аз не съм от най-примерните въздържатели тук, обаче имам наглостта да си поствам идиотските ми изцепки, което сигурно дразни мнозина.
за месец и половина успях да се издъня няколко пъти. не устоявах.
че съм алкохоличка съм убедена, че ще се оправя някога-не съм убедена, обаче се убедих в едно:колкото по=-дълго не пия и после се издъня, толкова абстиненцията е по-зле.
първият път ми беше най-лесно, никакви абси, нищо... писах за това. надцених се и хоп, пак в блатото. Пак спирах за и после пак-старата мъка. и по-зле от първият път по-гадно, а и вече съм по-наясно колко сериозна е тази болест, пак страха и трудните 1-2 дни в началото. третият път на 9.12 пих уж някаква чаша червено вино и после кротко тайно си изпих патрончето 200-ка.
2 дни мислех, че ще мра. преди от толкова нямах даже махмурлук, а сега беше ад. изпих литри айран, сокове и сок от кисело зеле...не помага нищо. снощи вече взе да поотминава, а днес съм ок, нямам нито тремори, нищо....
и си мисля, как заради 200 гр водка и чаша вино, 2 дни повръщах и не можех да си кажа името, а преди това си го пиех като едното нищо и си ставах и свежарка за работа?
като студенти се напивахме качествено поне 1 път в седмицата, после пак бях като сега 1-2 дни ни жива-ни умряла.
Повече от ясно ми е, че проблема ми е в 1-та чаша, че трябва да се откажа именно от нея, че не мога после да спра да пия...
Странно ми е обаче как така организма ми, свикнал на сериозни количества, в момента от много по-малко не може да се възстанови с дни?
Това ли е дето се казва, че болестта е прогресираща?
В неделя ме беше срам и в скайпа да се явя. Вчера се престраших и когато Гирасол ме попита как съм, ми идеше вдън земя да потъна. Бях още с махмурлук и исках съвет как да ми мине. Като някоя пубертетка. Хората искат да помогнат да се излекувам от алкохолизма, аз търся съвет за махмурлук.
Не знам защо пиша всички глупости тук, сякаш е вид изповедалня. Когато пиша обаче ми олеква. Дано не обременявам всички тук с моите мърлявски опити да не пия и издънки.
Незнам какво друго да кажа...
Вече си мисля, че съм някакво уникално безволево същество, всички могат, и се борят, и помагат, а аз хленча от махмурлук.

Спокоино ще се справиш!Или трябва да спреш завинаги или нестава!Аз пия от две години не много редовно и когато се опитах да спра имах същите сиптоми виене на свят,потене,и аз мислех че ще умра.Ходих на иглотерапия и сега сум горе доло по добре.Справям се някакси!Успех просто се опитаи да спреж кажи си днес няма да пия пък за утре ще видим.Успех

благодаря за съвета. Не разбрах обаче, ти още ли пиеш или си суха?
осъзнах обаче, че най-големият ми проблем след пиене е страхът от абст-я. вчера трябваше да остана сама у нас, не знаеха за махмурлука и кризата ми и умирах от страх...да не започнат пак яките абс. сковавания, треперене, замислих се дали пък една бира няма да помогне към обяд. и тогава в скайпа се включи Гирасол, която ми каза същото "Спокойно, ще мине...не се умира от непиене". Пак ми просфетна нещо в прогнилия мозък..." Ще мине, разбира се...ще ме потресе, ще се потя, но все някак ще мине. Ако днес пия за да ми мине, утре пак ще трябва да съм на същия хал, и тогава ...пак омагосания кръг"
и ми мина...лека , полека...седях пред компа и четях отново и отново, абстиненцията не убива, за разлика от а лкохола.
не знам докъде ще се справя, но поне отношението ми към пиенето се промени коренно. Преди си пиех, щото не знаех дали ще се справя без пиене. Сега и 3-те пъти /издънки/ посягах към чашата с ясното съзнание, че това може да ме довърши, минмавах ми като на филм всички излагации вследствие пиенето ми...и някак си пиех със страх...на другия ден пак ме беше страх от абси, но страхът от болестта беше по-силен....

Ти все по-добре започваш да разбираш положението си, но все още се надяваш, че някак можеш да надхитриш болестта и затова пробваш пак и пак.
Тези твои нови мъчителни опити не са чак толкова лоши, защото те са поредните уроци за теб.
АА не казват "недей да пиеш". АА казват "ако все още се надяваш, че можеш да пиеш нормално - моля, заповядай, опитай отново".
В момента ти точно това и правиш. Ще си извървиш своите запои и накрая ще спреш трайно.
Наистина болестта е прогресивна, но пък има изход от нея. Докато от други болести - няма.

И пиши тук, разказвай за своите алкохолни патила. Не досаждаш, а помагаш с твоите постове.

