Re: Здравейте и от мен... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Здравейте,

Казвам се Николай, наскоро навърших 26 години и съм алкохолик. Страдам от някакъв си тип генетичен алкохолизъм, при който мозъка ми не произвежда някакво вещество, което може да контролира пиенето. В родата ми има доста пристрастени към чашката (макар и не по пряка линия), така че вярвам че тази диагноза е вярна.

Уфф, не знам от къде да започна. Може би от това че няма да празнувам нова година, за да не се излагам пред други хора. Налгасих така нещата, че да си остана сам вкъщи с идеята да не се напивам жестоко. Купил съм си 6 литра бира, но нещо не ми върви добре. Щото смятам от утре да откажа пиенето и цигарите, а и чета вече 3-4 часа по сайта и други форуми за алкохолизма.

Прегледах доста мнения. Предварително ви предупреждавам, че пиша доста дълго като седна да се обяснявам, дано все пак някой да го изчете докрай.

Значи аз доста късно започнах да пия изобщо алкохол - чак към 9-ти клас (17-годишен), преди това най-много на нова година да изпия чаша вино. После по нормалните тийнейдържски купони ми правеше впечатление, че изпивам количества доста по-големи от всички останали, но то това за времето си беше гордост "Ей гледайте колко мога да изпия".

След това и в студентските ми години пак се е случвало да изригна и да се наквася много, но не е било масово явление. да кажем че за 6-7 години 20-ина пъти съм се отрязвал жестоко и то еднократно, за една вечер. Освен това аз спортувах много, играех футбол, баскетбол, тенис на маса, карти :-), тичах и ходех пеша с километри. Тогава и не пушех. Наркотици в каквато и да е форма не употребявам. 5-6 пъти съм пробвал трева, но ми се стори ужасно тъпо.

Пия апокалиптично от около година и половина, с прекъсване от 2 месеца, когато вземах хапчета - Antabuse, на основата на Disulfiram, които после ми казаха че са страшно опасни, а и имаха уникални странични ефекти.

Доброволно се върнах да живея при майка ми и баща ми, преди това 8 години не съм бил с тях: университет, летата ходех да бачкам в сащ, после 2 години живях сам, като се изклучи приятели и разни мацки дето идваха за малко да спят при мен.

Излишно е да казвам, че родителите ми са адски затормозени от всичко това. Ние сме много хубаво семейство, не сме много богати, не сме и бедни, винаги сме си живяли добре според аршина и сме имали това, което ни е било нужно да си живеем задружно и спокойно. Нямам братя и сестри, братовчеди, имам много приятели, които обаче усещам как се отдръпват от мен.

Достатъчно нескормен съм да твърдя, че съм добре образован и поне средно интелегентен :-) Завърших две виши едновременно, знам няколко чужди езика, с работата се справям без никакви проблеми, от каквото и естество да е тя.

Още в самото начало осъзнах че имам проблем с пиенето, изчетох какво ли не литература и мнения по въпроса, ходих на психолог, на психоаналитик, на хомеопатия. Една жена от АА щеше да ме води на сбирка миналата година, но аз се напих като магаре и отидохме да си говорим. Никога не съм забравил какво ми каза, но не мога да го приложа.

Работя, вземам не лоши пари за българия, дразни ме системата, но не се оплаквам много. Пиша много добре на спортна тематика, но се отрекох да се занимавам с това и от 2 месеца нищо не съм написал, а и не искам. Смятам, че аудиторията, която го чете не го разбира и не заслужава да и отварям очите. Всъщност на 24 години ме направиха главен редактор на един спортен сайт, но организацията не ми хареса, а и най-вече това, че отгоре ми се налагаше какво може и какво не може да се напише.

Срещите ми с психолозите не ме впечатлиха особено. Аз нямам проблеми със семейството, с приятели, със сексуалния живот, с работата, с тежко детство или други общи проблеми. Мразя несправедловостта, подлостта и малодушието. Това ме изкарва извън нерви, а в българия навсякъде се сбъсквам именно с това.

