Поздравления една / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Съгласна съм с Еми. Не купувай алкохол!
Разбира се, само ти можеш да си прецениш, кое за теб е възможно или невъзможно, важно или неважно. Но аз многократно се убеждавах (и продължавам да се убеждавам като гледам “моите” алкохолици) че всякакви полу-средства са всъщност вратички към по-нататъшно пиене. Както казва Алки - няма среден път.
Не си длъжна да се оправдаваш защо не пиеш. Камо ли да заявяваш публично че си алкохоличка! Не пия, защото така реших. Защото не искам. Защото така по- ми харесва. Такъв стил избрах. Всичко това е истина, нали? И, от опит ти казвам - прави впечатление и затваря устата на по-нахалните.
В началото и аз си мислех, че стига да престана да пия, за да съм трезвена. Но това не е така. Непиенето е само начало, изходно и необходимо условие за по-нататъшна промяна - и тази вътрешна, духовна, и на целия начин на живота. Не е възможно човек да продължи да си живее същия “алкохолен” живот, само без да пие. Още по-невъзможно е да се прави пред външния свят, че всъщност нищо не се е променило (“в момента не пия, защото пия антибиотик” е всъщност информация: “аз по принцип си пия”)...
Убеждение, че е срамно да признаеш, че си отказал алкохол, че трябва непременно да се оправдае това, съществува само в нашите алкохолични глави!
А ако черпиш хора с алкохол, това е сигурен начин да те затрупват с въпроси от типа “какво ти пречи едно наздраве”. И да очакват, че и следващия път ще черпиш, и по-следващия...
Аз откакто спрях да пия нито веднъж не съм черпила никой с алкохол по какъвто и да е повод. И никога не ми се наложи да съжалявам. Никога никой от важните за мен хора не се е обидил заради това.
Знам че е трудно да започнеш, да пречупиш “традицията”. Но все някога трябва да започне този процес. Колкото по-рано, толкова по-добре за теб. По-безопасно.
Успех!