Re: Миналата Коледа... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Ще ви разкажа как изкарах празниците миналата година. Тогава още пиех, с надеждата че ще успея да пия нормално, както другите...

Та така... Миналата година, по това време бях решила много да внимавам и да не се освинвам по празниците. От доста години знаех, че имам проблем с алкохола, но все още се надявах, че ще мога да пия умерено, както другите. На Бъдни вечер бяхме с дъщеря ми при родителите на бившия ми съпруг. Той ме покани с детето и аз приех. Знаех, че там няма да се пие много и затова отидохме. Майка му и сестра му бяха приготвили празничната трапеза както си му е реда, а аз никакво участие нямах... просто отидох ей така.

По едно време донесоха греяна ракийка – по 20-30 грама за всеки... Реших, че ще мога да ги изпия и да спра! Но толкова добре ми се отразиха на настроението, че след като ги глътнах, акъла ми все там – в бутилката, в кухнята на масата. Цяла вечер притичвах до там, уж да помагам за нещо да занеса, отнеса... и тайничко си попийвах направо от бутилката.

По едно време забелязах, че съдържанието на бутилката намаля доста и я допълних с вода. Както и да е ... това ми беше редовният номер и винаги на гости правех така, когато не си носех патронче в чантата. А тогава не носех, нали уж нямаше да пия... След полунощ взехме едно такси и право в денонощния до нас. Следва цяла бутилка водка, играчки за детето и куп изхарчени пари за глупости. На първия ден от Коледа не можах да стана от леглото и го проспах. Трябваше да ходиме с детето при наще, но го отложих за следващия ден под предлог че съм се разболяла...

След като изтрезнях и бях готова да продължа „празненствата” се уговорихме с приятеля ми да празнуваме заедно на следващия ден. А преди това трябваше да се видя с наще все пак. На обяд се замъкнахме при родителите ми с детето и седнахме направо на масата. Мислех да пия малко, за да имам сили за после с приятеля ми... Обаче пак не стана така. Баща ми сипа по една ракия, след което бутилката изчезна мистериозно, и аз цял следобед я търсих къде ли не, но няма и няма! Друг път намирах скрити резерви, но тогава не открих... и айде до магазина, уж за цигари. Купих си бутилка и още по пътя я отворих и пих. Върнах се при наще и се затворих в банята. Пих колкото пих и скрих бутилката при водомерите, най-назад. Доста усилия полагах всеки път да я вадя внимателно, да не вземе да се счупи.

Така и не разбрах как стана вечер. Айде пак на масата... този път се появи червено вино. За моя изненада, то се заседя и не изчезна както стана с ракията на обяда. Та пих и вино, после си сипвах от банята ракия в чашата с виното, за да си го пия "легално" и по едно време така се омотах, че непомня за какво почнахме да се караме с наще. Разревах се, изпокарахме се, взех детето и отидохме на спирката. Явно е било след полунощ, нямаше хора, транспорт, а аз не бях в състояние да ходя пеша до нас, нищо че е близо – на 2 спирки. Видях едно такси и му махнах. Шофьорът спря, а аз през сълзи му казах адреса и че ще му платя и обратния курс, щото е много близко. Качихме се. В колата ревах непрекъснато и се чувствах ужасно нещастна. Като стигнахме пред блока, човекът не ми взе парите... каза да купя нещо на детето и че никога до сега не му се е случвало да вози „плачеща жена с такова хубаво дете на връх Коледа”. Домъчня му на човека от покъртителната гледка... Та така – вместо да се веселя, какво направих?! Съсипах всичко! После изключих телефона и не се срещнах с приятеля ми... как да отида... въобще незнаех на кой свят съм!
А за Новата година изобщо нямам спомени...