Другият ми голям проблем са футболните мачове. Аз съм фен на Левски от дете, самото ходене на мач е свързано с напивания, щуротии, понякога бой и всякакви други неща, които ми вдигат адреналина. Случвало се е да живея месеци наред от мач за мач и за напиванията между тях. В един момент спрях да съм сигурен дали обичам футбола или пиенето свързано с него.

Нямам си приятелка, то е трудно и да си имам, като се докарвам до такива състояния. Имам "последни инстанции", където ходя да си удоволетворявам низшите сексуални страсти, но това все повече и повече ме дразни.

Сега работя в държавната администрация, където съм заобиколен от бюрократи и комунистически номенклатурчици. Адски елементарни хора без никави морални достойнства и с извратена ценностна система. Дразни ме много, първо че не понасям комунистите, после, че ме унижават хора много по елементарни от мен.

Но в същото време си давам ясна сметка. че ако не работя ще пропадна съвсем. Докато имам служебни ангажименти що годе се държа, пия по 1 бира в обедната почивка. Но дойде ли уикенд, празник или някакъв промеждутък от време, винаги съм под масата.

За 1 година нещата в известен смисъл са се подобрили. Най-малкото не пия по 16 бири или литър ракия всеки ден, 1 път седмично се освинвам или при празници, но пък тоя път е много по екстремен и тежък. Но това не ме устройва, искам да спра тотално, за да съм спокоен вътрешно, защото знам, че пак ще дойде момента в който ще съм на дъното, ще съм се изложил пред всички и най-вече ще съм докарал адска болка на тези, които най-много ме обичат.

Имам няколко върпоса, на които знам, че само хора като мен могат да ми отговорят.

1. Като спра да пия това значи ли, че ще трябва да променя тотално начина си на живот. В смилъл да не ходя на мачове, да не се виждам с луди комапнии, да избягвам оживени места. Няма ли това да доведе до адска изолазия, която ще ме побърка, защото в целия ми съзнателен живот аз съм бил центъра на комапниите, капитан на фуболните и баскетболните ми отбори, вихрушката на дансинга:-)?

2. Ако почна да идвам на АА, няма ли там да усетя една тягостна атмосфера, на хора, които привидно се правят на силни и обсъждат по между си нещата, но вътрешно ги тормози демона на алкохолизма?

3. Лесно ли ще ми е да се приемиря веднъж завинаги със себе си и да приема, че в ДНК-то или мозъка ми има нещо, което не е като на обикновените хора?

4. За какво да си мисля през времето, което не пия? Вече съм свикнал в тези моменти да си мисля само до момента на следващото напиване. В понеделник отивам на работа с треперещи ръце и драпам да дойде петък да се отровя.

5. Изпитвам голямо облекчение, когато споделям с някакви нови хора, че съм алкохолик и че това много ме тормози в живота. Те го възприемат по различен начин. При тези, които не ми вярват, им се напивам демонстративно, знам че е тъпо. Но примерно не мога в работата си да ида и да разкажа, че съм пияница. Трябва ли да се споделя този проблем или трябва да го криеш? В смисъл знам отговора на тоя въпрос, но ме е страх, че хората които знаят за това може да ме използват както си искат. Къде е границата на споделянето?, по-скоро бих формулирал въпроса си.

6. Предполгам сте го обсъждали, но алкохолизмът е практически нелечим. Може да бъде само "карантиран" като не пиеш, но дори и 20 години да не пиеш, грешната спойка в мозъка си остава докато си жив. Което значи, че спирайки да пия примерно утре значи, да заживея с мисълта, че докато съм жив няма да близна. Което от друга страна значи, че трябва отведнъж да заживея с мисълтта, че до края на живота си ще живея с около 20-30 процента, че и по-малко от емоциите, които с които алкохолът ми е тровел мозъка. Как и възможно ли е изобщо да се направи тази психологическа стъпка?

