След като прочетох постинга на Коко в темата на girasole, се замислих.
Цяла нощ на минерална вода в компания на пиещи... Голяма смелост се иска за това постижение. Едно е да имаш намерение, друго е да го реализираш, трето е да си доволен и щастлив след това.

Та в тоя ред на мисли, искам да споделя нещо.
Утре съм поканена на купон. Ще празнуваме едно събитие в заведение. Важно е да отида. Важно е да не пия (а всички ще пият). Важно е да съм весела, или поне да изглеждам така.

Най-лесно е да откажа поканата, но не е желателно. Събитието е голямо и всякакви извинения не вървят в случая.

Проблема е, че просто нямам желание за това събиране с тези хора, уморена съм от работа и имам нужда от сън и почивка. А там се очаква да откараме до малките часове на нощта. Друг път, до сега, точно тези купони ги пропусках или изчезвах рано-рано.
Незнам, трябва да взема правилното решение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично /понеже почти не пия/ се развеселявам с витамин С, в по-големи дози.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lali на 01.02.07 08:58.

"Еми, щом трябва да отидеш приеми този ангажимент като едно предизвикателство към волята ти, към едно три часово изпитание, което ТИ МОЖЕШ да преодолееш. Толкова месеци не пи, та сега три часа ли няма да можеш да издържиш?"

Лали, миличка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, аз не разбирам нищо от тази болест.
Но разбирам, че те е страх.
Разбирам също, че ти искаш подкрепа, но не точно от мен, защото аз не разбирам.
Искаш някой от другите да те подкрепи.
Ако някой бивш алкохолик те подкрепи ще отидеш ли?
А, ако се провалиш на този купон ще го обвиниш ли?
Или ако някой бивш алкохолик от този клуб ти каже, че ще се справиш, мислиш, че наистина ще се справиш?
Еми, мнението ми е изцяло добронамерено, но няма как да го разбереш като написано, затова уточнявам.
Интересно ми е като ситуация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми, аз не мога да ти дам съвет в случая май. . .
Мога да кажа, какво правя аз , макар че още не съм стояла до сутринта с някой пиещ. Знам, че понякога постъпвам доста фанатично, но това е като някаква самозащита. Например в нас не се купува алкохол и не се пие. Не ме интересува какво ще кажат гостите. Ще пият на друго място и друг път, досега никой (поне аз не знам) не е умрял от непиене.
Ако някой е болен от астма, в тях не се пуши и всички го смятат за нещо естествено. Аз също, и не бих си позволила да запаля цигара при някой болен или при малко дете.
Отказвах на компании в които се пие, макар че вече не го спазвам толкова строго. Ходих на курбан на моя приятелка и стоях до полунощ, а в компанията всички пиеха. Но не отидох на именния й ден по-късно. Казах й ,че се чувствам нестабилна, и не е подходящо да ходя по кръчми. И това е, нямаше сърдити или недоволни. И си прекараха добре и без мен, сигурна съм.
Ако поставям възстановяването си на първо място, няма място за компромиси. Ако ще се издъня

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам, че си добронамерена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предчувствам, че е рисковано в момента... и ме е страх този път.

Послушай сърцето си. От една страна - не рискувай.
А от друга - представяш ли си? Ти на купона, твърда и последователна, отстояваща позицията си! След тези съмнения представяш ли си колко ще си горда със себе си.
Хе-хе-хе, баси съветите давам. Имай предвид, че нищо не разбирам, така че не ме слушай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е girasole, и аз поставям възстановяването си на първо място.
Но погледнато под друг ъгъл – не би трябвало да ме смущава чак толкова факта, че ще отида на кръчма, няма да пия алкохол и ще се забавлявам трезва. Както казах по-горе – има хубав повод, радостен… а на мен не ми е хич радостно. Предпочитам да се уединя, да премисля някои работи. Май нещо ми куца в способността ми за интегриране в живота…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

“...не би трябвало да ме смущава чак толкова факта, че ще отида на кръчма, няма да пия алкохол и ще се забавлявам трезва. Както казах по-горе – има хубав повод, радостен… а на мен не ми е хич радостно. Предпочитам да се уединя, да премисля някои работи...”