...ще ви разкажа случая с директора алкохолик, който дойде при мен преди дванадесетина години, защото Анонимните алкохолици „не помагали” Обясни ми, че през последните шест месеца ходел на събиранията на Анонимните алкохолици през вечер, но на следващата вечер неизменно се натрясквал. Каза, че не знаел защо организацията не успява да му помогне, при положение, че разбирал добре дванадесетте стъпки.
Когато ми заяви това, аз бях доста изненадан.
-Доколкото познавам дванадесетте стъпки, те представляват значителна съвкупност от духовна мъдрост и на хората обикновено им трябват поне три години, за да ЗАПОЧНАТ малко по малко да ги разбират.
Тогава той се съгласи, че в думите ми има нещо вярно, защото определено не разбирал нищичко от тая работа с висшата сила. Но беше съвсем сигурен, че поне ПЪРВАТА СТЪПКА Е РАЗБРАЛ.
-О, и каква е тя? – попитах аз.
-Признах, че съм безсилен срещу алкохола.
-Какво означава това? – настоявах аз.
-Означава, че имам някакъв биохимичен дефект в мозъка и щом пийна малко, алкохолът добива власт над мен и ставам безволев. Значи не бива да изпивам първата чаша.
-ТОГАВА ЗАЩО ОЩЕ ПИЕТЕ?
Той се умълча и изглеждаше объркан.
Аз казах:
-Знаете ли, че може би ПЪРВАТА СТЪПКА означава НЕ САМО, че сте безсилен срещу алкохола след първата чаша, А ЧЕ СТЕ БЕЗСИЛЕН СРЕЩУ НЕГО ОЩЕ ПРЕДИ НЕЯ.
Той заклати отрицателно глава.
-Не е така. От мен зависи дали ще изпия първата чаша.
-Така казвате, но поведението ви говори обратното, нали?
Той обаче упорстваше:
-Не, от мен зависи.
-Е, добре, така да е – съгласих се аз.

ТОЗИ ЧОВЕК ОЩЕ НЕ БЕШЕ ПОСТИГНАЛ СМИРЕНИЕТО, КОЕТО СЕ ИЗИСКВАШЕ ЗА ПЪРВАТА ОТ ДНАДАДЕСЕТТЕ СТЪПКИ, ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ОСТАНАЛИТЕ ЕДИНАДЕСЕТ.

Споко бе момиче, ще се справиш. Рано или късно. Ще ти просветне, пък дотогава има още да се луташ, но в крайна сметка затова сме тук, да ти помогнеме. Правилно ти го каза Некои, сега още опитваш. Хапчета, психотерапия, иглотерапия, дрън- терапия.
Но това, което ти трябва е вътре в теб. Имаш всичко необходимо, за да спреш.
Трябва само да го извадиш на бял свят и да го използваш.
Успех !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей зависима!
Не знам дали при някой от тук присъстващите, спирането е станало от раз!
Едва ли... Лично аз не познавам такъв. Важното е че все някога става!

Това, че вече си убедена, че болестта е прогресираща, показва че осъзнаваш необходимостта да спреш да пиеш. Виждаш как колкото по-дълго време не пиеш и после се издъниш, толкова абстиненцията е по-зле... и все по-трудно става да излезеш на светло. За това, само с непиене не става. Трябва заместител на алкохолното мислене, който при мен стана с Програмата на АА.

Не е лесно човек да си промени мисленето, не става бързо, нужно е търпение и постоянстване, много упоритост трябва. И когато натрупаш трезво време, започваш да забелязваш промяната в теб. Това става мотивация да продължиш да не пиеш, ден след ден виждаш че можеш и ВЯРВАШ че занапред ще е така.

Винаги има изпитания и ще има изкушения, но когато се научим как да се справяме в живота без алкохол, намираме правилните решения. И когато отмине момента на изпитанието и ние сме трезви, се зареждаме с още повече сили и оптимизъм.

П.П. отговарям ти чак сега, защото от 3 дни съм на легло, с ужасни болки... но не посегнах да пия, повтарям си че ще мине, колкото и страшно да ми изглежда.

здравейте!
пиша чак сега, понеже нямах интернет достъп през последните 2 дни.
много благодаря за мненията и подкрепата ви. може би това е единственото място, където назидателния тон е заместен от приятелски съвет, солидарност и подкрепа.
снощи бяхме се събрали по повод, семейно...много настояваха да ми сипят вино...
дори баща ми каза"айде, 1 чаша става". и казах, че съм на антибиотик пред останалите, отказах.правеих си наздраве, но не близнах от виното. мислех си как след тази чаша ще ми се допие втора, лкак после ще си измисля причина да сляза до магазина и ще си купя резерва, как съм способна на всичко, за да се донаквася. дори и да пия тайно от кухнята на домакините.
дори и да не го направех снощи, щеше да се успокоя, че съм минала само 1 чаша. и тази вечер евентуално също щях да се пробвам /нали снощо е могло/ и......пак..........старата песен.
мисълта за последната абстиненция, потене, тремор и страх ме ужаси.
представям си го така:
да си скъсам гъза да изчистя вкъщи перфектно, да се скапя от умора, да дам луди пари за препарати...и когато съм готова и щастлива, че е чисто да събера всички улични боклучийски куфи и да ги изсипя навред из къщи. и как после ще си казвам "няма ли най-сетне да се свърши това чистене, умирам и не издържам от умора вече". та така и с пиенето . поне аз така си го представям образно за себе си и ми помага.
п.п. Еми, добре ли си?Какво ти е? Оправяй се бързо!

Много голямо браво на теб този път!
Много вярно ги усещаш нещата и чудесно си ги казала за чистенето и после за цапането заради едната чаша вино.
И много добре си разбрала какво щеше да стане, ако си я беше позволила тази една чаша.
Точно така, дори и тя да не те пратеше веднага в магазина, щеше да те успокои, да си кажеш "ето че мога" и на следващата или по следващата вечер пак да си позволиш.

Снощи си постигнала голяма победа. Поздрави сама себе си за нея, потупай се сама окуражително по рамото, погали се сама по главата, щипни се доволно по бузата. А аз също те поздравявам.

Радвам се за теб че си успяла да се справиш с предизвикателството да не пиеш на гости.Няма нужда да ти казвам, че си прескочила само първото препятствие по пътя на трезвеността, нали?
.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите