|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: Здравейте, братя и сестри!
[re: aлkaжa]
|
|
Автор |
Lali (минаващ) |
Публикувано | 04.01.07 10:47 |
|
Или всеки гледа от собствената си камбанария.
| |
Тема
|
Re: Здравейте, братя и сестри!
[re: Eми]
|
|
Автор |
Hoвaroдин () |
Публикувано | 04.01.07 12:19 |
|
Ами това са популярни книжки, които имат по-скоро успокояващ ефект, четива от рода на "Джобен терапевт" или тия на Карнеги никога не се съобразяват с конкретните особености, индивидуалността и потребностите на четящия - оттам и проблемите с тях.
А за групата съм напълно съгласен. Едно самотно четене на Стъпките, без комуникацията, без принадлежността и без утвърждаването, които дава групата, е също толкова изолирана и интелектуална работа, както четенето на каквата и да е друга литература - т.е. с половинчата полза. Истинското духовно израстване и истинското духовно общуване е това в групата по принадлежност. Щото едно е да четеш за самоанализ и да декларираш риторично готовност за отстраняването на недостатъците /стъпка 4-6/, друго е да получиш обратна връзка за себе си от живи хора. Второто е болезнен процес - там най-ясно проличава до каква степен си способен да разчупиш егоизма си - когато не всички ти харесват, повечето не се съобразяват с очакванията ти, по-различни са от поносимото, сблъскваш се с чуждо его, не само със своето, трудно ти е да приемеш мнение, което не ти харесва и пр.
В групата /в частност в клуба/ човек се учи да живее и възвръща сринатото си социално поведение. Щото групата е минимодел на социума с цялото му противоречие и трудности. Четенето и ровенето в нета имат значение, но по-скоро поддържащо или информативно. И при двайсет часа четене човек не научава толкова, колкото при два часа работа по програмата в група.
Знам, че тук четат и хора, които още се опитват да се справят сами, казаното е не да ги обезкуражава, а да им даде по-сериозен стимул да създадат група.
| |
|
Или пък: едно е да знаеш, друго - да можеш, трето и четвърто - да го направиш, пето и шесто - никой вместо теб или заради теб да го не може, седмо и осмо - от това се умира, девето - стават грешки
Или пък: Както го знам, тъй и да го можееееех!!!
| |
|
Хайтов. Диви разкази.
| |
Тема
|
Re: Здравейте, братя и сестри!
[re: Hoвaroдин]
|
|
Автор | Aня (Нерегистриран) |
Публикувано | 05.01.07 00:25 |
|
Рядко някой е пропивал по празници, повечето го правят без видими причини в монотонността на ежедневието.
От няколко години водя мотивационни и терапевтични групи за алкохолици и ВСЕКИ ПЪТ, СЛЕД ВСЕКИ ПО-ГОЛЯМ ПРАЗНИК има пропили се хора, а група за начинаещи на 2 пъти едвам не се е разпаднала, защото нямало кой да дойде след Коледа и Нова година... Въпреки че всеки път работим предварително върху планирането, т.е. се подготвяме...
Но, разбира се, и втората причина си е причина.
| |
Тема
|
Re: Здравейте, братя и сестри!
[re: Aня]
|
|
Автор |
Hoвaroдин () |
Публикувано | 05.01.07 00:54 |
|
Ами по празниците повече се забелязва, дори да са единици, Там всеки пита другия как е минало всичко, добре или зле и това се помни. Но не вярвам групите ти да са закъсали по Коледа и Нова Година единствено заради пропиването на един-двама. Има го и пътуването, и гостуването или подготовката за гости и пр. Не знам дали си спомняш Х. готвача от Слатина. На самия си рожден ден се беше удържал, а се беше запил три седмици след това без видима причина, малко преди да направи две години...
Радвам се за групите ти, в България подобни явления са изключение. Любопитен ми е въпросът за методиката на работа. Обикновено групи за мотивационна терапия на зависими се опитват да създават когнитивистите, така работят и в комуна "Феникс". :-)
| |
Тема
|
Re: Здравейте, братя и сестри!
[re: Hoвaroдин]
|
|
Автор | Aня (Нерегистриран) |
Публикувано | 05.01.07 13:14 |
|
Групите се казват мотивационни, защото в нашата система, според официалното мнение на Държавна агенция по решаване на алкохолните проблеми, в общински консултативни центрове (а именно в такъв център организирахме групите) не може да се провежда терапия, тя трябвало да се води единствено в здравните заведения (чието създаване е свързано с определени и доста сложни формални изисквания и които се финансират от здравния фонд, а не от общините). Следователно, ако в дадена община такова здравно заведение не съществува, жителите би трябвало да са лишени от възможност да попаднат в терапия. Затова се заобикаля законът като се дават други названия (напр. мотивационни групи ) на групите, които по същество са си просто терапевтични.