7. Спирайки да пия, няма ли да остане едно бяло платно в главата? В смисъл всичко да е нормално и спокойно, но емоционално и душевно просто да доживявам нещата и спомена за пиенето да ме дращи отвътре. Ще се отрази ли това на евентуалното ми бъдещо семейство, на взаимоотношенията ми с хората, на интересите ми, на всичко?

8. И понеже винаги гледам прагматично да мисля...... :-)......... мислите ли, че може в българия да се направи клиника за алкохолици по европейски стандарт. Не става въпрос да се печелят много пари, просто да фукнционира подобно заведение и да се помага на много хора като мен и вас, които иначе биха пукнали от това проклето пиене. Примерно нещо по няква програма на ЕС да се участва, да се намерят спонсори или нещо подобно.

Съжалявам, че в навечерието на Нова Година ви занимавам с това. Но въпросите ми са напълно сериозни. Ще се радвам някой да ми даде отговор и евнтуално да подържаме връзка и след това. Бих дошъл и на АА. Но се опасявам страшно много, че ако нещо ме издразни там, ще се напия много веднага след това.

Поздрави и весело посрещане.

Николай,
Джери Едуардс

Пак съм аз. Не успях миналата година...
Купил съм си 6 литра бира, но нещо не ми върви добре. Щото смятам от утре да откажа пиенето и цигарите…
--------------------------------------
Това е лесно – да си го решаваш, от утре и то когато пред теб е още почти каса бира... Десетки пъти така съм “отказвала”... По-друго е да си го повториш със същата тежест когато утрето стане днес, а от бирата остане спомен и ев. махмурлук. Тогава да поговорим...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Значи аз доста късно започнах да пия изобщо алкохол - чак към 9-ти клас (17-годишен), преди това най-много на нова година да изпия чаша вино. После по нормалните тийнейдържски купони ми правеше впечатление, че изпивам количества доста по-големи от всички останали, но то това за времето си беше гордост "Ей гледайте колко мога да изпия".
----------------------------
И с мен беше точно така. За пръв път се напих в 10 клас, сама, нощем в стаята си – целенасочено, като експеримент, за да видя какво е това състояние... Това че можех да нося много (и не познавах състоянието на махмурлука даже след яко пиене) и за мен беше гордост дълги години (че как, особено че бях момиче, от детски години с амбиция да съм “мъжко момиче” – имаше ли по-убедителен начин да го докажа?!). А всъщност това е наше нещастие и първа голяма лъжа (от много по-нататъшни заблуди), която ни поднася алкохолът: нали щом “мога да носия”, това означава, че “не ми вреди”, което пък означава, че “мога да продължа да пия”, че съм неуязвим... Обикновено на този етап не знаем (а и да го знаехме, тогава нямаше да повярваме!), че тази наша “неуязвимост” е всъщност един от симптомите на алкохолната болест...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Пия апокалиптично от около година и половина, с прекъсване от 2 месеца, когато вземах хапчета - Antabuse, на основата на Disulfiram, които после ми казаха че са страшно опасни, а и имаха уникални странични ефекти.
--------------------------------
Това е цяла голяма тема, но дисулфирамът не е никакво лекарство, а само плашило; само блокира произвеждане на някои ензими, участващи в процеса на метаболизма на алкохола, което води до отравяне на организма при употребата...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Достатъчно нескормен съм да твърдя, че съм добре образован и поне средно интелегентен :-) Завърших две виши едновременно, знам няколко чужди езика, с работата се справям без никакви проблеми, от каквото и естество да е тя.
------------------------------
И тук си приличаме /в нескромността ;) /, макар че моето владеене на чужди езици е нестандартно /напр. български :-)/
За съжаление, интелектуалните качества хич не помагат за трезвеенето... Един от най-добрите специалисти по зависимостите у нас, д-р Воронович, слага интелектуалци към категория “трудни пациенти” /заедно с учители, психолози, свещеници и полицаи...;) /.
