|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: Непростимо 4увство за вина
[re: Rossemary]
|
|
Автор |
_koko (новак) |
Публикувано | 05.03.07 01:27 |
|
"Дано да мога да помогна на брат си, дано той да иска да приеме това, както и да избере да живее."
Здравей, Rossemary! Радва ме факта, че не си загубила вяра, защото "дано" е много повече от "дали' и "не мога".
Спирането на алкохола не е невъзможно.
Аз ти благодаря и тъй като явно не си в България - ПОЗДРАВИ!
Зимна къща
Калин Донков
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
И потръпне червената риза на клена,
Иде време за горест, иде мраз несъмнено,
А сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
Гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
А сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
Всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
А сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
Завърни се от някъде, излъжи ме навеки
И ябълка матова донеси от далеко
И сърцето на лятото няма да спре.
Помисли и за себе си.
| |
Тема
|
Re: Непростимо 4увство за вина
[re: Aня]
|
|
Автор |
Rossemary (new) |
Публикувано | 05.03.07 15:48 |
|
Не бях чувала тази молитва за спокойствие на АА, Аня, но е много хубава. Благодаря, че я сподели с мен. Да ти кажа честно, когато открих клуба ви, изпитах неуписуемо желание за изповед и не изчетох много от темите тук...сега намирам, че в клуба ви има невероятни хора и съдби. Невероятно дълбоки души. Открих толкова доброта и съпричастност!
Ти си една от тях. Пожелавам ти още веднъж да си победителка в живота!
| |
Тема
|
Re: Непростимо 4увство за вина
[re: _koko]
|
|
Автор |
Rossemary (new) |
Публикувано | 05.03.07 16:30 |
|
Коко, това е най-хубавия поздрав, който съм получавала някога! Никога не съм чела това стихотворение на Калин Донков, или пък съм го подминавала...
Ти улучи моето време за горест и копнеж по лятото.....България....
Невероятно стихотворение! Благодаря!
Ей тук ти копирам едно мое нещо, без претенции за поезия. Това е моят поздрав за теб, ако не стойностен, поне от душа
* * *
Не дойде краят на света – Нострадамус
бе отречен като предсказател
и всичко продължи по старому.
Страховете ми се възродиха,
настръхнали от примирението.
Примамливите изкушения ми махнаха
за сбогом, уморени от очакване.
Не че няма пътища пред мен
или се колебая на къде да тръгна –
всеки път ме води до прозорец,
през който мога само да погледам.
Отвъд стъклото е живота
с многообразието си от тръпки…
и да протягам слепи пръсти
и да жадувам да прогледна,
аз просто имам своя избор –
да предизвиквам самотата.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|