Здравейте пак,

Излишно е да казвам, че пак съм мат и продължавам да се наливам. Тотално отчаян и обезверен съм. Много ми се плаче, а не ща. Пих огромни количества, не помня почти нищо. През 2007 не съм ял още, само два фъстъка дето ги видях после пак.
Толкова ме е срам. Пих "за последно" и самата мисъл за това ме накра да се унищожа. Нямам какво да кажа. Успях да се дотътря до магазина за още 2 литра бира. Мразя я жестоко, но за нищо на света не бих я изхвърлил в мивката. Имам огромна нужда да я изпия.
Алкохолът е целият ми живот, не мога без него. Утре съм пак на работа. Ужас. Или всъщност спасение, поне няма да съм като сега. Много зле се чувствам. Психически, дори не съм се напил както много пъти преди. Но болката и срама са огромни. Много ми е гадно.
Не искам да умра от това. Толкова искам да съм като нормалните хора. Още снощи се предадох. Имаше 2 литра биричка и не можех да пийна даже грам. Пълна безпомощност.
Предавам се и търся помощ!!!!!
Няма никава система или тормози, всичко сам съм си причинил. Няма и срещу кой да се бунтувам. Всичко ми е само в главата и алкохолът.
Не мога да се примиря със себе си. Как по дяволите ще стане всичко?
Аз като бях в сащ си свърших работата за 2 часа вместо за 8, отидох в една библиотека само с негри и амеркански промити мозъци. За да следя мача Левски - Динамо (Киев). На едно прозорче в интернет. И като ни вкараха гол 10 минути преди края, от очите ми потекоха сълзи. Не мога да си представя да не гледам Левски, това е толкова хубаво, аз обичам този отбор, само семейството ми значи повече от Левски. Как ще отида на мач с всичките отрепки и ще пия минерална вода? Как, по дяволите, как?
Ужас, няма какво да кажа. Искам завинаги тоя кошмар да спре. Просто не издържам вече, ще ми се пръсне главата. Всичко се скапва заради това пусто пиене. Толкова го мразя, а имам такава огромна нужда от него.
Само сам мога да си помогна, знам го. Но ми е много, много трудно. Адски трудно, никога не съм вярвал, че може да е така.
Може би понеже съм "куче" ще се справя по-лесно. А може и заради това повече да упорствам,
Тотално съм безсилен да се справя с алкохола. Аз съм алкохолик и не мога да пия като другите.... умерено. Алкохолът ме е сринал до нищо, направил ме е нищожество. Не искам мега пари коли и жени. Искам само всичко да е нормално, всичко след това само ще си дойде. Искам да си имам семейство и деца и жена, която много ме обича, нищо повече.
Благодаря ви, че ме изслушахте (прочетохте). Аз ще дойда на АА, защото искам да си помогна.

Николай
Джери Едуардс

Споко бе човече, ще се оправиш.
Млад си още, животът е пред теб, още нищо не си успял да съсипеш.
Но ако продължаваш да пиеш така амбициозно, ще съсипеш много неща.
Понякога за алкохолика е по-полезно да си съсипе донякъде живота, за да започне отначало. Като един по-различен човек от онзи, оливащия се с алкохол.
Пак ще ходиш на мачове на любимия ти Левски - какво толкова си се завайкал. Ще ходиш на мачове и ще пиеш там минерална вода. Ти нали ходиш на стадиона заради футбола, а не заради отрепките, с които се напиваш там?

Щом сам казваш, че си "куче", използвай кучешкия си характер, за да упорстваш да ходиш на сбирки на АА - дори и нещо там да не ти харесва и дори и да не ти се ходи.
Хубаво, че си решил да дойдеш на сбирките. Сега остава и да изпълниш решението си.
Хайде горе главата, и по-тежки случаи от твоя е имало, пък се оправиха.

Николай, братче. Разбирам те добре. Снощи казах на една позната - искам нормален живот, като нормален човек. Да имам жена и деца, за които да мога да се грижа. Нищо изключително.
Защо ги нямам? Защото вместо да живея, съм прескочил един огромен период от живота си. Летял съм на крилете на алкохола. В един момент разбрах, че този полет е бил химера. През цялото време съм бил вързан като онези типове от Матрицата.
Мислел съм, че свободата означава бягство.
Сега пък разбрах, че свободата означава да мога да поемам отговорност. Затова и нямам нормален живот, нито жена, нито деца.
Обаче вярвам и имам убедителни доказателства и по себе си, че Има изход. Чрез Братството и Духовната Програма има начин да се възстановим към достоен, трезв и отговорен живот.
Когато за първи път четох заедно с моят спонсор този откъс от Голямата книга се разплаках:
„Когато изпитвам потребност от морална подкрепа, често си мисля за друг пациент, представен от известен лекар от Ню Йорк. Пациентът сам си бе поставил диагнозата и след като бе решил, че положението му е безнадеждно, се бе скрил в една изоставена барака, решен да умре. Той бе намерен от една спасителна команда и ми бе доведен в окаяно състояние. След физическото му възстановяване той проведе с мен един разговор, в който откровено заяви, че смята всяко лечение за излишно пилеене на усилия, ако не мога да му гарантирам, което друг не бе правил, че в бъдеще ще има необходимата „сила на волята”, за да се противопостави на желанието за пиене.
Алкохолният му проблем бе толкова сложен, а депресията му толкова задълбочена, че приехме, че единствената надежда за него е това, което тогава наричахме „морална психология”, като се съмнявахме дали дори тя ще има някакъв ефект.
И все пак той „се продаде” на идеите, представени в тази книга. От дълги години не е пил. Виждам го отвреме на време и сега е един завиден представител на човечеството.”
Усетих надеждата. Почувствах, че мога да се възстановя, мога да поправя живота си. Мога да заживея нормално.
Има надежда Николай! Няма да се плашиш, не си сам и има изход!

В отговор на:

---

Как ще отида на мач с всичките отрепки и ще пия минерална вода? Как, по дяволите, как?
Ужас, няма какво да кажа. Искам завинаги тоя кошмар да спре. Просто не издържам вече, ще ми се пръсне главата. Всичко се скапва заради това пусто пиене. Толкова го мразя, а имам такава огромна нужда от него.

---

Николай, честито на теб, че все пак успя да дойдеш пак в клуба, въпреки срама си заради напиването. Това изисква сила и ти имаш тази сила! Ще ти стигне и за оздравяването, убедена съм и ти го пожелавам от все сърце.
На сбирката наистина ЩЕ СИ помогнеш. Успех!

Значи, ако запоят ти е продължил прекалено дълго - а и ако често са се редували запои един след друг - възможно е да не успееш изобщо да спреш сам /не говоря за спиране от 5-6 дни/. Дори може да се окаже опасно да спираш без медикаменти. Виждал съм хора, които на десетия ден след спирането на запоя отключват дерлириум-тременс и реактивна психоза. Не е ли по-добре като начало да потърсиш лекарска помощ? Винаги се започва от най-лесното. И същевременно да започнеш да посещаваш сбирки на АА група. Едното не изключва другото. Дори самите основатели на АА са използвали познатите им от онова време лекарствени препарати, за да преодолеят по-лесно абстиненцията.

Редактирано от Hoвaroдин на 02.01.07 21:44.

Николай,
какво става с теб? Не си се обаждал тук от 02.01.
Дай знак - пиеш ли, спря ли?
Казваше, че като тръгнаш на работа, това ще те накара да спреш.
Така ли стана наистина?