У нас по принцип терапия на зависимостите е донякъде отделен, също и методологически, вид терапия (има и съвсем отделна процедура за сертификация), но се основава главно върху когнитивно-поведенчески направления. Включва и доста от опита на Анонимните (и участието в сбирки на АА или др. е винаги задължително в рамките на терапевтичния контракт), главно принципа за идентификация, а дори в някои групи работа по стъпките (1-3 в основната терапия), но там е задължително терапетът да е алкохолик. Важни елементи са ”микрообучението”, психоедукация, т. нр. тренинг на асертивните въздържателски поведения (как да отказваш, как и кого да информираш за проблема, как да се обръщаш за помощ и т.н.). Аз включвам също елементи на краткосрочна терапия (TSR) и леко модифицирания тренинг ART (Aggression Replacement Training по А. Goldstein), защото съм и треньор по ART.
Но иначе аз, както и повече терапевти които познавам, не сме много теоретици, използваме проверени неща, сигурно и без да знаем някои от тях как се казват , а аз не знам и българската психотерапевтична терминология, та се извинявам, ако някои неща не звучат както трябва. usmihvam se] Но каквото съм в състояние, ще обяснявам, стига на някой да му е интересно
Още за празниците: то по принцип си е малко академична дискусия, защото всеки си има свои опасности... Според мен празникът и ежедневието са просто два вида опасност и не бива нито едно двата да се подценява. Но съм съгласна с Еми че за начинаещите по-трудни са празничните моменти, защото ежедневието за тях хич не е монотонно, нали месеци наред си преустройваме живота, значи: всичко става някак си по новому, различно, често неочаквано...
Миналата година след Великден от 7 постоянни участници в група за начинаещи ми се върнаха трима (от които единият сподели, че е пил), трима са се върнали един по един в рамките на 1-2 месеца, зависи кой колко дълъг запой изкарал. Единият не се е върнал и няма да се върне, в края на юни починал.
Тук е въпрос на статистиката, а не само на забелязване...
Готвачът от Слатина на времето също се е запил заради празника според мен, нищо че след закъснение. Понякога първопричината, тоест началото на рецидива, е отдалечена дори с няколко месеца от запоя.
| |
Тема
|
Re: Здравейте, братя и сестри!
[re: Aня]
|
|
Автор |
Eми® (Ентусиастка!) |
Публикувано | 05.01.07 14:39 |
|
Ани, с голямо удоволствие прочетох постинга ти.
Казваш: "празникът и ежедневието са просто два вида опасност и не бива нито едно двата да се подценява." И аз мисля така, по-точно от известно време се опитвам да си изграждам и създавам навици за трезвено поведение в различни случаи - по "видове опасности", именно за да не подценя някоя възможна ситуация.
Обикновено като ми предстои изпитание (примерно среща с пиещи), се улавям, че мислено проигравам няколко сценария. Много сериозно обмислям - дали да отида или не. Ако реша да отида, значи трябва да съм 100% сигурна в себе си, че при всякакви обстоятелства, каквото и да става, АЗ НЯМА ДА ПИЯ! Но ако усетя, че се колебая, че ме гложди някакво съмнение - НЕ ОТИВАМ! Никакви рискове.
За сега, все още не съм готова за по-продължителни празненства - примерно сватба. Или пътувания, с цел развлечение. Отказвам без да проигравам сценарии. Та в тази връзка, интересно ми е да разбера повече за т. нар. "тренинг на асертивните въздържателски поведения" ( как да отказваш, как и кого да информираш за проблема, как да се обръщаш за помощ и т.н. )
| |
Тема
|
Re: Здравейте, братя и сестри!
[re: Eми®]
|
|
Автор | Aня (Нерегистриран) |
Публикувано | 05.01.07 23:08 |
|
Еми, благодария. Разбира се, ще ти отговоря, но имам един формален въпрос
преди това. Не знам, функционира ли вече в български език думата ”асертивност” (или някакво бълг. съответствие)? Питам да не се излагам с ненужните обяснения, ако се знае - защото терминът е важен в случая, а когато през 1999 год. превеждахме със студентите полска филологиа в СУ някакъв текст, те тогава твърдяха, че няма такава дума , после същото потвърдиха и колегите филолози, а Речника на чуждите думи в бълг. език от 2000 год. също я няма. Но оттогава са минали няколко години... Всъщност, ние покрай превода бяхме решили, че щом я няма, значи я въвеждаме официално в момента... но дали се е разпространила?
| |
Тема
|
Re: Здравейте, братя и сестри!
[re: Aня]
|
|
Автор |
Eми® (Ентусиастка!) |
Публикувано | 05.01.07 23:41 |
|
”асертивност” - На мен не ми е позната
Правя асоциации с "ascertain" - установявам; констатирам; изяснявам; проверявам; убеждавам се; уверявам се...
или пък от "assertive" - настояващ на/отстояващ правата си; самоуверен; настоятелен.
Нещо такова
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|