За утешение от своя опит ще добавя, че така е само в началото, когато в един момент трябва просто да се пре-дадеш и да се от-дадеш, а, и да осъзнаеш, че въобще не си “различен” и “изключителен”... (нима! ;-Р ) После, ако успеем да стигнем до някакво “после”, интелектът има шанс да стане полезе инструмент за по-нататъшно справяне.
Но до този момент има доста път.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Срещите ми с психолозите не ме впечатлиха особено. Аз нямам проблеми със семейството, с приятели, със сексуалния живот, с работата, с тежко детство или други общи проблеми. Мразя несправедловостта, подлостта и малодушието. Това ме изкарва извън нерви, а в българия навсякъде се сбъсквам именно с това.
--------------------------------
В България има засега отделни единици сред психолозите, които да имат някаква представа за проблема, така че би било странно ако бяха те впечатлили... За останалото: стискам ти ръка. Макар че България хич няма монопол за малодушие и прочие!...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Другият ми голям проблем са футболните мачове. Аз съм фен на Левски от дете, самото ходене на мач е свързано с напивания, щуротии, понякога бой и всякакви други неща, които ми вдигат адреналина. Случвало се е да живея месеци наред от мач за мач и за напиванията между тях. В един момент спрях да съм сигурен дали обичам футбола или пиенето свързано с него.
--------------------------------
Браво на проницателността ти. Да. това е въпрос на който ще ти се наложи да си отговориш много честно. Ако действително футбола обичаш, в един момент ще се върнеш към него. Аз например първите 2 или 3 години от трезвеността ми не съм слушала Висоцки, защото преди винаги той придружаваше бохемските ни студентски пиянства. Сега пак си го слушам когато ми се поиска, и, да знаеш, колко много повече дочувам!...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Но в същото време си давам ясна сметка. че ако не работя ще пропадна съвсем. Докато имам служебни ангажименти що годе се държа, пия по 1 бира в обедната почивка. Но дойде ли уикенд, празник или някакъв промеждутък от време, винаги съм под масата.
----------------------------
Така де, но ако продължиш да пиеш, рано или късно ще загубиш тази работа, и следващата... Защото тази болест е процес, прогресира, макар и бавно понякога, но безспирно.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
За 1 година нещата в известен смисъл са се подобрили. Най-малкото не пия по 16 бири или литър ракия всеки ден, 1 път седмично се освинвам или при празници, но пък тоя път е много по екстремен и тежък. Но това не ме устройва, искам да спра тотално, за да съм спокоен вътрешно, защото знам, че пак ще дойде момента в който ще съм на дъното, ще съм се изложил пред всички и най-вече ще съм докарал адска болка на тези, които най-много ме обичат.
------------------------------
Такива промени в стила на пиене са много типични за повечето алкохолици, и аз съм правила такива – най-различни – опити поне 3-4 последни пиянски години. Но щом осъзнаваш, че за вътрешното си спокойствие ти се налага да спреш тотално, щом го ИСКАШ – значи си направил вече много съществена крачка. Е, как мислиш, от кого и от какво зависи това спиране??
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
1. Като спра да пия това значи ли, че ще трябва да променя тотално начина си на живот. В смилъл да не ходя на мачове, да не се виждам с луди комапнии, да избягвам оживени места. Няма ли това да доведе до адска изолазия, която ще ме побърка, защото в целия ми съзнателен живот аз съм бил центъра на комапниите, капитан на фуболните и баскетболните ми отбори, вихрушката на дансинга:-)?
----------------------------
АА казват, че за да оздравееш от алкохолизма трябва да направиш САМО ЕДНО нещо: да промениш целия си живот (и нищо пшовече, наистина ;-Р )
