псувайте:
значи аз съм на 32 години, започнах да пия всеки ден от сутринта когато бях на 21....и 5 години така, като последните три от тях не се занимавах с нищо друго съществено, освен да пия ( или да търся пиене, което в последствие да изпия)
на всичкото отгоре, завърших медицина на 23.
лекар съм, работя на сто места, като между другото специализирам психиатрия.
ето, как аз "спрях" да пия:
просто отлагам следващото пиене....през последните 5 години, всъщност, от когато се опитвам да "функционирам" нормално..и успявам, по моя скромна преценка...съм пил всичко на всичко 4 пъти - разбира се, със всичките му салтанати - по 3 дена, с най-малко още толкова абстиненция и така.
сигурен съм, че това е моя начин.....разбрах, че мисленето за самата консумация няма да си го избия от главата по никакъв начин.
имам съмнение, че и най-големите тежкари от вас, които разправят, че им е през оная работа алкохола, все още тормозят ежедневието си с мисли за него.
тия, които си мислят, че няма как да спрат, дори и след абстинентната криза, да опитат с метода на отлагане на следващото пиене....има разлика, да пиеш всеки ден, и да го правиш веднъж на година и половина....

Благодаря за предложението но не се приема.
Нямам намерение заради едно пиене да изживявам всичко отново.Никаква гаранция няма ,че след едното пиене няма да има и друго и друго.
Вярно е ,че по цял ден виждаме около нас пиене ,по телевизия магазини и заведения но не съм съгласен , че като го виждам мисля за него и ми се пие, даже и не го забелязвам и с всеки изминал ден стават все по незабележими бутилките.
Да случва се както например вчера ми се допи след поредица от проблеми.Но си мина и в момента нямам никакво желание за пиене.Даже в определени моменти не само ,че не ми се пие а ми е гадно от миризмата на алкохол.
Има и моменти в които ми се допива в компания но само след малко като почнат да приличат на маймуни ми се изпарява целия мерак и съм си много доволен така.
Бъди сигурен ,че в алкохолния си опит не само аз но и много други са пробвали метода с едно пиене от време на време , може и някъде да се получава но при мен не става със сигурност, а струва ми се и при повечето тук.

Говоря само от свое име. Нямам намерение, докторе, да ти доказвам, че мисълта за алкохола изобщо не тревожи ежедневието ми. Просто алкохолът не съществува за мен. Това е нещо невероятно и необяснимо за самия мен.
Казвам ти го и ти давам честната си дума, че е така. Ако не ми вярваш, проблемът е твой, а не мой.

В събота вечер бяхме на гости у наши приятели. Те си пиеха кой вино, кой ракия. Аз си пиех фантата и изобщо не се замислях какво има в техните чаши. Вярно е, че те не са пиячи, пийнаха по чашка-две.

Пък това дето го предлагаш с отлагането на следващото пиене не е твой патент

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никаква гаранция няма ,че след едното пиене няма да има и друго и друго.
Ами така си е. Защо ми е да опитвам? В началото беше трудно да не мисля за алкохол и няма начин да бъде лесно, защото близо 20 години от живота ми са минали в пиене. Но колкото повече време минава откакто спрях, толкова повече алкохолът въобще не ме вълнува. Желанието да ми се допива отвреме на време, също се изпари вече, дори в компания не се изкушавам да си помисля даже.
Невероятно, но факт!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но колкото повече време минава откакто спрях, толкова повече алкохолът въобще не ме вълнува. Желанието да ми се допива отвреме на време, също се изпари вече, дори в компания не се изкушавам да си помисля даже.
Невероятно, но факт!

Като ти разправях преди 10-тина месеца не ми вярваше. Даже някои ме обвиниха, че не съм алки, ми само се правя на такъв. Аз го постигнах след година и половина-две, ти за 10 месеца.
Успех и не се поддавай на тия филми с отлагане и нам си кви. Аз съм пробвал и едва не умрях от контролирано пиене. Осабено втория път.

Успех!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами тогава не вярвах. Въобще не можех да си представя живота без алкохол. Затова и друг път съм писала тук, че има етапи в процеса на възстановяване.
В началото беше "отлагането" с часове и минути даже. После - да не пия САМО днес. Никакви рискови ситуации, никакви срещи с пиещи хора. Изолирах се от всички и мислех само за това как днес няма да пия. Всеки спечелен трезв ден ме радваше много и ми даваше сили и ОПИТ как да живея без алкохол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за предложенито ,но не искам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Надявам се опитите ти да "функционираш нормално" да ти доставят някакво удоволствие. Неразбираем за мен е стремежът ти да си създаваш някакви графици на пиене, вместо да лекуваш сериозно алкохолния си проблем. Но ти си лекар и знаеш по-добре от мен.

Ако с нещо те засягам - извинявай. Предложението ти, за мен, е лишено от всякаква логика и смисъл.

Желая ти успех!

въпроса, е, че поради естеството на работата ми, пряко свързана с алкохолно...и въобще зависими от субстанции, познавам много хора,
които успяват да се справят по този начин.
според мен е хиляди пъти по-приемливо така, отколкото 5 години да не пиеш, а след това да влезеш в двугодишен запой.
отдавна знам, че мога да контролирам продължителността на пиенето - проблема ми не е там.
самото желание е проблем, а то се подтиска много по-лесно, ако няма категорична забрана.
когато съм на 42, може би изобщо няма да ги има и контролираните пиенета-
а може и да съм в постоянен запой и да свърша на 45...тези неща, сега не мисля, за мен е важно, да ходя трезвен на работа, и да се радвам на детето и жена ми - пак трезвен.
ако почна да мисля, как и колко ще пия след 10 години, значи не съм стигнал до никъде.
на разни ми ти гостита, където се "пие" въобще не ми прави впечатление кой колко и какво пие..просто те, хората, дори и да пият, го правят за да им стане весело, и т.н., заради другите и т.н.
моята и твоята причина да пием, е по-друга, тук ще се съгласиш..
това, че другите пият, не ме касае, защото не са алкохолици.
моят проблем е, че съм алкохолик, и съм такъв най-вече когато не пия, кажи речи, в 99% от времето от доста време насам

естествено, че ми доставят...работя, с максимално натоварване, радвам се на семейството си, както споменах по-горе, гледам мачове, ходя за риба, пия си кафето сутрин с най-хубавата цигара...това са неща, който постоянната консумация на алкохол ми взимаше, дефакто всичко.
за да мога да си ги позволя, трябва да знам, в какви отношения съм с алкохола.
просто мога да пия много рядко-факт.
съжалявам за тия, които всеки опит ги тласка към нов продължителен запой.
аз не съм от тях, но не съм и от оня ужасно малък процент, който не са близнали нито капка след отказването.
приемете, че има и такъв вариант, има и такива хора..