Здравейте,
Много ми се иска да поговоря с някого, който е близко до моите безспокойства и евентуано би усетил колко виновна се 4увствам.
Ще споделя тук, ако позволите подобни излеяния...
Моят брат е алкохолик. На 45 е, пие от 20 годишен. Имахме нещастието да загубим родителите си много млади, това беше и при4ината той да запо4не да пие. Не беше алкохолик в на4алото(естествено...)създаде семейство и деца. С нарастване на годините му, растеше зависимостта му към алкохола и намаляваше отговорността му към семейство,деца и работа. Няма да описвам изцепките му...то4но тук, в този клуб. Преди 10 години спря да ходи на работа, просто така, за да бъде свободен и за да не бъде ни4ий "роб". По това време някъде, успях да го убедя да отиде да се лекува (жена му и децата му не живееха с него постоянно)...изпусна 3 4аса за преглед - беше пиян, яви се на 4етвъртия път - дадоха му направление за болница, влезе, лекува се 10 дни, избяга, пак влезе, пак избяга и така около година зор. След време падна и си пукна прешлени на врата, стоя в болницата с яка около 5 дни, след което по 4ехли и пижама избяга - с две думи, желанието му да пие беше по-силно от страха да остане инвалид. Вършеше какви ли не идиотщини - биеше се, спореше с полицаите, нараняваше се умишлено, прибираше в апартамента какви ли не бездомни хора.. Жена му и децата му се срамуваха от него, напуснаха го и само понякога се сещха за него. Аз не можех да го зарежа, ходех да го виждам и се грижех доколкото можех за нуждите му - оби4ам го много. И все пак го зарязах - заминах дале4. В на4алото изпращах пари, които той изпиваше и 4акаше "банката"(т.е.аз) да изпрати следващата вноска. Като разбрах какви ги говореше, ми беше много болно, но знаех колко е болен и все се надявах сам да си помогне, защото само и единствено той би могъл да си помогне и да промени живота си. Обещах му да го доведа тук където съм и да се лекува, това беше трудно, но не и невъзможно. Трябваше да оставя пари, за да си направи медицински прегледи за виза и оставих някакви като на4ало, но при роднина, защото не можех да му се доверя, 4е няма да ги изпие, е, той запо4нал да иска парите от роднината, 4е му трябвали...с две думи не му пукаше да се лекува...не му пукаше за нищ, освен да си купи бутилка.
Той няма ве4е телефон, нямаме контакт.
Аз бях уморена, безкрайно уморена.
Е, аз пак го зарязах. Аз съм един егоист. Самомнението ми е безграни4но.
В4ера едно от децата му ми изпрати емейл. Брат ми се е залежал, не се хранел изобщо, само пиел(то4но така пишеше) и бил от4аян.
Какво да направя? Какво мога да направя? как да му помогна? С какво?
Извинете ме, 4е ви загубих времето. Не ми олекна, пишейки вси4ко това.

Не може ли някак си да го свържеш с някой излекувал се алкохолик /виждам, че в този клуб има много/, който да му помогне, точно защото е изживял всичко това и знае как?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Rossemary. Аз съм алкохоличка, но не пия дълго време и много добре разбирам как се чувстваш. Но не бива да позволиш алкохолизмът на друг човек, дори най-близък, да разруши И твоя живот. Не си егоистка, това звучи абсурдно след като години наред си правила толкова много за брат си! Не си виновна нито за болестта му, нито за сегашното му окаяно положение. Ти всъшност каза сама една много важна истина:
“само и единствено той би могъл да си помогне и да промени живота си”. Така е.
Само той е отговорен за живота си. Ти си направила вече всичко, каквото си могла. Ако един алкохолик не поиска да промени нещо, никой и нищо на света не може да му помогне. Една горчива истина, но истина. Както и тази, че на някои алкохолици не сме в състояние да помогнем. И че много от тях просто умират от тази болест без да позволят да им се помогне...
Единствено нещо, което според мен би могла още да опиташ, е да декларираш по-нататъшна помощ но при определени условия, които ТОЙ трябва да изпълни. Например да се срещне с друг трезвееш алкохолик (тук ще намериш много такива), да отиде на сбирка на АА (тук ще намериш координати), или на лекар - каквото и да е, но ТОЙ да започне да върши нещо. Иначе, колкото и да опитваш, историята ще се повтаря. Той трябва осезаемо да разбере, че вече няма мърдане, че повече никой няма да му помага ако той продължава така. А всъщност, ти нали виждаш, че в опитите си да му помогнеш, ти си му помагала главно в пиенето, нали?
Щом той сега е отчаян, това може би е добър момент за такива решения...
Брат ти от София ли е?