Когато от живота на алкохолика се извади аклохол – нещо, което заемаше в този живот толкова много място – остава една огромна черна дупка. Кратер. Ако седна на ръба на дупката и ще плача за отнетото ми съкровище, разбира се рано или късно ще се побъркам. Но мога и да запретна ръкавите и да се захвана да запълня дупката с други неща, преживявания, хора, емоции... И даже не е задължително да са толкова различни тези неша. Да съм една трезвена душа на една безалкохолна компания? Да съм чудесен непиеш капитан на един страхотен непиещ отбор? Толкова лошо ли звучи? Нима трезвеещите хора не спортуват? А какво ни пречи да вихруваме трезвени на дансинга? Във Варшава всяка седмица има такива – безалкохолни, а тази вечер сигурно поне на 10 места се провеждат страхотни безалкохолни новогодишни балове, където се срещат и се веселят приятели, точно както на алкохолните (само дето утре няма да ги боли главата...) Защо да не стане така и в София?
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
2. Ако почна да идвам на АА, няма ли там да усетя една тягостна атмосфера, на хора, които привидно се правят на силни и обсъждат по между си нещата, но вътрешно ги тормози демона на алкохолизма?
-------------------------
Нявсякъде хората са всякакви, и в АА също. Сигурно има и такива, които все още се боричкат с демоните си. Сигурно има и такива, които никога няма да успеят (или да поискат) да се разделят с тези демони. Но не тези хора създават атмосферата на сбирките! Там не се обсъждат нещата, а се споделят “опит, сила и надежда”. Не и демоните. Но какво ТИ ще си вземеш от една или друга сбирка, зависи от теб. Както и това, какво ще дадеш там на други хора...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
3. Лесно ли ще ми е да се приемиря веднъж завинаги със себе си и да приема, че в ДНК-то или мозъка ми има нещо, което не е като на обикновените хора?
------------------------------
Ако въпросът е “лесно ли...” – то за всичко, що се отнася до трезвеенето, отговорът е: НЕ. Не се здравее ЛЕСНО от тази болест, и ако някой ти обещава такова нещо, значи лъже. Но не мисля да е чак толкова трудно да се мислим като не-обикновените хора? ;)
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
4. За какво да си мисля през времето, което не пия? Вече съм свикнал в тези моменти да си мисля само до момента на следващото напиване. В понеделник отивам на работа с треперещи ръце и драпам да дойде петък да се отровя.
----------------------------
Леле, само такива проблеми ако имаш по пътя към трезвостта, блажен ще си!
За какво да мислиш? Ами например колко хубаво грее слънцето. Или колко прекрасно вали дъжд. Или колко е чуден вкусът на въздуха. Колко много те обичат близките. И ти тях. Колко готин пич те гледа всяка сутрин от огледалото. Какво ли ще си кажете интересно днес с приятелите... Да изброявам ли още? Мога.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
5. Изпитвам голямо облекчение, когато споделям с някакви нови хора, че съм алкохолик и че това много ме тормози в живота. Те го възприемат по различен начин. При тези, които не ми вярват, им се напивам демонстративно, знам че е тъпо. Но примерно не мога в работата си да ида и да разкажа, че съм пияница. Трябва ли да се споделя този проблем или трябва да го криеш? В смисъл знам отговора на тоя въпрос, но ме е страх, че хората които знаят за това може да ме използват както си искат. Къде е границата на споделянето?, по-скоро бих формулирал въпроса си.
-----------------------------
Казаха ти вече – ти определяш границата. Ти си знаеш на кого искаш, не искаш, имаш нужда да кажеш или напротив. По принцип колкото повече хора от обкръжението ми (семейство, приятели) знаят за моя проблем, толкова по-широка става зоната на безопасността ми – те знаят, значи не предлагат, не идват у нас с бутилка и т.н. За служебните отношения – едва ли има причина, освен ако ти си я знаеш. Няма нужда да развяваме транспаренти с лозунга “аз съм алкохолик”. Но когато реша, че искам да го споделя, когато преценя че е уместно и безопасно за мен – имам право да го казвам на когото искам, с тежък труд съм си изработила това право :)
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
6. Предполгам сте го обсъждали, но алкохолизмът е практически нелечим. Може да бъде само "карантиран" като не пиеш, но дори и 20 години да не пиеш, грешната спойка в мозъка си остава докато си жив. Което значи, че спирайки да пия примерно утре значи, да заживея с мисълта, че докато съм жив няма да близна. Което от друга страна значи, че трябва отведнъж да заживея с мисълтта, че до края на живота си ще живея с около 20-30 процента, че и по-малко от емоциите, които с които алкохолът ми е тровел мозъка. Как и възможно ли е изобщо да се направи тази психологическа стъпка?
---------------------------
Как е възможно? Трудно. Но Е възможно.
Аз съм трезва от 12 години почти. И не бих посмяла да кажа, че НИКОГА в живота си няма да пия. Знам, че не пия ДНЕС. А от това, което направя или не направя днес, зависи и моето Утре. Но само днес имам възможност да влияя върху това утре.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
7. Спирайки да пия, няма ли да остане едно бяло платно в главата? В смисъл всичко да е нормално и спокойно, но емоционално и душевно просто да доживявам нещата и спомена за пиенето да ме дращи отвътре.
-----------------------------
Разбира се, има и такава опасност. От теб зависи, какво ще направиш с този спомен. Дали ще го оставош да те дращи, дали ще го превърнеш в своята сила. Дали живеем за да не пием – т.е всичките си сили фиксираме върху “борбата” – или не пием за да живеем – истински, пълноценен, добър живот. Има в психиатрията понятие “позитивна дезинтеграция” – ако една цялост се разпадне, от “парчетата” може впоследствие да се създаде друга, по-добра цялост. Така може да стане с човек – в емоционален и душевен аспект. Ако си даде право на това. Ако не остане вкопчен в мухлясалия спомен за старото.
--------------------------
Ще се отрази ли това на евентуалното ми бъдещо семейство, на взаимоотношенията ми с хората, на интересите ми, на всичко?
--------------------------
Разбира се!!! Абсолютно на всичко. И слава Богу.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
8. И понеже винаги гледам прагматично да мисля...... :-)......... мислите ли, че може в българия да се направи клиника за алкохолици по европейски стандарт. Не става въпрос да се печелят много пари, просто да фукнционира подобно заведение и да се помага на много хора като мен и вас, които иначе биха пукнали от това проклето пиене. Примерно нещо по няква програма на ЕС да се участва, да се намерят спонсори или нещо подобно.
------------------------
Може и трябва! От няколко години участвам в една образователна регионална програма, в рамките на която проведохме десетина обучения, именно с тази цел. ЕС (да ви е честит и не много скъп...) е също един голям шанс в това отношение.
Не знам защо, някак си много ме трогна и зарадва с този въпрос...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Съжалявам, че в навечерието на Нова Година ви занимавам с това.
Всяко време е добро за това.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Но въпросите ми са напълно сериозни. Ще се радвам някой да ми даде отговор и евнтуално да подържаме връзка и след това.

Имам идея да те свържа с един човек, с когото може би ще намерите общ език, той беше в много подобно положение, сега не пие близо половин година. Ако искаш, прати mail на адрес: droga2001@wp.pl
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бих дошъл и на АА. Но се опасявам страшно много, че ако нещо ме издразни там, ще се напия много веднага след това.

Разбира се, има такава опасност. Както и такава, че ще те издразни нещо друго другаде. Ако решиш да си намериш повод за пиене, ще го намериш, на АА или където и да е. Но помисли наистина причина за напиването извън теб ли се намира???

Пожелавам ти добра Нова Година и много нови години. Стискам ти палци.
Ани