се подготвят да стават профсионалисти, които са в състояние да съчетаят получените знаниа и умения със собствен опит в работа по 12 Стъпки и по този начин да помагат по-ефикасно. Извън професионалната си работа тези хора остават активни членове на АА, където процедират съгласно Традициите.
4. Никой не се насилва да участва в терапия, няма принудително лечение (освен за малолетните), всеки има право на избор.
5. Тук също аз нищо НЕ НАЛАГАМ, още повече НЕ ПЛАША никого с нищо. Никъде не съм казала, че някой е длъжен да следва този пример. Това, че упорито се опитвах (минало свършено, повече няма) да обясня същността на този подход, е само отчаян опит да го избърша от помиите, които изсипаха обилно върху него Алки и Алкажа.
6. Който е “избрал Духовната общност на АА”, всъщност в повече случаи изобщо нняма вече нужда от друг тип помощ, защото е на правилен път и ако съумее да се задържи на него, вече е спечелил. Никой не се опитва да вкарва такива хора в терапия, защото те нямат нужда от нея (но точно такива хора водят сбирки в здравните заведения и участват в тях). Имат нужда много други хора, които по различни причини не са в състояние сами да стигнат до АА или да се задържат там. След терапия ВСИЧКИ те са вече членове на АА, а поне 20-30% от тях остават активни в Общността.

Има ли във всичко това каквато и да е вреда за АА? Каквото и да е отричане на принципите му? Ако някой не успее да види очевидната полза за развитието на Общността в такова сътрудничество, значи много се старае да не вижда.

И последно:

7. “Който е избрал Духовната общност на АА” и нейните истини, знае, че АА не се борят за нищо и против нищо. Че принипът им е да променят само себе си. Че всеки има право на избор. За да има избор, трябва да има алтернативи, нали? Хвърляне на повече или по-малко камуфлирани обвинения, че всеки, който се занимава с помагане на зависими извън АА (освен едниствения д-р Добринов), го прави заради бизнеса, че злоупотребяват с обществени (а и папски, бре!) пари, манипулират, правят далавери, използват горките зависими за свои нечисти цели, още повече - стремят се все повече хора да стават зависими... и още много такива... - е отнемане на алтернатива. И не е нито честно, нито справедливо, нито има нещо общо с духовните принципи на АА.
Боли ме това. Затова се опитвах да покажа своята истина изпод хвърлени върху нея помии.
Боли ме, защото познавам десетки честни и всеотдайни хора, които такива твърдения обиждат. И защото мен в АА ме научиха на ДРУГО отношение към света и към хората. Научиха ме да ги обичам, не да мразя и плюя. Понякога си мисля, в същото АА ли израснах аз?...

И наистина вече точка по въпроса от мен.