Еми, мила...
Ако нещо ме смущава, това означава, че за мен то Е повод за смущение! Дори ако “обективно” “не би трябвало” да е. Ако не ми е радостно, дори ако “обективно” има повод, това означава, че за мен други неща, други поводи по-важни в момента... Няма обективни истини и правила там, където става въпрос за емоциите.
Имаш право на собствени емоции. Дори ако са различни от “стадните” в някой момент. Не си отнемай това право!
Аз и до ден днешен избягвам такива ситуации (а никога не ми се случва да стоя до края, дори ако смятам, че ми се налага да отида, идвам само за малко). И не толкова защото ме е страх, а просто те по принцип не ми носят удоволствие. По същия повод бързо напускам срещи, на които много се пуши - не защото се страхувам, че ще пропуша отново, а защото чисто и просто ми смърди... Не съм длъжна да имам същите предпочитания и същите чувства като околните. Докато моите предпочитания не са вредни за някой друг, докато с емоциите си не наранявам други хора - давам си пълно право да ги имам и да си изживявам живота по своему, като уважавам и чуждите начини и очаквам моят също да бъде уважен от други хора. И то така става!
...Но, да то кажа, първата година ВЪОБЩЕ нямаше за мен уважителни поводи да отида там където се пие. Ние ходих, без изключения. И такава информация давах на всички, които питаха. Просто: не ходя там където се пие. Никой не се обиди - нито от роднини и приятелите ми, нито от служебните познати.
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

“Докато моите предпочитания не са вредни за някой друг, докато с емоциите си не наранявам други хора - давам си пълно право да ги имам и да си изживявам живота по своему, като уважавам и чуждите начини и очаквам моят също да бъде уважен от други хора. И то така става!“
Ми, и аз очаквам…, но то не става така. Значи бъркам някъде нещо… Или не трябва да очаквам?! Да нямам цел? Да се смирявам и да приемам всичко, такова каквото е… да не се опитвам да променя нещата, които засягат мен… Знам ли вече… объркана съм.

Ани, преди време писа тук за “придобиване на умение за конструктивно справяне в ситуации, които създават непосредствена или посредствена заплаха за срив.”
Цитирам част от постинга ти:

“Тренингът на асертивните въздържателски поведения” е спомагателна терапевтична процедура в терапия на зависимостите при нас. Квалификационни изискванията са минимум 1 месец ремисия и направена 1 стъпка (признаване на безсилието пред алкохола). Целта на тренинга е придобиване на умение за конструктивно справяне в ситуации, които създават непосредствена или посредствена заплаха за срив. Работи се главно в 3 тематични сфери: отказване на пиене, информиране за проблема, контакт с алкохол и пиещи хора.
…
разработват се възможни сценарии и реплики, понякога се изиграват сценки на такива ситуации, в които пациентът трябва да се справи. Банално, но за много хора въобще не е лесно и даже в такива изкуствени сценки много от тях не успяват напр. да откажат... Най-малкото което се постига: виждат че заплахата е реална, получават обратна информация от групата, идеи за различни реплики и други начини на поведение и т.н. “

Значи, първите две сфери (отказване на пиене, информиране за проблема ) съм ги преминала. Сега се опитвам да се “впиша” успешно в третата - контакт с алкохол и пиещи хора… На мен ми е нужно да го преудолея този страх, заради социалните контакти. Просто не може без тях. Изолирам се, откъсвам се от заобикалящата ме среда, а не е редно.
Айде, в началото ми беше задължително да избягвам, и въобще не се осмелявах да си помисля даже…., но така до кога?? Не може вечно да се страхувам, да отбягвам пиеща среда, да се крия…

Хайде да се опитаме да проиграеме някои реплики, начини на поведение, възможни варианти...

Кой какво и пред кого казва, ако го попитат защо не пие?
Какво е поведението на трезвия алкохолик, в компания на пиещи?

Примери?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите