|
Тема
|
ПРОСТО ТЛАСЪК КЪМ ДУХОВЕН РАСТЕЖ
|
|
Автор |
aлkи (Веселяк!!! :)) |
Публикувано | 16.04.07 05:02 |
|
Разбрахме , че болката може да ни подтикне към трезвеене. „
„Болка – на кого е притрябвала?”- се питаме когато попадаме в тежки ситуации. Не виждаме никакьв смисьл в болката. Та нали страданието е сьвсем безсмислено. Ако , докато страдаме, някой ни заговори за духовен растеж, ние ще избягаме през глава, считайки, че не сме срещали по-безчувствен човек.
А какво би станало, ако хората неизпитвахме болка – нито физическа, нито емоционална ? Звучи ли ви идеално? Но не е сьвсем така. Ако не сме в сьстояние да изпитваме физическа болка, нямаше да знаеме кога да извадиме прашинката от окото си, кога да спрем с тренировките, дори нямаше да знаем кога да се обьрнеме на другата страна докато спиме. Ние просто бихме злоупотребявали сьс себе си, ако нямахме система, предупреждаваща ни за опасност.
Сьщото е по отношение на емоционалната болка. Как ще разберем че животьт ни е станал неуправляем, ако не изпитаме болка ? Както физическата, така и емоционалната болка ни подсказва, че е време да престанем да правим това, от което ни боли.
Но болката – това не е просто тласьк. Емоционалната болка ни дава и материал за сравнение, когато се чувстваме добре. Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката.
Днес ще приема болката като необходима част от своя живот. Зная, че ако мога да изживея болката, сьщо така мога да изживея и радостта.
Пътят към ада е постлан с добри намерения!
| |
Тема
|
Re: ПРОСТО ТЛАСЪК КЪМ ДУХОВЕН РАСТЕЖ
[re: aлkи]
|
|
Автор | coня (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.04.07 05:23 |
|
аз бих казала страданието, а не болката...страданието е израстване
| |
Тема
|
Re: ПРОСТО ТЛАСЪК КЪМ ДУХОВЕН РАСТЕЖ
[re: coня]
|
|
Автор |
aлkи (Веселяк!!! :)) |
Публикувано | 16.04.07 05:45 |
|
(аз бих казала страданието, а не болката...страданието е израстване)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Напълно съм съгласен, че страданието е стълба по която ежедневно се катерим към нашето духовно израстване. Но лично за мен болката е мой учител, която показва всяка една допусната от мен грешка!
Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката!
| |
Тема
|
Re: ПРОСТО ТЛАСЪК КЪМ ДУХОВЕН РАСТЕЖ
[re: aлkи]
|
|
Автор | coня (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.04.07 06:01 |
|
Когато за пръв път ми казаха:чрез страдание ще пораснеш, помислих, че подигражат с мен! Та аз съм страдала толкова! Докога може? искам да съм щастлива! Трябваше ми време, за да проумея. Ние, зависимите, сме непораснали деца, спрели сме емоционалния си растеж в даден момент, деца в тела на възрастни и с отговорности на възрастни... И сме хиперчувствителни, не понасяме душевната болка. Това, което нормалните хора понасят ежедневно, за нас е непоносимо...Затова се анестезираме, за да не страдаме. Но как анестезирана ще чувствувам радостта?.Само че това е пътят. Избирахме пътя на най-малкото съпротивление, за да стигнем до бездната на отчаянието и пълна безизходица. И пак страдахме.Сега, когато страдам,не консумирам..Не е лесно, понякога мисля,че не ще издържа повее на тази болка, но знам, че на другия ден ще съм по-добре, че ще се събудя без чувство за вина,че имам надежда да направя нещо и така страдайки израствам- не бягам от проблемите и отговорностите в света на алкохола и дрогата, а просто ги посрещам--като отговорен и възрастен И това е САМО ЗА ДНЕС- утре, ще видя
| |
Тема
|
Re: ПРОСТО ТЛАСЪК КЪМ ДУХОВЕН РАСТЕЖ
[re: aлkи]
|
|
Автор | coня (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.04.07 06:14 |
|
Не бях помислила така- че когато греша, ме боли, не искам да ме боли-- не повтарям грешките Точно както малките деца се учат да ходят ,неправилно движение-падат-боли! После не повтарят движението) Хитро погледнато)Мене ме боли и от грешките на другите....Разбрах го с времето, за да не ме боли толкова, вече не ги допускам в моето лично пространство, защитавам го, за да мога да подам ръка..Прав си--болката ме научи
| |
Тема
|
Re: ПРОСТО ТЛАСЪК КЪМ ДУХОВЕН РАСТЕЖ
[re: coня]
|
|
Автор |
aлkи (Веселяк!!! :)) |
Публикувано | 16.04.07 07:35 |
|
В повечето случаи съзнателно се анестезирах с алкохол и дрога, симпли, защото неможех да понасям реалноста. Пространството на вярата ми и любовта бе запълнена със страх и предрасъдаци. И така, без да се усетя почнах да се лутам като в мъгла (безумно опиянен от алкохол и дрога), направо си нямах и представа как да се справя с реалноста, която е доста болезна на трезва глава.
Ами че, не бях научен на щастия, затуй бе доста лесно чрез сомосъжаление и самонаказване да привикна към мъките и страданието си. Дори бях приел този начин на живот (постоянно пиене и боледуване) за нормален.
Абе, кво сам на себе си направих мисля, че най-големият ми душманин не би го направил. Но така ми е било писано, за да може тази моя болка очите ми да отвори. Така е с твърди глави кът мене!!!
Ей за туй ся се кефя, щот знам че всичко е за добро, и че туй бе единствения начин по-който моята болест успя да ме примери с намерение да намеря днешното смирение. Затуй няма нужда да се вайкам или оплаквам от миналото си, но съм приел болеста (алкохолизмът) да е добър учител, който постоянно ми напомня, кога дойде време за лекарството (сбирките на АА).
Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката!Редактирано от aлkи на 16.04.07 08:11.
| |
|
|
|
|