Открих за себе си доста интересни нещица в продължението на темата на Еми(ако мога да го нарека продължение).
Разбрах, че егоцентризма е основен мой проблем. Не че е запазена марка на алкохолиците, но със сигурност ние робуваме на егото си повече отколкото останалите, "нормални" хора. Не ми е лесно да се боря с него, още повече, че то с времето стана "по-изтънчено", и придобива интересни нюанси.
Когато се излежавам сутрин в леглото, и се надявам мъжът ми да направи кафе, аз вече съм дала на егоцентризма власт над себе си. Оправдавам се, че аз пък ще направя обяда, ама. . .вече знам, че ще загубя част от възстановяването си. Затова ставам по-рано

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сетих се за още нещо, което ми се случи днес. Реших, че искам да чуя "Роден в Африка", и започнах да търся.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да егоцентризмът и смирението са и за мен основните проблеми.
Това за кафето и за прахосмукачката - то е ясно, то е на повърхността. Но наистина има и едни по-изтънчени проявления на егоцентризма.
По-неуловими, по-скрити зад най-различни оправдания и маски.
И нали идва и въпросът: Докъде да го мачкам егото? Не е ли възможно да прекаля и да отида в крайност?
Като те чета, например си казвам какво толкова лошо, че си търсила упорито албума из сайтовете. Въпросът е да не направиш драма от това, че не си го намерила. И да не ти се развали настроението.

Скъпа girasole,

не само при теб егоцентризмът е основен проблем.Той засяга както нас така и всички останала хора.
Ето какво ми се случи наскоро.Един мой познат потърси съвет от мен(знаейки,че посещавам клуб на АА)за свой роднина прекаляващ с алкохола.Дълго говорихме на тази тема.Аз бях силно вдъхновен,обяснявах,разяснявах за болестта алкохолизъм, за необходимостта да се посещават сбирките на АА,а човекът отсреща кимаше и си твърдеше все едно и също

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей girasole,

Много хубава тема. Гледам я откак се появи и си мисля върху нея. Но ми звучи малко прекалено това с егото, честно казано. Открай време си мисля, че мързелът и егоизмът движат света :) Не, не са положителни качества, но как бихме оцелели без тях? Само със смирение и себеотдаване? Да, хубаво би било, но в днешния свят, оправдано и възможно ли е изобщо?
Честно казано, изпитвам леко съмнение, че алкохолиците са по-себични от хората с други пороци. Според мен е въпрос на среда и характер доколко егоизмът е развит у даден човек. Недостатъците и болестите му може би влияят в даден(и) момент(и), но не вярвам, че са определящи за по-силно подчертания егоизъм у някои хора.
Та това, което всъщност ме провокира да пиша по темата, беше:

В отговор на:

---

Когато проверявах последния сайт, осъзнах, че точно в този момент робувам на егото си. Казах си "Стига, ще го чуеш друг път". Но това мое нетърпение, нежелание да изчакам, да попитам някого, да приема съвет. . . Точно това е. Тъпото ми его...

---

Здравей Моан!
Разбира се, че човек трябва да се развива и да върви напред и нагоре. Нали всичко в този свят расте. Онова, което не расте нагоре, то е болно, сбъркано и лудо, така мисля аз. Но като зависима, аз просто нямам спирачки! В нищо. Затова когато действам като обсебена, когато правя всичко, само и само да стане на моето, и то сега, тук и веднага, както снощи, ми светва лампичката, че съм в опасност. И трябва да спра.
Знам също така, че човек небива да се отказва от мечтите си. Никога не трябва да заменя своята мечта за нещо по-малко, или чуждо. Но и тук трябва да си налагам ограничения. Поне аз.
Като безнадеждна мечтателка, мога да седя с часове и да виждам идеален световен ред(моят, разбира се). Виждам нахранена Индия и Камбоджа, Африка и Филипините. Няма война, има достатъчно храна, хората си отглеждат зеленчуци, деца, цветя и кучета и . . супата ми изкипява или си пропускам спирката. След такъв "тур" се чувствам изчерпана, защото много ясно, че не мога да нахраня нито един африканец, и се депресирам. Затова мечтите ми се свеждат до там, да купя сандвич за някое хлапе от Лъвов мост. И го правя на другия ден.
Май малко объркано звуча, но всъщност исках да кажа, че трябва да имам мярка въвъ всичко, защото преди я нямах в нищо. То се видя, когато се опитвах да изпия всичкото пиене наведнъж.. . .
Все още се уча как се живее в трезвост, така че не ме вземайте много насериозно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаше преди време една хубава тема в клуба за егоизма и егоцентризма. Проблемът на един алкохолик е егоцентризма, а не егоизма. Егоистът не би станал алкохолик, защото знае да пази себе. Докато човек с егоцентрична настройка винаги е "над" правилата, тъй като счита себе си за център на вселената. Затова между другото е необхходима и идеята за Бог - да премести центъра на света извън собствения АЗ, дори ако може малко над него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hoвaroдин на 29.01.07 09:33.

И на мен ми се е случвало да говоря, да говоря и да говоря. И да не ме чуват или разбират. И то при положение, че говоря само ако ми поискат съвет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от girasole на 29.01.07 09:39.

Значи това, което си направил, не е било малко.
1/ смутил си представите на твоя познат, убеждавайки го, че алкохолизмът е болест. Бъди сигурен, че той вече - дори отначало да не си го признава - ще го има предвид. И че като погледа още малко агонията на своя роднина, ще се сети за разговора ви.

2/ Приел е телефона за връзка, не го е отказал. Т.е. е направил е крачка напред да признае възможността за друг тип помощ.

Според мен си постигнал успех и няма смисъл да се упрекваш или гневиш. Дал си информация, която все пак са изслушали, приели са телефоните, които си предложил. На хората обикновено им е нужно време, за да променят представите си за нещата. Усещанието ми е, че ще те потърсят - може би не веднага, но ще го направят.

"Мисълта ми беше, че за мен няма нищо лошо в това да се стремим, да се борим, да се развиваме, да опитваме винаги да се движим напред и нагоре /не на всяка цена и не потъпквайки, разбира се/. Нима това е признак на егоцентризъм?"

Според мен, не е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите