Рождени дни в моя Нов живот / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Помня целия четвъртък - 22 март 2007 г. Пих от сутринта водка, наред с всекидневните задължения, до късния следобед вече привършвах втората бомбичка. Имах работна среща с Nekoi по стъпките. Сдъвках две дъвки едновременно, за да не ме усети. Обсъдихме сбирката от предишната вечер и други текущи задачи по моето трезвеене. На края на срещата той ми каза, че много се извинява ако е сгрешил, но май му лъхам. Отрекох категорично, но едва отваряйки уста, да не го съборя с дъха си.
После нещо рухна в мен. Звъннах му и му казах, че не само съм пила, ами направо съм пияна. От месеци го лъжех, че трезвея, и себе си лъжех, тогава не приказвах на сбирки, но в почивките споменавах на висок глас, че се дъня, с надеждата че ще ме чуят повече хора и ще съм "отметнала" и "признала пред друго човешко същество естеството на моите грешки".
След срещата с Nekoi отидох на родителска среща, въпреки че обещах да не пия повече, си купих третата бомбичка. Преполових я в двора на училището, другото ми е в мъгла. Последното отпиване го помня там, на пейката пред училището, на 22 март, 2007 г.
Дълга година беше за мен, много дълга. Каквото и да напиша ще е твърде патетично и мога да не нацеля верния тон. Затова само ще ви кажа, мили мои ейейци, без вас - нямаше да се справя. Това е категорично.
Благодаря ви от сърце. Да сте живи и здрави!
Благодаря на Бог, че ме срещна с вас и че ми показа, че има и друг живот. Истински, не измислен, и той е прекрасен.
Напоследък ми идва една асоциация - когато се довличаме на прага на Веслец първия път, приличаме на онзи първия маймун от картинката с приматите от учебниците ни по биология, които обясняваха еволюцията по Дарвин.
С всеки отминал ден ние се изправяме по малко.
Надеждата, която ни дава Бог, е че ако вървим по този път, трезвия, ще стигнем и до последната картинка - с оня мъжествения първобитен, уверено крачещ на два крака през живота.