знаех колко е болен и все се надявах сам да си помогне, защото само и единствено той би могъл да си помогне и да промени живота си...

Какво да направя? Какво мога да направя? как да му помогна? С какво?

Мила, за съжаление ТИ нищо не можеш да направиш, АКО ТОЙ НЕ ИСКА ДА СПРЕ ДА ПИЕ.

Ти се измъчваш, знаеш, че е болен, но той осъзнава ли го?? За лечение може да се мисли, ако той поиска. Насила НЕ СТАВА. Недей се самоизмъчва с чувство за вина, ти не си виновна, за това че брат ти е алкохолик. Единствено от него зависи дали ще поиска да си помогне и да промени живота си.

Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мога само да добавя една истина, която Аня скоро припомни в този форум:

...един алкохолик ще реши да престане само тогава, когато болката на непиенето ще му се стори по-малка от болката на пиенето...

Rossemary, зная, че няма да ти олекне от това, но ти няма какво друго да сториш. Можеш да помогнеш само когато брат ти реши да спре с пиенето.

Редактирано от _koko на 04.03.07 12:44.

Преди 5-6 години намерих 4овек, бивш алкохолик, 4лен на АА, който живееше в квартала на брат ми. Познаваше бегло брат ми.Срещнаха се. 4овекът го покани на сбирка на АА. Не се слу4и нищо - брат ми обещал, но така и не отишъл изобщо, измисляйки си при4ини. Моят брат притежава някаква изкривена гордост - отказва помощ, съ4увствие и протегната ръка и никога не се оплаква, не иска нищо. Осъзнава заболяването си и знае, 4е е алкохолик. И дотук.

Аня, благодаря за написаното от теб!
Да, брат ми е от София. Предполагам, 4е ще е от един от тези, за които ти написа:"И че много от тях просто умират от тази болест без да позволят да им се помогне... "
До голяма степен моето 4увство за вина идва от това, 4е след като майка ни по4ина, аз я заместих в това да се грижа за него. Брат ми беше твърде разглезен, претърпял тежка травма като дете и вси4ки прекалено го щадяхме. А си беше здравословно напълно нормален и много умен - дори сега, в празното му жилище(продал е вси4ко) ще видиш книги.
Аз имам мое си мнение за алкохолиците - това са хора изклю4ително 4увствителни, изклю4ително интелигентни, с особен поглед към нещата в живота, пове4ето - от4аяни индивидуалисти.
Аня, радвам се за теб, пожелавам ти абсолютен успех в желанието да си да победиш и да бъдеш "независима от нищо".

Благодаря ти от сърце за разбирането и добрите думи!

Коко, благодаря за то4ния и ясен постинг - погледнах на проблема си с друг поглед. Дано да мога да помогна на брат си, дано той да иска да приеме това, както и да избере да живее.

Rossemary, благодаря. Пожелавам ти спокойствие и увереност, че само твоя живот зависи от теб. Не и животът на друг човек.
Впрочем, ти знаеш Молитва за спокойствие на АА? Тя е точно като са теб:
“Нека Бог ни дари със спокойствие
да приемем нещата, които не можем да променим,
със смелост
да променим нещата, които можем да променим
и с мъдрост
да разберем разликата между двете”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите