Привет на всички !
Наскоро прочетох една сентенция,която според мен буди много размисли и реших да я споделя с вас.
"НАЙ-СИЛНАТА ЕМОЦИОНАЛНА НУЖДА НА ВСЕКИ,ВКЛЮЧИТЕЛНО НА ЧОВЕКА ДО
ТЕБ,Е ДА СЕ ЧУВСТВА ЦЕНЕН ".
В първият момент си казах:
-Хайде стига?!!Та аз съм алкохолик.Може ли един пиещ човек да е ценен за някого .Та нали и лудия бяга от пияния.
Няколко дена,каквото и да правех мисълта ми все нататък бягаше .Както влакът повтаря пуф-паф,пуф-паф, така и в моята глава отекваше ...ценен,ценен,ценен.
И тогава неочаквано проумях ,БОЖЕ,за да бъда "ЦЕНЕН" за другите,трябва първо аз да започна да се ценя.Да разбера за самия себе си,че моята "болест" не ме прави по-малко човек от останалите "нормалните".Та аз съм живо същество,което иска да обича и да бъде обичано .Любимите ми хора да ме ценят и уважават(ха-ха,та аз съм ги наранявал хиляди пъти ,хиляди пъти съм обещавал лъгал,само и само на мен да ми е добре)
Стана ми ясно, че трябва да се науча да се себеуважавам,да бъда предан на семейството си,приятелите си, на обществото. Тогава хората около мен ще
"прогледнат" и ще открият ,че аз "алкохоликът" не съм толкова лош,че и аз съм божие чедо като тях ,че и аз мога да живея полезно и да вървя смирен като тях под Божията милост.
В такива моменти в търсене на изход ,на помощ ми идват моите събратя.Сред тях аз се чувствам добре.Та как иначе,аз съм един от тях.Никой не ме гледа
укорително,не ми дава съвети за неща,с които не е запознат или преживял.
Те ме разбират,изслушват,познават проблема ми,споделят своя опит.С тях прео
долявам чувството за изолираност,вина и страх.В техните очи аз съм ЦЕНЕН ,
както и те за мен.....
Ще се радвам,ако и някой друг се включи в темата и сподели своята емоционална нужда да бъде ЦЕНЕН.

УВАЖЕНИЕТО КЪМ НАС Е В НАШИТЕ РЪЦЕ.

Точно щях да гася компа и да излизам, ама видях тоз пост и рекох на таз манджа и аз да стана мерудия.

Ти си го казал толкова добре, че едва ли може нещо да се добави.
Че човек трябва да се харесва и да цени себе си, за да го ценят и другите, това го пише по всякакви книжки.

Няма как да не се харесваш и да общуваш равностойно и пълноценно с останалите човеци - щото, като не се харесваш - или си постоянно в атака, или си в защита, или редуваш едното с другото, но все си неспокоен, а с неспокоен човек трудно се общува.
Да преговорим, че АА не са измислили нищо ново. Само са взели онези от измислените вече неща, които им вършат работа.

И си го казал пак отлично - като се чувстваш боклук, най-лесно е от начало сред себеподобните в АА да се освободиш от това чувство, защото те са единствените, които не те смятат за боклук.

Много време ми трябваше на мен самата да започна да се харесвам и обичам. След ужасния запой и тежката абстиненция преди две години не приличах на човек. Бях отслабнала, мръсна и уплашена. Бях съсипала всичко в живота си. Но някъде много дълбоко се спотайваше волята ми за живот. Вече знаех, че по обиколни пътища няма да стане, разбрах че няма нужда да бързам, но знаех и друго- че след като не съм умряла, значи имам някаква работа на тази планета.
Захванах се с програмата на АА, бавничко, спокойно, ден за ден. Спазвах всичко, което ми казваха приятелите от Веслец. Признах, че има някой, който знае повече от мен. След време харесах това, което видях в огледалото. Започнах да разбирам, че всеки човек е ценен и значим. Всеки е в живота ми заради мен, и аз заради него. Освобождавах се от затвора на егоцентризма и чудесата започнаха да се случват.
Не спирах да работя по стъпките, пишех поне по три часа на ден. Имах много време, защото вече не бях заета изключително със себе си. Егоцентризма отнема страшно много време!Започнах да се уважавам и спонтанно уважавам и другите. Свободна съм да кажа "НЕ", ако нещо не ми харесва, и винаги внимавам очите ми да са на едно ниво с човека отсреща.
Наскоро попаднах на един пасаж, който ми се струва че ще пасне тук:

При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата представа за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.
Нашата истинска същност, нашият дух, нашата душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви предизвикателства и не се чувства по-долу от никого. Но тя е също така скромна и не изпитва превъзходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг образ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от girasole на 20.01.07 17:29.

най-лесно е от начало сред себеподобните в АА да се освободиш от това чувство, защото те са ЕДИНСТВЕНИТЕ , които не те смятат за боклук.


Бе човек на възраст, пък таквиз самовлюбевости да си мисли!!!

Нещо не схващам мисълта ти, но не е чудно - като се има предвид никът ти.

Иначе си емоционална(ен) - яко си възкликнал с трите удивителни забити в края.

"за да бъда "ЦЕНЕН" за другите,трябва първо аз да започна да се ценя"

Така е, никой не може да бъде пълноценен, пренебрегвайки себе си. Да бъдем ЦЕННИ - значи да се научим на себеуважение. Няма как да бъдем в хармония с всичко и всички, ако не се ценим и уважаваме, защото тогава се обезсърчаваме и не можем да реализираме пълноценно своя потенциал. Когато започнеме да се ценим, тогава имаме силата да вярваме в себе си и да сме в състояние да посрещнеме каквото и да ни се случи, и то по най-добрия начин, на който сме способни. Съзнанието за това ни носи спокойствие и сигурност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"като се чувстваш боклук, най-лесно е от начало сред себеподобните в АА да се освободиш от това чувство, защото те са единствените, които не те смятат за боклук."

АА-групите са мини общество, където се чувстваш приет - такъв какъвто си, и усещаш, че си ЦЕНЕН. Именно там се учим на себеуважение и социална интегрираност, което ни е липсвало докато пиехме.

Ти отвори една много важна и много липсваща тема в тоя клуб.
НАЙ-СИЛНАТА ЕМОЦИОНАЛНА НУЖДА НА ВСЕКИ,ВКЛЮЧИТЕЛНО НА ЧОВЕКА ДО ТЕБ,Е ДА СЕ ЧУВСТВА ЦЕНЕН

Слабото ми място е, че понякога се изразявам "наукообразно" :-)), което впрочем ще направя и сега. Втората най-важна потребност за човека след принадлежността, е утвърждаването. Да се чувстваш утвърден от групата си, да се чувстваш важен за някого, ценен - както казваш - това означава животът ти да придобие смисъл. Защото самотният човек на дъното е със сгрешени ориентири в живота, с деформирани представи за останалия свят, със страх от другите, социално безсилен. И ако не осъзнае, че това да те ценят, не е нещо, което се получава даром, а нещо, което се заслужава и за което се налага да се пребориш, никога няма да може да се оттласне нагоре към светлината. Смисълът на Първа стъпка е точно тая - признанието, че е страшно важно да си НЯКОЙ за някого в тоя свят, да си разбиран и обичан. Неслучайно тя започва в множествено число: "Действително, ужасно е да признаЕМ...".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За експеримен се реших да отида на психолог за няколко месеца/сесии. Искам да разбера как мислят, и каква процедура използват тези лечители. Дано помогне, та да намеря едни вълни с вас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Агапи, благодаря. Много важна и нужна тема.
За две неща се сетих, когато те четох.
Първо, спомних си една сбирка отпреди години, на която се случи нещо много важно за мен. Бях тогава на 4 месеца ремисия, достатъчно вече се бях възстановила за да си задавам вече разни “екзистенциални” въпроси (също и не особено за мен удобни и приятни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите